Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 27.02.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на
тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева като разгледа
докладваното от съдия НЕНОВА гр. дело № 1130 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване
и Канализация - Сливен”ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя С. Р. чрез
пълномощник адв. Н.К. *** против Д.Е.Й. с ЕГН ********** с адрес: *** с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има
открита партида за недвижим имот, находящ се в с.Караново, общ.Нова Загора, ул.„Васил
Левски” № 13, който имот бил свързан с водопреносната мрежа и към него
ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Твърди се, че титуляр на
тази партида за процесния период бил ответника по настоящия иск. Твърди се, че
доставената и консумирана питейна вода се отчита по тази партида от
представител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирало,
като след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск възникнало
задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си,
съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намерили приложение по
отношение на всички потребители. Поддържа се, че ако не стори това същият изпадал
в забава и дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за
съответния период. Поддържа се, че в конкретния случай ответника не е заплатил
стойността на доставената и консумирана питейна вода, за периода от 01.08.2017 г. до 31.01.2018 г.
Сочат се съответните разпоредби от общите условия, които регламентират
плащането на ВиК услугите, както и предвиденото обезщетение за забава при
неизпълнение в срок на задълженията. На тия съображения ищеца претендира както
главница, така и мораторна лихва, в размер законната лихва за страната, считано
от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на
молбата за издаване на заповед за изпълнение.
Сочи се, че ищеца е подал заявление по чл.410 от ГПК по повод
на което било образувано ч.гр.дело 1905/2018 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника и
ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана
питейна вода за периода 01.08.2017 г. -
31.01.2018 г., ведно с дължимата мораторна лихва, като в законоустановения срок
по делото е постъпило възражение от страна на длъжника по връчената му заповед
за изпълнение, с което ищеца обосновава правният си интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване на вземането си.
За периода от 01.08.2017 г. - 31.01.2018 г. ищцовото
дружество доставяло питейна вода в процесния имот, за който имало открита
партида на името на ответника и съответно за него било възникнало задължение да
заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не сторил това в
установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника дължал на
ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен”ООД следните суми,
които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: главница - 159.40
лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода от 01.08.2017 г. до 31.01.2018 г., мораторна лихва върху главницата –
15.58 лв., натрупана към дата 01.11.2018 г. или общо сумата от 174.98 лв. Освен
тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които последното
било сторило в заповедното производство възлизащи на 26.00 лв.
Тъй като препис от исковата молба и приложенията към нея са
били връчени на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е назначил на
ответника Д.Е.Й. с ЕГН ********** особен представител, а именно определения за
целта от АК - Сливен адв. К.Т.Е..
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен
отговор на исковата молба, чрез особения
си представител, според който исковата молба неоснователна и недоказана. Заема
становище, че с оглед качеството си на особен представител на ответника и
липсата на контакт с него е обективно възпрепятствана да изложи неговото становище,
относно исканата от него сума пари, поради което изразява собственото си такова
само на база изложените факти в исковата молба и представените писмени
доказателства към нея.
Твърди, че правото на защита на ответника е ограничено. Цитира
чл.33 от Общите условия на ВиК оператора, където било записано че операторът
издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване
на количества. Потребителите от своя страна били длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Във връзка с това посочва, че липсват данни лицето, на който е
особен представител, да е получавал писмо с фактури / или неплатени такива / за
консумирана или служебно начислена и потребена питейна вода.
Подчертава, че дължимите от потребителя суми се съобщавали
от продавача ежемесечно, чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на
обекта с посочване периода на плащане.
Твърди, че ищцовото дружество не било представило
доказателства, че подобна процедура по връчване и получаване на съобщение за
изготвена фактура е било предоставено на ответника. Тези правила имали за цел
да защитят клиента от натрупване на сметки за продължителен период от време.
Навежда, че нямало никакви доказателства дали ответника е
клиент на ищеца и негов абонат. Не било ясно и дали той или друго трето лице
има договорни отношения с ищеца, както и дали той е собственик на имота и дали ответника
и неговото семейство използват питейна вода, или е ползвател на имота, а друг е
собственика на имота и клиент на „Водоснабдяване и Канализация - Сливен”ООД.
Оспорва представените по делото и описани в исковата молба
фактури, тъй като били частни свидетелстващи документи, без подпис и печат на
издателя, без подпис на ответника и удостоверявали изгодни за ответника факти.
Сочи, че доказателственото им значение се ограничавало с посоченото в чл.180 от ГПК. В този смисъл не били достатъчни да удостоверят безспорно страните по
делото, а също и количествата консумирана питейна вода или служебно начислена
такава.
Посочва, че снабдяването с питейна вода се предоставяло въз
основа на договор при общи условия и в условията на равнопоставеност, а такъв
липсвал.
Твърди, че представените по делото фактури не доказвали
наличието на облигационни отношения между ищцовото дружество и ответника,
откъдето следвала и недоказаността на исковата претенция по главния иск за
дължимостта на сумата от 159.98 лв. - главница, както и мораторната лихва в
размер на 15.58 лв. Не ставало ясно и откога започвало да тече това натрупване
– липсвало посочване на начален срок в исковата молба.
Сочи също, че съгласно изискванията на чл.84 от ЗЗД, за да
изпадне в забава едно лице, то трябвало първо да бъде поканено от кредитора, а
в случая липсвали документи, доказващи че периодично ответника да е известяван
за дължимите суми, посредством фактури. При липса на такива адв. Е. посочва, че
трябва да е налице покана от кой момент
изпада в забава, а такава покана липсвала в представените с исковата молба
доказателства.
Моли съдът да отхвърли предявеният иск, като неоснователен
и недоказан.
Моли съдът да постанови решение, че ответникът не дължи
посочените по-горе суми на ищеца.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, за него се
явява процесуален представител адв. К., който поддържа предявените искове и
представя препис от карнет за процесния имот за процесния период.
За ответника, редовно призован, се явява в качеството на
особен представител адв. К.Е. ***, която оспорва предявения иск, на основанията
изложени в отговора на исковата молба.
Счита, че не са представени всички необходими доказателства,
относно това дали страните са в облигационни отношения и чия собственост е
процесния имот.
Адв. К. е поискал едноседмичен срок за изготвяне на съответните
съдебни удостоверения със съответните данни до Община Нова Загора.
В срок е представил справка по лице за наличие на имот на
ответника и моли да се приеме, като доказателство по делото.
Адв. К.Е. поддържа, че не ставало ясно и откога започвало да
тече натрупването на мораторната лихва –
липсвало посочване на начален срок в исковата молба.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство
ищецът е представил като писмени доказателства:
Фактури за периода 01.08.2017 г. – 31.01.2018 г. по партидата на ответника с
Аб. № 56557, с № 8130400/31.08.2017 г., № 8185331/30.09.2017 г.,
№ 8240348/31.10.2017 г., № 8294978/30.11.2017 г., № 8349149/31.12.2017 г., №
8403060/31.01.2018 г., квитанция за внесена държавна такса, адвокатско
пълномощно, копие от карнет, справка по лице за периода от 01.01.1992 г. до 15.01.2020
г. на Служба по вписванията – Нова Загора
Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Д.Е.Й. с ЕГН **********
***. Съдът е уважил претенцията и е издал заповед № 1374/23.11.2018 г. общо за
сумата от 174.98 лв., от която 159.40 лв.- главница, представляваща стойността
на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.08.2017 г. до
31.01.2018 г., мораторна лихва върху главницата – 15.58 лв., натрупана към дата
01.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2018
г. до изплащане на вземането. Освен тези суми ответника дължал на ищцовото
дружество и разноските, които последното било сторило в заповедното производство,
възлизащи на 26.00 лв.
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение
по договор с ВиК оператор „Водоснабдяване
и Канализация - Сливен”ООД, сключен при общи условия, за издадени фактури №
8130400/31.08.2017 г., № 8185331/30.09.2017 г., № 8240348/31.10.2017 г., №
8294978/30.11.2017 г., № 8349149/31.12.2017 г., № 8403060/31.01.2018 г. на
адрес: с. Караново, общ. Нова Загора, ул.„Васил Левски” № 13, Аб. № 56557.
Заповед № 1374/23.11.2018 г. е била връчена на длъжника Д.Е.Й.
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението като довнесе държавна такса в размер на 30.81 лв., за което да
представи доказателства в посочения срок, в противен случай заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок, „Водоснабдяване и Канализация
- Сливен”ООД е депозирал в Районен съд -
Сливен искова молба срещу Д.Е.Й. за установяване на вземането си по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Образувано е
дело, изпратено по подсъдност на Районен съд - Нова Загора.
С исковата молба, ищцовото дружество претендира сумите за
които е била издадена заповедта за изпълнение, а именно: главница – 159.40 лв.,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
01.08.2017 г. до 31.01.2018 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 15.58
лв., натрупана към дата 01.11.2018 г. или общо сумата от 174.98 лева., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и моли съда да осъди ответника да му заплати сторените
разноски в заповедното производство и в настоящото производство.
Не се събраха доказателства от които да е видно, че
процесния имот не е собственост на ответникът, поради което съдът счита, че
между страните не е спорно, че на името на ответника има открита партида за
процесния имот. Не е спорно обстоятелството, че в процесния недвижим имот, находящ се в с.Караново,
общ.Нова Загора, ул.„Васил Левски” № 13, ищцовото дружество е предоставяло ВиК услуги / доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води/ за исковия период от 01.08.2017 г. до
31.01.2018 г.
За исковия период ищцовото дружество издавало
фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект.
Видно от завереното копие на карнета Аб. №
56557 за процесния имот и с титуляр ответника, е бил отчитан от инкасатор на
ищцовото дружество и срещу записаните и отчетени показания на водомера през
процесният период има положени подписи.
По делото е представена и справка по лице за
периода от 01.01.1992 г. до 15.01.2020 г. на Служба по вписванията – Нова
Загора за лицето Д.Е.Й. с ЕГН **********,
която сочи, че е собственик на недвижим имот в с.Караново.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй
като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира като непротиворечиви.
Приетото
за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против
която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин
неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по
несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и че в
недвижимия имот на ответника
– абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и
стойност.
Тези обстоятелства безспорно се установиха в
хода на съдебното следствие.
Съдът намира, че твърденията на особения
представител на ответника адв. Е., а именно, че последният не е собственик
процесния имот, потребител или абонат на ВиК дружеството, поради което не дължи
исковите суми за неоснователни, тъй като във „Водоснабдяване и канализация -
Сливен”ООД, гр. Сливен има открита партида за недвижим имот, находящ се в
с.Караново, общ. Нова Загора, ул.„Васил Левски” № 13, с титуляр ответника Д.Е.Й.
с ЕГН **********, като този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към
него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. От приложената по
ч.гр.д. №1905/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора справка е видно, че
постоянния и настоящия адрес на лицето Д.Е.Й. с ЕГН ********** са същите, както
и този на процесния имот и този в представеното от ищеца заверено копие на
карнета. Представената справка по лице за периода от 01.01.1992 г. до
15.01.2020 г. на Служба по вписванията – Нова Загора също сочи, че е собственик
на недвижим имот в с. Караново.
Относно оспорените от особения представител фактури, като
частни свидетелстващи документи, без подпис и печат на издателя, съдът счита че
е ноторно известно, че те се основават на отчетените от инкасатора показания по
карнет, явяващ се първичен документ, въз основата на които се фактурират
изразходените от потребителите количества вода. В представеното копие от
карнета е видно, че има положени подписи от потребителите на ВиК услуги, от което
следва и че са запознати с консумираното от тях като потребители количество и
дължимостта му на ВиК оператора. Положените
подписи на бяха оспорени от ответната страна.
По отношение на наведеното,
че не е ясно откога започва да тече натрупването на мораторна лихва по
издадените фактури – липсвало посочване на начален срок в исковата молба, съдът
счита че такова не липсва предвид горепосоченото, а именно че доставената и
консумирана питейна вода се отчитала ежемесечно и стойността на изразходваното
количество се е фактурирала, като след фактурирането за титуляра на партидата
възниквало задължение в тридесетдневен срок от издаването на фактурата да погаси
задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намирали
приложение по отношение на всички потребители. Тъй като ответника не е сторил
това, а именно да погаси задълженията си към „Водоснабдяване и Канализация -
Сливен”ООД, изпаднал в забава и съответно дължи и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период, което
е индивидуално като период за всяка от издадените процесни фактури.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира,
че вземането на ищцовото дружество в общ размер – 174.98 лева, от които 159.40 лв.
- главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода
за периода от 01.08.2017 г. до 31.01.2018 г., мораторна лихва върху главницата
в размер на 15.58 лв., натрупана към дата 01.11.2018 г., е дължимо от
ответника.
С оглед уважаването на исковата
претенция, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
направените разноски по заповедното производство в размер на 26.00 лв., както и
направените по настоящото производство разноски в размер на 735.00 лв., от
които: 75.00 лв.- държавна такса, 300.00 лв. – депозит за особен представител и
360.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Е.Й.
с ЕГН ********** ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА
„Водоснабдяване и Канализация - Сливен”ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 представлявано от
управителя С. Р. срещу него за сумата: 174.98 лв. / сто седемдесет и четири
лева и деветдесет и осем стотинки / , от които: 159.40 лв. / сто петдесет и
девет лева и четиридесет стотинки/ – главница, представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.08.2017 г. до 31.01.2018
г. в имот, находящ се в с. Караново, общ. Нова Загора, обл. Сливен, ул.„Васил
Левски” №13, 15.58 лв./петнадесет лева и петдесет и осем стотинки/ – мораторна
лихва натрупана към дата 01.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 20.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Д.Е.Й., с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен”ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 представлявано от
управителя С.Р., сумата 26.00 лв. / двадесет и шест лева /, представляващи направените
разноски по ч.гр.д. № 1905/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА Д.Е.Й., с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен”ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 представлявано от
управителя С. Р., сумата 735.00 лв. / седемстотин тридесет и пет лева / –
разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: