РЕШЕНИЕ
№ 2099
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. С.
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. С. Гражданско дело №
20241110141782 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ю. Ц. Г. срещу „***“
ЕООД, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата, както следва: сумата от 2078,88 лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 27.05.2024
г., ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 31,76 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.06.2024 г. до 10.07.2024 г.; сумата от 3850,08 лв.,
представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника,
ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 1225,03 лв.,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7 дни за 2024 г.,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от
11.07.2024 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност
„счетоводител, оперативен“. Поддържа, че процесното трудово правоотношение е било
прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от
27.05.2024 г. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответното
дружество не й е изплатило дължимите суми за трудово възнаграждение за периода от
01.05.2024 г. до 27.05.2024 г., поради което е изпаднало в забава. Посочва също така, че
ответникът й дължи и обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 221, ал. 1 КТ, и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024 г.,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „***“
ЕООД, с който не оспорва предявените искове „като се изключат някои неточности в
аритметичния сбор“.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
Предявени са за разглеждане обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
престирал труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на трудово
възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и забава в погасяването му.
По иска по чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ /от
работника без предизвестие/, както и размера на брутното му трудово възнаграждение за
последен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже или
факта на ползване на отпуската или положителния факт на плащане на дължимото
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, и чл. 224, ал. 1 КТ,
в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на претендираните
вземания за трудови възнаграждения и обезщетения.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността „счетоводител, оперативен“, което е прекратено на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 27.05.2024 г. Така отделените за безспорни факти се
подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото –
Трудов Договор № ***/*** г., длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител,
оперативен“, копие от трудова книжка, серия № ***, справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, изх. № ***/*** г., заявление от Ю. Ц. Г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, заповед №
***/*** г. за прекратяване на трудовото правоотношение, и справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, изх. № ***/*** г.
На 04.12.2024 г. е депозирана молба от ответникът „***“ ЕООД, с която заявява, че не
оспорва по основание и размер предявените от Ю. Ц. Г. искове по Кодекса на труда и по чл.
86 ЗЗД.
С протоколно определение от 04.02.2025 г. съдът е отделил на основание чл. 153 ГПК
като безспорни и ненуждаещи се от доказване всички елементи, включени във фактическите
състави на съдебно предявените вземания.
Ответникът не твърди и не доказва да е погасил претендираните вземания чрез
плащания, поради което предявените искове по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 221, ал.
1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ се явяват основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищцата. Същата претендира и доказва такива за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 1000 лв., които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да й бъдат присъдени.
2
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 287,43 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ет. ***, офис ***, да заплати на Ю. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл.
224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата от 2078,88 лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 27.05.2024 г., ведно със
законната лихва от 11.07.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 31,76 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.06.2024 г. до 10.07.2024 г.; сумата от 3850,08 лв.,
представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника,
ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 1225,03 лв.,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7 дни за 2024 г.,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от
11.07.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ет. ***, офис ***, да заплати на Ю. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 287,43 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3