Решение по дело №1206/2018 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 23
Дата: 7 февруари 2020 г. (в сила от 2 юли 2021 г.)
Съдия: Ивелина Илиева Бонева
Дело: 20184510101206
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23

гр.Бяла , 07.02.2020г.

 

РАЙОНЕН СЪД Бяла, II – ри граждански състав, в открито заседание на петнадесети януари, две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Бонева

 

при участието на секретаря Мариета Й., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1206 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Постъпила е искова молба от В.К.Ц. и Н.К.Ц., чрез пълномощник - адвокат В.Н.И. против К.С.К., Е.К.С. и Т.Й.С.. Ищците молят съда да постанови решение, по силата на което да признае за недействителен по отношение на тях, сключения между ответниците /последната в гр.брак с втория ответник/ договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 55, том 5, peг.№ 4623, дело № 502 от 15.08.2017г. на нотариус Елисавета Джонова, с район на действие Районен съд - Бяла, вписана под № 567 на НК, вписан в Служба по вписванията - Бяла, вх. peг.№ 2892 от 15.08.2017г., акт № 145, том 8, д.№ 1565, в частта само за по 1/6 идеална част за всяка от ищците от прехвърленото с този договор право на собственост върху всеки от следните имоти: гараж със застроена площ от 24 кв.м., масивна сграда - снек - бар със застроена площ от 66 кв.м. и навес без оградни стени със застроена площ от 10 кв.м., всички построени в УПИ XIV- 132, в квартал 27 по плана на с.Полско Косово, община Бяла, обл.Русе с площ 2 020 кв.м. и адрес ул.”Васил Коларов” № 27-29, при граници: улица, УПИ XV-133, УПИ IX-128, УПИ Х-128, УПИ XII-130 и УПИ XIII-131, извършен по време на брака на К.С.К. с Е.Н.К., на основание чл.26 от ЗЗД, във вр. с чл.24, ал.3 от СК, поради противоречие на закона и като сключен без съгласието на последната, както и да се признае за установено по отношение на ответника К.С.К., че всяка от ищците притежава по 1/6 ид.част от правото на собственост върху подробно описаните недвижими имоти ,както и да отмени констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № 14, том 17, peг.№ 9383, дело 1713 от 2007г., съставен на 31.10.2007г. от нотариус Димитър Джонов с район на действие Районен съд гр.Бяла, peг.№ 232 на НК, вписан вх.peг. № 6256 от 31.10.2007г. на CB-Бяла, акт № 14, том XVIII, д. № 3760 в частта му, в която е признато правото на собственост на ответника К.С.К. на притежаваните от ищците В.К.Ц. и Н.К.Ц. - Х., като наследници на Е.Н.К., починала на 18.05.2018г. в гр.Русе по 1/6 ид.част от правото на собственост за всяка върху тези имоти.

         С допълнителна молба – уточнение от 29.03.2019г. пълномощникът на ищците е посочил, че исковете са предявени при условията на обективно комулативно съединяване, като уважаването на главния иск, този по чл.26 ЗЗД вр.чл.24, ал.3 от СК обуславя основателността и на останалите два.

         Ответниците депозират отговор на исковата молба, в който предявеният иск по чл.24,ал.4 от СК се оспорва като недопустим,поради липса на активна процесуална легитимация на ищците.На следващо място,считат,че дори да се приеме ,че ищците са правно легитимирани да предявят иска,то същият е погасен по давност,т.к. наследодателката на ищците е узнала за извършване на сделката ,към момента на нейното осъществяване-15.08.2017г, поради което и правото й да иска нейното прогласяване за недействетелна е изтекло на 15.02.2018г. Алтернативно се излагат доводи за неоснователност на главния иск и се претендира отхвърлянето му.

         Съдът след като взе предвид доводите на страните и приобщените по делонто писмени и гласни даказателства,както и изготвената СТЕ,намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.02.1980г. ответникът К.С.К. сключил граждански брак с Е.Н.П. - майка на ищците, която при това приела да носи неговото фамилно име К. Бракът не бил първи за двамата съпрузи. От предходен брак ответникът К.К. имал син - Е.К.С., който е и другият ответник, а Е.П. имала две дъщери - ищците по делото. Освен жилище в гр.Русе, съпрузите използвали за живеене и наследствен на ответника К.К. ***.

Ответникът К.К. бил регистриран като ЕТ ’'К.К. -Мечо”, прекратен като търговец на 01.01,2012г.

На 15.07.1999г. на ЕТ „К.К. - Мечо” било издадено от  Община Бяла „Разрешение за строеж № 62 за СНЕК БАР от 80 кв.м. в имота в с.Полско Косово, индивидуализиран като парцел XIV - 132, квартал 27 по плана на селото.

С Акт за узаконяване № 1 от 17.08.2000г., издаден от Община Бяла, бил узаконен на ответника К.К. в същия имот „гараж*’ с площ 34 кв.м.

На 31.10.2007г. отв.К.К. се снабдил с Констативен нотариален акт за собственост, съставен от нотариус Димитър Джонов, peг. № 232 на НК, акт вписан вх. peг. № 6256 ат 31.10.2007г. на CB-Бяла, според който акт той е признат за собственик по давност и наследство на парцела ~ УПИ XIV - 132, квартал 27 по плана на с.Полско Косово, с адрес ул.’’Васил Коларов” Хо 27, с площ 2020 кв.м. ЖИЛИЩНА СГРАДА, МАСИВНО ЖИЛИЩЕ, ЛЯТНА КУХНЯ, ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА, НАВЕС БЕЗ ОГРАДНИ СТЕНИ, ГАРАЖ И МАСИВНА СГРАДА-СНЕК БАР.

На 15.08.2017г. ответникът К.К. продал на сина си - ответника Е.К. описаните по горе имоти ,като сделката била материализирана с нотариален акт съставен от нотариус Елисавета Джонова, peг. № 567 на НК, вписан вх, peг. № 2892 от 15.08.2017г. на CB-Бяла. В този акт вече обектът ГАРАЖ е посочен със застроена площ от 24 кв.м., обектът МАСИВНА СГРАДА - СНЕК БАР - с площ 66 кв.м., а НАВЕС БЕЗ ОГРАДНИ СТЕНИ - с площ 10 кв.м.

На 18.05.2018г. бракът между отв.К.К. и Е.К. бил прекратен, поради настъпила смърт на съпругата. Последната оставила за законни наследници дъщерите си - ищци по делото и съпруга си - ответника К.К..

На 07.12.2018г. в PC - Бяла ищците подали в PC - Бяла искова молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, като претендират че спорните имоти /снек бар, навес без оградии стени и гараж/ са придобити в режим на СИО от отв. К.К. и тяхната майка, както и че те след нейната смърт са наследили идеални части от тях.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателства,които условно могат да се разделят на две групи: от страна на ищците св.С.Г., а от страна на ответниците св. И.И. и А.Я. .Същите са допуснати във връзка с наличието на знание на  починалата съпруга за разпореждане с имотите от нейния съпруг. В тази връзка св. И. И. /протокол от 03.07.2019г., стр.102-10 3/ установява, че починалата съпруга Е.К. лично е споделила с него през месец септември 2017г., че имотът в Полско Косово има нов собственик и това е вторият ответник . Същото установява и свидетелката А.Я. /протокол от 11.09.2019г., стр.138-139 /.Тази свидетелка установява още,че съпрузите приживе са се разпоредили с притежаваното от тях имущество,като втория ответник получил имота в с.Полско Косово,а втората ищца апартамента в Русе,с уговорка,че първия ответник ще живее в него докато е жив. На втората ищца свидетелката твърди,че съпрузите са помагали с пари,за да си купи апартамент в Русе. С оглед на това твърдение по делото са приети и приложени като доказателства извлечение от банковата сметка на Е. К. ,за периода 02.01.2017г.-23.06.2017г.,видно от които първата ищца е получила сумата от 14 000 лв.Тези обстоятелства не са оспорени от ищците по делото.

Св.Г. установява противното на изложеното от свидетелите на ответниците,като твърди,че знае за имота в с.Полско Косово,но не го е посещавала лично. Според тази свидетелка,Е. е казала,че децата ще се оправят с имотите,когато им дойде времето.Същата не отрича,че на първата ищца  е бил прехвърлен апартамент в гр.Русе от Е. К.,преживе и първия ответник-К.К..

 Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът дава вяра на показанията на свидетелите ,водени от ответниците. Същите са възприели от различна позиция и съобразно житейския си опит фактите за които свидетелстват, като показанията им са логични,основани на лични възприятия и  безпротиворечиви . Съдът  дава вяра на показанията на св.Г.,в частта в която същата твърди,че съпрузите са прехвърлили на първата ищца апартамент в гр.Русе,т.к. същите се препокриват частично с показанията на св.Г.. Що се касае до показанията й в останалата част  съдът счита същите за противоречиви и неподкрепящи се от останалите по делото писмени и гласни доказателства.

С оглед установяване на фактите по делото е допусната и назначена СТЕ,от заключението на която се установява следното:

1.Обектите ГАРАЖ, МАСИВНА СГРАДА - СНЕК БАР и НАВЕС БЕЗ ОГРАДНИ СТЕНИ, построени в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XIV-132, в квартал 27 по плана на с.Полско Косово, община Бяла, област Русе, с площ 2020 кв.м. и адрес ул. "Васил Коларов " № 27, при граници: улица, УПИ XV-133, УПИ IX-128, УПИ Х-128, У ПИ XII-130 и УПИ ХIII-131, описани в НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост на недвижим имот № 14, том 17, рег № 9383, дело 1713 от 2007 г., съставен на 31.10.2007 г. от нотариус Димитър Джонов, са ИДЕНТИЧНИ със съответните ГАРАЖ със застроена площ от 24 кв.м., МАСИВНА СГРАДА - СНЕК БАР със застроена площ от 66 кв.м. и НАВЕС БЕЗ ОГРАДНИ СТЕНИ със застроена площ от т 10 кв.м., описани в НОТАРИАЛЕН АКТ за продажба на недвижими имоти № 55, том 5, per.№ 4623, дело 502 от 15.08.2017 г., на нотариус Елисавета Джонова с район на действие Районен съд Бяла, вписана под № 567 на НК, вписан в Служба по вписванията - Бяла, вх.рег. № 2892 ст 15.08.2017 год., акт № 145, том 8, д.№ 1565;

2.Същите са разположени  близо до стопанските постройки, навътре в дворното място е разположен масивен гараж, с покривна стоманобетонова плоча с размери 6,50/4,55 метра;Снек-бара е разположен на улично-регулационната линия, непосредствено да магазина за хранителни стоки. Снек-бара е с размери 11/6,60 метра. Зад снек -бара е изграден навес, по който се достига до магазин за хранителни стоки.

Застроените площи на процесиите постройки са следните:

-        гараж с размери 6,50/4,55 метра - площ от 29,58 кв.м.

-        снек бар с размери 11/6,60 метра със застроена площ от 72,60 метра.

-        навес с размери 1,00/11 метра със застроена площ от 11 кв.м.

3.По данни на ответника К.С.К., гаража е построен около 1993- 1994 година. На 17.08.2000 година са одобрени проекти за узаконяването на гаража. Гаража не е нанесен в кадастралния план и скицата на Община Бяла.

В приложената по делото скица № 12/29.01.2019 година на Община Бяла, магазина за хранителни стоки е записан като „МСГ” (масивна сграда, гараж).

Снек-бара и навеса предмет на Нотариалния акт са построени през 1999 година.

4.Навеса е непосредствено долепен до снек-бара и магазин за хранителни стоки. Към момента на огледа навеса представлява коридор, ограден със стени, покривната му конструкция е дървена и служи за черен вход към магазин за хранителни стоки. Настилката е теракот.

5.В предходния кадастрален и регулационен план на с.Полско Косово, община Бяла, област Русе одобрен със Заповед № 1255/1957 година за процесния имот, са отредени два парцела (УПИ) - XV-123 и XIV-123 и поради това са определени два административни номера за адрес - за всеки парцел по един. През 1992 година е одобрен нов кадастрален и регулационен план на с.Полско Косово, одобрен със Заповед № РД-Г.-146/1992 година, съгласно който за имота има отреждане на един парцел.         Предвид установената по-горе фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Правната квалификация на предявените в условията на обективно кумулативно съединени искове е чл.24, ал.4 СК, чл.124 ГПК и искане за отмяна на нот.акт с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, намиращи се в съотношение на обусловеност - обуславящ иск по чл.24, ал.4 от СК и обусловени искови претенции, с правна квалификация чл. 124 от ГПК и чл.537 ГПК, доколкото уважаването на същите е предпоставено от уважаването на обуславящия иск по чл.24 СК .

По допустимостта на главния иск с правно основание чл. 24, ал. 4 от СК.

Няма спор, че по отношение на сделките за разпореждане с вещ в режим на СИО, извършени от един от съпрузите, без участието на другия, не води до нищожност на сделката, а е налице относителна и висяща недействителност. Относителна – по отношение на неучаствалия съпруг и висяща, доколкото законът предвижда срок, след изтичането на който, ако не е извършено оспорване, действието на сделката се стабилизира.

 В конкретния случай възниква въпросът, кому принадлежи правото да оспори сделката – само на неучаствалия съпруг или това право може да се наследява?

Както отменения Семеен кодекс от 1985 г., така и действащия Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009 г. регламентират сделката, с която единия съпруг се разпорежда с общ недвижим имот, като относително недействителна спрямо неучаствалия в сделката съпруг, както и шестмесечен срок от момента на узнаването за предявяване на конститутивния иск. Промяната, въведена със Семейния кодекс, в сила от 01.10.2009 г., се състои във въвеждането и на пределен срок, в който неучаствалия в сделката съпруг може да я оспори, а именно три години от сключването й. Сроковете са преклузивни и не подлежат на спиране и прекъсване и след изтичането им разпоредителната сделка поражда действие и за неоспорилия я съпруг, без значение кога е узнал за разпореждането. Режима на имуществените отношения между съпрузите, регламентиран в Семейния кодекс, в сила от 1.10.2009 г., има обратно действие по силата на § 4, ал.1 ДР СК, т.е. преурежда в съответствие с въведената в него уредба заварените правоотношения, а такива са правооотношенията по съществуващите към момента на влизането му в сила бракове. Следователно независимо кога е осъществена сделката, с която единия съпруг се е разпоредил с общ недвижим имот, щом бракът не е бил прекратен към 1.10.2009 г., то неучаствалия в разпореждането съпруг може да оспори сделката само в сроковете по чл.24, ал.4 СК, като тригодишния срок тече от момента на сделката, дори и тя да предхожда влизането в сила на Семейния кодекс. Тук е мястото да се уточни, че с оглед данните по делото за смъртта на съпругата Елеонора Николова Костадинова, през 2018г., приложимият закон в отношенията между съпрузите е действащия СК от 2009г., а не отменения СК от 1968г. По приложението на разпоредбата на чл.24,ал.4 СК, макар и нова, съществува константна съдебна практика, според която договорът е относително недействителен само по отношение на неучаствалия съпруг / определение по чл.274 ал.3 ГПК № 285 от 4.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 296/2012 г. на ВКС, II г. , решение № 126 от 9.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 421/2009 г., IV г. о./. Относителната недействителност не се приравнява на нищожност по смисъла на чл.26 ЗЗД,т.к. при нея правните последици не настъпват само по отношение на конкретен, посочен в закона субект, затова и само той е заинтересован и процесуално легитимиран да проведе иск за установяване на недействителността-в този смисъл определение №508/19.10.2012г. по ч.гр.д.№503/2012г. на ВКС,I гр.о. Предвид изложеното съдът счита,че  този иск е специален и е предоставен само на неучаствалия в сделката съпруг. Настоящият съдебен състав  изцяло споделя тази съдебна практика и по тези съображения,счита иска за недопустим, предвид липса на активна процесуална легитимация у ищците,за която и е длъжен да следи служебно.

На следващо място дори да се приеме, че ищците имат правен интерес и са активно легитимирани да предяват този иск,т.к. е налице и решение на ВКС,постановено по гр.д.№3465/2008г.,IV гр.о. в обратния смисъл,макар и постановено по иск с правно основание чл.22,ал.3 СК /отм./, то производството отново следва да се прекрати, тъй като срокът за предявяване на иска е изтекъл - същият е погасен по давност,каквито възражения са въведени с отговора на ИМ, а съображенията за това са следните:

Сделката е извършена на 15.08.2017 година. Неучаствалата съпруга е починала на 18.05.2018г,, т.е. след изтичане  на 6-месечния срок от извършване на сделката, а искът е предявен от двама от нейните наследници на 07.12.2018г. година. С предявеният иск е поискано от съда да прогласи за недействителен по отношение на ищците, сключения между ответниците /последната в гр.брак с втория ответник/ договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 55, том 5, peг.№ 4623, дело № 502 от 15.08.2017г. на нотариус Елисавета Джонова.Съгласно трайната съдебна практика такъв договор е непротивопоставим на неучаствалия в сделката съпруг  за срок от шест месеца от неговото узнаване,в който период този съпруг би могъл да го оспори по исков ред. Ако не бъде оспорен в предвидения от закона срок, той валидно обвързва не само сключилите го страни,но и неучаствалия съпруг.В този случай,съдът следва да установи,кога неучаствалия съпруг е узнал за извършеното прехвърляне и ако шест месечния срок от узнаването е изтекъл,искът на неговите наследници би се явил недопустим и производството по делото би подлежало на прекратяване./в този см. решение №3305/2007г. на ВКС,I-во гр.о./ По този въпрос са допуснати и събрани гласни доказателства,показанията на св.И. и Я., които по изложените по-горе съображения съдът изцяло кредитира,като  логични, непротиворечиви и основани на лични възприятия.Според тези показания  Е.Н.П. е узнала за извършваната сделка, към момента на нейното осъществяване - 15.08.2017г.,като същата се е осъществила с  нейно знание и без изричното й противопоставяне, поради което правото й да иска нейното прогласяване е изтекло към 15.02.2018г,а същата е починала на 18.05.2018г. Когато само единият от съпрузите се разпореди с общата вещ преди прекратяване на СИО, се презумира, че действа от името и за сметка на неучаствалия съпруг - т.нар. презумптивно представителство по закон. Предявяването на иска по чл. 24, ал. 4 СК в установените преклузивни срокове оборва презумптивното представителство, а бездействието на неучаствалия съпруг в съответните срокове се счита за мълчаливо потвърждение на акта на разпореждане /в този смисъл Определение №120/17.03.2016 по дело №804/2016 на ВКС, ГК, III г.о. / Предвид, че исковата молба е подадена през м. декември  2018г., а наследодателката  на ищците  е узнала за сделката към датата на сключването й –м.август 2017г, съдът намира, че 6-месечният срок за оспорване на същата е изтекъл. Следователно сделката се е стабилизирала и е валидна,а предявеният иск е процесуално недопустим.

Относно иска по чл.124от ГПК.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Предпоставка за уважаването на положителния  установителен иск за собственост е ищците да установят в производството, че са придобили собствеността чрез заявеното от тях придобивно основание,като доказването на тази предпоставка е възложено в тяхна тежест.Ищците по този иск претендират право на собственост върху процесните имоти по силата на наследяване. Успешното провеждане на предявеният иск изисква, съгласно указаната доказателствена тежест, пълното кумулативното доказване на следните предпоставки: брачно правоотношение между техния наследодател и първия ответник; придобит по време на брака в СИО недвижим имот и разпореждане със същия от страна само на съпруга-ответник. В случая такова кумулативно доказване няма. Установи се валидно учредено брачно правоотношение между наследодателя на ищците и първия ответник. Установи се също,че по време на брака им е извършена от първия ответник  процесната разпоредителна сделка,но не се  доказа третият факт – процесният имот, предмет на разпореждането, да е придобит в режим на СИО,предвид недопустимостта на главния иск по чл.24,ал.4 СК.

С оглед на този извод и по изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Относно акцесорния иск по чл.537 ГПК. 

Констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537,ал.2, пр.3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост, в който  смисъл е   ТР № 11 от 21.03.2012 год. по т.дело № 11/2012 год. на ОСГК на Върховния касационен съд.

С оглед изложеното и неоснователността на установителния иск за собственост на отхвърляне подлежи и акцесорната претенция по чл.537 от ГПК.

При този изход на делото на ответниците К.К. и Е.С. следва да се присъдят направените разноски , представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, видно от приложения договор за правна защита и съдействие, което следва да се присъди в пълния претендиран размер от 720 лв.,предвид липсата на изявление от насрещната страна за неговата прекомерност.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                  Р     Е     Ш     И  :

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от В.К.Ц.,ЕГН ********** и Н.К.Ц.-Х., ЕГН **********, чрез пълномощник - адвокат В.Н.И.,***  против К.С.К.,ЕГН **********, Е.К.С., ЕГН ********** и Т.Й.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл.24, ал.4 от СК, за признаване за недействителен по отношение на ищците, сключения между ответниците /последната в гр.брак с втория ответник/ договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 55, том 5, peг.№ 4623, дело № 502 от 15.08.2017г. на нотариус Елисавета Джонова, с район на действие Районен съд - Бяла, вписана под № 567 на НК, вписан в Служба по вписванията - Бяла, вх. peг.№ 2892 от 15.08.2017г., акт № 145, том 8, д.№ 1565, в частта само за по 1/6 идеална част за всяка от ищците от прехвърленото с този договор право на собственост върху всеки от следните имоти: гараж със застроена площ от 24 кв.м., масивна сграда - снек - бар със застроена площ от 66 кв.м. и навес без оградни стени със застроена площ от 10 кв.м., всички построени в УПИ XIV- 132, в квартал 27 по плана на с.Полско Косово, община Бяла, обл.Русе с площ 2 020 кв.м. и адрес ул.”Васил Коларов” № 27-29, при граници: улица, УПИ XV-133, УПИ IX-128, УПИ Х-128, УПИ XII-130 и УПИ XIII-131,  като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

  ОТХВЪРЛЯ предявените от В.К.Ц.-Х., ЕГН ********** и Н.К.Ц., ЕГН ********** чрез пълномощник - адвокат В.Н.И. иск за признаване за установено по отношение на ответника К.С.К., ЕГН **********, че всяка от ищците притежава по 1/6 ид.част от правото на собственост върху подробно описаните в първия абзац на диспозитива недвижими имоти , както и иска за отмяна на  констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № 14, том 17, peг.№ 9383, дело 1713 от 2007г., съставен на 31.10.2007г. от нотариус Димитър Джонов с район на действие Районен съд гр.Бяла, peг.№ 232 на НК, вписан вх.peг. № 6256 от 31.10.2007г. на CB-Бяла, акт № 14, том XVIII, д. № 3760 в частта му, в която е признато правото на собственост на ответника К.С.К. на притежаваните от ищците В.К.Ц. и Н.К.Ц. - Х., като наследници на Е.Н.К., починала на 18.05.2018г. в гр.Русе по 1/6 ид.част от правото на собственост за всяка върху тези имоти,като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА В.К.Ц. и Н.К.Ц.  да заплатят  на К.С.К. и  Е.К.С. сумата от 720.00 (седемстотин и двадесет ) лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението в частта си имащо характер на прекратително определение  подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в едноседмичен срок, а в останалата част  в двуседмичен срок, считано  от връчване на препис от него на страните.

 

        

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/