РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Силистра, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело
№ 20253400500409 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* против Решение № 313 от
16.05.2025 г. по гр.д. № 2195/2023 г. на Районен съд - Силистра, постановено
при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – Г. Г. Н, в
частта, с която е уважен искът на И. П. Й. в размер на 20 000 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на смъртта на неговия
брат В. П. Й., ведно със законна лихва от 18.12.2023 г., както и с която е
уважен искът му в размер на 5 400,31 лева, представляващи законна лихва
върху присъдената главница за периода от 09.07.2021 г. до 18.12.2023 г.; в
частта му, с която е уважен искът на Г. И. Б. за сумата в размер на 10 000 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди - бозки и страдания в резултат на смъртта на нейния
внук В. П. Й. ведно със законна лихва от 18.12.2023 г., както и с която е
уважен искът й в размер на 2 700,15 лева, представляващи законна лихва
върху присъдената главница за периода от 09.07.2021 г. до 18.12.2023 г.
Въззивникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, чрез адв. Д., излага оплаквания за
неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за
доказана активна материалноправна легитимация на ищците да търсят от
застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат,
респективно внук., респ. за доказана изключителност в емоционалната връзка
между тях и родственика им, починал в резултат на ПТП, както и за
1
претърпени от тях неимуществени вреди, които поради изключителната
емоционална връзка надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за родствената връзка. Отделно се излагат и оплаквания
относно неправилно остойностен еквивалент на страдания поради смърт на
близък. С доводи за недоказани претенции въззивника моли за пълна отмяна
на осъдителната част от решението, като се отхвърлят изцяло предявените
срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове от И. П. Й. и Г. И. Б., с присъждане на
разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемите И. П. Й. и Г. И. Б. оспорват с общ отговор оплакванията
като необосновани, като се позовават на установените с показания на
свидетели житейски обстоятелства, които са наложили създаване на особено
интензивна и трайна връзка между братята, израстнали в едно домакинство
без единия родител, отгледани с подкрепата на баба им Г. Б.. Подкрепят тезата
си и с приетото по делото заключение на СПЕ.
Г. Г. Н, конституиран в качеството на трето лице- помагач на страната на
ответното дружество, не участва чрез процесуални действия в
първоинстанционното и въззивното производство и не изразява становище по
спора.
За да се произнесе по спора съставът на СсОС съобрази следното:
Силистренският районен съд е бил валидно сезиран с осъдителни
искове, предявени от И. П. Й. и Г. И. Б. против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, за
присъждане на суми от по 25 000 лв., претендирана като обезщетение,
дължимо от застраховател по застраховка „ГО на автомобилистите“ за
претърпени от ищците неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния
родственик В. Й., починал в резултат на ПТП, настъпило на 23.11.2020г.
Предявен е и акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на извънсъдебната претенция до
застрахователя- 09.07.2021г., до датата на исковата молба.
Първоинстанционното решение, с което осъдителните искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са уважени частично, е валидно
по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по
тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е
допустимо в обжалваната част- налице са всички предвидени от закона
предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съобразно
приложимия за процесните отношения Кодекс за застраховането, обн. ДВ бр.
102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. В частта по исковете на П. Й. Г.
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
2
По делото не е било спорно, а и от представените писмени доказателства
се установява, че Автомобилът, с който е било извършено произшествието е
бил застрахован по Застраховка гражданска отговорност - полица №
BG/22/120002944520 на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
със срок на застрахователно покритие по време на инцидента.
Няма спор, че това превозно средство е било управлявано от водача Г. Г.
Н., който е осъден с влязла в сила присъда №7 от 16.06.2022г. по НОХД № 136
/ 2022г. по описа на Окръжен съд - Добрич, за престъпно причиняване на
смърт на В. П. Й. и причиняване на телесни повреди на друго лице
(престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б" и вр. с чл. 342, ал. 1 от НК) в
резултат на загубен контрол поради неправомерно управление на МПС с
несъобразена скорост, довел до изгубване на контрол над автомобила и
сблъсък в крайпътно дърво, като деянието е извършено след употреба на
наркотично вещество - канабис/марихуана/.
В производството не е било спорно, а и от представените удостоверения
за (л. 10 и л.11 от делото на РС) се установява, че починалият е в родствени
връзки с ищците в производството Й. и Б. – брат и баба на пострадалия, като
майката Д. М. е преживяла смъртта на сина си. Това се отнася и за бащата П.
Й. Г..
Пред настоящата инстанция не са спорни обстоятелствата, които
определят причиняването на смъртта като резултат само от действия на водача
Г..
Основните спорни въпроси към настоящия момент между страните са
дали въззиваемите са материалноправно легитимирани да претендират
обезщетение, с оглед дадените с ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС
разрешения, в какъв обем са доказани твърдените от тях неимуществени вреди
от смъртта на В. Й. и какъв е справедливият размер на обезщетението за тях, в
т.ч. и по приложението на § 96 ПЗР към ЗИД на КЗ /ДВ бр.101/2018г./.
С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата,
активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984
г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата,
изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС. Според т. 1 от решението, "материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В съобразителната част на посоченото горе тълкувателното решение е
разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените
в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
3
ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на
починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови баби/дядовци и внуци (както и братя/сестри); В
традиционните за българското общество семейни отношения
бабите/дядовците и внуците и братя/сестри са част от най-близкия семеен
кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези
случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек,
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на
ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение,
е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Следователно, предпоставките, за да се приложи изключението по ТР №
1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК, са: 1. /създадена особено
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2. /
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва
да са осъществени за всяко от лицата, претендиращи обезщетение за
неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и
за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При
преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете
обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между
4
посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между
изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен
формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се
проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на
поголяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.
В процесния случай поначало не са били твърдени, а и установени
конкретни особени житейски обстоятелства по смисъла на тълкувателното
решение, при които привързаността на ищците с починалия да е била по-силна
и надхвърляща интензитета на нормално присъщите за родствената връзка
отношения, налагащо присъждане на обезщетение в тяхна полза. По тези
въпроси съдът съобрази решение 50155/04.11.2022г. по т.д. № 1712/2021г. на
1-во т.о. на ВКС,решение 45/10.05.2021 г. по т.д. № 370/2020г. на 2-ро т.о. на
ВКС Решение № 60070 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 904/2020 г. и
решение № 17 от 16.03.2021г по т. д. № 291/20 на ВКС, ІІ т. о., с които е
прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен
формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се
проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-
голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.
Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини напр.- заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др./ така Р №92/ 17.11.2020 година по т. д. №
1275/2019г./ , а за връзката между братята и сестрите – например-израстването
им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в
чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.
о.). По делото показанията на свидетелите Т. и М., не установяват
взаимоотношения, надхвърлящи присъщите за родствената връзка между
братя, респективно между баба и внук. Според първият от тях братята винаги
са били близки, подкрепяли се във всичко и си помагали винаги по какъвто и
да е начин. Имало е взаимно уважение между тях. След като е починал В. Й.,
И. е загубил най-близкия за него човек, бил много тъжен. Все още когато се
говори за това се разстройва, продължава да скърби и сега. От показанията на
св. М. се установява, че бабата на двамата братя имала много голям принос в
отглеждането им, помагала в обгрижването им. Бащата бил рибар и отсъствал
често, като основно за семейството се грижила Д. – майка на И. и В.. Д.
живеела в едно домакинство с майка си и двамата си братя, които до
създаването на свое семейство също обгрижвали децата на Д.. Семейството
било сплотено. И. Й. и брат му са били като близнаци, никога И. не е излизал
без В. или обратното. Много са се обичали по братски. Бабата много обичала
внуците си, както и те нея. Не ги е чула никога да се скарат, да се обиждат,
псуват, за някаква лоша постъпка, за кражби, отношения към стари хора. След
смъртта на В., в семейството имало много страдание. Сред хората не си
показвали мъката, но тя всяка вечер ходила с внука си и има наблюдения че
страдат и към настоящия момент. От така посоченото в коментираните
5
показания не могат да се изведат изводи за наличието на развили се
дълготрайно/необратимо житейски ситуации, от които да би се установила
изключителност на връзката между братята, каквато би била ситуацията
например при доказана дезинтересираност на родителите на първия ищец от
отглеждането и възпитанието им, за сметка на развила се привързаност към
починалия при ПТП. Житейската ситуация, очертана по делото, е типична, с
оглед общоприетите традиционни норми за отношенията между братя, близки
по възраст – възрастта на починалия към датата на ПТП е 19г., а на ищеца – 22
г. Отделно от това, от свидетелските показания и заключението на вещото
лице пред първоинстанционния съд не се установява понесените от ищеца
морални болки и страдания да надхвърлят по интензитет нормалните и
присъщи морални страдания от загубата на брат. По този въпрос съдът има
предвид и решение №242/09.10.2025г. по в.т.д. №295/2025 г. на ВнАС.
Анализът на ангажираните от ищцата доказателства също не дава основание
за преценка за създадени отношения на такава изключително близка
привързаност между загиналия внук и неговата баба, че тя да е заместила
изцяло естетествената привързаност на детето с родителите му – по данни от
делото и извършена справка на майката е определено и присъдено
обезщетение / гр.д.346/2023г. на СсОС/, а бащата получил определеното от
застрахователя обезщетение преди образуване на делото пред РС. Житейската
ситуация, очертана по делото, е типична и в този случай, с оглед
общоприетите традиционни норми за отношенията между прародител и внук,
живеещи в едно домакинство/град - подпомагане и отглеждане от най ранна
детска възраст и съпътстващо емоционално привързване. Общуването от този
вид не е заместващо, а подпомагащо, без данни родителската отговорност да е
била поета от ищцата Б.. Не се установяват и търпими от ищцата чрезвичайни
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет обичайно търпимите от
смъртта на обичан внук. Това обуславя и извода, че предявените от И. П. Й. и
Г. И. Б. искове срещу застрахователя на деликвента са неоснователни.
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора, решението на РС- Силистра следва да се отмени в
обжалваната осъдителна част, като се постанови друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, предвид резултата от въззивното
обжалване и направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане разноски за първа и въззивна инстанция, с приложени списъци
по чл. 80 от ГПК, въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят и сумата
2262лв., представляваща направени съдебно– деловодни разноски за две
инстанции, от които 1500 лв.- изплатено адв. възнаграждение; 762 лв.-
заплатена държавна такса по сметка на СсОС за въззивно обжалване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 313 от 16.05.2025 г. по гр.д. № 2195/2023 г. на
6
Районен съд - Силистра, постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника – Г. Г. Н., в частта, в която са уважени предявените от
И. П. Й. и Г. И. Б. искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и в
частта, с която ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и държавна такса върху уважената част от иска,
по сметка на Силистренски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪЛЯ исковете на И. П. Й. с ЕГН ********** срещу ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК ********* за заплащане на следните суми:
- сумата от 20000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в силен стрес, мъка, болки и страдания от загубата на брат му
В. П. Й., ведно със законната лихва върху обезщетението от 18.12.2023г., до
окончателното му заплащане;
- сумата от 5400,31лв. - законна лихва върху това обезщетение, за
периода от 09.07.2021г. - до датата на исковата молба - 18.12.2023г.
ОТХВЪЛЯ исковете на Г. И. Б. с ЕГН ********** срещу ЗК „ЛЕВ ИНС”
АД, ЕИК ********* за заплащане на следните суми:
- сумата от 10000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в силен стрес, мъка, болки и страдания от загубата на внука й
В. П. Й., ведно със законната лихва върху обезщетението от 18.12.2023г., до
окончателното му заплащане;
- сумата от 2700,15лв. - законна лихва върху това обезщетение, за
периода от 09.07.2021г. - до датата на исковата молба - 18.12.2023г.
ОСЪЖДА И. П. Й. с ЕГН ********** и Г. И. Б. с ЕГН ********** да
заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* сумата от 2262лв.,
представляващи направени разноски в двете инстанции, на осн.чл.78 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника – Г. Г. Н.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7