№ 10
гр. Бургас, 09.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно
търговско дело № 20232001000009 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
От въззивниците се явяват Е. Г. и С. Г.. За тримата въззивници адв. Г.
К..
За Община Приморско се явява адв. Н. И..
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение
№ 8 от 25.01.2023 г., с което е приета за разглеждане въззивната жалба на Е.
И. Г., И. А. Г. и С. А. Г. против решение № 107/05.05.2022 г., постановено по
т.д.№ 277/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Със същото
определение е изискано ч.гр.д. № 413/2020 г. по описа на Районен съд –
Царево.
1
Съдът обявява на страните, че по делото е постъпило изисканото
ч.гр.д. № 413/2020 г. на Районен съд – Царево.
АДВ. К.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча други
доказателства.
АДВ. И.: Поддържаме отговора на въззивната жалба и изложените в
него твърдения. Няма да сочим други доказателства.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 413/2020 г. по описа на Районен съд – Царево и
ПРИЕМА същото като доказателство по делото.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства по делото.
ДАВА думата по същество.
АДВ. К.: Почитаеми апелативни съдии, участваме в процеса, който от
самото начало в предварителната фаза тръгна съобразно закона и процесът
вървеше по разпоредбите на ГПК. Абсолютно добросъвестно в отговора на
исковата молба, която е подадена като установителен иск, с оглед на това, че
има предварително изпълнение на заповед, на което ние сме направили
възражение пред съдебния изпълнител, признахме иска по основание и
размер, не се спори. Същевременно предявихме точно по реда и при
условията на ГПК насрещен иск, с който претендирахме обезщетение за
извършеното подобрение в отдадения ни под наем от Общината недвижим
имот. Основанието на претенцията ни не е оспорено и е неоспоримо, тъй като
видно от събраните по делото достатъчно доказателства, а и ответника по
насрещния иск не е направил възражение, сградата е построена от доверителя
ми и въведена в експлоатация със строителни книжа, съставени и издадени от
Община Царево, в които изрично е посочено, че той е инвеститор и
изпълнител. Двата иска за наем – първоначалният и насрещният иск са
обективно и субективно съединени искове. Иде реч за граждански плодове,
получени от Общината, първото е наемът, второто е правото на собственост,
2
което е придобила върху построената в нейния имот сграда като приращение
и дължимото обезщетение за това. Страните са едни и същи, обектът, предмет
от който се претендират плодовете, е един и същ.
Нашият иск беше приет, допуснат, изпратен в продължение на три
месеца на ответника по насрещния иск, в отговора си на който той не оспори
основанието, не оспори и цената, която сме заявили, а направи възражение за
изтекла давност, погасяване по давност на вземането.
Постановява се определение, с което на основание чл. 271 ГПК
насрещният иск се отделя в отделни производства, по съображения, че щял да
затрудни производството – същевствено нарушение и то на процесуалния
закон, защото тази разпоредба е създадена единствено и само в защита на
процесуалните права на ищеца по насрещния иск, с оглед това, че може да
бъде затруднено доказването на претенцията му в хода на един процес, по
който той е предявил този иск. Но към този момент в производството нашият
иск, насрещният иск е единственият иск, няма друг, няма кой да го
затруднява. Признат е първоначалният иск по основание и размер и
действителният процес се трансформира в процеса по насрещния иск.
Подадох нарочна молба до съдията да отмени и върне делото, като изложи
съображения – няма отговор. Първо, защо говорим за процесуални
нарушения. Нарушена е разпоредбата, регламентираща и обосноваваща
правото на страната по чл. 211, ал. 2 ГПК да предяви вземането си, да защити
интереса си чрез насрещно вземане. Да, това определение не прегражда пътя
на защита. Но при формиране на вътрешното си убеждение по чл. 12 ГПК
съдът трябва да обоснове вътрешното убеждение. То не почива на някакви
свои виждания на съдията, а винаги почива на доказателства по делото и
закона. В конкретния случай и доказателствата това е единственият извод в
производството и правната норма, която казва, че това става само, ако е
затруднено разглеждането. А то няма как да е затруднено, защото това е
единственият иск. Върхът на всичко е, че делото като се формира под нов
номер отива на същия съдия, след проведен случаен избор. Как съдия да не
може да гледа тука производството по тоя иск, а тука да отиде и да го гледа, а
освен едно-единствено нещо – да се злепоставят интересите. И защо се
злепоставят интересите? Защото ние сме признали иска. Те ще тръгнат и ще
си ги съберат. Ние не оспорваме, че дължим тези пари. Ще тръгнат да събират
3
вземането си по принудителен ред, а нашият иск ще върви по инстанциите,
още повече, че е направено възражение за изтекла давност.
В крайна сметка чл. 9 ГПК казва: страните са равнопоставени в
гражданския процес. Ответната страна по насрещния иск не е направила
такова възражение, не е направила и подобно искане. Да, става по преценка на
съда.
В тази още предварителна фаза на процеса, т.е. преди съдебните
заседания ние направихме оттегляне на насрещния си иск и съвсем по
разпоредбата на чл. 371 ГПК предявихме възражение за прихващане на
насрещното вземане. Във възражението за прихващане сме изложили всички
тези мотиви, с които Ви отегчавам сега отново, но трябва да ги поясним и
изрично, ясно и точно заявяваме, че нямаме претенции за събиране на нови
доказателства, тъй като ще ползваме всички събрани по делото писмени
доказателства и направени доказателствени искания и това е така, защото
възражението за прихващане бе изпратено на ответната страна и тя възрази
вече тук, на този етап за погасителна давност и на второ място размер на
стойността.
Видно от доказателствата по делото, които са многобройни и
изчерпателни, за всичките тези неща спокойно можеше да минем и да
тръгнем по реда на съдебните заседания. Първото съдебно заседание по
делото, въпреки, че аз направих искане за отвод на съдията на основание чл.
22, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като по наше мнение и с оглед на досегашното
развитие на процеса и действията, които съставът осъществи, за нас това бяха
изрични, ясни, явни, проява на необективност и пристрастие, което съдът не
го призна и което по същество също е нарушение на правилата. В същото това
съдебно заседание, тъкмо в проявата на пристрастност съдия Щерева прочете
определение, с което на основание второто изречение на чл. 371 ГПК заявява,
че не приема възражението ни, тъй като се претендира събирането на нови
доказателства. Възражението е на Вашето внимание пред Вас. Ако на едно
място някой види направено подобно искане за събиране на ново
доказателство, дори това за оценката, което те оспорват, не е събиране на
ново доказателство. Първо, това искане е направено в предварителната фаза
като доказателствено искане и на следващо място ние още първоначално сме
представили нарочна молба, която сме пратили преди завеждането на делата
4
и на първоначалния ищец, и на нашия насрещен иск, с която сме
претендирали пред Общинския съвет, собственика на имота и изпълнителния
му орган – кмета, в две отделни молби сме поискали или продаване, понеже
аз самият присъствах на тая среща, с която те са го подвеждали години наред,
но на тая последна среща и аз самият присъствах, с която ни даваха указания:
дайте такава молба, ние ще я разгледаме и ще го внесем в Общинския съвет и
ще го решим. Аз самият бях на това място и по тоя повод написах тая молба,
към която приложихме легитимна оценка на имота, извършена от лицензиран
оценител, която оценка е годно доказателствено средство и като елемент за
стойността на един имот в гражданския оборот. На тая молба и до ден-днешен
не е отговорено.
Тяхното искане е направено в отговор на нашето възражение за
прихващане. В Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по Тълкувателно
дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС са обсъдили всичките тези въпроси, които
касаят насрещния иск и възражението за прихващане. Насрещният иск е
самостоятелно средство за защита, казва Върховният съд, с което се
претендира материално допустимо право. Ние по този иск претендирахме
признаване на цялото ни вземане, докато възражението за прихващане по чл.
371 ГПК е и ако не беше признат насрещният иск, щяхме да извършим
прихващане към момента на влизането в сила на решението по насрещния
иск, т.е. след делото. Докато възражението за прихващане има ретроактивно
действие, ако бъде уважено, то още повече направеното възражение за
давност от ответната страна и е основателно. Възражението за прихващане не
ползва със сила на пресъдено нещо размера на нашето вземане. Но ако се
установи, че съществува с оглед на по-малкото от това между двете вземания,
се извършва прихващане към момента, когато са станали изискуеми и
изпълняваме и двете вземания. Затова преминахме на това средство за
защита. Това средство за защита е самостоятелно.
Достатъчно много решения от практиката на ВКС, достатъчно
тълкувателни решения и по чл. 9, и по чл. 12 и т.н. Има решения, които
казват: подлежи на обжалване отказът да бъде разглеждано възражението за
прихващане пред въззивната инстанция, като самостоятелно средство за
защита и вследствие на всичко, което казах, моля да постановите решение, с
което да отмените първоинстанционното решение и върнете делото за
5
разглеждане в Окръжния съд от друг състав относно възражението за
прихващане.
Моля да присъдите направените деловодни разноски.
Моля да ми дадете възможност да систематизирам и да представя
богатата съдебна практика, както и възможност за писмена защита.
АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, на практика с пренията си адв.
К. не наведе нови твърдения и всички изложени от него възражения са
широко обсъждани и защитавани от нас в отговорите и всички книжа по
делото. Някои от тях са реализирани и от горни инстанции, което
свидетелства за правилността на съдебните актове.
Искам да обобщя, че фактическото положение в момента е факт от
процесуалното поведение на настоящите въззиваеми. Категорично
възразявам, че не е оспорено вземането им, било то като насрещен иск, или
било то като възражение за прихващане.
По повод на насрещния иск, след като той е оттеглен по тяхна воля, то
това е отказ от разглеждането му, именно по тяхна воля. Това е сторено, тъй
като действително признанието на главния иск в отделно производство на
практика лишава необходимостта от събиране на допълнителни
доказателства. И както самият адв. К. каза, остава да се гледа единствено и
само насрещният иск, което не е предмет на първоначалния спор.
Категорично възразяваме срещу твърдението, че размерът на
вземането по този насрещен иск не е оспорено. То е оспорено и в отговора на
насрещния иск, и в становището по възражението за прихващане, както по
основание, така и по размер.
Относно възражението за прихващане, считам, че правилно е
постановил първоинстанционният съд, тъй като след като това вземане е
оспорено по размер, то за установяването му трябва да бъдат събрани
допълнителни доказателства, което е в разрез с разпоредбата на чл. 371 ГПК.
По всички възражения сме взели становище.
Ще се възползваме от възможността за писмена защита.
Моля да ни бъдат присъдени сторените разноски. Представям списък
6
на разноските.
Моля да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Реплика на АДВ. К.: Казвате и поддържате, че, видите ли, с
оспорването на цената се налага събиране на нови доказателства. Дълбоко
невярно и погрешно. Разпоредбата казва: нови доказателства. Кое е нови
доказателства има легално определение в ГПК и кога са нови. Не могат да
бъдат нови доказателства направените доказателствени искания и
представените писмени доказателства в съдебната фаза преди съдебните
заседания. Това не са нови доказателства. Те съществуват в процеса. Новото
доказателство и затова е направено изключението по чл. 371 ГПК от
правилото на чл. 370, което забранява преклузия за събирането на
доказателства, защото това не са нови доказателства. Ново доказателство е
доказателствено искане, което е направено във възражението за прихващане,
а не преценката на другата страна дали е ново или не. Трябва да има наше
искане и това искане да го преценя съдът. Това, че ние се позоваваме на
всичко, което е събрано, а то е обемисто, не е ново доказателство.
След като се запознах със списъка по чл. 80 ГПК на колегата, правя
възражение за прекомерност.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението си
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 09.40 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7