Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 22.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-19 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и втори май
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
при секретаря Маргарита Димитрова, разгледа търговско дело № 14 по описа за
2018г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от С.Г.П.иск с
правно основание чл. 29, ал.1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за
установено спрямо ответника – „Б.М.“ ЕООД, ***, че извършеното в ТР при АВ
вписване на новоучредено търговско дружество „Б.М.“ ЕООД, ЕИК ********
с едноличен собственик на капитала и управител – В. С.Н., представлява
вписване на несъществуващо обстоятелство.
В
изложението на исковата си молба СГП се навеждат твърдения, че при осъществена
проверка от СРП във връзка с подаден сигнал от 01 РПУ-СДВР от лицето – В. С.Н.,
съдържащ данни, че в края на 2011 година е загубила личната си карта и през
2012 година е установила, че без наличие на дадено от нея съгласие е било
учредено търговско дружество – ЕООД, за което е посочена като едноличен
собственик на капитала и управител.
Сочи
се, че е образувана прокурорска преписка № 36310/2017 година по описа на СРП в
хода на която било установено, че документите послужили за вписване на „Б.М.“
ЕООД в търговския регистър не са подписани и подадени в Агенцията по вписвания
от В. С.Н., а от назначената експерта справка
било видно, че подписите върху тези
документи не са положени от В. Н.. Така се формирал извод по преписката, че Н.
не е вземала решения за впиване на търговското дружество в ТР.
Сочи
се, че извършеното вписване по вх.№20110413150855 по заявление А4 от 13.04.2011
година са вписани несъществуващи обстоятелства.
Моли
да бъде постановено решение, с което да се установи че всички вписани
обстоятелства в ТР при АВ под № 20110413150855 по заявление А4 от 13.04.2011
година относно наименование, правна
форма, седалище и адрес на управление, управител и едноличен собственик на
капитала, размер на внесения капитал на „Б.М.“ ЕООД с ЕИК ******** са
несъществуващи обстоятелства.
Представени
са писмени доказателства.Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-почеркова експертиза.
В срока по чл. 367 ГПК от ответното
дружество е упражнен писмен отговор чрез назначения му особен представител –
адв. Г.Д.. Не са наведени възражения срещу допустимостта на иска, като е
изразено становище е същият е основателен по същество.
В срока по чл. 372 ГПК ищеца не е
упражнил предоставената му в производството възможност да подаде допълнителна
искова молба, с която да уточни и допълни фактическите си твърдения относно
заявения за разглеждане иск.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори
между страните и въз основа на извършените по партидата на ответното дружество
вписвания в търговския регистър, които на основание чл. 7 и чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ, се
считат известни на третите лица, се установява, че физическото лице - В. С.Н., с ЕГН ********** е вписана като
едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество – „Б.М.“
ЕООД, ЕИК ********, което е регистрирано в ТР при АВ на 18.04.2011 г. със седалище и адрес на
управление *** и внесен капитал от 2 лв.
Видно е, че единственото вписване
по партидата на цитираното търговско дружество е това осъществено под № 20110418104305,
което е последица от подадено заявление по Образец А 4 с № 20110413150855, с
което от органа по вписванията /АВ/ е поискано да се впише в търговския
регистър първоначална регистрация на новоучредено търговско дружество с
наименование - Б.М.“ ЕООД при посочените в
заявлението индивидуализиращи белези на този субект.
По делото са приобщени като писмени
доказателства -препис от заявление по Образец А 4 с № 20110413150855 от
13.04.2011 година, със заявител В. С.Н., с ЕГН
**********, като
управител и едноличен собственик на капитала на новоучреденото търговско
дружество „Б.М.“ ЕООД, решение от 11.04.2011
година на едноличния собственик на капитала В. С.Н. за учредяване на „Б.М.“ ЕООД, договор за възлагане на управление от 11.04.2011
година на „Б.М.“ ЕООД, Учредителен акт –Устав на
„Б.М.“ ЕООД, декларация по чл.141, ал.8 от ТЗ,
декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР, в
които документи се сочи да са подписани от В. С.Н..
Ангажирано е образец от подписа и съгласие на В. С.Н., според което
същата в качеството си на управител е декларирала, че е съгласна да бъде
управител на „Б.М.“ ЕООД и в това си качество ще
полага подписа си върху документи съставяни от дружеството чрез идентификация
дадена в образеца. Върху Съгласието – образец от подпис присъства и нотариално
удостоверяване с рег. № 1095/11.04.2011 г. на нотариус М. с рег. №361 при НК, с
район на действие СРС.
От изготвената по делото
съдебно-почеркова експертиза, неоспорена от страните в процеса безпротиворечиво
се установява, че подписите върху документите, послужили за вписване на
първоначална регистрация на дружеството „Б.М.“ ЕООД
за едноличен собственик на капитала, както и за управител не са положени от
лицето - В. С.Н..
Предявеният от СГП установителен иск е с правна
квалификация чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ е допустим и основателен.
Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има
правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на
нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано
обстоятелство.
В случая иска е предявен от Софийска градска
прокуратура, която като орган осъществяващ надзор за законност е изрично
легитимирана да упражни подобна съдебна защита, за да охрани обществения
интерес, то същата в качеството й на страна инициирала производството несъмнено
разполага с правен интерес от провеждане на иск основан на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
В Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, постановено преди влизане в сила на ЗТРРЮЛНЦ, но
приложимо и при действащата нормативна уредба, е прието, че искът с правно
основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), който е аналогичен на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ,
е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото
вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното
обстоятелство. Целената правна последица е заличаване на вписването /чл. 498 ГПК (отм.), сега чл. 30 ЗТР/. По смисъла на този текст, "вписване" е
не само техническа дейност по отразяване на охранителния акт в търговския
регистър, а и регистърната дейност по допускане на това вписване,
представляваща сложен фактически състав, чието заключително действие е
отразяването в регистъра.
Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице,
когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Несъществуващо
обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за
което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай е налице
неистинско (невярно) удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е
съществувало и то към датата на регистърното решение.
Видно от изготвената експертиза волеизявленията за
учредяване на търговското дружество са опорочени. Лицето В. С.Н. не е обективирало
правно валидна воля, която да покрива фактическия състав на едностранната
учредителна сделка. В този смисъл макар формално да са били
представени документи, удостоверяващи воля за учредяване на търговското
дружество при посочената в заявлението Образец А 4 негова индивидуализация, то същите
като инкорпориращи в себе си волеизявления, които не са направени от В. С.Н. следва да се считат за неформирали желаните
правни последици, а оттам и за нищожни.
Установяване несъществуването на
обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър не съставлява
установяване/доказване на отрицателен факт, а се провежда чрез оспорване на
материализиращите обстоятелството документи, изявления и пр., по реда на
процесуалния закон и чрез доказателствата и доказателствените средства,
предвидени в него, съобразно конкретиката на оспорването.
В случая, за установяване дали подписите
върху документите , послужили за извършване на вписването в ТР е била назначена
графическа експертиза. Експертното заключение установява опровергаване на
автентичността на подписите. Успешното проведено оспорване на
документите, материализиращи воля за учредяване на едноличното дружество с
ограничена отговорност от 11.04.2011 година и за управляване на дружеството,
установява несъществуването на обстоятелствата, вписани в търговския регистър
по партидата на дружеството въз основа на неговите решения.
Следователно, вписаното обстоятелство, изразяващо се в
учредяването на търговско дружество - „Б.М.“ ЕООД, ЕИК ********, което е
вписано в ТР при АВ на 18.04.2011 г. със седалище и адрес на управление ***,
имащо за свой управител и едноличен собственик на капитала лицето - В. С.Н., следва да се квалифицира, като несъществуващо
обстоятелство.
Поради изложеното предявеният установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора, тъй като
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса в размер на 80 лева, съответно на
назначения особен представител на ответника -адв. Г.Д. е изплатено възнаграждение в
размер на 300,00 лева от бюджета на съда, както и възнаграждението на вещото лице по допуснатата съдебна
графологическа експертиза в размер на 200,00 лв., то съгласно чл.
78, ал. 6 ГПК посочените разноски за производството следва да се възложат в тежест на ответното
дружество.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от С.Г.П.иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ за признаване
за установено спрямо ответника – „Б.М.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, че извършеното въз основа на подадено Заявление по Образец А 4 с № 20110413150855/13.04.2011
година в ТР при АВ вписване под № 20110418104305/18.04.2011 година на новоучредено търговско дружество „Б.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** с едноличен собственик на капитала и управител В. С.Н., е несъществуващо обстоятелство.
ОСЪЖДА „Б.М.“ ЕООД, ЕИК ********, което е
вписано в ТР при АВ на 18.04.2011 г. със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Софийски
градски съд , на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 580,00 (петстотин и
осемдесет) лева - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Заверен препис от решението, след влизането му в сила,
да се изпрати на Агенция по вписванията - търговски регистър, на основание
чл.30, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: