Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 17 07.01.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на деветнадесети декември две хиляди
и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря М.В., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 2051 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод
постъпила жалба от адв. А.Т. от САК, като пълномощник на Т.Г.П. с ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, против Заповед № 18-0302-000082 от 21.07.2018 г.,
издадена от полицейски инспектор в РУ- Царево при ОДМВР- Бургас, за налагане на
принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 190 дни.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, поради съществени нарушения на
административнопроизводствени правила. В нея се сочи, че не е конкретизирано от
административния орган правното основание за издаване на заповедта, както и че
не са изложени обстоятелствата, съставляващи фактически основания за прилагане
на принудителната мярка. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не
изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. Подробни
доводи по същество излага в писмено становище.
Ответникът не се явява и не изпраща представител в
съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка и
допълнителни писмени доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, пряко
засегнато от съдържащото се в заповедта разпореждане. При разглеждането и́
по същество, съдът намира за установено следното:
С обжалваната заповед, издадена на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка- прекратяване
регистрацията на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № СА ****РС,
собственост на жалбоподателката Т.Г.П., за срок от шест месеца. В
съобразителната част на заповедта се сочи, че описаният лек автомобил е бил
управляван в с. Лозенец, на ул. „Георги Кондолов“ пред дискотека „Масай“, от лицето
Иван Георгиев Петров с ЕГН **********, чието свидетелство за управление на МПС
е обявено за невалидно. Административният орган е възприел изцяло констатациите
на полицейските служители при извършената проверка на водача, отразени в докладна
записка от 21.07.2018 г. и в съставения акт за установяване на административно нарушение
бл. № 463283 от същата дата.
Жалбоподателката по същество не оспорва горните
констатации, но счита, че в административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед № 18-0302-000082 от 21.07.2018 г. е
издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в РУ- Царево при ОДМВР-
Бургас, оправомощен със заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на
ОДМВР- Бургас. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити. В нея е посочено правното основание за издаването
и́- чл. 171, т.2а от ЗДвП и макар да не е конкретизирано коя от хипотезите
на тази норма е налице, не би могло да се приеме, че нарушението е съществено,
доколкото жалбоподателят се защитава по фактите, а те са изложени в
съобразителната и́ част и в останалите материали от преписката.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка е обосновано с констатацията, че автомобилът
е управляван от неправоспособен водач. Тези констатации се съдържат в
съставената по случая докладна записка (на л. 26 от делото) и в съставения
срещу водача Иван Георгиев Петров АУАН бл. № 463283 от 21.07.2018 г. Изложените
съображения по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за извършване
на съдебната проверка за законосъобразност на заповедта, поради което доводите
на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, изразено в липса на
мотиви, се явяват неоснователни.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. Съгласно
чл. 171, т.2а от ЗДвП (в приложимата редакция) за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство 1) без
да притежава съответното свидетелство за управление и/или е 2) с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, и/или 3) е употребил наркотични вещества
или техни аналози, както и 4) при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или 5) не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, както и 6) на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление- за срок от 6 месеца до една година. В
конкретния случай съдът счита, че е налице последната от горните хипотези. От
данните по делото е видно, че лицето Иван Георгиев Петров е неправоспособен
водач, тъй като свидетелството му за управление на МПС е обявено за невалидно.
Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, а и не се сочат
доказателства за наличие на съответно свидетелство у Петров към момента на
полицейската проверка. Към релевантния момент собственик на автомобила е
жалбоподателката Т.П., видно от приложения по делото договор за продажба на МПС
от 17.06.2013 г. с нотариална заверка на подписите на страните. Ето защо съдът приема, че са
налице законоустановените предпоставки за налагане на принудителната
административна мярка, като в случая административният орган е определил същата
с продължителност, близка до минималната, установена в нормата.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер. Тя е наложена с цел осигуряване безопасността на
движението по пътищата и осуетяване на възможността да бъдат извършени други
нарушения на ЗДвП, и напълно съответства на целта на закона.
По изложените съображения
съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при съблюдаване
на административнопроизводствените правила, и в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби и целта на закона. Не се установяват наведените в
жалбата основания за отмяна на акта, поради което оспорването следва да се
отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на адв. А.Т. от САК в качеството на
пълномощник на Т.Г.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, против Заповед
№ 18-0302-000082 от 21.07.2018 г., издадена от полицейски инспектор в РУ-
Царево при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна мярка-
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: