РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на четвърти
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 78 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 23, ал. 1
СК.
Ищецът С.К. У. твърди, че с ответницата Г.Г.У. сключили граждански брак на 14.06.2004 г.,
който бил прекратен с влязло в сила на 16.04.2013 г. Решение № III – 81 от 16.04.2013 г. по гр.д.№ 7051/2012 г. на СРС.
През време на брака, на 01.06.2005 г., съпругата му придобила в собственост
недвижим имот, представляващ едноетажно жилище, находящо се в гр. София, ул.“*******,
състоящо се от една стая, кухня и антре, със застроена площ от 39.19 кв.м.,
заедно с избено помещение с площ 16.32 кв.м., с пералня и тоалетна в двора,
заедно със 17% идеални части от урегулирания поземлен имот, върху който е построена
сградата, съставляващ УПИ V-24, кв. 222 по
плана на гр. София. Описаният недвижим имот
бил СИО. Около година по – късно ответницата У. лично и като пълномощник
на ищеца, сключила предварителен договор
от 31.10.2006 г. с който съпрузите се задължавали да учредят право на
строеж върху придобитият недвижим имот, в който имало дворно място и при
реализиране на строителството да получат в обезщетение и без заплащане на суми
за уравнение от новопостроената сграда следния недвижим имот: Апартамент № 1 на
първи жилищен или втори надземен етаж с
площ от 76.86 кв.м. заедно с 6.20/100 ид.ч. от общите части на сградата. Описаната
сграда била построена и въведена в експлоатация с разрешение за строеж № ДК –
04 от 06.01.2010г. Ищецът поддържа, че средствата за закупуване на подробно
описания апартамент били негови лични,
които нямали брачен произход. Твърди в тази връзка, че през 2003 г. придобил
чрез търговското си дружество “С.У.“ ЕООД следният недвижим имот: 600
кв.м. от поземлен имот, находящ се в гр. Варна , Район Аспарухово, землището на
кв. „Галата“ , представляващ имот № 126 от масив № 072 – имот № 072125 по плана
на местността „Манастира“, VI категория на
земята, с начин на трайно ползване – горска
стопанска територия. Същият този имот
бил продаден година по – късно на 21.12.2004г. на „Г.“ ЕООД, управлявано и
представлявано от Т.К., като в нотариалния акт била вписана цена от 3000 евро.
Относно същата тази сума ищецът твърди да е симулативна – неотговаряща на
действителната цена, за която имотът бил продаден. С.У. излага твърдения, че познавал собственика на
„Г.“ ЕООД – Т.К., който бил ирландски гражданин, и двамата се съгласили със
съдействието на адвокат Д.М.действителната цена от 50 000 евро да бъде
платена по личната сметка на С.У., а не на дружеството, регистрирано от него в
България, с чекове. В тази връзка били
изготвени и съответните документи – писма, установяващи условията по това плащане.
Ищецът сочи, че със средства в размер на 10 000 евро, които били част от
посочените 50 000 евро, била захранена сметката на майката на ответницата
– И.М.. Именно с тези средства бил закупен и описаният в исковата молба
апартамент. Съобразно с изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с
което на основание чл. 23, ал. 1 СК да признае за установено спрямо ответницата
– бившата му съпруга Г.Г.У., че С.У. е изключителен собственик на следния
недвижим имот: Апартамент № 1 на първи жилищен или втори надземен етаж с площ от 76.86 кв.м. състоящ се от
входно антре, баня, тоалетна, две спални , дневна с кухненски бокс, склад и два
балкона, при граници: север – ап. 2, стълбищна площадка и стълбищна клетка;
изток: стълбищна площадка и ул.“Одрин“ ; юг – калканна стена и запад – вътрешен
двор, находящ се на първи жилищен етаж, кота +2.80, или втори надземен етаж в
жилищната сграда в гр. София, ул. „******* , която сграда е построена в УПИ V-24, кв. 222 по плана на гр. София, заедно с
6.20/100 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, в което е
построена. Претендира присъждане на сторените в процеса разноски.
Ответницата Г.Г.У.
оспорва иска. Поддържа, че сумата от 50 000 евро може да има разностранен
произход и да няма никаква връзка с продажбата на имота в гр. Варна. Този имот
бил собственост на търговско дружество,
а твърдените в исковата молба суми, били преведени по банковата сметка на ищеца. Излага, че двамата с ищеца до
2005 г. живеели преимуществено в Ирландия и през 2004 г. там се родила дъщеря
им. През 2005 г. на 07.04. 2005 г., Г.У.
се върнала в България заедно с бебето, което било 6 месечно тогава. Нямали
жилище и нейният баща им предоставил за ползване втори етаж на
собствената му къща, находяща се на ул.“*******. Тъй като преди известно време там имало пожар, се налагал
основен ремонт и преустройство с оглед
необходимостта да се отглежда и малко
бебе. Не оспорва, че сумата от
10 000 евро е постъпила по сметката на майката й, но оспорва с тази сума
да е закупен спорният имот. Ответницата У. твърди, че сумата, преведена от ищеца била за ремонт на жилището,
в което живеели при пристигането си в България и което им било предоставено от
семейството й. Това било и семейното им жилище, видно от решението, с което бил
прекратен бракът й с ищеца.Сумата от 10 000 евро била използвана още за
закупуване на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 4“, както и за
ремонт на апартамента на ул.“*******. В отговора на исковата молба се излагат
твърдения, че за закупуване на спорния имот ответницата У. използвала заем от
лицето Д.Е.С.в размер на 7000 евро. Ответната страна не оспорва, че цената на
спорния имот, отразена в нотариалния акт, с който било учредено правото на
строеж е симулативна – заявява, че действителната цена била 12 000 евро.
Твърди се в отговора още, че не било
вярно соченото от ищеца, че за новопостроения апартамент заради отстъпеното
право на строеж не следвало да се доплаща нищо. Напротив – за построените и
получени повече 5 кв.м. горница над полагащата й се за обезщетение квадратура, била
заплатена от Г.У. сумата от 2500 евро –
или по 500 евро/ кв.м. Ответницата поддържа, че е работила както по време на
престоя им с ищеца в Ирландия, така и България след завръщането й и е разполагала със средства.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Уважаването на иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК предполага бившият съпруг, който е ищец по
делото – С.У., да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса
следните предпоставки: 1)
придобивната стойност на спорния имот; (2) размерът на вложените средства,
които имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота
/изцяло или отчасти/ и (3) влагането на тези средства при придобиването на
имота. Доказването следва да бъде пряко. Следователно изводът на съда, че
произходът на вложените средства е личен, извънбрачен, не може да почива на
предположения.
По делото между страните не е спорно,
че по време на брака им, сключен на 14.06.2004 г. и прекратен с Решение на СРС по
гр.д.№ 7051/2012 г. ( л. 5 ) влязло в
сила на 16.04.2013 г., ответницата Г.У. закупила
на 01.06.2005 г. следния недвижим имот, описан в Нотариален акт № 122, том II, рег. № 1997, дело № 275, по описа на нотариус В.Ч.,
рег. № 210 при НК, с район на действие СРС: едноетажно жилище, находящо се в гр.
София, ул.“*******, състоящо се от една стая, кухня и антре, със застроена площ
от 39.19 кв.м., заедно с избено помещение с площ 16.32 кв.м., с пералня и
тоалетна в двора, заедно със 17% идеални части от урегулирания поземлен имот,
върху който е построена сградата, съставляващ УПИ V-24,
кв. 222 по плана на гр. София. Установява се, че придобивната цена на спорния
имот била 12 000 евро - ищецът С.У. в молба с вх. № 44951 от 06.04.2015 г.
не оспорва, че цената за апартамента на ул. „******* действително била в размер
на 12 000 евро, така, както е вписана в предварителния договор и които
12 000 евро са заплатени както
следва: задатък в размер на 1200 евро, платен при подписване на предварителния
договор на 04.05.2005 г. ( л. 32 и сл. ) и
при изповядване на сделката на
01.06.2005 г. още 10 800 евро. От
изслушаната по делото по искане на ищеца съдебно – счетоводна експертиза ( л.
320 ) се установява след извършена проверка на представените извлечения от
сметки на С.У. от банка „Celbridge
District Credit Union” и
“Bank of
Ireland”,
че по личните банкови сметки на ищеца в посочените банки са постъпили суми в
общ размер на 49 382 евро, какво следва: на
20.10.2004 г. – 5000 евро, която сума е внесена в банката след осребряване
на чек. На 10.01.2005 г. сумата от
25 000 евро и на 08.03.2005 г.
сумата от 19 382 евро. По отношение на тези суми ответната страна чрез
процесуалния си представител в о.с.з. на
20.06.2017 г. заявява, че не оспорва, че по сметката на ищеца У. са получени близо 50 000 евро, но оспорва произходът
им като неясен и недоказан. Заключението на ССЕ е, че в съдържанието на
банковите извлечения не фигурират данни кой е наредител на получената сума,
както и няма данни сумата да е получена от продажба на твърдения в исковата
молба имот в гр. Варна, Район Аспарухово, землището на кв. „Галата“ ,
представляващ имот № 126 от масив № 072 – имот № 072125 по плана на местността
„Манастира“. Според ССЕ на 31.01.2005 г. и на 02.03.2005 г. на ответницата Г.У.
от сметката на ищеца по сметката на съпругата му в “Bank of Ireland”
са преведени по 1000 евро ( общо 2000 евро.) Във връзка с последното не е
спорно по делото, че ответницата Г.У. е пристигнала в България на 07.04.2005 г.
– т.е.видно е, че цитираните суми в общ
размер на 2000 евро са преведени на същата, когато страните
са живели с ищеца още в Ирландия. От допълнителното заключение на ССЕ се
установява, че сума в размер на 10 000 евро е била преведена от сметката
на ищеца в “Bank of Ireland”
на майката на ответницата - И.Р.М.,
ЕГН **********, по нейна сметка в ”Е.С.АД, сегашно наименование „Б.П.Б.” АД, на датата 05.05.2005 г. Независимо, че установената от писмените
доказателства по делото и допълнителното заключение на ССЕ, че на дата много
близка до датата на изповядване на сделката ищецът е превел по сметка на
майката на тогавашната си съпруга 10 000 евро, остава неизяснен същественият по делото и основен в предмета на
доказване въпросът за личният произход на тези средства. Твърденията на ищеца,
че същият имал регистрирано търговско дружество преди брака му с ответницата се
установяват от прието по делото Решение на Варненски окръжен съд от
04.08.2003 г. с което било регистрирано „С.У.” ЕООД. Това търговско дружество, видно
от нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу движими вещи № 131, том III, рег. № 3380, дело № 207 по описа на нотариус С.Д.,
рег. № 363 при НК, с район на действие Варненски районен съд, придобило на
06.08.2003 г. недвижим имот: 600 кв.м.
от поземлен имот, находящ се в гр. Варна , Район Аспарухово, землището на кв.
„Галата“ , представляващ имот № 126 от масив № 072 – имот № 072125 по плана на
местността „Манастира“, VI категория на
земята, с начин на трайно ползване –
горска стопанска територия. Така
придобитият имот се твърди още, да е бил продаден на друго търговско дружество - „Г.“ ЕООД,
управлявано и представлявано от Т.К., като ищецът твърди да е налице симулация
относно цената му. В нотариалният акт за продажба на имота на л. 10 от делото,
била посочена според ищцовата страна, сумата от 3000 евро. В действителност
обаче, според С.У., той се договорил с купувача – ирландския гражданин Т.К., цената да е в размер на
50 000 евро, която следвало да се плати по личната сметка на С.У. в „Celbridge District Credit Union” на няколко транша. За доказване на сочената
симулация ищецът е ангажирал по делото три документа – писмо от 29.10.2004 г.
- изходящо от адвокат Д.М.и адресирано
до Т.К.; писмо от 16.11.2004 г., изходящо от адвокат Д.М.и адресирано до С.У. с
приложен чек от 01.11.2004 г. за сумата от 45 000 евро, фактурата от 08.03.2005
г., изходяща от адвокат Д.М.и писмо от 27.01.2015 г. от Н.К., администратор на адвокатски
практики. По отношение на тези документи е открита процедура по реда на чл.
193, ал. 2 ГПК Авторството на сочените документи е оспорено с оглед на
твърдения, че такова лице като адвокат Д.М.не съществува. Автентичността (авторството
) на писмата е установена от ищеца с
представяне на сочената кореспонденция магнитен носител, тъй като оспорените
писма са изпращани и получавани по е-мейл, и извършването на съдебна –
графологична експертиза, която по правило е единственото средство за установяване
авторство в случая не е била подходящото
доказателствено средство за установяване на автентичността на оспорените
документи. Същевременно в о.с.з. на 13.12.2016 г. съдът е извършил
констатация по оригиналите на оспорените
от ответницата писма от 29.10.2004 г. и писмо от 16.11.2004 г. и е установил,
че приложените по делото заверени копия от същите имат идентично съдържание с
оригиналите. Ето защо оспорването на автентичността не е доказано –
ищецът е установил при доказателствената тежест, следваща от чл. 193, ал. 3 ГПК
авторството на оспорените документи. В съдържателно отношение
писмата сочат, че между ищеца и съконтарехнта му – Т.К., било договорено да се
продаде от първия на втория
неиндивидуализиран съгласно изискванията на закона имот, посочен
единствено като имущество в гр. Варна,
Аспарухово. По искане на ответника Г.У. и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК е изслушана е съдебно – счетоводна експертиза
/ ССЕ/, със задачи след като се запознае със счетоводната документация на
дружеството, притежавано от ищеца, преобразувано в последствие в „А.Д.Е.С.“
ООД, да установи декларирало ли е юридическото лице сумата от 50 000 евро,
представляваща сума от продажбата на недвижимия имот в гр. Варна, състояла се
на 21.12.2004 г. Вещото лице установява, че не му е осигурена възможност да се
запознае със счетоводните записвания на дружеството относно продажбата на
недвижимия имот в гр. Варна. В изпратеното писмо от ТД на НАП – София, Офис
Възраждане, с изх. № 03 94 – С- 35/31/03.2016 г., приложено в оригинал към
заключението на ССЕ било отразено, че от
търговското дружество на ищеца нямало
подавани годишни данъчни декларации за периода 2004 г. – 2006 г. Считано от
21.03.2016 г. дружеството продължило дейността си като „А.Д.Е.С.“ ООД, а
от 04.12.2016 г. продължило дейността си
като ЕООД. От обявения в Търговския регистър годишен финансов отчет на
дружеството за 2006 г. в колоната „Отчет за приходи и разходи“ липсвали
записвания за 2006 г. Заключението по тази ССЕ не е оспорено от страните и
съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Приета е като писмено
доказателство по делото годишна данъчна декларация по чл. 51, ал. 1 ЗКПО за „С.У.“
ЕООД ( л. 299 ) за 2004 г. Посочените суми в декларацията като приходи не се
установява с какъв източник са предвид липсата на счетоводна документация по
делото, чието представяне лежи в тежест на ищеца У.. Следователно и от това
писмено доказателство не се установява дали посочените суми са получени от продажбата на
имота в гр. Варна, представляващ 600 кв.м. от поземлен имот, находящ
се в гр. Варна , Район Аспарухово, землището на кв. „Галата“ , представляващ
имот № 126 от масив № 072 – имот № 072125 по плана на местността „Манастира“, VI категория на земята, с начин на трайно ползване – горска стопанска
територия. Не са подавани и ангажирани по делото и ГФО,
от които да е видно така описаният имот
зачислен ли е бил към активите на дружеството и сумата от 50 000 евро
осчетоводена ли е.
Ето
защо и съобразно обсъдената доказателствена съвкупност съдът обосновава
категоричен извод за недоказан от ищеца личен произход на средствата за
придобиване на спорния имот в първоначалният му вид, както е описан в Нотариален акт № 122, том II, рег. № 1997, дело № 275, по описа на нотариус В.Ч.,
рег. № 210 при НК, с район на действие СРС като
едноетажно
жилище, находящо се в гр. София, ул.“*******, състоящо се от една стая, кухня и
антре, със застроена площ от 39.19 кв.м., заедно с избено помещение с площ
16.32 кв.м., с пералня и тоалетна в двора, заедно със 17% идеални части от
урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ V-24, кв. 222 по плана на гр. София. Допълнително от
гласните доказателствени средства събрани чрез разпит на свидетелката Д.С.и писмени доказателства – разписки на л. 33 и л.34
от делото се установява, че Д.Е.С.е дала на ответницата Г.У. пари на заем, за
закупуване на имот и тези пари й били върнати. От разписките на л. 33 и л. 34 от делото се
установява, че Г.У. връщала на Д.С.3350
евро и 3650 евро, които съставлявали плащане на запис на заповед, издаден на
01.06.2005 г. Според св. С.сумата от 7000 евро била за закупуване на стара къща и
парите й били върнати на два пъти – на 10.09.2005 г. и 05.03.2006 г. Свидетелката след като са й предявени две
разписки от 10.09.2005 г. и 05.03.2006 г., приложени на л. 33 и л. 34 от
делото, завява, че почеркът на тях и
подписът са нейни. Съдът кредитира показанията на св. Сакаджийска, тъй като
същите са лични и не противоречат на останалия събран по делото доказателствен
материал.
Според настоящият състав на
съда
презумпцията за съвместен принос на средствата вложени за придобиване на
спорния имот не е оборена главно пълно и пряко от ищеца У.. Не могат да обосноват извод за пълна
трансформация по отношение на процесния
имот и останалите гласни доказателствени средства по делото, а именно:
показанията на свидетелите: В.А.В. и Х.С. - ангажирани от ищеца, и Н.Н.И.и Г.Б.М.– сочени от ответницата. Свидетелката В. установява, че познава Г.У. от огледа и
сделката, която била извършена с имота на ул.”*******. Свидетелката В. била пълномощник на собственика на имота и извършвала
сделки за него от негово име. Платено било авансово в брой и окончателно в
брой. Авансово сумата била 1 200 евро, а окончателната сума – 10 800 евро.
Според В. сделката се извършила на дата, определена от ответницата, тъй
като тя чакала „пари от съпруга й да
пристигнат“. Последното заявено от св. В. не е годно да установи релевантният
факт за уважаване на иска, а именно, че произходът на „чаканите от съпруга пари”
е извънбрачен, личен. Свидетелката няма как да има информация възприета
лично от нея за това от къде „идват парите“ на съпруга. Според св. В. имотът,
който закупила Г.У., бил вътрешна къща, във вътрешен двор. Тя била с
ремонтиран покрив и едностайна за живеене. За това какво е било вътре
свидетелката няма спомен. Съдът намира изложеното от свидетеля за достоверно,
предвид непосредствените впечатления на свидетеля относно изложените факти, с
горепосочената резерва относно „идващите от съпруга пари“. Свидетелят
Салмаси сочи, че познава страните по
делото отдавна – от около 12-13 години. През 2003 г. – 2004 г. св. Х.С. бил в гр.Варна. Работел във фирма за недвижими имоти с неговия партньор Е.К.. Фирмата се казвала „Г.К.”. Свидетелят
знаел, че г-н С.У. имал фирма и тя имала някакъв имот, който се намирал до кв.“Аспарухово“ – Галата. После искал да
го продава с агенцията „Г.К.“,
обаче С. сам го продал на друг човек – един негов приятел и съсед, който
бил собственик на другото, съседното място.
Той
се казвал Т.К. . Свидетелят Салмаси водел
кореспонденция с адвоката на Т.от Ирландия. Свидетелят не е присъствал на
нотариалното изповядване на сделката за този имот в България. Съдът намира и тези показания за логични и
безпротиворечиви, но те също не индивидуализират описаният в нотариален акт №
56, том III, рег. № 4185, д. 3 405 от 21.12.2004 г. на
нотариус В.Д.от 21.12.2004 г. недвижим имот от 600 кв.м. от поземлен имот,
находящ се в гр. Варна, Район Аспарухово, землището на кв. „Галата“ ,
представляващ имот № 126 от масив № 072 – имот № 072125 по плана на местността
„Манастира“, от продажбата на
който ищецът претендира да е получил откритите по сметките му суми в
размер на около 49 382 евро. Свидетелката Н.И.заявява, че познава Г.У. и С.У.
от 2006 г. – 2007 г. като съсобственици на парцел – застроен, на ул.“*******. Къщата
била на дядото на свидетелката и имало още няколко съсобственика. Била
позападнала. Свидетелката Н.И.си спомня, че страните по делото подменили старата дограма с ПВЦ дограма и външната
врата. Свидетелят Г.М.– баща на ответницата У. установява, че е дал на страните
втория етаж от къщата си на ул.“*******. На този адрес живели дъщеря му Г. и
нейният бивш съпруг С.. Къщата била на един етаж имала и тавански етаж. През
1999 г. имало пожар и направили ремонт
за какъвто имали възможност: измазани стени с тапети. В последствие около май месец 2005 г. дошла Г. с
бебето и започнала да прави ремонт който продължил до към м.август –
м.септември 2005 г. По време на
ремонта С. го нямало. Той дошъл по-късно, бил в чужбина. Г.
плащала на майсторите, но свидетелят М.не
знаел откъде са парите. В последствие
правили ремонт и на къщичката на ул.“******* - свидетелят лично бил водил
майстори там. Не знае дали Г. е
работела. Не може да каже какви доходи е имала и откъде. Предполага, че парите за ремонта са семейни пари,
спечелени в чужбина. Съдът възприема за достоверни и показанията на последните
двама свидетели, тъй като в тях няма противоречия с останалия доказателствен материал и същите
са непосредствени. Именно поради тази причина съдът не намира показанията на
свидетеля М.за заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК.
Не е спорно между страните, че по
отношение на така придобитият имот с първоначална квадратура от 39 кв.м. и заедно
със 17% идеални части от урегулирания поземлен имот, върху който е построена
сградата, съставляващ УПИ V-24, кв. 222 по
плана на гр. София на 31.10.2006 г.,
бил сключен предварителен договор за учредяване право на строеж срещу
задължение за построяване на сграда с жилища, магазини, гаражи и ателиета и
предаване на строителния обект с разрешение за ползване от 06.01.2010 г. Правото
на строеж било учредено от Г. и С.У. в изискуемата от закона форма с нотариален
акт № 196/05.06.2007 г. Като обезщетение
за отстъпеното право на строеж
изпълнителят на обекта – „Р.” ООД следвало да предаде на учредителите – С. и Г.У.
следният новопостроен обект: Апартамент № 1 на първи жилищен или втори
надземен етаж с площ от 76.86 кв.м.
състоящ се от входно антре, баня, тоалетна, две спални , дневна с кухненски
бокс, склад и два балкона, при граници: север – ап. 2, стълбищна площадка и
стълбищна клетка; изток: стълбищна площадка
и ул.“Одрин“ ; юг – калканна стена и запад – вътрешен двор, находящ се
на първи жилищен етаж, кота +2.80, или втори надземен етаж в жилищната сграда в
гр. София, ул. „******* , която сграда е построена в УПИ V-24, кв. 222 по плана на гр. София, заедно с
6.20/100 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, в което е
построена. С Анекс от 05.06.2007 г. било договорено, че за получените в повече
5 кв.м. площ, извън учреденото право на строеж, С. и Г.У. следва да заплатят
сума в размер на 2500 евро. Така на 05.02.2008 г. от разписка на л. 101 се
установява, че ищецът С.У. е заплатил на управителя на „Р.“ ЕООД сумата от 1622 евро. Сума с идентичен размер се
установява от представените извлечения от банковата му сметка, че е била изтеглена на 20.09.2007 г. – т.е. близо
6 месеца преди датата на плащането, отразено в разписката . Последната е частен
свидетелстващ документ, който се намира у длъжника – ищецът С.У. и съдът
приема, че това плащане е извършено от него. По отношение на тази сума следва да се обоснове, че произходът на
средствата също не е установен от ищеца – т.е. същият, макар сумата да е
изтеглена от банковата му сметка, не е установил да имат извънбрачен произход.
Тук следва да се отбележи, че по време на придобиването на имота в
първоначалният му вид и по времето на горното плащане е в сила СК от 1985 г., отменен
ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г. 2009 г., като съгласно
нормата на чл. 19, ал. 3 СК сумите по влоговите сметки на съпрузите се считат
за СИО. Установява се на следващо място, че ответницата Г.У. е платила остатъка
от дължимите 2500 евро, а именно – 878 евро, видно от разписка на л. 36. При
отстъпено право на строеж, както е в процесния случай, правото на
собственост се придобива със завършването на грубия строеж на сградата. Към
този момент се определя и придобивната стойност на имота с оглед вложените за
възникване на обекта на правото на собственост средства. В тази връзка от Разрешение за въвеждане в експлоатация
/ т.нар.Акт 16/ от с № ДК – 07-04 от 16.01.2010 г. е видно, че релевантната дата
за определяне на придобивната стойност на имота – Апартамент № 1 с площ от 76.86
кв.м. състоящ се от входно антре, баня, тоалетна, две спални , дневна с
кухненски бокс, склад и два балкона, при граници: север – ап. 2, стълбищна
площадка и стълбищна клетка; изток: стълбищна площадка и ул.“Одрин“ ; юг – калканна стена и запад –
вътрешен двор, находящ се на първи жилищен етаж, кота +2.80, или втори надземен
етаж в жилищната сграда в гр. София, ул. „******* , която сграда е построена в
УПИ V-24, кв. 222 по плана на гр. София, заедно с
6.20/100 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, в което е
построена, е 16.01.2010 г. При липса на данни ищецът и ответницата да са
извършвали други плащания извън установените 2500 евро по – горе, следва да се приеме,
че придобивната стойност на имота заедно с първоначалната сума от 12 000 евро, възлиза общо на 14 500
евро. За тази сума не се установи по
безспорен и несъмнен начин да съставлява изцяло лични средства, получени чрез
трансформация на цената от продажбата на недвижим имот, собственост на
търговското дружество на ищеца и съставляващо 600 кв.м. от поземлен имот,
находящ се в гр. Варна , Район Аспарухово, землището на кв. „Галата“ ,
представляващ имот № 126 от масив № 072 – имот № 072125 по плана на местността
„Манастира“, VI категория на земята, с начин на трайно ползване – горска стопанска
територия. Този имот не е
индивидуализиран с изискуемите по закон
белези в нито едно от писмените доказателства, ангажирани по делото от ищеца –
и в частност писмата, разкриващи твърдяната симулация, и които би следва да
създадат у съда сигурно убеждение, че „имуществото в гр. Варна, район
Аспарухово” е гореописаният по нотариален акт имот. От приетите по делото
доказателства е видно, че регистрираното
от ищеца търговско дружество
първоначално е било със седалище и адрес на управление в гр. Варна и същото е
имало основен предмет на дейност покупка
и продажба на недвижими имоти. Колко такива имоти и кои конкретно имоти
е притежавало „С.У.” ЕООД за процесния период по делото не беше установено,
както и дали именно от продажбата на 600
кв.м. от поземлен имот, находящ се в гр. Варна , Район Аспарухово, землището на
кв. „Галата“ , представляващ имот № 126 от масив № 072 – имот № 072125 по плана
на местността „Манастира“, са сумите,
открити по сметките на ищеца, тъй като липсва счетоводна документация и годишни финансови отчети. Както е посочено и по – горе изводът на съда за извънбрачен произход на
вложените в придобиването на спорния имот средства следва да е категоричен и
безспорно мотивиран от доказателствата
по делото. Не може да почива на предположения, като например такова, че за
преодоляване на съществувалата в чл. 29 ЗС и чл. 22 КРБ забрана за придобиване
на земя от чужденци, ищецът е придобивал непряко такава, чрез регистрираното от
него българско юридическо лице и въз
основа на това предположение да приеме тези средства, получени чрез заобикаляне
на закона, за лични и вложени в придобиване на процесния апартамент.
Съобразно с изложеното така
предявения иск за установяване на пълна трансформация на лични средства на
ищеца, вложени в придобиването на Апартамент
№ 1 с
площ от 76.86 кв.м. състоящ се от входно антре, баня, тоалетна, две спални ,
дневна с кухненски бокс, склад и два балкона, при граници: север – ап. 2,
стълбищна площадка и стълбищна клетка; изток: стълбищна площадка и ул.“Одрин“ ; юг – калканна стена и запад –
вътрешен двор, находящ се на първи жилищен етаж, кота +2.80, или втори надземен
етаж в жилищната сграда в гр. София, ул. „******* , която сграда е построена в
УПИ V-24, кв. 222 по плана на гр. София, заедно с
6.20/100 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, в което е
построена, е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По разноските:
На ищеца предвид изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани.
На ответната страна по спора – Г.У.
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и
съобразно доказателства за понасянето им се следват разноски за съдебно –
счетоводна експертиза в размер на 350 лв. Претенцията за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. следва да се отхвърли поради
нейната недоказаност. В представения по делото договор за правна защита и
съдействие не са попълнени графите за начин и срок на плащане на договореното
възнаграждение, като не е отразен и начинът на плащане на същото. При това
положение и след съобразяване на
указанията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията
е недоказана и разноски за
адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К.У., ЛНЧ
**********, срещу Г.Г.У., ЕГН **********,
иск по чл. 23, ал. 1 СК за
признаване на установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен
собственик поради пълна трансформация на
лични средства на следния недвижим имот: Апартамент
№ 1 с
площ от 76.86 кв.м. състоящ се от входно антре, баня, тоалетна, две спални ,
дневна с кухненски бокс, склад и два балкона, при граници: север – ап. 2,
стълбищна площадка и стълбищна клетка; изток: стълбищна площадка и ул.“Одрин“ ; юг – калканна стена и запад –
вътрешен двор, находящ се на първи жилищен етаж, кота +2.80, или втори надземен
етаж в жилищната сграда в гр. София, ул. „******* , която сграда е построена в
УПИ V-24, кв. 222 по плана на гр. София, заедно с
6.20/100 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, в което е
построена, като неоснователен.
ПРИЗНАВА за установено, че оспорването на: писмо от 29.10.2004 г. , изходящо от адвокат Д.М.и адресирано до Т.К.;
писмо от 16.11.2004г., изходящо от адвокат Д.М.и адресирано до С.У. с приложен
чек от 01.11.2004 г. за сумата от 45 000 евро, фактурата от 08.03.2005 г.,
изходяща от адвокат Д.М.и писмо от 27.01.2015 г. от Н.К.,
администратор на адвокатски практики, по
реда на чл.193 от ГПК не е доказано
ОСТАВЯ без уважение претенцията на С. К.У., ЛНЧ
**********, за присъждане на разноски
по делото, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. К.У., ЛНЧ
**********, да заплати на Г.Г.У.,
ЕГН *******, сумата от 350.00 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: