Мотиви към
Присъда №402/11.07.2016г., постановено по НОХД №391/2016г.
по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу подсъдимата С.М.А. *** за това, че в периода
10.12.2014г. до 11.12.2014г. включително, в гр. Разград, в условията на
продължавано престъпление, на два пъти съзнателно се е ползвала:
-На 10.12.2014г. пред В.Ц.Д. –
служител на РКМЕ при РЗИ – гр. Разград и
-на 11.12.2014г., пред В.К.Ш. –
председател на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД –
гр.Разград, от неистински официален документ – епикриза ИЗ №2137/05.12.2014г.,
на която е придаден вид, че е издадена от СБАЛ по Кардиология „Мадара“-гр.
Шумен на името на С.М.А., с цел да й бъде извършено първично освидетелстване от
ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД – гр.Разград, като от
нея за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл.316,пр.1 във вр. с чл.308,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В заседанието пред РРС
представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимата.
Съдебното производство по отношение на подс. С.А. е проведено по реда
на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл.
от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително
изслушване на подсъдимата при което тя е
признала фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание
чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Разградският районен съд,
след преценка на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна
следното:
Подсъдимата С.М.А. е родена на ***г***.
Същата е омъжена, неосъждана.
Подсъдимата С.А. ***. През 2014г. имала здравословни проблеми и през
същата година била прегледана от св. С.Р. – кардиолог с кабинет към ДКЦ „Св. Иван Рилски“ –гр. Търговище. Св.
Р. бил началник клиника и в СБАЛ „Мадара“ – гр. Шумен и предложил на
подсъдимата да постъпи в тази болница за изследвания. Подсъдимата отказала. На
подсъдимата били изписани лекарства и определена дата за контролен преглед,
поради което през същата година тя отново посетила кабинета на св. Р. в ДКЦ
„Св. Иван Рилски“ –гр. Търговище. При едно от посещенията й св. Р. и дал епикриза
ИЗ №2137/05.12.2014г., на която бил придаден вид, че е издадена от СБАЛ по
Кардиология „Мадара“-гр. Шумен. Епикризата била на името на С.М.А.. Св. Р. й обяснил, че
трябва да я представи в ТЕЛК за освидетелстване.
На 10.12.2014г. подсъдимата пристигнала в гр. Разград и представила
пред св. В.Д. – служител на Регионалната картотека на медицинските експертизи
при РЗИ – гр. Разград посочената епикриза, заедно с подписано от нея заявление
до ТЕЛК за първично освидетелстване. При представянето на тази епикриза
подсъдимата знаела, че същата е неистински документ и че отразеното в нея не
отговаря на действителността, тъй като тя не е била постъпвала на лечение в СБАЛ
по Кардиология „Мадара“-гр. Шумен.
Същия ден св. Д. оформила медицинско експертно досие на подсъдимата А.,
което съдържало и посочената епикриза. Съгласно установената процедура на
11.12.2014г. св. В. Д. изпратила досието на подсъдимата на св. В.Ш. –
председател на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД –
гр.Разград. След като разгледал тези документи св. Ш. се усъмнил в истинността
на приложената епикриза. Провел разговор с подсъдимата и тя обяснила, че не е
постъпвала в СБАЛ по Кардиология „Мадара“-гр. Шумен, а само била прегледана от
д-р. С. Р., от когото впоследствие получила епикризата срещу заплащане на
парична сума в размер на 150 лв. Св. Ш. получил информация и от началника на СБАЛ по Кардиология „Мадара“-гр. Шумен, че в
периода 01.12.2014г. до 05.12.2014г. /посочен в епикризата/ подсъдимата не е
регистрирана като техен пациент и не била на стационарно лечение в този
период. При това св. Ш. отказал изготвянето
на експертно решение на ТЕЛК и подал
сигнал до РП – гр. Разград.
От заключението на вещото лице по назначената комплексна експертиза се
установява, че:
1.
Подписите, положени в графа „началник клиника“ и в
графа „лекуващи лекари“ под текста „д-р Р.“ в епикриза ИЗ №2137/05.12.2014г. са
изпълнени от С.Х.Р..
2.
Подписът положен в графа „лекуващи лекари“ над
текста „д-р К.“ в епикризата не е изпълнен от К.Д.К.. Подписът положен над текста
„А.“ в епикризата не е изпълнен от Е.И.А..
3.
Подписът положен в графа „подпис на заявителя“ в
заявлението е изпълнен от С.М.А..
4.
Отпечатъците от печат в епикризата са положени с
печата на СБАЛ по кардиология „Мадара“-гр. Шумен.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите разпитани от досъдебното
производство, назначената експертиза,
писмените доказателствени материали, които доказателства подкрепят признанията
на подсъдимата. Всъщност спор относно
фактите по делото не съществува, поради което и съдът приема обстоятелствата
изложени в обвинителния акт за безспорно доказани.
Така с деянието си подсъдимата С.А. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по по чл.316,пр.1 във вр. с чл.308, ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода 10.12.2014г. до 11.12.2014г.
включително, в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, на два
пъти съзнателно се е ползвала:
-На 10.12.2014г. пред В.Ц.Д. –
служител на РКМЕ при РЗИ – гр. Разград и
-на 11.12.2014г., пред В.К.Ш. –
председател на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД –
гр.Разград, от неистински официален документ – епикриза ИЗ №2137/05.12.2014г.,
на която е придаден вид, че е издадена от СБАЛ по Кардиология „Мадара“-гр.
Шумен на името на С.М.А., с цел да й бъде извършено първично освидетелстване от
ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД – гр.Разград, като от
нея за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси
наказателна отговорност.
Подсъдимата се е ползвала именно
от неистински документ /официален/ по смисъла на чл. 93, т.6 от НК -документ на които е придаден вид, че изхожда
от конкретни лица. Действително епикризата е била подписана от св. Р., но не и
от другите посочени в нея лекуващи лекари. Същата не е издадена по съответния
ред, което обуславя неистинността на документа. При това подсъдимата е съзнавала
неистинността на посочения документ, наясно е била, че не е постъпвала за
изследване в посоченото лечебно заведение – действала е с пряк умисъл.
При определяне на наказанието на подсъдимата С. А. съдът намира, че са налице предпоставките
за освобождаването й от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание,
тъй като за извършеното от нея умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години, обвиняемата не е осъждана и
не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, деянието не е
свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от
1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемата явно няма други противообществени
прояви, намира, че същата не е лице с
висока степен на обществена опасност,
поради което и наказанието й следва да се определи в размер равен на
минималния, а именно 1000лв, като този
размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето й.
С оглед изхода на
делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати разноските по същото.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: