РЕШЕНИЕ
№ 1473
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря Р. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110164947 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги; и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „С. В.” АД, моли да се признае за установено по отношение на ответника, че
последният дължи:
- сумата от 1 848,07 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената услуга
„водоснабдяване“ за периода от 25.11.2019г. до 17.09.2020г.; и
- сумата от 6,96 лева – мораторна лихва за периода от 26.12.2019г. до 28.04.2021г.
Претендира още законната лихва.
Ответникът – Д. М. С., оспорва иска:
- претенцията била нередовна;
- прави възражение за давност;
- оспорени са и всички правнорелевантни факти.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Според имотния регистър, жилището е собственост на ответника. Ответникът следваше да
1
установи нещо различно, а също така и че е уведомила ищеца за евентуалната промяна в
собствеността. Нищо от това не бе сторено. Призовка е получена именно на адреса, сочен от
ищеца, като водоснабден - ж.к. „Люлин VI, бл. 601, вх. Б, ет. 10, ап. 35 (л. 58, а също и по
заповедното производство е посочен като желан – л. 14).
Съобразно изложеното, съдът приема, че жилището е собственост на ответника.
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от ставните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
- сградата е водоснабдена; и
- главницата възлиза на 867,04 лева.
от правна страна:
по иска за главницата:
1. Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно становището, според което за
конкретизация на претенцията в посочената хипотеза, е достатъчно посочване на общия
период, часовете извънреден труд по месеци, цената на иска и начина на формирането й.
Такива са изискванията и на чл. 211, ал. 5 ЗМВР, както и аналогичния текст на чл. 146 КТ. В
хода на процеса, след проверка на счетоводството, както и с помощта на съдебна експертиза
и на базата на събраните доказателства, ще се установи конкретно има ли дни от месеца, в
които служителят да е полагал извънреден труд, съответно колко часа и за това получил ли е
дължимото възнаграждение от работодателя - Определение № 650 от 14.11.2011г. по ч.гр.д.
№ 433/2011г., г.к., ІV г.о. на ВКС. Или, посочване на начален и краен момент на
претендирано заплащане по отношение на периодично вземане, както и общия му размер, е
напълно достатъчно, за да се приеме, че искът е редовен.
Претенцията, относно главницата е считано от 2019г., а не 2016г. В мотивационната част
действително е изписана 2016г., но това е техническа грешка – изводът е предвид
изложението в заповедното производство.
Предвид тази констатация, неоспорена от ищеца, решаващият орган намира, че
възражението за давност е неоснователно.
2. По смисъла на този закон: … юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост (§ 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги), са страни в конклудентната облигация.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана
от КС в решение № 5 от 22.04.2010г., ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., и Решение
на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С
725/17. Собственик на водоснабден имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата)
е страна в правоотношението. Следователно страните са обвързани от валиден договор за
продажба на вода.
Това означава, че вариантите най-общо казано са следните:
2
- собственик:
- несобственик с вещно право;
- лице, което ползва имота на облигационно основание, и на което е прехвърлена
партидата;
- което и да е лице, което е приело, че ще плаща този консуматив и на което е
прехвърлена партидата.
Правоотношението възниква, както бе посочено, конклудентно с придобиването на
жилището (евентуално другите посочени по-горе възможности), стига сградата да е
водоснабдена, а това, освен че се предполага, е установено и от в.л.
Или, искът за главницата е основателен за сумата, посочена от в.л.
Претендираната сума (и главница и лихва) е описана напълно коректно в заявлението
по чл. 410 от ГПК. Посочено е че основанието е неформален договор за доставка на вода. И
в тази връзка, ищецът не е длъжен да сочи правното естество на претендираното от него
право, т.е. да го квалифицира правно (например като вземане от заем, наем, недължимо
платено и т. н.). И да даде такава квалификация, тя не обвързва, съда. Той е длъжен да я
определи служебно (трайна практика на Р. № 644 от 12.10.2010г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. №
1269/2009г.; Р. на ВКС, ТК ІІ г.о. № 51 от 07.04.2009г. по гр.д. № 623/2008г.; ВС: 66-75-1;
139-83-ІІІ; 2224-84-ІІ; 75-88-ОСГК; 288-89-ІІІ; 1208-98-V; на ВДА: 712-74 IX 100; 194-78 XI
9; 19-84 XIII 37 и на АС при БТПП; ВАД 38-97-VІІ, 111); Правното квалифициране, понеже
е приложение на закона, е вменено в длъжност на съда, а не на страните (Р. на ВКС стар
759/931 І и 433/933 І); Р. № 705 от 17.01.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 1388/2009г.:
Правилно съдът е определил вида на облигационната връзка между насрещните страни, но е
следвало да разгледа спора според приложимата материалноправна норма. Въззивната
инстанция е отхвърлила иска само, защото ищецът се е обосновал на неточна правна
квалификация, което, както стана ясно не обвързва правораздавателния орган, нито е
задължение на страните.
3. по иска за лихвите:
По принцип ищецът следва да установи доставяне на фактури, за да се постави
ответникът в забава.
Ответникът обаче няма правната възможност да твърди неистини – в случая, че не е
собственик на жилището (оспорването на облигационната връзка и то многократно в
отговора, без излагане на адекватни твърдения в тази насока).
Според доц. Таков, в българската правна литература въпросът за злоупотребата не е
докрай изяснен. Според едно от схващанията злоупотреба е налице тогава, когато дадено
право се упражнява само с намерение да се увреди другата страна. Това схващане е твърде
тясно; на практика неговото приемане би означавало да се прехвърли на увредения тежестта
да докаже, че правото се упражнява с определен мотив (увреждане както и да обоснове, че у
3
носителя на правото е налице умишлена вина (animus nocendi). По тая причина по-
приемливо e разбирането, че злоупотреба право е налице тогава, когато неговият носител го
упражнява, за да постигне цели, чужди на същността му. Под „цели“ тук следва да се
разбира не само конкретна правна цел (основанието на сделката, породила правото), а също
така и икономическия смисъл на съответната правна връзка.
Злоупотребата може да се извърши по следните начини:
а. чрез неверни изявления в претенцията, с които се твърди, че е налице неизпълнение от
страна на наредителя;
б. чрез неверни изявления в претенцията;
в. чрез неверни изявления в претенцията, „подкрепени“ с истински документи.
Аналогично е разбирането и на проф. Кожухаров (ако правото се упражнява, за да
се вреди).
Така и ЕСПЧ - едно жалба ще представлява злоупотреба с правото на жалба, ако
съзнателно е основана на неверни факти с цел да подведе съда (Varbanov v. Bulgaria). С
други думи, ответникът е длъжен не да затаи, а да признае всички правнорелевантни факти,
изложени в исковата молба, за които знае или би следвало да знае, че отговарят на истината.
Ако това не бъде сторено, както е в случая, то би следвало да има последици. След като г-
жа С., по собствените ù твърдения, не обитава жилището, то на нея не би могло да ù се
връчат каквито и да са фактури, тъй като задължението на ищеца в тази насока е сомо по
отношение на водоснабдения адрес.
Отделен е въпросът, че предвид все по-зачестилото електронно уведомяване по
отношение на задълженията за битови консумативи, поне този състав приема, че
изпращането на фактури до различните адреси е по-скоро анахронизъм.
На основание чл. 162 от ГПК, съдът намира, че лихвата възлиза на 3 лева.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство (т. 12 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) – 40,85 лева, съобразно
уважената част от исковете.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца, и юрисконсултско
възнаграждение са в размер на 263,50 лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК), съобразно
уважената част от иска.
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – 228,32
лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
По компенсация ответникът дължи - 35,18 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги; и чл. 86 от ЗЗД, по исковете
предявени от „С. В.” АД, чрез адв. П., че ответникът, че дължи:
- сумата от 867,04 (осемстотин шестдесет и седем лева и четири стотинки) лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената услуга „водоснабдяване“ за периода
от 25.11.2019г. до 17.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2021г. до
окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 1 848,07 (хиляда осемстотин четиридесет и осем лева и седем
стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА; и
сумата от 3 (три) лева - мораторна лихва за периода от 26.12.2019г. до 28.04.2021г.,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 6,96 (шест
лева и деветдесет и шест стотинки) лева, , като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8от ГПК, Д. М. С., ЕГН **********, чрез адв. П.,
да заплати на „С. В.” АД, сумата от 40,85 (четиридесет лева и осемдесет и пет стотинки)
лева, разноски, сторени в заповедното производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, Д. М. С., ЕГН **********, чрез
адв. П., да заплати на „С. В.” АД, сумата от 35,18 (тридесет и пет лева и осемнадесет
стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете и направена компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5