Решение по дело №199/2018 на Административен съд - Сливен

                                             

 

                                           Р Е Ш Е Н И Е № 169

                                     

                                                           

 

 

 

гр. Сливен, 02. 08. 2019 г.

 

                                                           

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СЛИВЕН, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                              

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Детелина Бозукова

 

 

 

 

 

При участието на секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия Бозукова административно дело № 199 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/

 във връзка с чл. 118 ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

 

 

 

Образувано е по жалба на И.В.И. *** против Решение № 1012-19-51#2 от 28.05.2018 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 2113-19-1747#26 от 12.03.2018 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Сливен, с което на основание чл.99 ал.1 т.1 от КСО е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 785,09 лева, считано от 30.11.2017 г.

 

 

 

 

В жалбата си оспорващият твърди, че решението на директора на ТП на НОИ е незаконосъобразно. Излага съображения, че неправилно е определен инидивидуалния коефициент, от който е изчислена пенсията му; неправилно е определен осигурителния стаж към трета категория труд; неправилно е определен средномесечния осигурителен доход до 31.12.1996 г.; неправилно е изчислен размера на пенсията му и неправилно от пенсионния орган не е зачетен осигурителен стаж от 5 години и 2 месеца на основание чл.9 ал.3 т.3 от КСО, въпреки представените съдебни решения. Моли оспореното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

 

 

 

 

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата. Моли да бъде уважена. Претендира разноски. В писмени бележки излага съображения за незаконосъобразност на оспорения акт.

 

 

 

 

Административният орган – Директорът на ТП на НОИ Сливен се представлява от упълномощен процесуален представител – гл. юриск. Ст. С., който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски за експертиза и юрисконсултско възнаграждение. В представени по делото писмени бележки излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт.

 

 

 

 

След като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

 

 

 

Със заявление вх. № 2113-19-1747 от 30.11.2017 г. по описа на ТП на НОИ-Сливен, И.В.И. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението представил документи, доказващи осигурителен стаж: трудова книжка № 127, военно отчетна книжка № 46255, удостоверение обр. „В" № 2770 от 29.07.1981г., издадено от Окръжно управление на МВР - Бургас, удостоверение обр. „В'' № 6452 от 01.08.1994г., издадено от РДВР - Бургас, удостоверение УП-30 № 3211 от 20.12.1982г., издадено от Бургаски окръжен съд, удостоверение УП-30 №77 от 31.12.1987г„ издадено от Държавен застрахователен институт - Бургас, както и удостоверение за осигурителен доход УП-2 №6452 от 13.02.2004г., издадено от РДВР - Бургас. Към заявлението представил определение № 651 от 05.05.2011г. на Върховния касационен съд, решение от 10.03.2010г. постановено по гр. дело № 439/2009г. на Сливенския окръжен съд и решение № 68 от 25.06.2010 г. на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. дело №100/2010г., заповед № ЛС 03-2024  от 14.12.1981 г. и удостоверение за настоящ адрес № 559 от  08.11.2017 г., издадено от Община Котел.

С разпореждане № **********/03.01.2018 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Сливен на И. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 30.11.2017 г. пожизнено на основание чл.68 ал.3 от КСО вр. с чл.70 ал.10 от КСО в минимален размер на 170 лева. С Разпореждане № 2113-19-1747 #26 от 12.03.2018 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Сливен, на оспорващия е изменена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 30.11.2017 г. пожизнено на основание чл.99 ал.1 т.1 б“а“ от КСО, като длъжностното лице е приело, че на оспорващия следва да се зачете общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория труд в размер на 32 години 09 месеца и 12 дни. Приел е, че осигурителният доход на И. за периода 01.08.1991 г. до 31.07.1994 г. е 263 980,00 лева, средно месечната брутна заплата за страната за същото време е 2 794.26 лева, индивидуалният му коефициент е 2,624, доходът за изчисляване размера на пенсията е 2 128.77 лева, като размерът на пенсията съгласно чл.70 ал.1 от КСО е 36.88% от 2128,77 лева или в размер на 785,09 лева.

 

 

 

 

Разпореждането е обжалвано от И.В.И. по административен ред в срока по чл. 117 ал. 2 от КСО

. С Решение №1012-19-51#2 от 28.05.2018 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ - Сливен  е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 2113-19-1747#26  от 12.03.2018 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Сливен.  За да постанови акта си, административният орган, след като е извършил подробен анализ на събраните по преписката доказателства и на относимите за случая разпоредби, е приел, че общият  осигурителен стаж на И.В.И. е 32 години, 9 месеца и 12 дни, не са представени документи по чл.42 от НПОС, издадени от началника на съответния затвор, поправителен дом или друго място за лишаване от свобода, за да бъде зачетен на И. на основание чл.9 ал.3 т.3 от КСО осигурителен стаж от 5 години и 2 месеца; няма документи, удостоверяващи упражняването на трудова дейност като упражняващ свободна професия - юридически услуги, което да е основание за зачитане на осигурителен стаж; в качеството му на упражняващ свободна професия като а. няма внесени осигурителни вноски и няма подавани данни по чл.5 ал.4 от КСО; няма данни за упражняване на дейност и осигуряване на И. и в к. му на у. на ЕТ „Д.- Д. М.“ за периода 21.10.2003 г. до 27.06.2005 Г., поради което липсва законово основание за зачитане на осигурителен стаж. Директорът на ТП на НОИ приел в оспореното решение, че продължителността на осигурителния стаж и категорията труд са правилно определени от пенсионния орган, както правилно е определен и индивидуалния коефициент, според отразения в УП-2 № 6452/13.02.2004 г., издадено от РДВР Бургас, осигурителен доход.

 

 

 

 

Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ - Сливен е съобщено на оспорващия на 31.05.2018 г., а жалбата срещу него е входирана в деловодството на ТП на НОИ на 12.06.2018 г. Същата е подадена по пощата на 11.06.2018 г., видно от пощенското клеймо върху приложения по делото плик /л.9/.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице със специалност "И. на т.", заключението по която съдът възприема като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на представените по делото доказателства вещото лице е установило, че изчисляването на размера на пенсията е съобразена с наличните доказателства за натрупания от оспорващия трудов стаж. Извършена е проверка на продължителността на трудовия и осигурителен стаж на оспорващия И., като вещото лице е установило същата продължителност и категория труд, като тези определени от пенсионния орган, които са както следва: осигурителен стаж от първа категория труд 14 години, 5 месеца и 4 дни; осигурителен стаж от трета категория труд 8 години, 8 месеца и 25 дни или общият осигурителен стаж на И.И., изчислен от вещото лице при съобразяване с чл.104 от КСО е 32 години 09 месеца и 12 дни. Според вещото лице индивидуалният коефициент на лицето, изчислен при съобразяване с нормата на чл.70 ал.6 от КСО /който е единствения приложим ред за изчисляване/ възлиза на 2,624 и съвпада като размер,  с този определен от пенсионния орган. Размерът на дохода, от който се изчислява пенсията, според експерта е 2 128,77 лева, а брутното трудово възнаграждение или дохода за определяне не пенсията, вписан в удостоверение обр. УП-2 № 6452/13.02.2004г., издадено от РДВР Бургас за периода 01.08.1991 г. до 31.07.1994г. / посочен от И./ е в размер на 263 980 лева. Експертът дава заключение, че пенсионният орган правилно е определил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.И. в размер на 785,09 лева.

По делото е назначена, изслушана и приета допълнителна съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице със специалност "И. на т.", заключението по която съдът възприема като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Вещото лице установява, че по преписката и в регистъра на осигурените лица не се съдържат документи, установяващи упражняването на трудова дейност от И.И. за периода 01.01.1997 г. до 31.12.1999г., изплащане на възнаграждение след тази дата, както и не са налични документи, доказващи осигурителен доход след тази дата, поради което нормата на чл.1 и чл.2 от Закона за деноминацията на лева, на която се позовава оспорващия, е неприложима при определяне размера на пенсията му.

 

 

 

 

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

 

 

 

 

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в разпоредбата на чл. 118 ал. 1 от КСО 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

 

 

 

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

 

 

 

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 117 ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма - оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В оспорения акт е описана приетата за установена от административния орган фактическа обстановка, посочени са доказателствата, въз основа на които са установени фактите, цитирани са правните норми, послужили като основание за постановяване на административното решение. Решението съдържа изискуемите от нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издавайки акта си, административният орган е приложил правилно материалния закон и е действал в съответствие с целта на закона.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство доказателства.

Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.

Спорни между страните са следните обстоятелства: правилно ли е определен индивидуалния коефициент на оспорващия, от който е изчислена пенсията му; правилно ли е определен осигурителния стаж, приравнен към трета категория труд; правилно ли е определен средно месечния осигурителен доход до 31.12.1996 г.; следва ли от пенсионния орган да бъде зачетен осигурителен стаж от 5 години и 2 месеца по представените пред административния орган съдебни решения и правилно ли е изчислен размера на пенсията му.

Съгласно чл.9 ал.3 т.3 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето през което уволнения поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство било прекратено или наложено наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят се внасят осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет върху последното брутно възнаграждение. Съгласно чл.42 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителния стаж на лицата по чл.9 ал.3 т.3 от КСО се установява с документ, издаден от началника на съответния затвор, поправителен дом или друго място за лишаване от свобода. В хода както на административното, така и в проведеното съдебно производство не са представени документи, издадени от началник на съответния затвор, поправителен дом или друго място за лишаване от свобода; липсват  документи, доказващи осигуряване на И. в качеството на упражняващ свободна професия, доколкото от приобщения по делото отговор от А. к. гр. Бургас е видно, че същият не се е осигурявал чрез колегията. Както от пенсионния орган, така и от вещото лице не са установени доказателства за внесени осигурителни вноски и за подавани данни по чл. 5 ал. 4 КСО през този период; няма данни за упражняване на дейност и осигуряване на И.И. и в качеството му на вписан у. на ЕТ „Д.- Д. М." за периода от 21.10.2003 г. до 27.06.2005 г., поради което съдът приема,  кредитирайки заключението на съдебно-икономическата експертиза, че продължителността на осигурителния стаж на И. - 32 години 09 месеца и 12 дни, както и категорията труд са правилно определени от пенсионния орган.

Разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от КСО (в редакцията към датата на отпускане на пенсията на И.И.) сочи, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. След 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на 1,5. Процентът се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година на база на използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса на потребителските цени. За 2017 г. този процент е 1.126 (ред. ДВ бр. 96 от 2016 г.).  Съгласно чл. 70 ал. 2 от КСО (в редакцията към датата на отпускане на пенсията на И.И.) доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Алинея 3 на същия член (в редакцията към датата на отпускане на пенсията на И.И.) сочи, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Според ал.5 на чл.7 от КСО за изчисляването на индивидуалният коефициент се определят: съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по чл.70 ал.4 от КСО се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Съгласно чл.70 ал.6 от КСО когато лицата не са работили след 01.01.1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по чл. 4 т. 1.

В конкретния случай за определяне на индивидуалния коефициент като съотношение между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт и изчислен по реда на по чл.70 ал.6 от КСО вещото лице по приетата по делото експертиза дава заключение, че същият е 2.624. Последният е изчислен от него по представеното от оспорващия удостоверение обр. УП-2 № 6452 от 13.02.2004 г., издадено от РДВР - Бургас за периода от 01.08.1991 г. до 31.07.1994 г. с вписан осигурителен доход от 263 980.00 лв. Така определеният коефициент напълно съвпада с определения от пенсионния орган. Вещото лице при съобразяване с разпоредбите на чл.70, ал.1 - ал.6 от КСО определя размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.В.И. като приема, че доходът, от който се изчислява пенсията се получава като средномесечният осигурителен доход за страната, определен от  у.я на НОИ на основание чл.37, ал.5, т.8 от КСО за 12 месеца преди месеца на отпускане на пенсията / дохода за периода 01.11.2016 г. - 31.10.2017 г., тъй като пенсията е с начална дата 30.11.2017 г./ се умножи по индивидуалния коефициент на лицето или  811.27 лв. х 2.624. Експертът сочи, че  доходът, от който следва да се изчисли личната пенсия на оспорващия е 2 128.77 лева, в какъвто размер е определен и от пенсионния орган. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът възприема изцяло, размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 30.11.2017 г. на оспорващия И. е определен от пенсионния орган правилно при спазване на методиката за неговото образуване както следва: доходът, от който се изчислява пенсията се умножи със сумата, получена както следва: по процент 1.126 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж или в конкретния случай 2128.77 лв. х 36.88 % (за 32 години 09 месеца и 12 дни осигурителен стаж) или 785,09 лева. Съдът намира, че  правилно от пенсионния орган не е отчетена инфлацията, доколкото в КСО не е предвиден друг ред за изчисляване размера на пенсията, освен описания по - горе ред по чл. 70 от КСО.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Въз основа на изложеното съдът намира, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст на И.В.И. е изчислен правилно.

 

 

 

 

По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

 

 

 

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на разноски е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган разноски за експертиза в размер на 200 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

 

 

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

 

                                                                      

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от И.В.И. *** против Решение № 1012-19-51#2 от 28.05.2018 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 2113-19-1747#26 от 12.03.2018 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Сливен, с което на основание чл.99 ал.1 т.1 б“а“ от КСО е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 785,09 лева, считано от 30.11.2017 г., като неоснователна.

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА И.В.И. ***  ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Сливен, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща съдебни разноски.

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните.

 

                                     

 

                                                        

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: