МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 186, ПОСТАНОВЕНА НА 21.09.2016г. ПО НОХД № 1405/2015 год. ПО ОПИСА НА ***СКИ РАЙОНЕН СЪД.

Повдигнато е обвинение против подсъдимия подсъдимия Ц.Д.Д. - роден на ***г***, с адрес за призоваване в страната: с. *** №**, българин, български гражданин, със средно образование, не работи, разведен, осъждан, ЕГН:**********  затова, че, през периода от 08.02.2014 г. до 11.02.2014 г. в гр.***, при условията на повторност и при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у лицето И.Г.В. ***,  като го накарал да закупи чрез договори за потребителски и стоков кредит лизингови стоки на свое име и да му ги предаде, като му обещал, че лично ще погасява месечните вноски по сключените договори за потребителски и стоков кредит и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 4931,80 лв. /четири хиляди деветстотин тридесет и един лева и 0,80 стотинки /и случаят не е маловажен/, както следва:

На 08.02.2014 г. в гр.***, с цел да набави за себе си имотна облага - 1 бр. мобилен компютър „Aser“, модел V5-531G15, на стойност 696,00 лв. и 1 бр. телевизор „LED“ TB, марка „Philips“, модел 50 PFL3008H, на стойност 1189,80 лв., възбудил и поддържал заблуждение у И.Г.В.,***,  като го накарал да закупи чрез договор за потребителски кредит с №CREX-10582735/08.02.2014 г. от магазин „***“ ЕООД – клон *** описаните 1 бр. мобилен компютър „Aser“, модел V5-531G15, на стойност 696,00 лв. и 1бр. телевизор „LED“ TB, марка „Philips“, модел 50 PFL3008H на свое име и да му ги предаде, като му обещал, че лично ще погасява месечните вноски и с това му причинил имотна вреда в размер на 1894,80 лв.;

На 10.02.2014 г. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага - 1 бр. климатик „Fujitso“, модел „Asig12lmia“ на стойност 1199,00 лв., възбудил и поддържал заблуждение у И.Г.В.,***, като го накарал да закупи чрез договор за потребителски кредит с № **********/10.02.2014 г. от магазин „*** М. М. С“ ООД-град *** описания 1бр. климатик „Fujitso“, модел „Asig12lmia“  на свое име и да му го предаде, като му обещал, че лично ще погасява месечните вноски и с това му причинил имотна вреда в размер на 1199,00 лв.

На 11.02.2014 г. в гр.***, с цел да набави за себе си имотна облага - 1 бр. хладилник „Panasonic“, модел „NR-L2-SW2“ на стойност 1099,00 лв. и 1 бр. автоматична пералня „Gorenje“, модел „WA72SY2B“ на стойност 739,00 лв., възбудил и поддържал заблуждение у И.Г.В.,***, като го накарал да закупи чрез договор за стоков кредит с № 11833/11.02.2014 г. от магазин „***“ ЕАД – клон *** описаните 1 бр. хладилник „Panasonic“, модел „NR-L2-SW2“ и 1бр. автоматична пералня „Gorenje“, модел „WA72SY2B“  на свое име и да му ги предаде, като му обещал, че лично ще погасява месечните вноски и с това му причинил имотна вреда в размер на 1838,00 лв. – престъпление по чл.210, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

В пледоарията си прокурорът поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимият обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.

По отношение на наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание към средата, предвидена  по чл.210 от НК.  

Защитникът на подсъдимия  в лицето на адв. К. не оспорва обвинението срещу подзащитният му, като пледира да му бъде наложено наказание в рамките на минимума предвиден в чл. 210 НК, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с  определен изпитателен срок.

Подсъдимият се признава за виновен,изразява съжаление и разкаяние и моли за условно наказание.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ц.Д.  нямал трудови доходи. Същият бил осъждан за престъпления от общ характер, включително и за измама. С присъда №86/22.03.2010г. по НОХД №10/2010 г., влязла в сила на 07.04.2010г.  РС-*** осъдил Ц.Д.Д. за деяние, извършено на 25.09.2009г. в гр. Ч*** и на основание чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 58а, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му наложил наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото 180 часа в рамките на една година.

Подсъдимият Ц.Д. познавал по физиономия св.И.В.. Знаел, че св. В. *** и има леко умствено изоставане. Преди изтичане на пет години от изтърпяване на наложеното му с гореописаната присъда наказание, подсъдимия  взел решение чрез въвеждане в заблуждение на св. И.Г.В. ***, че му се полага безплатен електроуред по избор от „***“, да го накара да закупи на свое име и на изплащане различни електроуреди, които подс.Д. да вземе под предлог, че лично ще изплаща лизинговите вноски, а вместо това без каквото и да е намерение да се задължи по обещаното да се облагодетелства, като се разпореди с вещите в свой интерес. В изпълнение на престъпното си намерение на 08.02.2014г. подс. Ц.Д. спрял управлявания от него лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, в близост до сградата на църквата в гр. Ч***. По същото време от там минал св. И.В..Подсъдимия се приближил към св. В. и го попитал как се казва. След като св. В. отговорил, подсъдимия погледнал в хартиен лист, който държал в ръцете си и заявил на св. В., че от „***“ му се полага безплатен ел. уред по избор – телевизор, хладилник или пералня. Св. В. не познавал подс. Д., като едва впоследствие узнал неговия прякор – „***“. На въпросите на св. В. откъде Д. е разбрал за него, последният отговорил, че данните му били предоставени от „***“. Св. В. заявил, че не разполага с парични средства, за да закупи такъв уред. Тогава подс. Д. демонстративно извадил от джоба си пачка банкноти и уверил св. В., че той лично ще заплати уреда. В заблуждение от даденото от подс. Д. обещание, св. В. заявил, че желае да се възползва от предоставената му възможност да получи безплатно телевизор. Тъй като св. В. не носел в себе си документ за самоличност, се наложило първо да се отбие в дома си на ул. „*** Двамата се уговорили да се чакат по-късно пред сградата на аптека „***“ в града, а впоследствие заедно да отидат до гр. ***, откъдето да закупят телеви***. Подс.Д. се придвижил с управлявания от него лек до мястото на уговорката и взел от там св. В.. От автомобила подс. Д. се свързал по мобилния си телефон със свой познат – св. В.К.. Подс.Д. често ползвал услугите на св. К. срещу заплащане, когато му се налагало да пътува извън града, тъй като подс. Д. не бил правоспособен шофьор. Св. К. се съгласил и този път да шофира до гр. *** с осигуреното от подс.Д. МПС. Последния  и  св. В. се придвижили до дома на св. К. ***, находящ се на ул. „*** автомобила св. К. се запознал със св. В., когото познавал само по физиономия като жител *** и тримата потеглили към град ***. По време на пътуването подс. Д. убеждавал св. В., че последният напълно безплатно ще получи желания от него ел. уред – телевизор, както и обещал, че ще му окаже пълно съдействие за получаване на социални помощи. Подс. Д. разпитвал св. В. дали има сключени договори за кредит на негово име и поискал от св. В. да му каже единния си граждански номер и предупредил св. В. да не споменава за тяхната уговорка, когато отидат в магазина. Подс. Д. паркирал автомобила на паркинга пред магазин, „***“ ЕООД в гр. ***, след което тримата заедно влезли в сградата на търговския обект. Подс. Д. оставил св. В. и св. К. на щанда с телевизорите, за да разгледат различните модели. Когато отново се върнал при тях, подс. Д. съобщил на св. В., че вече е избрал подходящ за него модел телевизор. Показал му опакования телевизор, като св. В. забелязал, че върху него бил разположен мобилен компютър, марка „Aser“. Двамата заедно отишли при офиса на „БНП Париба лични финанси“, находящ се в търговския обект. Там подс. Д. обяснил на св. В., че трябва да подпише в качеството на кредитополучател договор за потребителски кредит за закупуване на изплащане на телевизор и мобилен компютър. Когато св. В. попитал подс. Д. кой ще изплаща вноските по този договор, последния заявил, че задълженията по него за изплащане на месечни вноски за вещите ще бъдат поети изцяло и лично от Д.. В заблуждение от така описаното обещание, св. В. подписал договор за потребителски кредит с № CREX-10582735/08.02.2014г. за закупуване от магазин „***“ ЕООД в гр. *** на 1 брой мобилен компютър марка „Aser“, модел V5-531G15 и 1 бр. телевизор „LED“ TB, марка „Philips“, модел 50 PFL3008H / приложени в  кориците на ДП/. След сключване на договора за потребителски кредит подс. Д. и св. В. минали през касата на търговския обект заедно със закупените вещи за полагане на подпис върху копието на издадената фактура. Екземплярите от договора за потребителски кредит и застрахователния сертификат за уредите останали във владение на подс. Д.. Св. В. и св. К. излезли от магазина и се отправили към автомобила, а подс. Д. останал в търговския обект заедно със закупените вещи. Когато излязъл от магазина подс. Д. обяснил на св. В., че телевизорът е с твърде големи размери и не е възможно да бъде транспортиран с този автомобил до гр. Ч***. Д. пояснил, че се налага да оставят закупените уреди в магазина и да се върнат за тях с подходящ автомобил на дата 10.02.2014г. Едва след тази дата подс. Д. щял да предостави телеви*** във владение на В.. Св. В. поискал да узнае, за кого е закупен преносимия компютър, но подс. Д. категорично отказал да му отговори, като му заявил, че това не го касае, тъй като той няма да изплаща вноските по сключения договор за потребителски кредит. Св. В. се поинтересувал дали има други жители на гр. Ч***, които имат право да получат безплатен електроуред от „***“ и тогава подс. Д. отговорил, че имащите право за града са общо пет – включително и св. В.. Подсъдимия Д., св. К. и св. В. ***, като този път автомобила управлявал св. К.. Подс. Д. и св.  В. разменили телефонните си номера и се разделили пред дома на св. В.. По-късно на същия ден св. В. разказал на майка си – св. Ж. *** за срещата с подс. Д. и за телеви***, за който му обещал подс. Д., че ще получи безплатно. Тъй като св. *** не одобрила размерите на избрания телевизор, св. В. се свързал по телефона с подс. Д., за да го попита дали има възможност, телевизорът да бъде сменен за друг с по-малки размери. Д. обещал на св. В. да му съдейства. В това време обаче се разпоредил с визираните по-горе компютър и телевизор в свой интерес, като ги отчуждил на неустановено по делото лице. На 10.02.2014г. подс. Д. отново се свързал по телефона със св. В.. Уговорили се да се срещнат пред аптека „***“ в гр. Ч***. Този път Д. пристигнал с друг автомобил – марка „Опел“, модел „Вектра“ с неустановен по делото регистрационен номер. Автомобилът бил управляван от неустановено по делото лице. По време на пътуването подс. Д. отново дал указания на св. В. да не разговаря със служителите в магазина и да не споменава, че вече има сключен договор за потребителски кредит. По нареждане на подс. Д., шофьорът на автомобила спрял на пазара в близост до магазин „***“ в гр. ***, където оставили св. В. да слезе и да почака, докато Д. и шофьорът се върнат. Подс. Д. предоставил на св. В. парична сума в размер на 4 лв., за да си купи нещо за ядене, докато чака. Малко по-късно подс. Д. се върнал пеша и сам при св. В.. Д. обяснил на св. В., че трябва да посетят магазин „***“, откъдето ще вземат телевизор с по-малки размери. В магазина изборът на св. В. се спрял на телевизор марка „Finlux“ модел, „24fihyr1601“. Подс. Д. и св. В. отишли до офиса на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, находящ се в търговския обект.Подс. Д. обяснил на св. В., че трябва да подпише в качеството на кредитополучател договор за потребителски кредит за закупуване на избрания от В. телевизор и за климатик. Св. В. попитал  Д. защо се налага отново да подписва договор за потребителски кредит и кой ще изплаща месечните вноски по него за закупуване на двата уреда. Подс. Д. го уверил, че не трябва да се притеснява, че договорът е сключен на името на В., но той няма да изплаща вноските по него. В хода на проведената беседа със служителката от кредитната институция, св. В. отговорил на няколко въпроса, свързани с личните му доходи. На въпрос относно дали е страна по трудово правоотношение подс. Д. сръчкал св. В. и отговорил вместо него, че В. работел като охрана при лице на име *** с трудово възнаграждение в размер на 200 лв. Св. В. подписал искане-декларация за отпускане на потребителски кредит. След технологичното време, необходимо за одобрение на искането и след получаване на одобрение, в заблуждение от така описаното обещание св. В. подписал договор за потребителски кредит с № **********/10.02.2014г. за закупуване от магазин „*** М. М. С.“ ООД-клон *** на 1 брой климатик марка „Fujitso“, модел „Asyg12lmia“ и един брой телевизор LED ТВ, марка „Finlux“, модел „24fihyr1601“. Екземплярът от подписани от св. В. договор за потребителски кредит и застрахователен сертификат останали във владение на обв. Д., като последният обещал на В., че по-късно ще му предостави документ за закупения телевизор LED ТВ, марка „Finlux“, модел „24fihyr1601“. След като преминали през касата на търговския обект, св. В. и обв. Д. излезли само с един от закупените уреди, а именно – телевизор. Св. В. попитал къде е климатикът, подс. Д. отново му заявил, че това не го касае, тъй като той няма да изплаща вноските по сключения договор. Тримата се върнали в гр. Ч***, а телевизорът марка „Finlux“, модел „24fihyr1601“  останал във владение на св. В.. По-късно същия ден обв. Д. се разпоредил с визирания по-горе климатик в свой интерес.

На 11.02.2014г. подс. Д. отново се свързал по мобилния телефон със св. В.. Д. обяснил на В., под предлог, че се налага да вземат застрахователния сертификат за закупения предходния ден телевизор LED ТВ, марка „Finlux“, „24fihyr1601“, подс. Д. убедил св. В. отново да пътува заедно с него до гр. ***. Този път пътували с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф4“. Автомобилът бил управляван от св. Х.В.. По време на пътуването подс. Д. съобщил на св. В.,*** ще посетят магазин „***“, където св. В. трябва да подпише договор за потребителски кредит за закупуване на един брой хладилник и 1 брой автоматична пералня. Св. В. поискал от подс. Д. да му обясни, защо не купува уредите от свое име, а иска от него той да подписва договорите за потребителски кредит. Тогава  Д. споделил на св. В., че разполага с парични средства, но тъй като нямал регистрирани доходи от трудова дейност, не биха одобрили искането му за отпускане на потребителски кредит. Подс. Д. уверил св. В., че веднага след като св. В. подпише договора за потребителски кредит, ще прехвърлят собствеността върху уредите на подс. Д. и той лично ще погасява вноските по сключения договор.  Д. отново дал инструкция на св. В. да не съобщава пред служителите в магазина, че вече има сключени договори за потребителски кредити.  Въведен в заблуждение от обещанието на подс. Д. и без да се усъмни за изпълнението му, В. се съгласил. Св. В. и подс. Д. влезли заедно в магазин „***“- гр.***. В офиса на „Банка ДСК“ ЕАД на територията на търговски обект след проведена беседа със служител, св. В. подписал искане за отпускане на стоков кредит. След полученото одобрение св. В. подписал договор № 11833/11.02.2014г. за закупуване на 1 бр. автоматична пералня, марка “Panasonic“, модел NR-L2-SW2 и 1 брой хладилник марка „Gorenje“, модел „WA72SY2B“. Екземплярът от подписания от св. В. договор за стоков кредит и застрахователното удостоверени за вещите отново останали във владение на подс. Д.. Двамата със св. В. и шофьорът на лекия автомобил, преминали касата на магазина заедно със закупените вещи и излезли на паркинга пред търговския обект. До тях спрял автомобил – пикап, от който слезли две лица /неустановени по делото/. По нареждане на подс. Д. лицата натоварили хладилника в автомобила и потеглили, а подс. Д. и св. В. останали на паркинга пред магазина при другия закупен уред-пералня. След известно време същият автомобил се върнал и лицата взели и другата вещ – автоматична пералня. Едва след това потеглил и автомобилът, управляван от св. В., заедно с подс. Д. и св. В.. Тримата заедно стигнали до заложна къща, находяща се на ул. „Кирил и Методий“ в гр. ***. Св. В. видял, че на тротоара пред обекта вече бил стоварен закупения по-рано хладилник. Малко след това пристигнал и вторият автомобил, от където била свалена и автоматичната пералня. Вещите останали на тротоара. Св. В. бил в автомобила, докато подс. Д. влязъл в заложната къща,  след което се върнал и заедно със св. В. и св. В. ***, като закупените електроуреди – хладилник и автоматична пералния, останали на тротоара пред заложната къща. Св. В. поискал да разбере защо вещите, остават в гр. ***. Тогава Д. обяснил, че собственикът на заложната къща разполага с по-голямо превозно средство, с което впоследствие вещите ще бъдат транспортирани до дома на подс. Д. ***. По време на пътуването св. В. поискал обв. Д. да му предаде гаранционния сертификат за закупения телевизор LED ТВ, марка „Finlux“, модел „24fihyr1601“. Обв. Д. заявил, че документът все още е във владение на служител от търговския обект и веднага щом го получи, ще го представи на В.. След тази дата подс. Д. и св. В. още няколко пъти се срещали случайно в гр. Ч***, но обв. Д. не предал на св. В. документ за закупения телевизор, нито дал информация на В. относно местонахождението на закупените вещи. Впоследствие, когато св. В. получил уведомителни писма от кредитните институции за дължимите месечни вноски по договорите, опитал да се свърже по телефона с подс. Д., за да му поиска обяснение, но последният спрял да отговаря на телефонните му повиквания.

Горната фактическа обстановка съдът възприе от безпротиворечивите показания на свидетелите,които се допълват и създават картината на деянието,както и от писмените доказателства.

На неустановен ден през месец март 2014 г. в гр. Ч*** св. В. срещнал св. К.. Св. В. споделил пред него, че получава уведомителни писма от кредитните институции във връзка с дължимите по сключените договори вноски. Едва тогава св. В. узнал от св. К. имената на подс. Ц.Д.. Св. В. осъзнал, че е станал жертва на измама, при която са му причинени имуществени вреди и депозирал жалба. Било образувано ДП.В хода на разследването са проведени разпити на съпричастните лица. Всички свидетели потвърдили гореизложеното, като подробно описали деянието на обвиняемия и в детайли пресъздали обстоятелствата, които го предхождали, съпътствали и последвали и които доказват причинната връзка между противоправното деяние на обвиняемия и настъпилите общественоопасни последици.  

От разпитите на св. И.В.  се установило, че „***"- подс. Д. му звънял от телефонен номера: **********. В тази връзка е изискана и приложена справка от „Виваком" ЕАД относно собственика на телефонен номер ********** /св. В./ за проведени входящи и изходящи разговори за времето от 08.02.2014г. до 11.02.2014г. Видно от изготвения по делото анализ за инкриминирания период са проведени общо 20 телефонни разговори с различна продължителност и клетки, като избиращ номер е **********, а кореспондиращ – **********. 

        За установяване стойността на причинените от деянията имуществени вреди е назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза. Видно от заключението на същата предвид пазарната стойност към момента на деянието на закупените от В. лизингови вещи, на последния от престъпното деяние са причинени имуществени вреди в размер на 4931,80 /четири хиляди деветстотин тридесет и един лева и 0, 80 стотинки/ лв.

В хода на разследването са изискани записи от охранителните камери в магазините на „***“ ЕООД в гр. ***, „*** М. М. С.“ ООД-клон ***“ и „***“-гр. ***. Поради характеристиките и ограничената софтуерна памет, налагаща автоматично изтриване на такива записи такива са представени само от „***“ ЕООД в гр. ***. Видно от заключението на извършената видео-техническа експертиза , кадрите са заснети с ниска резолюция, с наличие на артефакти от компресия на изображението, със слаба запълненост на кадъра, като в резултат на това качеството на заснетото изображение е ниско и позволява отграничаване на отделни общи признаци, характеризиращи заснетото лице и е невъзможно извличането на частни такива, поради тези причини се определят като негодни за целите на идентификация. 

По делото е приета съдебно-психиатрична експертиза с цел установяване способността на свидетеля И.В. с оглед на неговото психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат отношрние за делото и да дава достоверни показания за тях. Видно от заключението на приетата по делото експертиза И.В. страда от умствена ретардация – лека степен. Умственото изоставане на В. е в тежест и степен, които му позволяват да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, а психичното му състояние позволява участието му в наказателното производство. От  заключението на в.л. – психиатър  д-р В., св. В. представя случилото се  в правилен и хронологичен  ред, описва максимално  и детайлно фактическата обстановка. Въпреки наличието на  „лека умствена изостаналост“. Може да дава показания, да предава достоверни факти  на  фактическата обстановка, коти не би  ги съчинил, т.к. не разполага с нужните интелектуални способности за това.Разбирайки случващото се, не може да  избира правилното решение за конкретната ситуация. Степента на заболяването му е такава, че позволява лесно да се подвежда. Лесно манипулируем, страда от  социална адаптация, социално поведение.  „Наивен съм, добър съм и вярвам на всеки, заради това страдам….Осъзнах се, усетих се после…“. „Тогава не разбрах какво съм подписал. Той ми поръча да не казвам пред никой нищо, като ме питат пред институциите дали съм подплисвал някъде някакви документи – аз да казвам –не…“.

 Разпитан  в качество на свидетел – пострадалия И.В.. Съвсем  точно и ясно и в детайли пресъздава  моментите на закупуване на стоките. Начина по който е станало идването им  до гр. ***. Посещението на магазините, където били сключени  съответните договори и били  закупени  процесните стоки на лизинг. На база доказателствата по делото, безспорно е констатирано, че И.Г.В. е бил въведен в заблуждение от Ц.Д.Д., че лично ще погасява месечните вноски по подписаните от В. договори за потребителски кредити за закупуване на различни електроуреди, като въз основа на създаденото заблуждение убедил В. да му предаде владението върху закупените вещи. 

В същото време безспорно е установено, че с действията си Ц.Д.Д. е преследвал користна цел, за да набави за себе си имотна облага, като въвел в заблуждение В., че ще заплати договорната стойност на електроуредите, без каквото и да е намерение да изпълни поетия ангажимент. Същевременно с това Д. е съзнавал, че в изпълнение на користната си цел, е невъзможно без причиняване на вреда за И.Г.В.. 

Отделно от това с оглед обстоятелството, че деянията са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината на едно и също лице, като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, е установено наличието на предпоставките визирани в чл.26, ал.1 от НК.

В хода на разследването е изискан и приложен по делото бюлетин за съдимост на Ц.Д.Д.. Видно от отразеното в бюлетина му, за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер същият е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, по която му е наложено наказание пробация, от изтърпяването на което не са изтекли 5 години. В тази връзка е констатирано, че деянието описано по горе е осъществено от Ц.Д.Д.  при условията на чл.28, ал.1 от НК.

В тази връзка,  през периода от 08.02.2014 г. до 11.02.2014 г. в гр.***, при условията на повторност и при условията на продължавано престъпление, с три отделни деяния, с всяко от които поотделно осъществил състава на едно и също престъпление и извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у лицето И.Г.В.,***, като го накарал да закупи чрез договори за потребителски и стоков кредит лизингови стоки на свое име и да му ги предаде от магазини „***“ ЕООД-клон ***, „***“ ЕАД- клон *** и „*** М. М. С“ ООД-гр.***, а именно: 1 бр. мобилен компютър „Aser“, модел V5-531G15 на стойност 696,00 лв.; 1 бр. телевизор „LED“ TB, марка „Philips“, модел 50 PFL3008H на стойност 1189,80 лв.; 1 бр. климатик „Fujitso“, модел „Asig12lmia“ на стойност 1199,00 лв.; 1 бр. хладилник „Panasonic“, модел „NR-L2-SW2“ на стойност 1099,00 лв.; 1 бр. автоматична пералня „Gorenje“, модел „WA72SY2B“ на стойност 739,00 лв., като му обещал, че лично ще погасява месечните вноски по сключените договори за потребителски и стоков кредит и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 4931,80 лв. /четири хиляди деветстотин тридесет и един лева и 0, 80 стотинки/ и случаят не е маловажен, както следва:

       На 08.02.2014 г. в гр.***, с цел да набави за себе си имотна облага - 1 бр. мобилен компютър „Aser“, модел V5-531G15, на стойност 696,00 лв. и 1 бр. телевизор „LED“ TB, марка „Philips“, модел 50 PFL3008H, на стойност 1189,80 лв., възбудил и поддържал заблуждение у И.Г.В.,***, като го накарал да закупи чрез договор за потребителски кредит с №CREX-10582735/08.02.2014 г. от магазин „***“ ЕООД – клон *** описаните 1 бр. мобилен компютър „Aser“, модел V5-531G15, на стойност 696,00 лв. и 1 бр. телевизор „LED“ TB, марка „Philips“, модел 50 PFL3008H на свое име и да му ги предаде, като му обещал, че лично ще погасява месечните вноски и с това му причинил имотна вреда в размер на 1894,80 лв.;

       На 10.02.2014 г. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага - 1 бр. климатик „Fujitso“, модел „Asig12lmia“ на стойност 1199,00 лв., възбудил и поддържал заблуждение у И.Г.В.,***, като го накарал да закупи чрез договор за потребителски кредит с № **********/10.02.2014 г. от магазин „*** М. М. С“ ООД-град *** описания 1 бр. климатик „Fujitso“, модел „Asig12lmia“  на свое име и да му го предаде, като му обещал, че лично ще погасява месечните вноски и с това му причинил имотна вреда в размер на 1199,00 лв.

       На 11.02.2014 г. в гр.***, с цел да набави за себе си имотна облага - 1 бр. хладилник „Panasonic“, модел „NR-L2-SW2“ на стойност 1099,00 лв. и 1 бр. автоматична пералня „Gorenje“, модел „WA72SY2B“ на стойност 739,00 лв., възбудил и поддържал заблуждение у И.Г.В.,***, като го накарал да закупи чрез договор за стоков кредит с № 11833/11.02.2014 г. от магазин „***“ ЕАД – клон *** описаните 1 бр. хладилник „Panasonic“, модел „NR-L2-SW2“ и 1 бр. автоматична пералня „Gorenje“, модел „WA72SY2B“  на свое име и да му ги предаде, като му обещал, че лично ще погасява месечните вноски и с това му причинил имотна вреда в размер на 1838,00 лв.

С тези деяния Ц.Д.Д.  е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.210, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

От субективна страна Ц.Д.Д.  е извършил деянието при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК - тъй като е съзнавал общественоопасния му и противоправен характер, предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните последици, и е искал тяхното настъпване.

Мотивът за извършване на престъплението са користните подбуди на дееца.

Целта на извършеното от дееца престъпление и която е съзнавана от същия е била користна - да набави за себе си имотна облага.

Основна характеристика на измамата е неправилната представа на измаменото лице, която е от съществено значение за вземане на последващите решения- водещи в крайна сметка до настъпването на имотна вреда. Възбуждането на заблуждение е налице, когато деецът проявява активност с цел установяване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства- обясненията на подсъдимия в хода на досъдебното производство, признанията му в съдебно заседание,  показанията на  пострадалия св.И.В., заключенията на вещите лица  по изготвената и докладвана СПЕ д-р И.В.  по отношение на  пострадалия – св. В., заключението от назначената  и докладвана Съдебно видеотехническа експретиза – в.л. Й. ***   докладваната Съдебно стокова експретиза –в.л. Е.Г..

При измамата съставомерните последици настъпват от действията на заблуденото лице, като измамникът не въздейства пряко върху предмета на посегателство, а увреждащото разпоредително действие се извършва от пострадалия в полза на измамника. Последният, чрез действия, насочени към възбуждане или поддържане на заблуждение /чл.209 ал.1 от НК/, или използвайки заблуждението, неопитността или неосведомеността /чл.209 ал.2 от НК/, мотивира измамения да извърши разпоредителните действия, които му причиняват имотната вреда. В случая,предвид изводите на СПЕ,че пострадалият разбира и може да ръководи постъпките си е налице хипотезата на ал.1 За наличието на престъпното деяние при тази хипотези е необходимо да се констатира, че подсъдимият с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага чрез активна дейност съзнателно създава у потърпевшия неправилна, погрешна представа относно определено имуществено право, а не използува съществуващо заблуждение, неопитност или неосведоменост на потърпевшия. В конкретния случай на подсъдимият Ц.  Д. е вменено обвинение, че е възбудил и поддържал заблуждение у св.И.В.,която е правилната хипотеза,предвид фактите по делото.

По делото са разпитани в качество на свидетели  Х.В. –роднина на подсъдимия, който  е закарал веднъж  от гр. Ч. *** до гр. *** пострадалия и подсъдимия, понеже имали работа. Същият е лаконичен  в своите  показания  и заявява ,че не бил чул какво си говорили и не бил видял да изнасят вещи. Обстоятелството, че свидетеля в хода на  ДП е дал други показания и подробности, около закупуването на  стоките и проведените разговори между св.В. и подсъдимият,  наложи  да му бъдат четени показанията на  осн. чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, дадени  по ДП при което заявява, че изцяло поддържа заявеното тогава.В прочетените показания той заявява фактите,посочени от св.В. и обсъдени в настоящите вотиви.

В съдебно заседание са разпитани като свидетели и М.И. -  кредитен консултант на ПАРИБА, към  магазин „***“. Поради същината на  работата му, факта, че  работи с  много клиенти, човекооборота през деня, свидетелят заявява в съдебно заседание, че няма спомен конкретно  за подсъдимия Д. и пострадалия св. В.,но предявените документи са съставени и подписани от него и посоченото в тях е установеното в момента на кандидатстване на св.В. за кредита.

При разпита на свидетеля Д.Ц. – работила в  магазин „***“ – в гр. *** към инкриминирания период, също сочи, че с оглед  същността на  работата й, няма спомен  за двете лица. При предявяване на свидетеля  на „Договор за потребителски кредит“/ л.81-86 на ДП/, св. Ц. категорично заявява в съдебно заседание,че положеният подпис е  неин, че  съдържанието му е достоверно и,че договора е сключен пред  нея.

Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението, причинената вреда, както и авторството на подсъдимия. Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт, която съдът изцяло възприе. Същевременно с това обясненията на подсъдимия, направените от него самопризнания  в открито съдебно заседание,  кореспондират изцяло с показанията на свидетелите, поради което съдът няма основание да не им дава вяра.

Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:

От обективна страна подсъдимият Ц.Д.Д. е осъществил състава на престъпление по чл.210 ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК.

Престъплението е довършено, тъй като е настъпила имотна вреда за пострадалия И.В.. Подсъдимият с действията си е възбудил и поддържал заблуждение у св.В., че ще му извърши услуга -  закупуване на ел. уреди и техника, която се полагала на пострадалия и която в последствие, макар и на името на пострадалия, подсъдимият щял да изплаща. В същото време не е имал намерение и възможност да изпълни поетия ангажимент и в резултат на тези негови действия пострадалият е бил мотивиран да сключи описаните договори за потребителски кредити.

 Налице е квалифициращият състав по чл.210 ал.1 т.4 от НК тъй като деянието е извършено в условията на повторност при немаловажен случай­ по чл.28 ал.1 от НК. Към момента на извършване на престъплението подсъдимият е бил осъждан с влязла в сила присъда за същото деяние.

Съгласно съдебната практика, предвид стойността на откраднатите вещи, деянието се явява немаловажен случай.

Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е извършил няколко отделни деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление - това по чл.209 ал.1 от НК, всяко от което се явява като продължение на предшестващото, при еднородност на вината, при една и съща обстановка и през непродължителен период от време.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл. Същият е съзнавал противоправния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици, но воден от желанието си да се облагодетелства по неправомерен начин, искал и целял настъпването им. Налице е и е доказано наличието на специална користна цел - набавяне за себе си на имотна облага. Умисълът на подс. *** се потвърждава от признанията му и изразеното съжаление пред съда.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Ц.Д.,  съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства процесуалното му поведение,ориентирано към разкриване на обективната истина,изказаното съжаление за извършеното. Отегчаващи отговорността обстоятелство е високата стойност на имотната вреда. При тези обстоятелства, съдът определи наказание една година и шест месеца лишаване от свобода. Формално са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието, тъй като определеното наказание е до  три  години лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода / предходните му осъждания,към момента на деянието са били глоби в полза на държавата и пробация/. Освен това съдът счита, че за поправянето и превъзпитаването на дееца не е наложително наказанието да бъде изтърпяно ефективно, а целите на наказанието биха се постигнали и с условно наказание. Същият е вграден в обществото, в зряла възраст, има семейство, от които не се налага да бъде откъсван. Като съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът намира, че изпитателен срок от три години е подходящ срок, през който подс. Д. под угрозата за ефективно изтърпяване на определеното му наказание, следва да се въздържа от извършване на нови престъпления.

Това наказание,според съда ще изпълни целите на наказанието,съгласно чл.36 от НК.

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: