Р Е Ш Е Н И Е № 2419
гр. Пловдив, 22.11.2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Пловдив, втори
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА,
като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 2620 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск на „****“ ООД, ЕИК по булстат ****,
със седалище и адрес за кореспонденция: с. ****, ул. „****“ № 3, общ. Марица, обл. Пловдив, против Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ /ИА „АА“– гр. София, с който се претендира обезщетение за имуществени
вреди, представляващи направени разноски в хода на съдебното обжалване на НП (580 лв. по
АНД № 615/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив и 580 лв. по КАНД №
850/2019 по описа на Административен съд – Пловдив) в размер на общо 1160 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 07.05.2019 г. Претендират се и
направените по настоящото дело разноски в размер на 350 лв.
Ответникът – ИА „Автомобилна администрация“ – София,
редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на иска.
Участвалият в производството прокурор
– представител на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив изразява становище за
основателност и доказаност на предявения иск, но
намира същия завишен по размер.
Искът е допустим, а разгледан по същество е частично
основателен.
С НП № 36-0000569 от 04.12.2018 г. на главен
инспектор, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92
ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, на ищеца в настоящото
производство е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 5 000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.91б ал.1 т.1 от ЗАвтП. С решение
№ 319 от 19.02.2019 г., постановено по АНД № 615/2019 г., състав на РС -
Пловдив е отменил наказателното постановление. Решението е влязло в законна
сила на 07.05.2019 г. – датата на решението по КАНД, с което е оставено в сила първоинстанционното решение.
Към настоящото дело е приложено адм.
д. № 615/2019 г. по описа на ПРС, в което се съдържа договор за правна защита и
съдействие от 13.02.2019 г. /л.24/, сключен между ищеца и адв.
К.-К., с уговорено възнаграждение в размер на 580
лева, като е отбелязано, че сумата е изплатена изцяло и в брой при сключването
на договора.
По делото е приложено и КАНД № 850/2019 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, по който се съдържа договор за правна защита и
съдействие пред касационната инстанция (л.20) с уговорено възнаграждение в
размер на 580 лв., като е отбелязано, че сумата е изплатена изцяло и в
брой при сключването на договора.
При тези доказателства съдът намира, че в разглеждания
случай са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от
законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка
между отмененото НП и вредите. Самата отмяна на НП като властнически акт на
административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на
чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това
число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпроса какво е съдържанието
на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от
увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото НП и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена
адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на
наказания субект. Безспорно потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално
претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищецът не би заплатил адвокатско
възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали
вреда за него, ако не беше издаден процесното НП.
Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издаването му.
Размерът на исковата претенция обаче съдът намира
прекомерен, поради което искът следва да бъде уважен до размера от 600 лв. /по
300 лв. за всяка от двете инстанции/. Съгласно мотивите на тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. на ВАС, институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство
за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетението, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. Предвид това и с оглед липсата на фактическата и
правна сложност на делото, справедливият размер на обезщетението за претърпени
имуществени вреди е в размер на 600,00 лева, а именно в минималният размер за
процесуално представителство, защита и съдействие, съгласно чл.18, ал.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Тази сума от 600,00 лева е дължима ведно със законната лихва,
считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, съобразно своевременно
направеното искане и съобразно намаления от съда размер на обезщетението следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и разноски по настоящото дело, в
размер на 181, 03 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Административен съд - Пловдив, втори състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София да
заплати на „****“ ООД, ЕИК по булстат ****, със
седалище и адрес за кореспонденция: с. ****, ул. „****“ № 3, общ. Марица, обл. Пловдив, сумата
от 600.00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 07.05.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 1160
лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София да
заплати на „****“ ООД, ЕИК по булстат ****, със
седалище и адрес за кореспонденция: с. ****, ул. „****“ № 3, общ. Марица, обл. Пловдив, разноски в размер
на 181, 03 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: