№ 467
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110208209 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Е. Г.
Г. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 4633977, на СДВР, с който на
жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. От
страна на жалбоподателя се иска отмяна на фиша и присъждане на разноски, като се излагат
конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила, както и за липса на данни за
приспаднат толеранс от 3% от заснетата скорост. Възиваемата страна претендира
потвърждаване на обжалвания ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
излага конкретни съображения за материална и процесуална законосъобразност на фиша.
От писмените доказателствени материали (приобщените такива към доказателствената
съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и въз
основа на нарочно определение за приемане и прилагане), както и от огледания в съдебно
заседание снимков материал, се установява по несъмнен начин описаната в ЕФ фактическа
обстановка, с която страните са запознати и към която съдът препраща (забрана за каквото
препращане липсва в релевантната нормативна уредба, като това не означава, че съдът не
установява и не излага конкретна фактическа обстановка, а че просто не я повтаря
/преписва/), както и (се установява още) съобразеността на процесния ЕФ със съответната
заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец, метрологичната
годност на процесното техническо средство към процесната дата - съответното одобряване
на типа и успешното преминаване на измервателното средство през метрологична проверка
(осъществена от БИМ) със срок на валидност към датата на извършване и установяване на
1
нарушението (имайки предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018
г. на действащото като председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), а
също и това, че срещу горепосочения Е. Г. към процесната дата 16.03.2021 г. имало 5 влезли
в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието
спазване се осъществява от органите на МВР, с уточнението, че отбелязаната в съответната
справка дата на влизане в сила на фиша е очевидно такава при липса на жалба, каквато
жалба, обаче, е изрично отбелязана в справката с дата отпреди тази на влизането в сила на
ЕФ. От съпоставката между приложения клип и фиша е видно, че е приспаднат толеранс,
който е над 3% от измерената скорост, която е 72 км./ч., а именно приспаднати са 3 км./ч.
(това е съобразено и с посоченото в протокола от проверката, извършена от БИМ, досежно
допустимата грешка при измерване в реални условия при скорост до 100 км./ч.), като
наказуемата скорост в случая е 69 км./ч.
При това положение законът е приложен правилно. Релевантната разпоредба на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП не установява изискване в ЕФ да се вписват обстоятелства като приспаднат
толеранс от измерената скорост; нито по аналогия (чл. 46, ал. 2 от ЗНА), нито въз основа на
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, може да бъде направен извод, че в ЕФ следва да фигурира конкретно
физическо лице като издател или пък дата на издаване (в случая такава се установява, макар
да не е вписана в самия ЕФ, като е видно, че никакъв давностен срок не е изтекъл в тази
връзка) - уредбата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална и не съдържа подобни
изисквания, а приравняването по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП се отнася до само до последиците от
съответния правен акт. Соченото в жалбата ТР на ВАС е относимо към предходно
съществувала нормативна уредба, а не към актуалната такава понастоящем и към
процесната дата, а уредбата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не съдържа изискване и за посочване
на вида на използваното техническо средство; визираната актуална правна уредба изрично
допуска използването на мобилни АТСС и не изисква обозначаване на осъществявания
контрол. Касателно приложението на чл. 39, ал. 4 и чл. 85а от ЗАНН следва да се има
предвид, че под необжалваем „минимум по ал. 2“ (именно минимум, а не максимум, като в
чл. 39, ал. 2 от ЗАНН се сочи диапазонът от 10 лева до 50 лева) в текста на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН следва да се има предвид сумата от 10 лева, а не тази от 50 лева, доколкото съгласно
действалата към 2011 г. (когато чл. 39 от ЗАНН е допълнен с новата ал. 4) разпоредба на чл.
59, ал. 3 от ЗАНН необжалваемият минимум на глобата е бил именно 10 лева (а не 50 лева,
какъвто необжалваем минимум е бил установен към онзи момент, но в ЗДвП, а разпоредбата
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН се отнася и се е отнасяла към 2011 г. до минимума по ал. 2 на същия
член от същия закон).
Така при извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не открива каквито и да било основания за изменение или отмяна на
обжалвания фиш, поради което същият следва да бъде потвърден на основание чл. 63, ал. 9
вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН (уредбата е процесуална и се прилага от
влизането й в сила и по незавършените производства). На основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал.
5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, имайки предвид липсата на сериозна правна и/или
2
фактическа сложност на делото, следва в полза на въззиваемата страна и в тежест на
въззивника да се присъдят разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева (съответния минимум съобразно споменатата преди малко наредба). С оглед изхода
на делото законово основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не е
налице.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 4633977, на СДВР.
Осъжда горепосочения жалбоподател Г. да заплати на СДВР сумата от 80 лева – разноски по
делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3