РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. ***, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130100474 по описа за 2021 година
установи:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Ч. М.,
ЕГН **********, адрес: гр. ***, обл. ***, ул. *** № **, чрез пълномощник
адв. С.Г. - Трайкова-БАК, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД София, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.София-1715, район Витоша,
ж. к. Малинова долина, ул. Рачо Петков Казанджията № 6, ет. 6,
представлявано заедно и поотделно от управители: Р.И.М.-Т. и Т.И.В.. С
исковата молба е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК, с който се желае съдът да
постанови решение с което да признае за установено, по отношение на
ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД София, ЕИК: *********, че В. Ч. М. с
ЕГН ********** не дължи сума в общ размер на 22453,80 лв. /двадесет и две
хиляди четиристотин петдесет и три лева и осемдесет стотинки/,солидарно с
К.П.И. ЕГН ********** и С.П.С., ЕГН ********** по изп. дело №
20118020400456 по регистър на ЧСИ-Наско Георгиев, рег. № 802-***ки ОС,
образувано по изпълнителен лист от 20. 05. 2011 г.издаден на основание
заповед за изпълнение № 326 от 19. 05. 2011 г., допълнена със заповед № 451
/ 09. 06. 2011 г. по ч. гр. д. № 471 / 2011 г. на РС *** по чл. 417 ГПК.
Ищецът претендира присъждане на разноските по делото.
С исковата си молба ищецът твърди, че е солидарен длъжник
(поръчител) по изпълнително дело № 20118020400456 по регистъра на ЧСИ-
Наско Георгиев, рег. № 802-***ки ОС, образувано по молба на взискателя
„Обединена българска банка” АД, ЕИК: ********* с изпълнителен лист от 20.
1
05. 2011 г. издаден на основание заповед за изпълнение № 326 от 19. 05. 2011
г. допълнена със заповед № 451 от 09. 06. 2011 г. по ч. гр. д. № 471 / 2011 г. на
РС ***, с който е осъден да заплати на кредитора „Обединена българска
банка” АД, ЕИК: ********* солидарно с лицата К.П.И. ЕГН: ********** и
С.П.С., ЕГН: ********** сумата 18457. 62 лв.-главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит LD1012410706 / 03. 05. 2010 г., сумата
1757, 66 лв.-договорна лихва по чл. 4 от договора за кредит за периода от 24.
09. 2010 г. до 17. 05. 2011 г., сумата 55, 14 лв.-наказателна лихва по чл. 7 от
договора за кредит за периода 24. 09. 2010 г. до 17. 05. 2011 г., законна лихва
върху главница от 18457, 62 лв. от 19. 05. 2011 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 1188, 65 лв. представляващи
разноски по делото, от които 405, 41 лв. -заплатена държавна такса и 783, 24
лв. -адвокатско възнаграждение. Посочва, че със заповед № 326 от 19. 05.
2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК е установено вземането на заявителя и неговата предсрочна
изискуемост по Договор за предоставяне на банков кредит от 11. 07. 2007 г. и
Договор за предоставяне на потребителски кредит LD1012410706 / 03. 05.
2010 г. въз основа на редовни от външна страна извлечения от счетоводните
книги на „ОББ”АД към 19. 05. 2011 г., поради неплащане на две погасителни
вноски от 24. 09. 2010 г. съгласно чл. 19 от договора. Посочва се, че се търси
неизплатен остатък от главница възлизащ на 18457, 62 лв. договорна лихва,
наказателна лихва за забава от 24. 09. 2010 г. до предявяване на вземането и
законна лихва от предявяване до окончателно плащане.
Твърди се, че по образуваното изпълнително дело № 20118020400456
по регистъра на ЧСИ Н. Георгиев, рег. № 802, с район- района на БОС,
ищецът М. е изплащал суми за погашение. Банката е цедирала вземането си
на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на 31. 01. 2018 г. и изпълнителното
производство е било продължено с взискател ответното дружество. Твърди
се, че много години по делото не са били предприемани изпълнителни
действия, поради което ищецът е предположил, че дългът е погасен поради
плащане или давност, а делото прекратено. На 08. 03. 2021 г. е бил наложен
запор на банкова сметка на ищецът М. в „УниКредит Булбанк“ АД, от ЧСИ
Наско Георгиев и на 15. 03. 2021 г. Банката извършила плащане по запора в
размер на 3118, 51 лв. по б. сметка на ЧСИ.
Твърди се, че ищецът не е получавал съобщения от съдебния
изпълнител, нито информация за съществуването на задължението и неговия
размер. От банката обслужваща запорираната сметка го уведомили, че сумата
на запора възлиза на 22453, 80 лева.
По посочената причина ищецът е оспорил с иск задължението си по
изпълнителното дело и твърди, че то е погасено по давност на основание чл.
110 от ЗЗД, понеже от последното изпълнително действие са изминали
повече от пет години.
Посочено е, че съдебният изпълнител не може да приложи служебно
2
давността по чл. 111 от ЗЗД относно вземането по изпълнителният лист,
който е послужил като основание за образуване на изпълнителното дело,
което обосновава правния интерес от предявяване на иска пред съда.
Съдът е приел така представеният иск за редовен и допустим за
разглеждане, като е изпратил копие от същия на ответника с всички
приложения към същия.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез
процесуалният си представител- пълномощник е депозирал писмен отговор, с
който сочи, че на 18. 01. 2018г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне
на вземания между „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който
„ОББ“ АД, в качеството си на цедент, прехвърли на „ЕОС Матрикс” ЕООД, в
качеството му на цесионер процесното вземане. Сочи се, че ищецът в
исковата молба декларира знание за прехвърляне на дълга. Твърди се, че в
случая следва да бъде приложен общият петгодишен давностен срок и
давността по отношение на вземането е прекъсвана. Посочено е, че още с
образуване на изпълнителното дело са искани и са извършени изпълнителни
действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, както и
погасителната давност за вземането. Твърди се, че давността при
изпълнителния процес се прекъсва многократно- с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Поканата за доброволно
изпълнение, ведно с издадената заповед за изпълнение е връчена. С
образуването на изпълнителното дело са поискани и извършени
принудителни действия. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в
изпълнителния процес. Следва да се вземе предвид също, че поискано
следващо изпълнително действие след двугодишния период, макар и да не е
образувано ново изпълнително дело. Твърди се, че в случай на процесуална
активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния
процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи,
същия не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за
погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител
или безуспешност на посочения изпълнителен способ. По посочените
причини се твърди, че правото на принудително изпълнение не е погасено.
При условията на евентуалност се твърди, че погасителната давност не
води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното изпълнение.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в
случай, че ищецът докаже заплащането му.
3
Желае се съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен,
поради неправилност, необоснованост и недоказаност на изложените в него
твърдения.
Направено е искане делото да се разгледа при отсъствието на ищецът,
като се приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа заедно с
приложените към него доказателства.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява,
представлява се от изрично упълномощен пълномощник. В първото по делото
заседание процесуалният представител на ищеца по реда на чл. 143, ал. 2 от
ГПК пояснява и допълва исковата молба, като посочва, че ищецът оспорва с
иск задължението си по изпълнителното дело и твърди, че същото е погасено
по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, тъй като от последното изпълнително
действие са изминали повече от пет години, като се има предвид последното
изпълнително действие по отношение както на акцесорния дълг на
поръчителя М., така и по отношение на главния дълг на длъжника К.П.И..
Посочва, че погасяването по давност на главния дълг на основание чл. 110 от
ЗЗД има аналогично действие и за поръчителството. Посочва изрично, че не
подържа въведеното от ищеца твърдение, че вземането му е погасено и при
прилагането на чл. 112, ал. 1 от ЗЗД. Ангажира доказателства. Представя
списък с направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява,
изпратено е писмено становище, поддържа отговора на исковата молба която
желае делото да се разгледа в негово отсъствие, поддържа представеният
отговор на исковата молба, не сочи доказателства.
В хода на съдебното дело съдът е приел всички относими писмени
доказателства, представени от страните, както и изисканото по чл. 192 от
ГПК, копие от изп. дело № 20118020400456 по регистъра на ЧСИ Н. Георгиев,
рег. № 802, с район- района на БОС. По искане на ищеца е назначена съдебно
счетоводна експертиза, заключението на която е прието и ценено от съда,
като компетентно съставено, незаинтересовано и непротиворечиво с
останалите доказателства по делото.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а е видно от приетото като
доказателство изп. дело № 20118020400456 по регистъра на ЧСИ Н. Георгиев,
рег. № 802, с район- района на БОС, че с изпълнителен лист от 09. 06. 2011 г.
издаден на основание заповед за изпълнение № 326 от 19. 05. 2011 г.
допълнена със заповед № 451 от 09. 06. 2011 г. по ч. гр. д. № 471/ 2011 г. по
описа на РС ***, длъжниците К.П.И. В. Ч. М. и С.П.С. са осъдени да заплатят
солидарно на кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, код по
БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
Възраждане, ул. Света София № 5, сумата 18457, 62 лв.-главница по Договор
за предоставяне на потребителски кредит LD1012410706 от 03. 05. 2010 г. ;
4
сумата 1757, 66 лв. договорна лихва за периода от 24. 09. 2010 г. до 17. 05.
2011 г. по чл. 4 от договора за кредит; сумата 55, 14 лв. наказателна лихва за
периода 24. 09. 2010 г. до 17. 05. 2011 г. по чл. 7 от договора за кредит; ведно
със законната лихва върху главница от 18457, 62 лв. начиная от подаване на
заявлението 19. 05. 2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1188,
65 лв., от които 405, 41 лв. заплатена държавна такса и 783, 24 лв. адвокатско
възнаграждение. С издадената заповед № 326 от 19. 05. 2011 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е посочено
от какво произтича вземането на заявителя-редовни от външна страна
извлечения от счетоводните книги на „ОББ“ АД към 19. 05. 2011 г..
Връщането на суми по предоставен банков кредит LD1012410706 от 03. 05.
2010 г. поради настъпване на автоматична на дълга по кредита- чл. 19 от
договора за кредит /пълно или частично неплащане на две погасителни
вноски/.
Между страните няма спор, че ищецът В. Ч. М. е солидарен длъжник
като поръчител по договора за потребителски кредит с кредитополучател
К.П.И. и С.П.С., което обстоятелство е заявено както с исковата молба, така и
с допълнителни молби, приети за разглеждане в ОСЗ на 29. 09. 2021 г. и на
31. 01. 2022 г., както и е безспорно, че по искане на кредитора „ОББ” АД е
образувано изпълнително дело № 20118020400456 по регистъра на ЧСИ-
Наско Георгиев, рег. № 802- ***ки ОС за изплащане дълга изпълнителен лист
от 09. 06. 2011 г..
Безспорно също така е установено с приетите по делото доказателства,
че по отношение на длъжника /ищец в настоящото производство/ М. дългът е
бил погасяван с наложен запор върху трудовото му възнаграждение и запор
на банкова сметка, като видно от приетата по делото експертиза от същия са
постъпвали регулярно суми, като периода между постъпването на сумите не е
надвишавал пет години, и следователно по отношение на същия не е
давността за принудително събиране на вземането не е настъпила. Същата е
прекъсвана многократно и не е изтекла към момента на предявяване на
исковата молба. Това е посочено и от процесуалният представител на същия в
депозираната защита от 01. 03. 2022 г..
От представеното експертно заключение, както и от материалите по
И.Д. № 20118020400456 по регистъра на ЧСИ-Наско Георгиев е видно, че по
отношение на длъжника К.П.И. след образуване на изпълнителното дело на
19. 07. 2011 г. е извършено доброволно плащане на сума от 1000 лв. след
което е на 26. 07. 2011 г. е наложен запор на автомобил ***, с рег. № ***, за
което е уведомен ЧСИ. На неустановена дата- същата е нечетлива на
копието, но видно от резолюцията на ЧСИ преди 11. 04. 2012 г. е постъпила
молба от взискателя „ОББ“ АД по изпълнителното дело, с която молба се
желае да се извърши проверка за местоработата на длъжниците- К.П.И., В. Ч.
М. и С.П.С. и ако работят да им се наложи запор на трудовите
възнаграждения /л. 85/. ЧСИ е изпратил напомнително писмо до касиера на
5
ВИАМАШ ООД гр. ***, като е посочил, че със запорно съобщение от 04. 07.
2011 г. на длъжника К.П.И. е наложен запор върху трудовото възнаграждение,
но няма постъпили суми. С писмо от 04. 06. 2012 г. Управителят на
ВИАМАШ ООД гр. *** е посочил, че И. е назначен във фирмата като
шофьор, но от месец май 2011 г. е в неплатен отпуск и не са му начислявани и
изплащани трудови възнаграждения. На 07. 06. 2012 г. отново е отправено
искане от взискателя до ЧСИ за извършване на справка за актуална
месторабота и налагане на запори на трудовите възнаграждения на
длъжниците. На 27. 08. 2013 г. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ до
ВИАМАШ ООД гр. *** за налагане на запор на трудовото възнаграждение на
длъжника К.П.И. като адресата не открит на посочения адрес и е залепено
уведомление. На 13. 03. 2014 г. е връчено запорното съобщение на ЧСИ на
служител от фирмата. На 28. 03. 2014 г. е постъпил превод от ВИАМАШ
ООД гр. *** по сметката на ЧСИ, вследствие на наложения запор върху
трудовото възнаграждение на К.П.И. като от посочената дата до 28. 02. 2020
г. регулярно са постъпвали суми от запора на И.. На 26. 07. 2017 г. до ЧСИ
Наско Георгиев е постъпила молба от длъжника К.П.И. с която същия желае
да се вдигне запора на заплатата на поръчителя му В.Ч., като заявява, че ще
внася по 200 лева всеки месец. На 31. 07. 2017 г. при ЧСИ Наско Георгиев е
постъпила молба от длъжника К.П.И. по изпълнителното дело, с която молба
същия заявява, че признава вземането на взискателя и е готов да погаси
предявеното вземане, ведно с дължимите деловодни разноски на месечни
вноски в срокове и размер, както следва : до 30 число всеки месец по 380
лева. Моли да се вдигне запора на заплатата на В.Ч..
На 25. 09. 2017 г. при ЧСИ е постъпила молба от М., с която същия
желае да му бъде вдигнат запора от сумата 300 лева.
В хода на производството „ОББ” АД е прехвърлило вземането си на
„БОС Матрикс” ЕООД, което с молба от 04. 06. 2016 г. заместило Банката
като взискател.
На 02. 03. 2021 г. е изпратено запорно съобшщение до новата
месторабота на длъжника К.П.И. получено на 11. 03. 2021 г. от управителят
на фирмата. На 25. 03. 2021 г. по електронната поща на ЧСИ Наско Георгиев
от пълномощник на длъжника К.П.И. е изпратена молба, с която са
представени разпореждания за частично прекратяване на производството по
принудително изпълнение, съгласно чл. 225 от ДОПК в размер на 304, 63
лева.
На 28. 05. 2021 г. е постъпила молба до ЧСИ от ищецът М., с която
същия посочва, че са настъпили законни основания за прекратяване по чл.
433, ал. 1 , т. 8 от ГПК , тъй като в продължение на две години преди да бъде
наложен запор на банковата му сметка на 08. 03. 2021 г. , взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия насочени към събиране на
вземането по изпълнителното дело. С писмо от 02. 06. 2021 г. адресирано до
длъжника М. и неговия процесуален представител, ЧСИ Наско Георгиев е
6
посочил, че поради постъпвали редовно плащания от образуване на
изпълнителното дело не са настъпили обстоятелствата по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК за прекратяване на производството спрямо М., нито други основания за
това.
От така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Така предявеният отрицателен иск е допустим- предявен е от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия спор,
обстоятелствата изложени в същия са настъпили след издаване на
изпълнителното основание.
По основателността на иска съдът намира следното: Разпоредбата на
чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. За
уважаването на иска по чл.439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че
след издаване на изпълнителния лист, в който е обективирано вземането на
ответника срещу него, са настъпили твърдените правопогасяващи,
правопрекратяващи или правоизключващи факти. Твърдението на ищеца е, че
по отношение на главния длъжник К.П.И. за времето от 26. 07. 2011 г. до 27.
08. 2013 г. не са били искани и предприемани изпълнителни действия. Твърди
се, че след като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
съгласно посоченото от ОСГТК в т. 10 на ТР № 2 / 2013 г. се приема, че при
прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, респ. чл.
330, ал. 1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Твърди се, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това, след като прекратяването на изпълнителното
производство става по право и новата давност за вземането е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие, като се счита, че изпълнителното производство по отношение на
К.П.И. е прекратено на 27. 07. 2013 г., а относно вземането на кредитора е
започнала да тече нова давност по чл. 110 от ЗЗД след последното й
прекъсване на 26. 07. 2011 г., като действията извършени по изпълнителното
дело след неговото прекратяване не могат да се възприемат като действия по
принудително изпълнение, поради което плащанията извършени от
работодателя изпълняващи запора на трудовото възнаграждение, не могат да
прекъснат давността за вземането срещу главния длъжник при прилагане на
чл.116 б.”в” ЗЗД . Твърди се, че дори и формално да се приеме, че всяко
извършено плащане представлява признаване на задължението от страна на
7
длъжника по смисъла на чл.116 б.”а” от ЗЗД, признаването не се простира
върху останалата неплатена част от дълга, като в подкрепа на това становище
се сочи съдебна практика /решение № 214 от 14.02.2003 г. на ВКС по гр.д.№
18874/2002 г. ВКС -V г.о. докл.Т.Домусчиев/, по отношение на която на общо
основание тече общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Твърди се, че за
неизплатения остатък от дълга погасителната давност е изтекла на 26. 07.
2016 г. и от 27. 07. 2016 г. кредиторът не разполага с изпълняемо право
срещу главния длъжник и вземането му срещу него е погасено по давност.
Твърди с, че съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, поръчителството може да
обезпечава само съществуващо задължение на трето лице и предвид
акцесорния характер на поръчителството, същото се прекратява при
прекратяване на обезпеченото главно задължение чрез изпълнение или други
погасителни способи включително и при изтекла давност. В този случай се
твърди, че отговорността на поръчителя се е погасила при прилагане на
чл.146, ал. З от ЗЗД, понеже поръчителят има гарантирано от законодателя
право по чл.146, ал.1 от ЗЗД при изпълнение на задължението, да встъпи в
правата, които кредиторът има срещу длъжника, за да се удовлетвори за
изплатения чужд дълг. Твърди се, че изтичането на давността за вземането на
кредитора, дори когато съдебния изпълнител не е зачел прекратяването на
изпълнителното производство срещу главния длъжник, поставя поръчителя в
невъзможност да се суброгира в правата на взискателя по същото дело, а
също така и да образува ново изпълнително дело срещу длъжника, поради и
което не може да се удовлетвори. Твърди се, че с виновното си бездействие
кредиторът е създал невъзможност на поръчителя да се суброгира в правата
на удовлетворения кредитор по смисъла на чл. 146, ал. З от ЗЗД считано от
27. 07. 2016 г. Поръчителството на В. Ч. М. се е погасило на основание чл.
146, ал.З от ЗЗД, защото поради виновното бездействие на кредитора, респ.
неговия частен правоприемник, поръчителят не може да встъпи в правата му
и съответно не би могъл да получи удовлетворение от длъжника. Тази
невъзможност е настъпила окончателно поради погасяване на главния дълг по
давност на основание чл.110 от ЗЗД
Съдът намира така изложените аргументи за несъстоятелни и счита, че
същите следва да бъдат отхвърлени по следните причини:
Съдът намира, че не е настъпила твърдяната от ищцовата страна
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД по отношение на длъжника В. Ч. М..
Видно както от изпълнителното дело, така и от заключението на извършената
съдебно счетоводна експертиза след наложени запори на работната заплата на
същия от негово име са постъпвали регулярно суми по сметката на ЧСИ
Наско Георгиев. Между постъпването на сумите няма период от пет години,
който да е изтекъл и да не са предприети изпълнителни действия, поради
което да се счита, че задължението е погасено по давност, поради което
твърдението е неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде
отхвърлено.
Съдът счита, че твърдяната от процесуалният представител на ищеца
8
перемпция не е настъпила по отношение на задължението на главният
длъжник К.П.И.. Това се приема, понеже с оглед представеното и прието като
доказателство по делото И.Д. № 20118020400456 по регистъра на ЧСИ-Наско
Георгиев, е видно, че от взискателя по изпълнителното дело са поискани
изпълнителни действия прекъсващи давността, а именно на 11. 04. 2012 г.
при ЧСИ е постъпила молба от взискателя „ОББ“ АД по изпълнителното
дело, с която молба се желае да се извърши проверка за местоработата на
длъжниците- К.П.И., В. Ч. М. и С.П.С. и ако работят да им се наложи
запор на трудовите възнаграждения /л. 85/- освен проверка за трудови
договори е посочен и конкретен изпълнителен способ, което следва ЧСИ
да приложи за удовлетворяване на взискателя- запор на работна заплата.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК „Изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка.“ Или законодателят изрично е въвел основание за прекратяване
– бездействие на взискателя, а не на ЧСИ. Същото е прието и с цитираното от
процесуалният представител на ищеца Тълкувателно решение № 2 от 26. 06.
2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2 / 2013 г., ОСГТК в т. 10, а именно“ Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.“ По този начин
ВКС, а и законодателят е приравнил поисканите от взискателя в
изпълнителното производство изпълнителни способи на предприети
изпълнителни действия, които прекъсват перемпцията. С посочената по горе
молба от взискателя от 11. 04. 2012 г. е обективирано желанието на същия
поддържа висящност на изпълнителното производство, а това води до
заключението за необоснованост на твърдението, че взискателя е бездействал
и то виновно. С посочената молба е прекъснат две годишният срок и
изпълнителното дело не е било прекратено по силата на закона, както се
твърди от ищцовата страна. В последствие не е изтичал друг двегодишен
срок, който да обоснове твърдението, че изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като след молбата се предприети
други изпълнителни действия- на 13. 03. 2014 г. е връчено запорното
съобщение от ЧСИ на служител от фирмата и на 28. 03. 2014 г. е постъпил
превод от ВИАМАШ ООД гр. *** по сметката на ЧСИ от наложения запор
на заплатата на главния длъжник И., а в последствие са постъпвали и други
суми, като видно от заключението на експертизата между периода на
постъпилите суми няма период по дълъг от две години, който да обоснове
настъпването на перемпция по силата на закона.
В тази връзка и съдът счита, че с твърдението си, че е изтекла и
погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД, процесуалният представител на
ищеца е изпаднал в опущение, като е свързал настъпването на перемпция с
9
погасяване по давност на задължението на главния кредитор. Неведнъж в
практиката си ВКС е посочил, че перемпцията е без правно значение за
давността и това са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го
изключва. Следва де се отбележи, че за прекъсване на давността е от
значение извършването на изпълнителни действия- съгласно разпоредбата на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. С извършването на такива действия се прекъсва
давността и след всяко изпълнително действие започва да тече нова такава.
Видно от изпълнителното дело по отношение на длъжника К. П. И.
изпълнителни действия са били предприети на 26. 07. 2011 г. с налагането на
запор на МПС и на 13. 03. 2014 г. с връчване на запорното съобщение на
работодателят на същия. Между посочените действия не са изминали повече
от пет години и не е погасена възможността на взискателя за принудително
изпълнение. През целия период след посоченият отново не е установен срок
от пет години, в който да не се предприемани изпълнителни действия спрямо
длъжника Кольо И., което да обоснове погасяването на възможността за
принудително изпълнение.
Съдът също така счита за неоснователно и твърдението на ищцовата
страна за погасяване по давност на поръчителя при приложението на чл. 146,
ал. 3 от ЗЗД- това е така понеже задължението на длъжника И. не е погасено
по давност и не са установени действия на кредитора, поради което
поръчителя не може да встъпи в правата му. Следва да се отбележи, че
законодателят е поставил като условие пред възможността, поръчителя да
встъпи в правата на кредитора срещу длъжника, същия поръчител да е
изпълнил задължението- в случая ищецът М. не е изпълнил задължението и
предвид сумите и темповете на плащане едва ли в скоро време ще го изпълни
и ще има възможността да встъпи в правата на кредитора, така че в случая не
е налице твърдяната хипотеза на чл. 146, ал. 3 от ЗЗД.
Предвид направеното както с нарочна молба, така и в представената
писмена защита изявление, че не се поддържа въведеното от ищеца
твърдение, че вземането му е погасено по давност при прилагането на чл. 112,
ал. 1 от ЗЗД съдът счита, че не следва да се произнася по същото.
По изложеното съдът счита направеното искане за неоснователно и като
такова следва да го отхвърли.
Относно разноските:
Предвид крайния изход на правния спор, на ищеца не се следват,
претендираните от него разноски по делото.
Ответника не е направил искане за заплащане на разноски, както и не е
представил списък с такива съгласно чл. 80 от ГПК, поради което и не следва
да и бъдат присъждани разноски.
Мотивиран от гореизложените си съображения, ***ският районен съд
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК
предявения от В. Ч. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
***, област ***, ул. *** № 51, чрез пълномощник адв. С.Х. Г. - Трайкова-
БАК, със съдебен адрес: гр. ***, ул. Сашо Кофарджиев № 2 против „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД София, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. София-1715, район Витоша, ж. к. Малинова долина, ул. Рачо Петков
Казанджията № 6, ет. 6, представлявано заедно и поотделно от управители:
Р.И.М.-Т. и Т.И.В., със съдебен адрес: гр. Стара загора, бул. Цар Симеон
Велики № 115, ет. 2- адвокат Ж.Д., отрицателен установителен иск - за
признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът
не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД София, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. София-1715, район Витоша, ж. к. Малинова долина,
ул. Рачо Петков Казанджията № 6, ет. 6, представлявано заедно и поотделно
от управители: Р.И.М.-Т. и Т.И.В., сумата в общ размер на 22453.80 /двадесет
и две хиляди четиристотин петдесет и три лева и осемдесет стотинки/ лв.
солидарно с К.П.И. ЕГН: ********** и С.П.С., ЕГН: ********** по
изпълнително дело № 20118020400456 по регистъра на ЧСИ- Наско Георгиев,
рег. № 802- ***ки ОС, образувано по изпълнителен лист от 20. 05. 2011 г.
издаден на основание заповед за изпълнение № 326 от 19. 05. 2011 г.
допълнена със заповед № 451 от 09. 06. 2011 г. по ч. гр. д. № 471 / 2011 г. на
РС *** по чл. 417 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за заплащане на съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд *** в
двуседмичен срок от връчването на съобщението на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
11