Решение по дело №240/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 231, ал. 1, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Г. И. П., лично и чрез пълномощник адв.В. В. от РАК срещу Заповед № 8121К-1913/26.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност, считано от датата на връчване на заповедта-04.03.2025г.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона и се иска отмяната й. По същество излага доводи, относно липсата на реално съкращаване на заеманата от него длъжност, освен това не е направен подбор и не му е предложена друга подходяща свободна длъжност в близост до града, в който живее, а са му предложени длъжности само в отдалечени населени места и несъответни на придобитата му професионална [жк], че не е налице отказ, по смисъла на закона да заеме предложената му алтернативна длъжност, както и че не е бил информиран за наличните вакантни щатни бройки, като предложените му такива не са подходящи за него в професионален и служебен план. Твърди, че в отдел 05, който е трансформиран от съкратения отдел 14 са преназначени всички негови колеги на изпълнителска длъжност, освен него, като е имало вакантна бройка, на която по-късно е бил преназначен бившия началник на сектора. Сочи, че оспорената заповед е издадена при превратно упражняване на власт, в нарушение на чл. 6, ал. 1 от АПК и че при издаването й не е спазен редът, установен в Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и в частност чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Наредбата, както и реда по чл.9 на Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

В съдебните заседания, проведени на 11.06.2025 г.и на 01.07.2025г. жалбоподателят и процесуалният му представител поддържат жалбата по изложените доводи, представят се и подробни писмени бележки и се претендира отмяна на заповедта и присъждане на разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът Министър на вътрешните работи, представляван от гл. юрисконсулт А. С., в отговор по жалбата и писмени бележки счита същата за неоснователна, а обжалваната заповед – законосъобразна и правилна. В писмените съображения се поддържа компетентност на органа – издател, съобразяване с формата, материалноправните и процесуалните правила. Описана е фактическата обстановка, въз основа на която се счита, че е налице правомерно съкращаване на структурното звено в ГДБОП и щатните бройки за конкретните длъжности в него, съответно включено е ново структурно звено със съответните предвидени щатни бройки за длъжностите в него, и при фактическото съкращаване на заеманата от оспорващия длъжност, е отказал да заеме предложена му друга подходяща длъжност от щатното разписание на структурата. Твърди се, че са му предложени равностойни вакантни длъжности в ГДБОП, като предвид разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, не е изискана информация от другите структури на МВР за наличието на такива вакантни длъжности и такива не са му предлагани. Поддържа се тезата, че прекратяването на правоотношението по чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 ЗМВР е осъществено при наличие на двете кумулативно свързани условия – съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност. Представени са и писмени доказателства, изискани от съда. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.

Съдът, като взе предвид жалбата, писмените доказателства по приложената административна преписка, събраните допълнително такива и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г. И. П. е бил назначен на длъжност „разузнавач VI степен“, считано от 01.11.2010г. в сектор “Борба с организираната престъпност“ - Русе при ГДБОП, като към датата на оспорената заповед е заемал длъжност „разузнавач IV степен“ (инспектор) в сектор 3 на отдел 14 при ГДБОП – МВР с месторабота [населено място]. Бил е два пъти награждаван и не са му налагани дисциплинарни наказания, видно от кадрова справка на л.51 и 52 от преписката.

Със Заповед № [рег. номер]-001-04/К-24 от 19.04.2021 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден щат на ГДБОП – МВР, в това число и щат на Сектор "БОП" – Русе, към отдел „ Център-С.“ с числен състав от 11 държавни служители, разпределени по брой и длъжности, посочени в заповедта, като общо в отдела щатната численост е 29 щ.бр.

Със Заповед № [рег. номер]-001-04/К-18 от 14.02.2023 г. на министъра на вътрешните работи е изменена заповедта от 19.04.2021 г., като закрива отдели и съкращава щата им. Същевременно със същата заповед се създават нови отдели и включват служители в щата им без промяна в щатната численост на персонала, не е намален броя на служителите, не са изменени функционалните им задължения. Така е извършена промяна на наименованието, налице е само трансформация и е създаден отдел 14 със структурирани 3 сектора, като за сектор 03-бивш сектор „БОП-Русе“ са включени 11 щатни бройки, разпределени по брой и длъжности, посочени в заповедта., като Г. И. П. е заемал длъжност „разузнавач IV степен“ (инспектор) в сектор 3 на отдел 14 при ГДБОП – МВР преди датата на оспорената заповед.

Със Заповед № [рег. номер]-001-04/К-10 от 15.01.2025 г. на министъра на вътрешните работи отново е изменена предходната заповед, като в относимата й част е закрит отдел 14 и са съкратени 27 щ.бройки от първоначалните 29, създаден е отдел 05, в който са включени тези щатни бройки, разпределени отново в три сектора, като в сектор 03 са включени 9 щатни бройки, от които 1 длъжност "началник на сектор" (главен инспектор). Съгласно новото щатно разписание броя длъжности „разузнавач VI – I степен“ (инспектор, изпълнителска длъжност) са намалени с 2 щ.бр. за сектор 03, като в другите два сектора няма изменение в щатната численост на персонала.

Със Заповед № [рег. номер]-001-10/8-Із-4 от 10.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи е изменена Заповед № [рег. номер]-001-10/8-Із-24 от 21.04.2023 г. (не се намира по делото), с която се изменят и допълват функционалните задължения и организационна структура на ГДБОП – МВР, като с т. 3 и т.4 отдел 14 и секторите към него са заличени, а с т. 7 и т.8 са утвърдени функционални задължения на отдел 05 и секторите към него – 01, 02 и 03. Изменението и допълнението по смисъла на тази заповед е приложено от л.96 до л. 99 от класифицирания том към делото. Длъжностните характеристики на длъжността „разузнавач VI – I степен“ в отдел 05 са приложени на л.42 –л.52 от делото, без да е налице изменение във функционалните задължения.

Във връзка със Заповед № [рег. номер]-001-04/К-10 от 15.01.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която е закрит отдел 14 и е трансформиран в отдел 05 , поради съкращаване на щата, на жалбоподателя са предложени две изпълнителски длъжности в ГДБОП – МВР, както следва: сектор 01 „Дигитални анализи“ на отдел „Дигитални анализи и киберразузнаване“ към дирекция „Киберпрестъпност“ на длъжност „разузнавач VI – I степен“ и сектор 04 на отдел 11 на длъжност „разузнавач VI – I степен“. Предложението е обективирано в Протокол УРИ 1266р-4343 от 18.02.2025 г. (л.37 и л.38 от преписката, приложена по първи том на делото). В протокола жалбоподателят собственоръчно е записал: „Не мога да изразя мнението си по горепосочения протокол, подписвам го, за да удостоверя, че ГДБОП не е запозната със свободните вакантни бройки към дата 18.02.2025г.“

С Докладна записка УРИ 1266р-4424 от 19.02.2025 г. (л.39 и л.40 от преписката, приложена по първи том на делото), с оглед трансформирането на отдел 14 в отдел 05 и предвид подписания от Г. П. протокол, директорът на ГДБОП предложил на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателя. В нея е отбелязано, че написаното от Г. П. в протокола мнение „може да се тълкува като отказ да приеме една от предложените му изпълнителски длъжности в ГДБОП“.

Министърът на вътрешните работи, позовавайки се на своята заповед за изменение на щата на ГДБОП и отказа на служителя да заеме някоя от предложените му длъжности по протокол УРИ 1266р-4343 от 18.02.2025 г., е отправил до П. предизвестие за прекратяване на служебното му правоотношение № 8121р-3968/26.02.2025 г. (л. 41). Предизвестието е било получено от адресата му на 04.03.2025., подписано с възражение, като в същото изрично е отбелязано, че влиза в сила от деня, следващ получаването му, т. е. влиза в сила на 05.03.2025г.

На същата дата на получаване на предизвестието – 04.03.2025 г., е връчена оспорената заповед № 8121К-1913 от 26.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи (л.14 от първи том към делото), с която е прекратено служебното правоотношение на инспектор Г. П. при съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност. С посочената заповед е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5, чл. 228, ал. 1 от ЗМВР, докладна записка УРИ 1266р- 4424/19.02.2025 г. и предизвестие с инспектор Г. И. П., разузнавач IV степен в С-р 03 отдел 14 - при ГДБОП - МВР, при съкращаване на длъжността и отказ на служителят да заеме друга предложена му длъжност - протокол УРИ 1266р - 4343/ 18.02.2025г., считано от датата на връчване на заповедта-04.03.2025г. На същата дата- 04.03.2025г., Г. П. подписал акт за сдаване на длъжност (л.36 от преписката, приложена към първи том от делото).

По делото е приложено Удостоверение УРИ 1266р-13807 от 03.06.2025 г. от ГДБОП (л.54 от втори том към делото), от което е видно, че:

1. Към датите 18.02.2025 г. и 26.02.2025 г. в сектор 03 към отдел 05 (с месторабота [населено място]) е имало една изпълнителска длъжност „разузнавач VI – I степен“ , която била в процедура за преназначаване на командирован служител в сектора и поради това не е била предложена за заемане и

2. Към същите дати имало и една вакантна длъжност„разузнавач VI – V степен“ в група 02 на сектор „Криминална полиция“ към 01 РУ – Русе при ОДМВР – Русе. Същото се установява и от справка на л.142 от том втори. Със заповед №8121К-3328/01.04.2025г. на МВР е обявен конкурс за преминаване в по-висока длъжност, включително и за заемане на изпълнителската длъжност разузнавач VI-V в група 02 на сектор „ Криминална полиция“ при Първо РУ на МВР-Русе –л.275 от делото.

Според цитираното удостоверение тези длъжности били подходящи за заемане от жалбоподателя, тъй като отговаряли на придобития от него професионален опит, квалификация и специфично наименование, но не били предложени, тъй като са били в процедура по заемане или обявяване на конкурс, след приключването на който е планиран и включен в графика за обучение.

Според обясненията на жалбоподателя към 18.02.2025 г., когато е подписал протокол УРИ 1266р-4343 от 18.02.2025 г., и към 26.02.2025г. не си спомня да е имало лице, което да е било командировано в Русе. Посочва, че той и И. С.-към него момент началника на сектор 03 към отдел 14 са били повикани в ГДБОП. Не е отказвал изрично, тъй като не е бил наясно с предложените му вакантни бройки, а тази която касаела длъжност в сектор 01 „Дигитални анализи“ на отдел „Дигитални анализи и киберразузнаване“ към дирекция „Киберпрестъпност“ не отговаря на професионалната му квалификация и изискванията за длъжността и познания по математика и компютърни науки. Било му казано, че другата длъжност е в сектор в [населено място], но не бил известен за други свободни вакантни места и поради тази причина изразил мнението си, че не може да вземе становище по предложението. Посочва, че всички негови колеги били преназначени, изключая него, а в последствие след заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, бившия началник бил преназначен в сектор 03 към отдел 05, който обаче вече бил преназначен в друг сектор: „Пране на пари“ и командирован веднага. Тези обяснения се потвърждават от подробно предоставена информация по писмо № [рег. номер]-001-04/3-5278/17.06.2025г.

Установено е по делото, че от закрития отдел 14 в съответните сектори към новия отдел 05 са преназначени всички служители, като в сектор 03 – 7 бр. на длъжности инспектор, разузнавач IV и III степен, като не е преназначен жалбоподателя, както и началника на отдел 14 и началника на сектор 03 към отдел 14 –гл.инспектор И. С..

В заповедта не са били определени поименно служителите, чиито длъжности се съкращават, не е извършен анализ и оценка на дейността на работещите към закрития отдел и сектор служители.

Представена е още подробна информация с приложени явни документи по повод оспореното твърдение, че към дата 18.02.2025г. и 26.02.2025г. в сектора, от който е съкратен жалбоподателя е имало една изпълнителска длъжност, която била в процедура за преназначаване на командирован служител, съгласно чл.7 ал.3 т.3 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавни служители в МВР и поради тази причина не е била предложена за заемане на жалбоподателя, а именно :

1. Заповед №8121К-1629/21.02.2025г. на Министъра на МВР за преназначаване на гл.инспектор И. С. - началник сектор 03 към отдел 14 при ГДБОП-МВР на изпълнителска длъжност “ разузнавач I степен „ в сектор“ Изпиране на пари“ на длъжността инспектор, считано от 26.02.2025г. и акт за встъпване от същата дата.

2. Заповед № 1266з-628/26.02.2025г. на Директор ГДБОП за командироване на основание чл. 181 ал.1 и ал.2 от ЗМВР на гл.инспектор И. С. в сектор 03 към отдел 05 при ГДБОП, поради служебна необходимост- задачи по противодействие на ОПГ за срок от 30 дни, считано от 26.02.2025г.

3. Заповед № 1266з-732/11.03.2025г. на директор на ГДБОП за прекратяване на командироването на С. и

4. Заповед 1266з-723/11.03.2025г. за преназначаването на И. С. на длъжност „разузнавач I степен „ в сектор 03 към отдел 05 при ГДБОП и акт за встъпване в длъжност от 12.03.2025г.

По преписката по разпореждане на съда е изискана и представена справка за вакантните длъжности в ГДБОП – МВР, които е могло да се предложат за заемане от П. към 18.02.2025г. и към 26.02.2025г. От справката е видно, че към последната дата вакантни за заемане от жалбоподателя са били общо 17 длъжности, като сред тях не фигурират разкритите/прехвърлени с министерската заповед длъжности в отдел 05.

По преписката е представена и допълнителна информация по чл.37 от ЗМВР и справка за свободни изпълнителски длъжности в щатното разписание на ОДМВР-Русе и други градове/ том втори/.

По делото са приети още формуляри за длъжностни характеристики и протокол за запознаване на служителя с длъжностна характеристика №№ УРИ 1266р-7651/15.03.2023 г.и 1266р-2538/29.01.2025 г. (от л.42 до л.50); Кадрова справка за жалбоподателя УРИ 1266р-7703/27.03.2025 г. и документи към жалбата, касаещи здравословното състояние на родителите на оспорващия.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените в жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр.чл.231 ал.1 ЗМВР, на 19.03.2025 г. от адресат на неблагоприятен индивидуален административен акт. Оспорената Заповед № 8121К-1913/26.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи е връчена лично на жалбоподателя на 04.03.2025г., удостоверено с подпис и име на оспорващото лице, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

По компетентността на издателя на оспорената заповед спор не е налице. Съгласно чл. 108, изр. първо от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването. В случая заповедта, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено е издадена от Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 33, т. 7 от ЗМВР, Министерството на вътрешните работи се ръководи от министър, който управлява човешките ресурси и създава и закрива звена, извън тези, създадени със закона. Според чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители. В чл. 158 от ЗМВР е предвидено, че министърът на вътрешните работи е орган по назначението на държавните служители в МВР. Следователно, той в качеството си на орган по назначаване, е компетентен да изменя и прекратява служебните правоотношения на държавните служители. Не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Административният акт за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в МВР се издава задължително в писмена форма. В специалния закон няма изрична разпоредба относно това, какви трябва да бъдат реквизитите на този индивидуален административен акт, но в чл. 2 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 година за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи се посочва, че заповедта, с която се прекратява служебното правоотношение следва да съдържа: 1. наименованието на органа, който я издава; 2. правните и фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение; 3. разпоредителна част, от която се определят правата и задълженията на държавния служител, начинът и срокът за тяхното изпълнение; 4. пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва. Доколкото обаче се касае за индивидуален административен акт, то на общо основание при издаването и следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. В тази връзка съдът следва да посочи, че не констатира при издаването на оспорената заповед да са нарушени изискванията, свързани с формата на акта. Посочени са правното и фактическото основание за нейното издаване. Тъй като фактическите основания за издаване на заповедта могат да бъдат извлечени и от съдържащите се в преписката документи, то неизлагането на повече мотиви в самия акт не съставлява нарушение на изискването за форма и това не е основание да се счита, че административния акт е немотивиран. С оглед на това липсват основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила и съобразяването на материалния закон при издаване на оспорената заповед:

Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при съкращаване на длъжността. Според ал. 5 на същия член, прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 5, се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него.

Според ал. 6 на чл. 226 от ЗМВР, редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи – Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР, която не съдържа специална процедура относно прекратяването на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР( чл.9 от Наредбата „при съкращаване на длъжността, се извършва, когато служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга вакантна длъжност, подходяща за него“ ), като по отношение предлагането на друга длъжност препраща към Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, издадена на основание чл. 164, ал. 6 от ЗМВР. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г., ръководителят на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност в случаите на съкращаване на длъжността, като според ал. 2 на същия член, когато в структурата няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна (по смисъла на ал. 3 от същия член) длъжност. По аргумент на ал.3 вакантни длъжности по ал.2 от разпределените по щатовете на структурите на МВР са:1. длъжности, на които не са назначени стажанти; 2. длъжности, на които временно не са преназначени служители; 3. длъжности, за които няма обявен конкурс или за които не е започнала процедура по преназначаване на държавен служител. Задължително е предлагането на друга длъжност, съгласието или отказът на служителя да я заеме да се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители

За да е налице основанието по чл. 226, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 5 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител, следва да са налице кумулативно двете предпоставки – действително съкращаване на заеманата от държавния служител длъжност и отказ на служителя да заеме друга, предложена му длъжност от ръководителя на съответната структура на МВР, в чийто щат е заеманата длъжност или липса на друга длъжност, подходяща за служителя.

В случая следва да се отбележи, че само наличието на първата предпоставка – действително съкращаване на длъжността, обуславя предприемането на действия, вън от основанията по чл. 164, ал. 2 и 3 от ЗМВР, за предлагане, съответно преназначаване на държавния служител на друга длъжност. В ЗМВР липсва легална дефиниция на понятието "съкращаване на длъжност". По аргумент от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, понятието следва да се използва в смисъла на относимата към подобни случаи разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, каквото трайно се възприема и в съдебната практика. Така, за да е налице реално съкращаване на длъжност по смисъла чл. 226, ал. 1. т. 5 от ЗМВР, трябва да се установи или че тази длъжност вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и, кумулативно с това, вече не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, включително и под друго наименование или, че ако длъжността фигурира и съществува, то е намален броят на служителите, изпълняващи я, т. е. е налице съкращаване на щатни бройки.

Обобщено: съкращаване на длъжност е налице, когато длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, престане да съществува или ако е запазена, но е намален броя на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. Твърди се, че е налице втората хипотеза.

Втората задължителна предпоставка е отказ на служителя да заеме друга предложена му вакантна и подходяща длъжност или ако няма друга подходяща за него длъжност.

Въз основа на приетото по делото от фактическа страна, при извършеното сравнение между структурата и щатната численост на ГДБОП за процесния отдел към датата на назначаване на жалбоподателя на процесната длъжност и към момента на издаване на оспорената заповед, отнесено към предмета на спора с така очертаната законова рамка, съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед № [рег. номер]-001-04/К-10 от 15.01.2025 г. на министъра на вътрешните работи е закрит отдел 14 с 3 сектора, за да бъде трансформиран в отдел 05 с 3 сектора и от щата на ГДБОП са съкратени 27 щатни бройки, включени в резерва на МВР. При първоначални 29 щ.бр. в отдел 14, преди промяната, е създаден отдел 05, в който са включени 27 щатни бройки, разпределени в три сектора, като в сектор 03 (където е бил назначен държавния служител-жалбоподател към отдел 14) са включени 9 щатни бройки, от които 1 длъжност "началник на сектор", като са били преназначени 7 бр. служители на длъжност инспектор в сектор 03 на отдел 05.

Тоест, установима е трансформация на закрития отдел 14 в частност 03 сектор в отдел 05 сектор 03, при която дейностите в този отдел са запазени посредством липсата на функционални разлики в дл. характеристика. Следователно, независимо че спрямо длъжностното щатно разписание, действащо през 2021 г. и през 2023г., към датата на издаване на оспорената заповед общата щатна численост изпълнителни длъжности в Сектор 03 е намалена с 2 щатни бройки – от 10 на 8, извършеното преструктуриране на отдела не е за сметка на длъжността, заемана и изпълнявана от жалбоподателя. Налице е съкращаване на 2 щатни изпълнителски бройки при трансформацията, което засяга само сектор 03, като на наличните 8 са преназначени 7 бр. разузнавачи на изпълнителска длъжност към 18.02.2025г и 26.02.2025г.

Намаляването на общата щатна численост на отдела и промяната в наименованието на сектора, без това да се отрази съществено върху основната дейност на сектора, представлява „видимо“ на пръв поглед съкращаване на щата, засягащо броя на служителите, предвидени за заемане на длъжността.

Останала е 1 щатна незаета бройка към 18.02.2025г. и към 26.02.2025г.,/ аргумент на чл.7 ал.2 от Наредбата/, която се твърди от ответника, че не е предложена поради: „предприета процедура по преназначаване на служител в сектор 03 към отдел 05 при ГДБОП“ , т.е към тези дати вече следва да е започнала процедура за преназначаването на друг служител, т.е хипотезата на чл.7 ал.3 т.3 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г.

Тази хипотеза изисква към момента на отправеното предложение на 18.02.2025г., а не към предизвестието от 26.02.2025г. да са налице вакантни длъжности, за които няма обявен конкурс или за които не е започнала процедура по преназначаване на държавен служител. Към датата 18.02.2025г и дори на по-късната дата, доказателствата сочат, че не е започнала процедура по преназначаване на държавен служител в този сектор, защото със Заповед №8121К-1629/21.02.2025г. на Министъра на МВР за преназначаване гл.инспектор И. С. началник сектор 03 към отдел 14 при ГДБОП-МВР е преназначен на изпълнителска длъжност разузнавач I степен в сектор“ Изпиране на пари“ на длъжността инспектор, считано от 26.02.2025г. и акт за встъпване. Т.е в друг сектор на същата структура ГДБОП. Бройката в сектор 03 към отдел 05 все още не е била заета и за нея не е започнала процедура по преназначаване, тъй като командироването на С. по чл.181а ал.1 и ал.2 от ЗМВР, поради „служебна необходимост“, не е равнозначно на преназначаване. Заповед № 1266з-628/26.02.2025г. на Директор ГДБОП за командироване на гл.инспектор И. С. в сектор 03 към отдел 05 не означава процедура по преназначаване, поради най-малко различните правни основания, а само доказва наличието на останала незаета и непредложена на отговарящия на изискванията й жалбоподател, което е видно от Удостоверение УРИ 1266р-13807 от 03.06.2025 г. от ГДБОП (л.54 от втори том към делото). Заповед 1266з-723/11.03.2025г. на МВР за преназначаването на С. на длъжност разузнавач първа степен в сектор 03 към отдел 05 при ГДБОП и акт за встъпване в длъжност е след датата на оспорената заповед, след предходните релевантни дати и повече от очевидно е заобикалянето на закона, което не съответства на неговата цел.

В случая прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя е обосновано с утвърждаването на изменения в щатното и длъжностното разписание, като функционални задължения и променената организационна структура на ГДБОП и конкретно с намаляване броя на служителите, заемащи длъжност „разузнавач“ и отказ от предлагана друга вакантна и подходяща длъжност в щата на ГДБОП.

В тежест на административния орган е при условията на пълно пряко доказване е да установи всички фактически обстоятелства, на които се е позовал при издаване на оспорената заповед.

Дори да се приеме, че щатната бройка за длъжността, заемана от жалбоподателя е съкратена, при запазени функционални и специфични изисквания при трансформацията на отделите, като местоизпълнението на длъжността в рамките на един и същ сектор е само трансформация, и при наличието на 1 незаета подходяща щатна бройка в същия сектор,но непредложена, поради неправилно възприетото от органа за започнала процедура към 18.02.2025г. за преназначаване на държ.служител, от доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност се установява, че във връзка с втората предпоставка за законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 5 от ЗМВР, от една страна не е изпълнена процедурата по предлагане на друга подходяща длъжност, а дори да се приеме, че такава е изпълнена – същата е извършена формално. Налице са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.

За изискуемата обоснованост на оспорената заповед съдът ще отбележи, че служебното правоотношение на служител в МВР може да бъде правомерно прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 5 от ЗМВР, освен при действително съкращаване на длъжността/намаляване на щатните бройки, предвидени за заемането й, едновременно с това и при отказ на служителя да заеме, но не всяка предложена, а предложена длъжност с признака по ал. 5 на цитирания текст – подходяща или само в случай на липса на подходяща длъжност.

По твърдения от ответната страна „ отказ“ като изискуемо изпълнена предпоставка:

Такъв не е конкретно, явно, категорично и недвусмислено изявен и изразен писмено. В протокола жалбоподателят собственоръчно е записал: „Не мога да изразя мнението си по горепосочения протокол, подписвам го, за да удостоверя, че ГДБОП не е запозната със свободните вакантни бройки към дата 18.02.2025г.“ С Докладна записка УРИ 1266р-4424 от 19.02.2025 г. с оглед трансформирането на отдел 14 в отдел 05 и предвид подписания от Г. П. протокол, директорът на ГДБОП предложил на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя, защото написаното от Г. П. в протокола „може да, защото се тълкува като отказ да приеме една от предложените му изпълнителски длъжности в ГДБОП“.

Употребеният от законодателя израз „отказ“ като задължителна предпоставка, не може да се тълкува семантично, логически или граматично, ако не е ясно и еднозначно изразен като такъв. Отказът се изисква да е писмен и да е удостоверен. Такъв липсва. Отказът трябва да се отнася към предложени вакантни и подходящи длъжности в щата на органа, като преценката дали дадена предложена и свободна длъжност е подходяща, следва да изхожда от данни предоставени в достатъчна степен за вземане на решение и на тази база следва да е категорично, а не хипотетично изразен. Изразеното от жалбоподателя становище „не мога да изразя мнението си, защото не съм запознат със свободните вакантни бройки“ определено не е равнозначно с : „отказвам предложението/не съм съгласен с предложението“ като задължително изискуема предпоставка за издаването на оспорената заповед и тълкуването в докладна записка УРИ 1266р-4424 от 19.02.2025 г., че изразеното мнение е равнозначно на отказ, респ. несъгласие е незаконосъобразно и израз на превратно тълкуване на законовото изискване. Както за преназначаване по искане на служителя е налице изискването за свободно изразена воля за съгласие, така още на по-силно основание за отказ е необходима също така явно и еднозначно изразена воля.

На следващо място ЗМВР и Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, вън от изискванията, установени в чл. 7, ал. 2 и ал. 6 от Наредбата, не дефинират белезите, съобразно, които дадена длъжност да се определи като "подходяща" за служителя в смисъла на чл. 226. ал. 5 от ЗМВР. Единствено изискване се съдържа в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. – длъжността при възможност да е в същата структура на МВР, а при липса на такава, в другите структури на МВР. Тези изисквания обаче не покриват в достатъчна степен понятието "подходяща" и както вече се посочи не са налице. Такава преценка според трайно установената съдебна практика е винаги дължима, както и следва да бъде обективирана в протокола по чл. 7, ал. 4 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. Служебното правоотношение, при наличие на основанието по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, може да бъде правомерно прекратено не при отказ на служителя да заеме всяка предложена му, в случая изпълнителска длъжност в същата структура на ГДБОП- МВР, респективно в другите структури на МВР, а само при явно изразен отказ, който да не подлежи на направеното от органа тълкуване, да приеме длъжност с признака по ал. 5 на чл. 226 от ЗМВР – "подходяща", т. е. съответна на професионалната [жк], неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и въобще обективната му способност да я изпълнява, по които признаци се очертават принципните критерии за принадлежността на свободната длъжност към категорията на подходящите. Извършването на преценка за наличието на други, освен вакантни, също и подходящи за служителя длъжности, както и предлагането им съставлява абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразността на последващо прекратяване на служебното правоотношение. (В този смисъл Решение № 10335 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2612/2017 г., 5-членен с-в). Такава преценка по делото не се доказа да е извършена дори по отношение на предложените длъжности. Една от предложените длъжности изисква добро и успешно боравене с математика и компютърни науки , като условие за заемане, а повече от явно е на база представените дипломи, че жалбоподателят не притежава дори средна степен на образование в областта на математиката,инжинерството и компютърните науки. Втората предложена вакантна длъжност по начина на предлагане определено установява и предполага и отговора на жалбоподателя, че не му е известно къде и каква е и съответства и на възражението му „ какво я налага…и какво означава“. Същият заявява, че в последствие при разговор е разбрал, че е за сектор на ГДБОП в [населено място]/ при налични множество свободни други места, вкл. и в сектор 05/. Отдалечеността на местоработата за изпълнение на държавната служба с оглед установеността на жалбоподателя и неговите тесни и преки връзки с родители със здравословно установени проблеми, е само формално изпълнение на задължението за предлагане на подходяща длъжност и цели заобикаляне на закона.

Изложеното води на извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в опорочаване на процедурата по чл. 226, ал. 5 ЗМВР, и неправилното приложение на материалния закон. Извършването на преценка за отказ и за наличието на други вакантни и подходящи за служителя длъжности, както и предлагането им, респективно наличието на мотивиран извод за липса на такива длъжности, съставлява абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразността на последващото прекратяване на служебното правоотношение в случай на намаляване на щата. Неизпълнението на това условие квалифицира незаконосъобразността на акта по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Така издаването на оспорената заповед не е съответно и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, защото спазването на изискването на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР обуславя именно целта на закона – на служителя да бъдат предложени подходящи, в смисъл на равностойни вакантни длъжности, които да отговарят на неговата квалификация и практически да е възможно да бъдат заети от него.

Основен принцип, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи, установен в чл. 6 от АПК е съразмерността. Административният орган има задължението да упражни правомощията, делегирани му от закона по добросъвестен и разумен начин. Превратният прочит на извършеното преструктуриране на ГДБОП, преназначаването, след издаване на процесната заповед, на колега на жалбоподателя, на същата вакантна длъжност , бланкетните и странни мотиви на директора на ГДБОП, обосновали несъгласието на жалбоподателя да бъде преназначен на други вакантни в щата на дирекцията длъжности, множеството свободни и подходящи за него такива, водят на извод за издаване на оспорвания административен акт и за провеждане на предхождащата го процедура в нарушение на принципа, установен в чл. 6 от АПК, съответно разкриват цел, различна от законовата. С оглед изложеното са нарушени и принципите, установени в специалната разпоредба на чл. 141 от ЗМВР.

В обобщение следва да се отбележи, че констатираните нарушения на материалния закон, допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствени правила при воденето на процедурата по чл. 226, ал. 5 от ЗМВР и неспазването на принципите по чл. 6 от АПК и чл. 141 от ЗМВР, предпоставят отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразен административен акт.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора следва да се постави на разглеждане претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по представения списък изразяващи се в размера на дължимата държавна такса за образуване на административно дело в размер на 10. 00 лв. и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на 3 400 лева, платени в брой за две инстанции, съобразно представения договор за правна помощ и съдействие и при наличие на възражение за прекомерност.

Раздел III Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа (загл. изм - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) „Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция“ визира минималните такива за една инстанция –чл.7 и чл.8 .

Съгласно чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела за една инстанция без определен материален интерес по дела по ЗМВР минималното предвидено възнаграждение е 750 лева. Дори да се приеме, че се касае за особена хипотеза по ЗМВР с оглед предмета на спора и е приложим и ЗДСл, съгласно чл.8 ал.3 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер].

В разпоредбите на чл.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа са предвидени възнаграждения за изготвяне на касационни жалби, без процесуално представителство /неприложимо в случая поради представеното пълномощно за процесуално представителство за 2 инстанции/. Т.е. анализът на разпоредбите в Наредба 1/2004г. на ВАдвС е, че са предвидени минимални възнаграждения за процесуално представителство пред всяка инстанция.

Определено уговореното и заплатено възнаграждение за две инстанции в размер [рег. номер]. е явно завишено, още повече, че към момента е налице само представителство пред АС-Русе. Дори да се приеме редукция наполовина, т.е 1700 лева за една инстанция, същото отново се явява прекомерно при база преценката съгласно параграф 1 а ал.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения и посочените в нея минимални размери на възнагажденията. Действително процесуалния представител е проявил активност изготвяйки мотивирана жалба с преглед на съдебната практика, активно процесуално представителство и обема на проверените документи и проучването им, явяване в две съдебни заседания, подготвяне на писмени бележки и съобразно коригиращия коефициент за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото, в случая следва да се приложи коригиращ коефициент 1,3 при отчетения код и шифър на делото с оглед Правилата на ВСС. В код 420 където попада разглежданото производство минималното възнаграждение е 1000 лева и при отчитането на фактическата и правна сложност , множеството документи за преглед и проявената активност , то при основателното възражение за прекомерност и начина на заплащане за това производство следва да се определи адв. възнаграждение с коригиращ коефициент 1,3 в размер на 1300 лева. Д.т. в размер на 10 лева е дължима с оглед изхода на делото.

Във връзка с изложеното, на основание чл. 143, ал. 1, във вр. с § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК, Министерството на вътрешните работи – юридическото лице, в структурата на което е административният орган, ще бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер [рег. номер].

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд –Русе,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-1913/26.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР Г. И. П. поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност, считано от датата на връчване на заповедта

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Г. И. П. [ЕГН], от [населено място], [улица]вх.1 ет.3 ап.4 съдебни разноски в размер [рег. номер].

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.