Решение по дело №889/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 386
Дата: 27 декември 2019 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20193130100889
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

           /27.12.2019г., гр. Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд               II състав

На четвърти декември                         две хиляди и деветнадесета година 

 

В открито съдебно заседание в състав:     

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар Н. С.

 

Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова

гражданско дело № 889  по описа за 2019г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството образуването по искова молба от К.П.Р., ЕГН **********,с адрес ***” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, пк1407, район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ 87.

В исковата молба се твърди, че е настъпило застрахователно събитие на 03.12.2014 г., в около 10.45 часа между с. Петров дол и с. Г., обл. Варна, при което бащата на ищеца П. Р.П., при управление на собствения на ищеца автомобил „Опел Корса”, с per. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата и причинил по непредпазливост неговата и смъртта на бабата на ищеца Я. Т. В., с която той имал много силна емоционална връзка.  Твърди се, че бащата на ищеца причинил виновно ПТП-то поради управление на МПС с несъобразена скорост върху мокра пътна настилка. За управляваният от П. П. лек автомобил автомобил „Опел Корса”, с per. № *** имало сключена валидна към 03.12.2014г. застраховка „ГО“ на автомобилистите.

В резултат на смъртта на баба си ищецът продължавал да търпи морални болки и страдания, поради факта, че с баба си имал изключително близки контакти, основани на взаимна обич и уважение, изключително силна емоционална връзка. Твърди се, че бабата на ищеца го отгледала от много малък тъй като родителите му работили, като собствено дете. Помежду им съществувала изключителна близост и привързаност, надминаваща обичайната такава между баба и внуче, която продължавала до деня на смъртта на Я. В..

Ищецът отправил застрахователна претенция към ответника с оглед настъпило ПТП за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баба му. застрахователната претенция, с писмо изх. № 987/06.02.2019г. не била уважена, тъй като според ответника не са установени особено близки взаимоотношения между ищеца и баба му .

Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от настъпилата на 03.12.2014 смърт на Я. Т. В., ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на увреждането 03.12.2014 до окончателното й изплащане. Иска се присъждане на разноски и на основание чл. 38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него той не оспорва, че към  03.12.2014г за лек автомобил автомобил „Опел Корса”, с per. № *** е имало сключена валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите с него.

Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не била изяснена фактическата обстановка и не ставало ясно как била определена претендираната сума.

Оспорва да е причинен деликт от П. П. водач на лек автомобил „Опел Корса", с per. № ***. Оспорва П. да е виновен за настъпилото ПТП, оспорва механизма на ПТП-то изложен в исковата молба и причинно следствената връзка между ПТП-то и настъпилите неимуществени вреди за ищеца. Твърди, че дори да е налице причинна връзка то деянието е случайно по смисъла на чл.15 НК.

Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 493а, ал. 4 и § 96 от ДР от КЗ и предвид липсата на влязла в сила наредба размера на имуществените вреди, съответно дължимото обезщетение се определя по справедливост в Я. В. да е съществувала силна и дълбока емоционална връзка, която да е прекъсната с нейната смърт. Твърди, че претендираното обезщетение е несъразмерно високо.

Прави възражение за съпричиняване на вредите от Я. В. при осъществяване механизма на ПТП, тъй като тя е била без предпазен колан по време на настъпване на ПТП-то.

Оспорва иска за лихва като неоснователен поради неоснователност на главния иск.

Иска се отхвърляне на иска, в случай на уважаването му се иска намаляване на размера му по справедливост и предвид съпричиняване от пострадалата Я. В. на вредоносния резултат.

В проведените по делото открити съдебни заседания ищецът чрез процесуалния си представител моли за уважаване на иска, ответникът не изпраща представител в писмена молба моли за отхвърлянето на иска.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От Писмо с изх. № НЩ-987/03.02.2019 г. до адв. Р.И. с копие до К.П.Р.; Удостоверение за наследници с изх. №23/11.12.2018 г., изд. От кметство село Г., обл. Варна; Карта за приключване на разследване срещу П. Р.П.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3863; Мнение на наказателно производство; съдебномедицинска експертиза № І-188/2014 г.; Съдебно-химически акт № 176/14 се установява, че  лек автомобил „Опел Корса“ с peгистрационен № ***, собственост на К.П.Р. е застраховано по застраховка „ГО" при ЗД „Бул Инс" АД,  валидна до 27.01.2015 г. със застрахователна полица № 02114002196710.

От приетата по делото и кредитирана от съда САТЕ се установява, че на 03.12.2014г. в около 10:50 часа на път VAR 1211 в района на км 4 +250, П. П. е управлявал собствения си  л.а.  „Опел Корса“ с peгистрационен № **** със скорост около 108,7 км.ч. от с.Петров дол към с.Г.. Пътната настилка била мокра. Пътното платно било с двупосочно движение. По пътното платно в дясната част спрямо посоката на движение се стичала дъждовна вода. Скоростта, с която се е движел автомобила надвишавала критичната му скорост на движение по мокро пътно платно, която била 97.6 км./ч.. В резултат на това грайферите на гумите на автомобила не са били в състояние да изтласкат водата попаднала между гумата и пътната настилка, което довежда до подемна сила, която повдига гумите и възниква нарушение на контакта между гумата и асфалтобетоновото покритие на пътното платно. В резултат на това се променя коефициента на сцепление с пътната настилка между гумите, което обуславя наличието на въртящ момент, в резултат на което автомобила се завърта около масовия си център и в резултат на нарушения контакт между гумите и пътната настилка водачът на МПС не е бил в състояния да контролира посоката на движение на МПС-то, което въртейки се около масовия си център излиза вляво от пътното платно спрямо посоката си на движение навлиза в затревен банкет, където плъзгайки се по мократа трева и въртейки се около масовия си център, изминава път с дължина около 18,6 метра, след което се удря със задната си част в крайпътно дърво. Вследствие на удара на място в автомобила загиват водача му – П. П. и намиращата се пътничката в автомобила Я. Т. В.. Причина за възникване на ПТП-то е несъобразената скорост, с която е бил управляван – 108,7 км./ч. съобразно атмосферните условия и критичната му скорост в случая, която е била – 97.6 км./ч..  При управление на автомобила в рамките на разрешената скорост за пътя 90 км./ч.  съществува теоретична възможност при движение на автомобила в конкретните пътни условия да не настъпи загуба на управляемостта му, водача му да има възможност да контролира посоката на движението му и да не допусне той да напусне очертанията на пътното платно, съответно да не настъпи ПТП-то.

От приетата по делото СМЕ, която съдът кредитира се установява, че Я. В. е починала в резултат на получена от процесното ПТП съчетана травма – глава, гръбначен стълб, корем с несъвместими с живота счупване на гръбначния стълб, отделяне на главата от него и прекъсване на гръбначния мозък. Описаните увреждания са в резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и е възможно в своята съвкупност да бъдат получени при ПТП – удар на пътник в частите на кабината, отделянето на главата от шийния гръбнак е станало по механизма на „камшичен удар“. Всички увреждания са причинени пожизнено. Смъртта е била неизбежна и е настъпила много бързо.

В кръвта на Я. Т. не се установява наличие на алкохол.

По процесното ПТП е образувано ДП 509/2014г. по описа на РУ Провадия за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр с чл.342, ал.1 от НК, което на 18.12.2015г. е изпратено на ОП Варна с мнение за прекратяване.

След смъртта си Я. В. е оставила за свои наследници децата си Н. Д. и П. П., също починал в процесното ПТП на 03.12.2014г. и оставил за свой наследник сина си К.Р. – ищец по делото.

На 06.02.2019г. ответното дружество е отказало да удовлетвори претенцията на ищеца по делото за заплащане на неимуществени вреди от процесното ПТП, поради липса на доказателства за близки взаимоотношения между Я. В. и ищеца по делото.

От разпитаните по делото св.Я. и св.Ф., чиито показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че до смъртта на Я. В. ищецът е живеел заедно с нея и баща си в едно домакинство в с.Г.. На 03.04.2014г. бащата на ищеца при управление на автомобила си в посока с.Г. се блъснал в крайпътно дърво и загинал, заедно с майка си Я. В., която пътувала заедно с него в автомобила. Я. В. е отгледала ищецът, тъй като родителите му работили и двамата били много близки. Ищецът много тежко понесъл смъртта й останал без работа, почти без приятели, в силна депресия, затворил се в себе си, в началото след смъртта на баба си ищецът не се хранел, само спял. След смъртта на баба си ищецът вземал успокоителни.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен  иск с правно основание чл. 226, ал.2 вр. с чл.223, ал.2 от КЗ (отм.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от настъпилата на 03.12.2014 смърт на Я. Т. В., ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на увреждането 03.12.2014г. до окончателното й изплащане.

Ищеца, носи доказателствената тежест да докаже, че за процесния автомобил е било налице валидно застрахователно правоотношение към 03.12.2014г. по застраховка ГОА, настъпило ПТП на 03.12.2014г., механизма на ПТП-то, че в резултат на него е починала баба му Я. В., че между ищеца и баба му е имало силна емоционална връзка, претърпените страдания от смъртта на баба си.

Ответникът, следва да докаже, че следва да установи съпричиняване от Я. В. на вредоносния резултат от ПТП-то настъпило на 03.12.2014г., че настъпилото ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.

От събраните по делото писмени доказателства, а е и безспорно между страните съществуването на застрахователно правоотношение между ответника и П. П. по застраховка „ГО", по застрахователна полица №002114002196710 валидна към момента на настъпване на ПТП-то за лек автомобил „Опел Корса“ с peгистрационен № ***.

От приетата по делото САТЕ се установи, че процесното ПТП е причинено поради виновното поведение на водача П. П., който на 03.12.2014г. е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с peгистрационен № *** по пътя с.Петров дол - с.Г. с несъобразена скорост с атмосферните условия при мокра пътна настилка със 108,7 км./ч. при критична скорост в случая – 97.6 км./ч. и при позволена скорост 90 км./ч.. Управлявайки автомобила с несъобразена скорост П. губи контрол над него, автомобилът излиза от пътното платно, навлиза в затревен банкет и се блъска в крайпътно дърво. От приетата по делото СМЕ, която е кредитирана от съда се установява, че смъртта на Я. В. - майка на П., която е пътувала с него е настъпила в резултат на причиенена от ПТП-то съчетана травма несъвместима с живота.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че починалата В. е баба на ищеца и че между тях са съществували особено близки отношения, тъй като В. е отгледала ищеца и те са живели в едно домакинство преди смъртта й. Ищецът все още не може да преживее загубата на баба си, след смъртта й се затворил в себе си, бил силно депресиран, не се хранел, не работел, почти нямал приятели. Всичко това свидетелства за наличие на особено близки отношения между ищеца и баба му и че ищецът е бил силно травмиран от загубата й, което продължава и към момента на приключване на устните състезания по делото.

Ответникът не успя да докаже съпричиняване от Я. В. на вредоносния резултат от ПТП-то настъпило на 03.12.2014г., нито че настъпилото ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.

Ищецът успя да докаже наличие на застрахователно събитие – ПТП с настъпила смърт, причинени поради виновно поведение на П. П. и настъпили неимуществени вреди в резултат на застрахователното събитие у ищеца, изразяващи се в душевното му страдание поради кончината на баба му.

Съобразно ТР 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В случаят ищецът успя да докаже наличие на особено силна емоционална връзка с баба си и търпяно страдание от смъртта й.

С разпоредбата на чл.493а, ал.4 от КЗ се предвиди заплащане от застрахователя на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, на лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2, която към настоящ момент все още не е приета. С нормата на § 96 от ПЗР на КЗ се предвиди лимит на обезщетението за тези лица до 5000 лева. На основание чл.52 ЗЗД съдът определя по справедливост претърпените неимуществени вреди. В случая предвид силната емоционална връзка между ищеца и баба му и дълбокото страдание, което той изпитва след смъртта й съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 5000 лева, поради което иска следа да бъде уважен.

При този изход следва да се присъди и лихва за забава. В случая, на основание §22 от КЗ(нов), приложими към казуса са нормите на КЗ(отм.), където застрахователното обезщетение се дължеше съгласно общия принцип на непозволеното увреждане - чл.84,ал.3 от ЗЗД-от деня на деликта (при липсата на норма,аналогична на чл.496 от КЗ нов). Поради това върху присъденото обезщетение следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва от 03.12.2014г..

Ищецът е претендирал разноски и такива следва да му се присъдят съобразно изхода на делото. Разноските сторени от ищеца са в размер на 200 лева за заплатена държавна такса. Процесуалният представител на ищеца претендира да му бъде заплатено възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Съобразно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение според материалния интерес по делото е в размер на 580 лева. Съобразно с това съдът намира, че на адв.И. следа да се присъди възнаграждение в размер на 580 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38,ал.1, т.3 вр. с ал.2 от ЗА.

Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати на  К.П.Р., ЕГН **********, с адрес ***сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на баба му – Я. Т. В., починала на 03.12.2014г., в ПТП, причинено от П. Р.П. при управление на лек автомобил „Опел Корса“ с peгистрационен № ***, при наличие на  валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за автомобила по  застрахователна полица № 02114002196710 със застраховател ЗД „БУЛ ИНС” АД, ведно със законната лихва върху тази сума  с начало от 03.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 от КЗ(отм.), § 22, § 31 и § 96 от КЗ/нов/.

 ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати на  К.П.Р., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на  200 лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ 87 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Г.И. *** с ЕГН **********, с адрес *** адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл. чл.38, ал.1, т.2 вр. с ал.2 от ЗА.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..