Решение по дело №13662/2010 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2793
Дата: 27 юни 2011 г.
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20103110113662
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

2793

27.06.2011 г., гр.Варна,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      Гражданска колегия, XXX-ти състав,

на 12 май 2011 г.                                                      Година 2011

в  публично заседание в следния състав:

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

при участието на секретар А.Я.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 13662 по описа за 2010 година на съда

 

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗАТА НА ДОПУСКАНЕ.

Образувано е по искова молба на ищците М.В.Г. и К.В.К. против ответника Г.К.К..

В исковата и уточнителните молби ищците молят съдът да се произнесе с решение, като възстанови запазената им част от наследството оставено от М. Д. Н., починала на 22.03.2010 г. на основание чл. 30,ал.1 от ЗН, като се иска да се намали дарението обективирано в НА№146/ 29.10.1993 г. на ВН. Ищците искат възстановяване на запазената им част от 4/9 ид.ч. от имота, който е дарен, а именно имот с идентификатор №07598.303.69 по действаща кадастрална карта на гр. **-*, с адрес ул. **-*, с площ на имота 600 кв.м., при граници на имота: имоти с №07598.303.72, №07598.303.70, №07598.303.74, №07598.303.68 и №07598.303.67, така както имота е очертан на скица приложена на лист 24 от делото, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор №07598.303.69.1 по действащата КК на гр. **-*, състояща се от полуподземен и надземен етаж, първия се състои от две изби, гараж, два коридора, ниша, баня-тоалет, а надземния-коридор, кухня, четири стаи, баня-тоалет, две тераси, така както сградата е очертана на скица приложена на лист 25 от делото. След намаляване на дарението се иска имота и сградата да се допуснат до делба с решението на съда. Прави се искане ако имота е неподеляем реално да се постави в дял на ищцата.

В исковата си молба ищците твърдят, че имота е придобит от В. К. Н. в режим на СИО с М. Д. Н., като брака е прекратен със смъртта на В .Н. на 13.06.1994 г. Твърдят, че В. Н. е баща на ищците и дядо на ответника. Твърдят, че имота е дарен изцяло на ответника, с което е нарушена запазената част на ищците от наследството на М. Н.а, която е починала на 22.03.2010 г. Поради изложеното молят съда да се произнесе с решение и след като възстанови запазената част на ищците да допусне до делба имота ведно с построената в него жилищна сграда.

Ответника от своя страна в депозирания по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба е посочил, че оспорва предявения иск като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че ищците не са приели наследството на М. Н.а по опис, поради което не могат да предявяват иск за възстановяване на запазена част срещу лице, което не е наследник по закон. Моли се иска за делба също да бъде отхвърлен, защото ищците нямат права на съсобственици в имота. Оспорва се и размера на частта, която искат ищците да име се възстанови от дарението, а именно 4/9 ид.ч./или по 2/9 ид.ч. за всеки от тях/, като се твърди, че разполагаемата част е 1/3 ид.ч. Прави се искане ако съдът уважи иска и намали дарственото разпореждане, като възстанови запазената част на ищците, то делбата за имота да се допусне при квоти 2/3 ид.ч. за ответника и 1/3 ид.ч. за двамата ищци общо. Оспорено е искането за възлагане в дял на ищцата на имота ако се допусне делбата и същия е неподеляем, защото претенцията е неоснователна и липсват предпоставките на чл. 349 от ГПК. Иска се с решението си съдът да осъди ищцата М.Г. да заплати на ответника Г.К.К. обезщетение за едноличното ползване на имота в размер на 250 евро месечно за периода от 19.07.2010 г. до 19.01.2011 г. или общо сума от 2500 евро. 

В съдебно заседание ищците, чрез адвоката си поддържат иска за делба.

В съдебно заседание ответника, чрез адвоката си поддържа направените възражения с отговора си.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, както и с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От копие на НА№ 127/13.03.1968 г. на ВН /л.2/ се установява, че В. К. ***, Варненско, е закупил недвижим имот – празно дворно място с площ от 525 кв.м. находящо се в с. **-*, Варненско, представляващо парцел пл.№ V-370 от кв.41 по плана на селото.

С НА№ 146/ 29.10.1993 г. на ВН /л.3/ В. К. Н. и М. Д. Н.а са дарили на малолетния си внук ответника Г.К.К., със съгласието на баща му ищеца К.В.К., придобития в режим на СИО недвижим имот - дворно място с площ от 575 кв.м. находящо се в с. **-*, Варненско, представляващо парцел пл.№ V-370 от кв.41 по плана на селото, заедно с построената в мястото сграда, като е запазено ползването на дарения имот до живот на дарителите. При изповядване на сделката е представен НА№ 127/13.03.1968 г. на ВН.

Между страните не е спорно, и от удостоверение за наследници на В. К. Н., починал на 13.06.1994 г. /л.4/ и удостоверение за наследници на М. Д. Н.а, починала на 22.03.2010 г. /л.5/, се установява, че наследници по закон са двамата ищци М.В.Г. и К.В.К., които са деца на починалите им двама родители. От копие на акт за женитба /л.6/ се установява, че В. К. Н. и М. Д. Н.а са сключили брак на 30.03.1962 г.

По делото е назначена и приета като доказателство СТЕ /л.65-67/, която съдът приема като обективно и коректно изготвена, от заключението на която се установява, че имота описан в НА№ 127/13.03.1968 г. на ВН и този в НА№ 146/29.10.1993 г. на ВН е идентичен, като оценката на вещото лице за пазарната стойност на имота заедно с построената в него сграда е 62490 лева, поради лошото им състояние.

По искане на страните са разпитани свидетелите П. Т. С. /без родство и дела със страните/-воден от ищеца, и Н. П. А. /без родство и дела със страните/-воден от ответника /л.81-82/. Показанията съдът преценява и приема до толкова, до колкото са основани на преки впечатления придобити от него и с оглед кореспондирането на показанията със събрания доказателствен материал по делото и до колкото се релевират относими към делото факти и обстоятелства от значение за правилната преценка на така събрания в цялост доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В настоящата фаза на делбеното производство следва да се установи дали между страните съществува съсобственост по отношение на претендираните имоти и при какви квоти, както и с оглед направените оспорвания и възражения да се установи какви са правата и между кои лица следва да се допусне делба и за кои имоти, при какви квоти.

Между страните е безспорно, че са наследници на починалите В. К. Н. и М. Д. Н.а, както и че в режим на СИО наследодателите са придобили собственост върху процесния имот и сграда постароена в него. Безспорно е между страните, че имота е дарен на ответника от двамата наследодатели през 1993 г. Оспорва се дарението за частта на М. Д. Н.а от имота, като се иска да се възстанови запазената част от имота на ищците от наследството на М. Д. Н.а.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 от ЗН запазената част на децата когато са две от наследството на майка им е 2/3 ид.ч., като след смъртта на съпруга й В. К. Н. тя е получила ½ ид.ч. от спорния имот тъй като имота е придобит по време на брака в режим на СИО, а от частта на В. Н. е наследила заедно с двете деца равна част съгласно чл. 9, а.1 от ЗН, т.е. преди смъртта си М. Н.а е имала 4/6 ид.ч. от имота по наследяване и след разпадане на СИО със смъртта на съпруга й. От тази нейна част 4/6 ид.ч. запазената част съгласно чл. 29, ал.1 от ЗН е в размер на 2/3 ид.ч. за двете деца, а разполагаемата част е 1/3 ид.ч. или запазената част е 4/9 ид.ч., а разполагаемата е 2/9 ид.ч.

            Съдът не приема възражението на ответника, че делбата е недопустима, защото наследството на М. Н.а не е прието по описа от двете й деца – ищците по делото. За да се възстанови запазена част от дарение, което накърнява права на наследници, приемането на наследство по опис не следва да се счита за преклудираща предпоставка на правото, защото реално с дарението имота се извежда извън наследствената маса и не може да се приеме като наследство нито с конклудентни действия нито с приемане под опис. Освен отва в конкретния случай липсват доказателства в наследствената маса да има включени други недвижими имоти, поради което иска за намаляване на дарението и възстановяване на запазената част на ищците от наследството на майка им М. Н.а е допустим и основателен, защото действително с дарението обективирано в НА№ 146/29.10.1993 г. на ВН запазената част от 4/9 ид.ч. от имота е нарушена.

            С оглед изложеното предявения иск за възстановяване на запазена част съгласно чл.30 от ЗН от наследството на М. Н.а в полза на децата й, двамата ищци е основателно и следва да бъде уважено, като запазената част е 4/9 ид.ч. от целия имот, като всеки от ищците следва да получи по 2/9 ид.ч. Останалата част от имота е дарена на ответника от дядо му В. К. Н. в размер на 3/9 ид.ч. и разполагаемата част от дарението на бабата на ответника М. Н.а в размер на 2/9 ид.ч. от целия имот, или общо в размер на 5/9 ид.ч. остават за ответника.

Тъй като страните не са направили искане за присъждане на разноски по делото съдът не следва да присъжда такива още повече, че производството е за делба в първа фаза и страните правят разноските, за да докажат правата си в съсобствеността, поради което разноските трябва да останат така както са ги направили. Отделно от това разноски се присъждат въз основа на дяловете, съгласно чл.355 от ГПК, поради което дяловете се определят едва във втората фаза след преценката на реалната поделяемост и стойността на всеки отделен дял. С оглед изложеното съдът не присъжда разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част в размер на 4/9 ид.ч. в полза на ищците М.В.Г., ЕГН **********,*** и К.В.К., ЕГН **********,*** от наследствен имот ½ ид.част от имот с идентификатор №07598.303.69 по действаща кадастрална карта на гр. **-*, с адрес ул. **-*, с площ на имота 600 кв.м., при граници на имота: имоти с №07598.303.72, №07598.303.70, №07598.303.74, №07598.303.68 и №07598.303.67, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор №07598.303.69.1 по действащата КК на гр. **-*, състояща се от полуподземен и надземен етаж, първия се състои от две изби, гараж, два коридора, ниша, баня-тоалет, а надземния-коридор, кухня, четири стаи, баня-тоалет, две тераси, като НАМАЛЯВА дарение обективирано в НА№ 146/ 29.10.1993 г. на ВН с 4/9 ид.ч. от целия имот от наследодателя М. Д. Н.а, б.ж. на гр.Варна, починала на 22.03.2010 г., в полза на ответника Г.К.К., на основание чл.30 от ЗН.

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следният недвижим имот - с идентификатор №07598.303.69 по действаща кадастрална карта на гр. **-*, с адрес ул. **-*, с площ на имота 600 кв.м., при граници на имота: имоти с №07598.303.72, №07598.303.70, №07598.303.74, №07598.303.68 и №07598.303.67, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор №07598.303.69.1 по действащата КК на гр. **-*, състояща се от полуподземен и надземен етаж, първия се състои от две изби, гараж, два коридора, ниша, баня-тоалет, а надземния-коридор, кухня, четири стаи, баня-тоалет, две тераси, между съделителите: 1/ М.В.Г., ЕГН **********,***, 2/ К.В.К., ЕГН **********,***, и 3/ Г.К.К., ЕГН **********,***   

ПРИ КВОТИ: 1/ за М.В.Г. и К.В.К. – по 2/9 ид.ч. придобита по наследяване от майка им М. Н.а след възстановена запазена част от дарение извършено от нея в полза на ответника Г.К.К., а от нея в режим на СИО с В. К. Н. чрез сделка покупка обективирана в НА№ 127/1968 г. на ВН; и 2/ за Г.К.К. – 5/9 ид.ч. придобити по дарение обективирано в НА№ 146/ 1993 г. на ВН, на основание чл. 34 от ЗС.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: