Р Е Ш Е Н И
Е №
от 12.06.2020
година, град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав, на четиринадесети
май, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Анна Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2849/2019г., по описа на
Районен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.
127, ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. 9, чл. 150 и чл. 127а от Семейния кодекс.
Образувано е по предявени от А.А.Г., чрез адв. Й. М. - ВТАК, срещу П.И.И.
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2, във
връзка с чл. 59, ал. 9, чл. 150 и чл. 127а от Семейния кодекс. В исковата молба
процесуалният представител на ищцата твърди, че страните по делото са родители
на малолетното дете А. П. И., както и че с одобрена съдебна спогодба на Районен
съд - Смолян родителските права по отношение на малолетното дете са
предоставени на ищцата, определено е местоживеенето на детето, определен е
режим на лични отношения на детето с бащата и последният се е задължил да
заплаща ежемесечна издръжка на детето, чрез неговата майка и законен
представител в размер на 135.00 лева. Посочва, че в средата на 2019 година
ищцата се запознава с П. Б. и след известно време двамата решават тя да се
премести да живее при него и двамата да отглеждат заедно децата си в град Велико
Търново. Твърди, че ответникът е пожелал да вижда сина си едва три пъти от
неговото раждане до подаване на исковата молба, въпреки че ищцата не е
възпрепятствала срещите им. Развива съображения, че детето расте и неговите
ежедневни нужди за храна, облекло и грижи също нарастват. Посочва, че със
съжителя си и неговите деца имат желание да пътуват и да почиват в чужбина, но
ответникът не давал съгласие за това. Направено е искане да бъде постановено
решение, с което да бъде определено местоживеене ***; да бъде определен режим
на лични отношения между бащата и детето, като отпадне правото на ответника да
взема детето за по 15 дни два пъти в годината, след навършване на тригодишна
възраст; ответникът да бъде осъден да заплаща на малолетното дете, чрез
неговата майка и законен представител ежемесечна в размер на 180 лева, считано
от датата на подаване на исковата молба - 25.09.2019 година до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа на задължението до окончателното
й изплащане, както и да бъде заместено отсъстващото съгласие на бащата и да
бъде разрешено осъществяването на задгранични пътувания на детето за срок от 5 години
до страните от ЕС, Република Турция и Република Сърбия. Претендира да бъдат
присъдени направените от ищцата по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
П.И.И. е подал отговор на исковата молба. Не оспорва, че с ищцата са родители
на малолетното дете А. П. И., както и обстоятелствата, свързани с
производството по гр.д. на Районен съд - Смолян. Развива съображения, че искът,
относно промяната на местоживеенето на детето е основателен, а искът за увеличаване
размера на дължимата от него издръжка - за частично основателен до размера на
160.00 лева. Посочва, че не възразява да бъде разрешено пътуването на детето
зад граница, но само при определени условия. Твърди, че именно ищцата е
осуетявала възможността за реализирането на личните отношения между него и
детето, поради което няма основание за ограничаване на вече определения режим
на лични отношения с детето. Претендира да му бъдат присъдени направените в
производството разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от представения по делото Дубликат на Удостоверение за раждане от ***
година, издаден въз основа на Акт за раждане на Община Смолян /л. 8
от делото/ се установява, че А. П. И. е син на А.А.Г. и П.И.И..
От
приложените по делото /л. 9 и 10/ Удостоверения за настоящ адрес се установява,
че ищцата А.А.Г. и малолетното дете А. П. И. са с регистриран настоящ адрес ***.
Страните
по делото не оспорват и факта, че двамата не живеят заедно и с одобрена съдебна
спогодба по гр.д. на
Районен съд - Смолян за 2018 година, упражняването на
родителските права е предоставено на майката, определено е местоживеенето на
детето в град Смолян, определен е режим на лични отношения на бащата с детето,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до
12.00 часа и от 16.00 до 18.00 часа на съответния ден, както да бащата да взема
детето по 15 дни два пъти в годината след навършване на тригодишна възраст на
детето, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката и П.И.И. се
е задължил да заплаща на А. П. И., чрез неговата майка и законен представител
ежемесечна издръжка в размер на 135.00 лева, считано от 01.03.2018 година до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
По
делото са приложени и Покана от А.А.Г. до П.И.И. от 29.03.2017 година за даване
на съгласие от ответника малолетното дете да напуска Република България /л.
36/, Жалба до Районна прокуратура - Смолян /л. 37/; Уведомление от А.А.Г. за
смяна на настоящ адрес /л. 38/, както и разпечатка за провеждани телефонни
разговори /л. 32-50/.
По делото е представен социален
доклад на Дирекция "Социално подпомагане" - град Велико Търново /л.
58-59/, от който е видно, че майката на детето е осигурила подходяща
социално-битова среда за отглеждането, развитието и възпитанието на малолетния
А., както и че същата притежава необходимите родителски качества и капацитет,
за да отглежда и възпитава детето. Представен е и социален доклад Дирекция
"Социално подпомагане" - град Пловдив /л. 99/, от който се
установява, че към настоящия момент детето се отглежда от майка си във град
Велико Търново, че бащата не е осъществявал контакт с детето от месец октомври
2019 година и връзката дете родител е прекъсната, че бащата може да разчита на
подкрепата на майка си в отглеждането на детето, с която живее при добри битови
условия.
В
проведеното на 18.02.2020 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства.
Свидетелят П. Е. Б. заявява, че съжителства с ищцата на съпружески начала от
22.06.2018 година и се е запознал с ответника, но нямат никакви отношения.
Посочва, че откакто живее с А., ответникът е идвал да види детето 2-3 пъти, да му
направи 4-5 снимки и си тръгва. Заявява, че П. се разтреперва, поти се и не
може да изкара повече от 2-3 часа без алкохол. Посочва, че се обажда на майката
да я заплашва, него го е псувал. Заявява, че искали да ходят с децата в Турция
и до Синая на почивка, но П. не разрешил.
Й. Д.
И. заявява, че е майка на ответника и живеят двамата в град Пловдив, както и че
с А. живели на семейни начала сами. Посочва, че след като А. забременяла са
ставали някакви разправии от битов характер и след това тя си отишла в Смолян.
Заявява, че от самото раждане на детето всичко каквото е трябвало от тях, като
средства по самото раждане и до сега всичко са правили. Посочва, че до две
годинки детето е било в Смолян и много пъти са ходили там да го видят, както и
че много пъти са звънели, но под различен предлог, не можели да го видят, тъй
като ищцата не спазвала споразумението за режима. Заявява, че за първата
годинка на детето пратили колет, а за втората - ходили в Смолян. На 11.08.2019
година дошли в Търново, ищцата казала, че не е в града и могат да се видят
следобед. Посочва, че на последния рожден ден на детето са го видели за един
час в една детска зала. Заявява, че синът й употребява алкохол когато се събира
с приятели, както и че е много чувствителен и сега е пил малко, защото е много
притеснен. Посочва, че синът й милее за детето и има родителски умения.
Ищцата,
изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК заявява, че тъй като до момента бащата
няма изградени пълноценни отношения с детето, би се притеснявала да му го
остави за толкова много дни с нощуване при него. Посочва, че бащата не е вземал
детето след споразумението от Районен съд - Смолян, а в Търново го е виждал 3
пъти, последно на рождения му ден за около час и половина - два максимум. Присъдената
издръжка плаща без закъснения и се обажда, но рядко. Заявява, че не винаги е в
адекватно състояние, а в нетрезво, има грубо отношение към нея по телефона, към
детето не, но нямат изградена емоционална връзка. Посочва, че преди заседанието
го е видяла, отново във видимо нетрезво състояние.
Ответникът,изслушан
по реда на чл. 59, ал. 6 СК заявява, че се запознали с А. през 2015 година и
впоследствие заживели заедно. Посочва, че е много щастлив защото мислел, че не
може да има деца поради спортна травма. Заявява, че не виждал често детето и то
не може да се отдели на този етап от майката, но желае да вижда детето, както е
установено и да може да го взема - да го заведе на море, на планина.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК
предвижда, че при изменение на обстоятелства, съдът по молба на единия от
родителите, по искане на съответната Дирекция "Социално подпомагане"
или служебно може да измени поставените по-рано мерки относно родителските
права и да определи нови, ако обстоятелствата, при които са определени се
изменят. ППВС № 1/74г. - актуално и при действието на СК от 2009г., предвижда,
че изменение на обстоятелствата по смисъла на цитираната норма е налице, както
при наличието на обстоятелства влошаващи положението на детето, така и при
възникването на нови обстоятелства, при които би се подобрило положението му.
Новите обстоятелства могат да се отнасят до родителските, възпитателските или
моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение и т.н. Производствата
по чл. 59, ал. 9 СК и по чл. 127, ал. 2 СК, представлява спорна съдебна
администрация. В рамките на това спорно съдебно производство законодателят е
възложил на съда служебно да следи за защитата във възможно най–голяма степен
на интересите на детето, поради което служебното начало има значителен превес
над диспозитивното начало /т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС/, респективно
- съдът служебно е задължен, като съблюдава и се ръководи от интереса на детето,
да се произнесе по въпроса дали е налице изменение на обстоятелствата и да
определи подходящия в тази връзка режим на лични контакти, при което
произнасяне не е обвързан от позицията на родителите и от предлагания от всеки
от тях режим на лични отношения.
Не е спорно по делото, а и се
установява, че е налице трайна промяна в обстоятелствата, свързани с
местоживеенето на детето. Детето към настоящия момент има настоящ адрес, както
по смисъла на ЗГР, ката и по смисъла на ЗЗДетето, в град Велико Търново, което
налага промяна и определяне на местоживеенето на малолетното дете А. П. И. ***.
С оглед
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че е
настъпило изменение на обстоятелствата, което изисква промяна във вече
определения режим на лични отношения на детето с бащата. Следва да се има
предвид, че режимът на лични отношения от една страна следва да удовлетворява
правото на този родител да го вижда, възпитава и да общува с него, а от друга
страна, всяко дете, с оглед неговото психическо и физическо развитие изпитва
естествена нужда да контактува и с двамата си родители, като доколкото е
възможно бъдат преодоляни всички негативни последици от раздялата на двамата
родители.
Интересът на детето,
при определяне режима на лични отношения, налага осигуряването на възможност за
най–пълноценни контакти на детето с онзи от родителите, който не упражнява
непосредствено родителските права, за да може същият да има възможност в пълна
степен да изразява своята родителска обич и да полага грижи за детето си. Детето
А. П. И. е в много ниска възраст - на три години, в която се създават, за да
могат в по-късен етап да се укрепват, отношенията на доверие и емоционална привързаност
между дете и родител. В този смисъл детето следва да свикне с присъствието на баща си
в своя живот, доколкото ежедневието си прекарва със своята майка. От приложения по делото социален доклад, изготвен от
Дирекция "Социално подпомагане" - град Пловдив се установява, че
връзката между детето и бащата е прекъсната.
В случая по делото,
за да бъде уважен предявеният по делото иск, следва да е налице трайна промяна
на обстоятелствата, при които е определен първоначалният режим на лични
отношения. От определения по гр.д. на Районен съд - Смолян, по което страните са
се споразумели по този въпрос е изминал период от почти две години, поради
което, за да се
ограничи правото на лични отношения за бащата, като отпадне възможността да
взема детето два пъти годишно по 15 дни, е необходимо да се установят такива
обстоятелства, които несъмнено и категорично сочат на сериозно увреждане
интересите на детето. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че от раждането на детето до настоящия момент срещите с баща му са
само няколко и са крайно недостатъчни, за да бъде изградена емоционална привързаност
между тях. Самият П.И., изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК заявява, че към
момента детето не може да се отделя от майка си, както и че на втория рожден
ден на детето, то се е разплакало когато го е взел, а на последния "дори"
си играли без да плаче. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че
детето не контактува и не познава баща си до степен, която да е достатъчна за
прекарване на продължително време при него, отделено от майка си. В този смисъл
е и социалния доклад, изготвен от ДСП - Пловдив, в който изрично е отразено, че
е прекъсната емоционалната привързаност между детето и баща му.
Предвид всичко
изложено по-горе и доколкото от събраните по делото доказателства се установи,
че детето и бащата са осъществявали само няколко контакта и детето фактически
почти не познава баща си, както и че бащата на детето живее в различно населено
място следва да бъде определен един по-ограничен режим на лични отношения между
тях. Установената липса на контакт между тях и обстоятелството, че същите не
живеят заедно е породило наличието на емоционална дистанция между бащата и
детето, която трябва да бъде преодоляна, включително с помощта на майката на
детето. Правилното възпитание на детето и израстването му като зряла и
пълноценна личност изисква то да общува с всеки от родителите си и следователно
е в негов интерес, да възстанови прекъснатата връзка с бащата. Необходимо е срещите им да бъдат
пълноценни и за двамата: за детето – да бъде обект на грижи, внимание и любов
от бащата, а за бащата - да се чувства максимално полезен като родител. Освен
това, доколкото детето е във възраст, в която започва да осъзнава близостта и
привързаността си към своите родители е необходимо майката да подготвя
психически детето за евентуални предстоящи срещи с неговия баща. Изключително
важно е и двамата родители да не допускат действия, които биха подложили на
стрес собственото им дете, както и да поддържат коректни взаимоотношения
помежду си, което би довело до стабилизиране на психическото състояние на
детето при положение, че двамата са разделени. Последното
предполага към настоящия момент личните контакти между тях да се осъществяват
без преспиване на детето при бащата и в присъствието на майката. По този начин
двамата ще възстановят връзката помежду си, без това да рефлектира върху
психиката на детето и то би се чувствало по-сигурно и защитено. При
съобразяване на изложеното и с оглед възрастта на детето, настоящият съдебен
състав приема за адекватен следния режим на лични отношения: през първата една
година, считано от влизане в сила на решението бащата да може да вижда детето в
присъствието на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00
часа до 12 часа и от 16.00 часа до 18 часа на съответния ден. След изтичането
на този период, в продължение на още една година, бащата да може да взема и
вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до
17:00 часа на същия ден, без преспиване при него, като го взема и връща от
адреса му по местоживеене. Едва след изтичане на две години от влизане в сила
на настоящото решение бащата да може да взема и вижда детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часав неделя, с
преспиване при него, както и два пъти годишно по 15 дни, когато това не съвпада
с платения годишен отпуск на майката. Следва да се има предвид, че с оглед
интересите на детето бащата може да вижда детето и по всяко друго време по общо
съгласие на родителите.
По
делото е предявен и иск с правно основание чл. 150 СК за увеличаване размера на
дължимата от ответника издръжка, поради нарастване на нуждите на детето и
изтеклия период от време от определяне на първоначалния размер на издръжката. Конкретният
размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите,
визирани в чл. 142 СК - в зависимост от нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и от възможностите на лицето, което я дължи, като в същото време
минималният размер на издръжката на едно дете, съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК, е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, а именно 152.50 лева, доколкото размерът на минималната работна
заплата в страната, считано от 01.01.2020 година, е в размер на 610.00 лева.
Нуждите на непълнолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта
му и разходите, които са необходими за облекло, храна, обучение, специфични
потребности и други. Възможностите на всеки от родителите се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация, както и наличието на
задължения към други лица, като се вземат предвид и грижите на родителя, който
отглежда детето. Тези критерии са приложими както при първоначалното определяне
на издръжката, така и при изменение на вече определената издръжка, при промяна
на обстоятелствата, т.е. при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Следва
да се има предвид обстоятелството, че изтеклият период от време от
първоначалното определяне на размера на издръжката, сам по себе си е достатъчно
основание за изменение размера на присъдената издръжка, тъй като с израстването
на едно дете, нарастват и неговите потребности за храна, облекло, а освен това
възникват нови нужди - образователни, социални и други, за задоволяването на
които са необходими повече средства. В
случая по делото от момента на определяне на размера на издръжката, с одобрена
от съда съдебна спогодба по гр.д. на Районен съд -
Смолян, до приключването на устните състезания по делото са изтекли почти
2 години, като детето вече е на 3 годишна възраст. През този период е
безспорно, че нуждите на детето са се увеличили с оглед възрастта му. Налице е
и промяна в икономическата обстановка в страната, като са нараснали и
потребностите му за храна, облекло, учебни материали и пособия, здравни услуги,
спортни, културни и социални дейности. Повишили са се и цените на стоките и
услугите, като темпът на нарастване е устойчив. Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че от първоначалното присъждане на издръжката до настоящия
момент е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания по смисъла
на т. 19 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС. Предвид изложените по-горе обстоятелства
съдът приема, че необходимата за А. П. И. издръжка е в размер на 300.00 лева
месечно. По делото липсват конкретни доказателства за доходите, с които
разполага ответника. В тази насока и с оглед разпределената доказателствена
тежест ищцата не ангажира каквито и да е доказателства за получаваните от него
доходи, като същият посочва, че в момента не работи. Въпреки това ответникът
дължи издръжка на непълнолетното си дете, с оглед безусловния характер на това
задължение - чл. 143, ал. 2 СК. Същият е в трудоспособна възраст, липсват данни
да страда от сериозни заболявания, не заплаща наем за жилището, което обитава и
няма задължения за издръжка на други непълнолетни лица. По тези съображения
настоящият състав на ВТРС намира, че бащата следва заплаща издръжка в размер на
160.00 лева, както и че за него не би представлявало сериозна трудност да поеме
месечна издръжка на детето си в този размер. Останалата част от издръжката
следва да бъде поета от майката на детето А.А.Г., която освен това полага
ежедневните грижи за детето, т.е. осигурява допълнителна издръжка в натура.
Мотивиран
от всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че размерът на издръжката,
която ответникът се е задължил да заплаща по одобрена от съда съдебна спогодба
по гр.д. на Районен съд - Смолян на детето си А.
П. И. следва да
бъде увеличен от 135.00 лева на 160.00 лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от датата на изпадане в забава до окончателното й изплащане. За
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 180.00 лева, искът
за изменение размера на издръжката следва да бъде отхвърлен, като неоснователен
и недоказан.
Съгласно чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина се решават по общо съгласие
на родителите, като при разногласие между тях, спорът се разрешава от районния
съд по настоящия адрес на детето, при съобразяване най-вече с интересите на
детето. В случая по делото ответникът посочва, че не е против напускането на
детето извън страната, но при конкретно посочени от него условия. Следва да се
има предвид, че в правомощията на съда е да даде разрешение за напускане на
страната, замествайки липсващото съгласие на родителя, но не и да определя
допълнителни задължения за другия родител в тази насока. В настоящото
производство, което има характера на спорна съдебна администрация, съдът изхождайки
от обстоятелствата на конкретния случай следва да прецени дали те обосновават
наличието на нужда за детето да пътува в чужбина. Изрично в ТР № 1 от 3.07.2017
година по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК ВКС приема, че
целта на законодателя е да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат
защитени в пълен обем, като решението на
съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с оглед
конкретните обстоятелства по делото и отношенията между родителите. Даването на
разрешение за пътуване на дете в чужбина следва да се извършва въз основа на
цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един
от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско
естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка
от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата,
техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.
В случая от събраните по делото
доказателства се установява, че майката на детето и нейният съжител желаят да
пътуват извън пределите на страната, на различни екскурзии и почивки, с децата
си. Невъзможността А. П. И. да напуска страната поставя в невъзможност всички
заедно да почиват извън страната, с което се засягат неблагоприятно интересите
на самото малолетно дете. Предвид на изложеното съдът намира, че в интерес на
детето е да осъществява задгранично пътуване, тъй като по този начин същото ще
придобие преки впечатления от културата на други държави и ще разшири неминуемо
мирогледа си. Всяко пътуване в рамките на ЕС и Република Турция и Република
Сърбия, ще му даде възможност да придобива и усъвършенства уменията си.
Опознаването на други страни, народи и нрави ще обогати и разшири общата
култура на детето и ще стимулира познавателните му способности, формиране на
интерес и толерантност към различни етноси и култури.
Всичко изложено сочи, че пътуванията извън граница ще се отразят благоприятно
на възпитанието и развитието като цяло на непълнолетния. Заявените държави
/страните от ЕС и Република Сърбия, и Република Турция/ не са място, където има
военни действия, значителни размирици и природни катаклизми, които да поставят
живота и здравето на непълнолетния в реална опасност. По тези съображения съдът
намира, че липсата на съгласие от страна на ответника, препятства излишно
правото на свободно придвижване на детето извън пределите на страната.
Преценката на обсъдените обстоятелства сочи, че са налице предпоставките за
даване на заместващо съгласие детето да може да напуска страната придружен само
от майка си или от друго упълномощено само от нея лице, без да се иска
предварително съгласие на бащата. С оглед обстоятелството, че детето е само на
три години, съдът намира, че разрешението за пътуванията следа да се даде срок
от 5 години, считано от влизане в сила на настоящото решение.
Мотивиран от горното съдът
намира, че подадена молба в тази насока е основателна и следва да бъде уважена
чрез даване на разрешение на детето А. П. И. да пътува до всички държави -
членки на ЕС, както и до Република Сърбия, и Република Турция придружен само от
майка си или от друго упълномощено само от нея лице, без да се иска
предварително писмено съгласие на баща му, за срок от 5 години, считано от
влизане в сила на настоящото решение, без ограничение в броя на пътуванията,
както и да бъдат издадени на детето необходимите за това лични документи.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищцата разноски по делото в размер на 50.00 лева за внесена
държавна такса. По отношение на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение, по делото липсват доказателства същото да е заплатено, поради
което не следва да бъде присъждано в тежест на ответника. На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху
увеличения размер на присъдената издръжка.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал.
9 СК, постигнатото
споразумение, одобрено с протоколно определение на Районен съд - Смолян между
А.А.Г. ***, с ЕГН ********** ***, с ЕГН **********, относно местоживеенето, режима
на личните отношения и издръжката на малолетния А. П. И., КАТО:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
малолетното дете А. П. И., с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
между детето А. П. И., с ЕГН ********** и бащата П.И. ***, с ЕГН **********,
както следва:
- през
първата една година, считано от влизане в сила на решението бащата може да
вижда детето в присъствието на мйката всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10:00 часа до 12 часа и от 16.00 часа до 18 часа на съответния ден;
- след
изтичането на този период, в продължение на още една година, бащата може да
взема и вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00
часа до 17:00 часа на същия ден, без преспиване при него, като го взема и връща
от адреса му по местоживеене;
- след
изтичане на две години от влизане в сила на настоящото решение бащата може да
взема и вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00
часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване при него, както и два пъти
годишно по 15 дни, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
като го взема и връща от адреса му по местоживеене, както и по всяко друго
време по общо съгласие на родителите.
ОСЪЖДА П.И. ***, с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАЩА за малолетното дете А. П. И., с ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител А.А.Г. ***, с ЕГН ********** месечна издръжка в размер
на 160.00 лв. /сто и шестдесет
лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.09.2019г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа й до
окончателното й изплащане, КАТО отхвърля иска за разликата над уважения размер
от 160,00 лева до пълния предявен размер от 180.00 лева, като неоснователен и
недоказан.
ДОПУСКА, на основание чл. 242,
ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА П.И. ***, с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна
такса върху увеличения размер на присъдената издръжка в размер на 36.00 лв. /тридесет
и шест лева/, както и 5.00 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.И. ***, с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Г. ***, с ЕГН ********** СУМАТА от 50.00 лв. /петдесет лева/,
представляваща направените от нея разноски по делото за внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - град Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: