Р Е Ш Е Н И Е №
…....
гр. Враца, 18.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия П., като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 882 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два кумулативно обективно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова
молба и уточнителни молби с вх. № 3928/21.03.2018 г. и вх. № 4200/26.03.2018 г.
от „Ерида Трейд“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, чрез упълномощения си
процесуален представител адв. Н.К., против „Феникс” ЕООД, ЕИК *********, с
която са предявени два кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че „Ерида Трейд“ АД /н/ не дължи на „Феникс” ЕООД следните суми: 12
225 лева, съставляваща вземане по изпълнителен лист от 27.02.2013 г., издаден
на основание влязло в сила решение № 662/18.04.2012 г. по т. д. № 197/2010 г.
по описа на САС за разноските в производството и въз основа на който е
образувано изп. д. № 20148630400675 по описа на ЧСИ С.Х., както и че не дължи
сумата от 600 лева, съставляваща вземане по изпълнителен лист от 18.04.2016 г.,
издаден по ч. гр. д. № 376/2015 г. по описа на РС – гр. О. за сторените в това
производство съдебни разноски и присъединен по изп. д. № 20148630400675 по
описа на ЧСИ С.Х., поради извършено прихващане с вземане на дружеството – ищец,
съставляващо платена продажна цена по сключен с ответното дружество
предварителен договор за продажба на недвижими имоти, подлежаща на връщане
поради отхвърляне на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
В исковата и уточнителни молби с вх. №
3928/21.03.2018 г. и вх. № 4200/26.03.2018 г. се твърди, че между ищеца „Ерида
Трейд“ АД като купувач и ответника „Феникс” ЕООД като продавач бил сключен
предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 15.09.2004 г.
Сочи, че продажната цена била уговорена в размер на 145 000 лева и същата
била платена изцяло от купувача на продавача преди подписване на предварителния
договор, за което същият служи като разписка за извършеното плащане. Заявява,
че на 15.09.2004 г. управителят на ищцовото дружество, придружен от свои колеги
и упълномощен адвокат, се срещнали с управителя на „Феникс” ЕООД П.Х. в неговия
офис в гр. О. за сключване на предварителния договор. Х. ги уведомил, че има
задължение по изп. д. № 171/2001 г. по описа на СИС при РС – гр. О., по което
имало насрочена публична продан на недвижимите имоти – предмет на
предварителния договор, като за да бъде спряна проданта, следвало още същия ден
да се внесе сума от 100 000 лева. На същата дата управителят на „Ерида
Трейд“ АД /към този момент ЕООД/ Филип Пепегов внесъл по изп. д. № 171/2001 г.
посочената сума, като установил, че длъжник по делото бил ЕТ „Златком – П.Х.“,
а задължението му било обезпечено с ипотека върху имотите, които били предмет
на предварителния договор. След това разликата между внесената по изпълнителното
дело и цялата продажна цена била заплатена лично на управителя на ответното
дружество, който подписал предварителния договор.
Сочи, че след като „Феникс” ЕООД не
изпълнило задължението си по договора да прехвърли на „Ерида Трейд“ АД /н/ правото
на собственост върху имотите, дружеството – купувач предявило иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за
окончателен. Твърди се още, че с влязло в сила Решение № 662/18.04.2012 г. по
т. д. № 197/2010 г. по описа на САС /недопуснато до касационен контрол с
Определение № 155/06.02.2013 г. по гр. д. № 910/2012 г. по описа на ВКС, III г. о./, предявеният от „Ерида Трейд“ АД /н/ против
„Феникс” ЕООД иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД бил отхвърлен, а
„Феникс” ЕООД се снабдило с изпълнителен лист от 27.02.2013 г. за сторените в
производството разноски в размер на 12 225 лева, въз основа на който било
образувано изп. д. № 20148630400675 по описа на ЧСИ С.Х..
Заявява, че на 11.08.2015 г. по изп. д.
№ 22/2015 г. по описа на СИС при РС – гр. О. се пристъпило към изпълнение –
въвод във владение на недвижим имот, отдаден под наем на трето за спора лице,
което било осъдено с влязло в сила решение да върне фактическата власт върху
имота на наемодателя. При въвода съдебният изпълнител установил, че „Ерида
Трейд“ АД /н/ владее имота непрекъснато от 15.09.2004 г. – преди образуване на
делото и му предоставил тридневен срок да поиска от РС – гр. О. спиране на
изпълнението. Било образувано ч. гр. д. № 376/2015 г. по описа на РС – гр. О.,
като с Определение № 209/23.11.2015 г. молбата за спиране на изпълнението по
изп. д. № 22/2015 г. по описа на СИС при РС – гр. О. била оставена без уважение
и „Ерида Трейд“ АД /н/ било осъдено да заплати на „Феникс” ЕООД сумата от 600
лева – разноски в производството. Определението било потвърдено от ОС – гр.
Враца. Впоследствие „Феникс” ЕООД се снабдило с изпълнителен лист от 18.04.2016
г. против ищцовото дружество, издаден по ч. гр. д. № 376/2015 г. по описа на РС
– гр. О. за сторените в това производство разноски в размер на 600 лева, който
бил присъединен по изп. д. № 20148630400675 по описа на ЧСИ С.Х.. Заявява, че
сумите по двата изпълнителни листа не били платени от страна на ответника,
поради което няма право да ги претендира като извършени разноски. На следващо
място, счита, че са налице предпоставките на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД за
прихващане на вземанията на дружествата до размера на по – малкото. Твърди се,
че платената по предварителния договор за покупко – продажба на недвижими имоти
от 15.09.2004 г. цена в размер на 145 000 лева подлежи на връщане,
доколкото ответното дружество не оспорва получаването й, а искът по чл. 19, ал.
3 ЗЗД е отхвърлен с влязло в сила решение, както и че са налице предпоставките
за прихващане на двете вземания до размера на по – малкото, тъй като вземането
на ищеца е ликвидно и изискуемо. Излага съображения, че елементите на
фактическия състав на чл. 103 ЗЗД са възникнали след приключване на
производството, в което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен и по което е
издадено изпълнителното основание.
Иска се постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът
„Ерида Трейд“ АД /н/ не дължи на ответника „Феникс” ЕООД вземанията по двата
посочени изпълнителни листа, въз основа на които е образувано изп. д. №
20148630400675 по описа на ЧСИ С.Х., както следва: сумата от 12 225 лева,
съставляваща вземане по изпълнителен лист от 27.02.2013 г., както и сумата от
600 лева, съставляваща вземане по изпълнителен лист от 18.04.2016 г., поради
извършено прихващане с вземане на ищеца „Ерида Трейд“ АД /н/ към ответника
„Феникс” ЕООД в размер на 145 000 лева. Претендира присъждане на сторените
в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил отговор от „Феникс“ ЕООД чрез упълномощения процесуален представител
адв. Г.П., с който се оспорват предявените искове на първо място като
недопустими, а на следващо – като неоснователни. Счита, че не са налице факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производствата, по които са
издадени изпълнителните основания, поради което исковете по чл. 439, ал. 1 ГПК
са недопустими. Оспорва довода на ищеца, че сумите по изпълнителните листове не
са дължими, тъй като не били реално заплатени от „Феникс” ЕООД, като заявява,
че съдебните актове, с които тези суми са присъдени като разноски, са влезли в
законна сила, а съответните възражения ищецът следвало да заяви в хода на
производствата. На второ място, оспорва наличието на предпоставките за
прихващане по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, тъй като до предявяване на иска от ищеца
не е отправено надлежно волеизявление за прихващане до ответника, нито такова е
направено с исковата молба, поради което не може да се приеме, че е настъпил
ефектът на извънсъдебното прихващане, на което се позовава ищецът. Ето защо се
иска предявените искове да бъдат оставени без разглеждане и производството по
делото да бъде прекратено. В случай че съдът приеме исковете за допустими,
ответникът оспорва същите, като заявява, че до предявяване на иска ищецът не е
извършил прихващане с вземанията на ответника чрез валидно волеизявление. Счита
още, че не са налице предпоставките чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, тъй като не е налице
вземане на ищеца спрямо ответника. Заявява, че „Феникс” ЕООД не дължи на ищеца
сумите, които се твърди в исковата молба, като този факт е установен със сила
на пресъдено нещо с влязлото в сила решение на САС, в мотивите на което е
прието, че ищецът не е заплатил продажната цена по предварителния договор за
покупко – продажба на недвижими имоти. На следващо място, счита, че не е налице
идентичност на субектите, тъй като длъжник по изп. д. № 171/2001 г. по описа на
СИС при РС – гр. О., по което ищецът твърди, че е внесъл определена парична
сума, е ЕТ „Златком – П.Х.“, а не ответника „Феникс” ЕООД. Заявява още, че дори
и „Ерида Трейд“ АД да има вземане спрямо ответника, то не е ликвидно и
изискуемо. С оглед всички тези съображения заявява, че прихващане не може да
бъде извършено, тъй като не са налице предпоставките за това. На последно място
заявява, че активното вземане е погасено по давност. Иска се предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени сторените в
производството разноски.
Третото
лице – помагач ЕТ „Златком – П.Х.Х.“
изразява становище, че няма никакъв правен интерес от участие в производството,
нито от привличането му като трето лице помагач. Сочи, че се касае за чужд до
фирмата му правен спор между други търговци.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа следното:
С доклада по делото, неоспорен от
страните, за безспорни между тях и поради това ненуждаещи се от доказване са
обявени следните обстоятелства: че против ищеца и в полза на „Феникс“ ЕООД са
издадени изпълнителен лист от 27.02.2013 г., издаден от ОС – гр. Враца въз
основа на влязло в сила решение № 662/18.04.2012 г. по т. д. № 197/2010 г. по
описа на САС за сумата от 12 225 лева, въз основа на който е образувано
изп. д. № 20148630400675 по описа на ЧСИ С.Х., както и изпълнителен лист от
18.04.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 376/2015 г. по описа на РС – гр. О. за
сумата от 600 лева, присъединен по изп. д. № 20148630400675 по описа на ЧСИ С.Х..
Горното се установява и от приложените
по делото копия от посочените изпълнителни листове /л. 53 – 54/, както и от
приетото копие от изп. д. № 20148630400675 по описа на ЧСИ С.Х..
От приложения предварителен договор от
15.09.2004 г. /л. 20 – 22/ е видно, че
„Феникс“ ЕООД в качеството си на продавач се е задължило да прехвърли на „Ерида
Трейд“ АД /н/ в качеството му на купувач собствените си недвижими имоти,
подробно описани в чл. 1 от договора. В чл. 2.2. е посочено, че купувачът е
изплатил на продавача цялата цена в размер на 145 000 лева преди
подписване на договора, за което същият служи за разписка за плащането.
С влязло в сила Решение №
662/18.04.2012 г. по т. д. № 197/2010 г. по описа на САС /л. 83 – 90/ е
отменено Решение № 63/25.02.2010 г. по гр. д. № 158/2008 г. по описа на ОС –
гр. Враца /л. 24 – 30/ и предявеният от „Ерида Трейд“ АД /н/ против „Феникс”
ЕООД иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяванеьс окончателен на
предварителния договор от 15.09.2004 г. е отхвърлен, а „Ерида Трейд“ АД /н/ е осъдено да заплати на
„Феникс” ЕООД разноски в производството в размер на 8 725 лева.
С Определение № 155/06.02.2013 г. по
гр. д. № 910/2012 г. по описа на ВКС, III г. о.
/л. 91 – 93/, решението не е допуснато до касационен контрол и „Ерида Трейд“ АД
/н/ е осъдено да заплати на „Феникс” ЕООД разноски в производството в размер на
3 500 лева.
„Феникс” ЕООД се снабдило с
изпълнителен лист от 27.02.2013 г. за сторените в производството пред
въззивната и касационната инстанции разноски в размер на общо 12 225 лева,
въз основа на който било образувано изп. д. № 20148630400675 по описа на ЧСИ С.Х..
С Определение от 01.04.2016 г. по ч.
гр. д. № 189/2016 г. по описа на ОС – гр. Враца е потвърдено Определение №
209/23.11.2015 г. по ч. гр. д. № 376/2015 г. по описа на РС – гр. О., с което молбата
за спиране на изпълнението по изп. д. № 22/2015 г. по описа на СИС при РС – гр.
О. била оставена без уважение и „Ерида Трейд“ АД /н/ било осъдено да заплати на
„Феникс” ЕООД сумата от 600 лева – разноски в производството.
„Феникс” ЕООД се снабдило с изпълнителен лист
от 18.04.2016 г. против ищцовото дружество, издаден по ч. гр. д. № 376/2015 г.
по описа на РС – гр. О. за сторените в това производство разноски в размер на
600 лева, който бил присъединен по изп. д. № 20148630400675 по описа на ЧСИ С.Х..
Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
Приложените
вносна бележка от 15.09.2004 г. /л. 18/, разходен касов ордер № 855-1 от
08.09.2004 г. /л. 19/, Постановление от 28.09.2005 г. на СИС при РС – гр. О. по
изп. д. № 171/2001 г. /л. 31 – 32/, постановления на РП – гр. Враца /л. 33 –
38/ са неотносими към настоящия спор и не установяват нито един от твърдените
от ищеца факти и обстоятелства.
Така
от РКО от 08.09.2004 г. се установява,
че адв. К. е получил от „Ерида Трейд“ ЕООД в брой сумата от 90 000 лева,
но какво е било предназначението не се установява от документа, нито от други
доказателства по делото. От вносна
бележка от 15.09.2004 г. се установява, че на посочената дата по банкова сметка
*** „Съдия изпълнител“ са постъпили
90 000 лева с основание „вноска по изп. д. 171/2001“, но в бележката не се
съдържат идентификационни данни за вносителя на тази сума,
От
Постановление от 28.09.2005 г. на СИС при РС – гр. О. по изп. д. № 171/2001 г.
единствено се установява, че цитираното изпълнителното дело е прекратено поради
изплащане на сумите.
Представените
2 броя постановления на РП – гр. Враца за отказ да се образува досъдебно
производство също са неотносими към спора и не установяват абсолютно никакви
факти, релевантни за спорното право.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „Ерида Трейд“ АД /н/ не дължи на „Феникс”
ЕООД следните суми: 12 225 лева, съставляваща вземане по изпълнителен лист от
27.02.2013 г., издаден от ОС – гр. Враца на основание влязло в сила решение №
662/18.04.2012 г. по т. д. № 197/2010 г. по описа на САС за разноските в
производството и въз основа на който е образувано изп. д. № 20148630400675 по
описа на ЧСИ С.Х., както и че не дължи сумата от 600 лева, съставляваща вземане
по изпълнителен лист от 18.04.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 376/2015 г. по
описа на РС – гр. О. за сторените в това производство съдебни разноски и
присъединен по изп. д. № 20148630400675 по описа на ЧСИ С.Х., поради извършено
прихващане до размера на по – малкото с вземане на дружеството – ищец към
дружеството – ответник в размер на 145 000 лева, съставляващо платена
продажна цена по сключен с ответното дружество предварителен договор за
продажба на недвижими имоти от 15.09.2004 г., подлежаща на връщане поради
отхвърляне с влязло в сила решение на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Исковете са допустими, с
оглед твърденията на ищеца. Предпоставка за допустимост на този иск, както
предвижда чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се позовава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В настоящия случай ищецът твърди, че след приключване
на съдебното дирене в производствата, по които са издадени изпълнителните
основания, послужили за издаване на изпълнителен лист от 27.02.2013 г., издаден
от ОС – гр. Враца и на изпълнителен лист от 18.04.2016 г., издаден по ч. гр. д.
№ 376/2015 г. по описа на РС – гр. О., са настъпили последиците на прихващане,
извършено от него със свое вземане срещу ответника. В този смисъл исковете са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Безспорно прихващането
между двете насрещни вземания, настъпило след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, е нов факт по
смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК, който е основание за оспорване дължимостта на
вземането по този ред. След като са наведени твърдения, че са налице последващи
устните състезания фактически обстоятелства, които погасяват или изключват
правото на принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост
на иска с правно основание чл. 439 ГПК. Осъществили ли са се твърдените факти и
годни ли са те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по
основателност на предявения иск, а не за неговата допустимост.
Защитата
на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес се
осъществява по исков път, чрез предявяване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК. Този
иск по съществото си е отрицателен установителен иск за оспорване на вземането,
който може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е постановено решението, което
се изпълнява.
За основателността на предявения иск в
тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, обуславящи съществуването и
дължимостта на отричаното от ищеца вземане, а именно: че разполага с изпълнителни
листове за сумите, чиято дължимост ищецът оспорва.
В
тежест на ищеца е да установи своето правопогасяващо възражение – че са налице
елементите от фактическия състав на извънсъдебното прихващане, а именно: 1.
Съществуването на действителни насрещни вземания на страните с предмет пари или
еднородни заместими вещи към момента на изявлението за прихващане; 2.
Идентичност на субектите по правоотношенията; 3. Активното вземане на
кредитора, който прихваща, да е изискуемо и ликвидно /безспорно по основание и
установено по размер/; 4. Пасивното вземане да е изпълняемо; 5. Изявление за
прихващане от ищеца, достигнало до насрещната страна.
Предпоставките,
чието доказване е в тежест на ответника, са приети за безспорни между страните
– че против ищеца и в полза на „Феникс“ ЕООД са издадени изпълнителен лист от
27.02.2013 г., издаден от ОС – гр. Враца въз основа на влязло в сила решение №
662/18.04.2012 г. по т. д. № 197/2010 г. по описа на САС за сумата от
12 225 лева, въз основа на който е образувано изп. д. № 20148630400675 по
описа на ЧСИ С.Х. и изпълнителен лист от 18.04.2016 г., издаден по ч. гр. д. №
376/2015 г. по описа на РС – гр. О. за сумата от 600 лева, присъединен по изп.
д. № 20148630400675 по описа на ЧСИ С.Х..
На първо място, възраженията на ищеца, че сумите по
двата изпълнителни листа не били платени от страна на ответника, поради което
няма право да ги претендира като извършени разноски, са несъстоятелни и въобще
обсъждането им е недопустимо в настоящото производство. Тези суми са присъдени
на ответника като разноски с влезли в сила съдебни актове, които настоящият
състав няма право да ревизира. Въпросът за разноските следва да се реши именно
в производството, в което са сторени, а пререшаването му в последващо такова е
недопустимо. До приключване на устните състезания в съответното производство
страните могат да правят възражения срещу претендираните от насрещната страна
разноски – срещу реалното им извършване и техния размер /прекомерност/. След
този момент всякакви възражения са недопустими.
Всички искания, свързани с присъждане на разноски в
производството или възражения срещу претендираните от насрещната страна
разноски, следва да бъдат заявени от страните до приключване на устните
състезания в съответната инстанция – по арг. от чл. 80 ГПК. Съгласно т. 11 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски
по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в
което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Това е и
моментът, до който могат да се представят доказателства за плащане на
разноските, за да могат да бъдат присъдени с крайния съдебен акт, както изисква
чл. 81 ГПК. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са
изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при
постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя
съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални
действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.
Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови
доказателства, включително искания за присъждане на разноски, съответно
доказателства за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява
искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде
заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред
съответната инстанция /т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
На следващо място, ищецът „Ерида Трейд“ АД /н/ не установи
своето правопогасяващо възражение – че са налице елементите от фактическия
състав на материалноправното прихващане.
Не се установява вземането на ищеца, което е активното
вземане, да е изискуемо и ликвидно /безспорно по основание и установено по
размер/, нито да е налице валидно изявление за прихващане от ищеца, достигнало
до насрещната страна.
Абсолютно несъстоятелни са твърденията на ищеца, че
прихващането е извършено по силата на закона /заявено в исковата молба/, както
и че вземането му в размер на 145 000 лева е ликвидно и изискуемо, тъй
като била налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – задължение на ответното
дружество да върне полученото от ищеца съответно или без основание, или поради
неосъществено основание /заявено в уточнителна молба вх. № 4200/26.03.2018 г./
На първо място, последиците на материалноправното
прихващане не настъпват по силата на закона, а единствено при наличието на
предвидените в чл. 103 и чл. 104 ЗЗД предпоставки, установяването на които е в
доказателствена тежест на ищеца. Прихващането като способ за погасяване на задължение е
предвиден в разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, като за извънсъдебното прихващане
задължително е необходимо наличието на предпоставките по чл. 103–105 ЗЗД за ликвидност
и изискуемост на активното вземане. Материалноправният ефект на изявлението за прихващане
е погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях и то с
обратна сила – от деня, в който са били налице условията за извършването му.
Следователно прихващането няма как да
стане „по силата на закона“.
На следващо място, ищецът не е ангажирал доказателства
за воден иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, по който да е налице влязло в сила
съдебно решение в негова полза, за да се позовава на настъпила ликвидност и
изискуемост на вземането си на това основание. Следва да се посочи, че
отхвърлянето на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на
предварителния договор за окончателен в никакъв случай не влече като законна
последица автоматично задължение на продавача да върне полученото по договора.
За това е необходимо от купувача да бъде заявено изрично искане – дали чрез
насрещен иск или в самостоятелно исково производство. Твърдения и доказателства
в тази посока не са ангажирани от ищеца, нито във влезлите в сила съдебни
актове се съдържа произнасяне в този смисъл /с изричен осъдителен диспозитив/.
В случая след като ответникът оспорва вземането на
ищеца, то очевидно същото не е ликвидно /съществуването и размерът му не са
безспорни/. А по отношение на неликвидни вземания прихващане може да се извърши
само чрез насрещен иск или възражение в хода на висящ процес и то от ответника.
Чл. 104, ал. 1 ЗЗД изисква валидно изявление за
прихващане от ищеца, достигнало до насрещната страна, за което ищецът не е
представил доказателства. Недоказано и голословно е твърдението, заявено в
уточнителна молба вх. № 4200/26.03.2018 г., че волята му за извънсъдебно
прихващане била изразена многократно устно от представляващия „Ерида Трейд“ АД
/н/ в разговори с управителя на „Феникс“ ЕООД.
Волеизявлението за прихващане е едностранна сделка, която обаче се нуждае от
получаване. Затова то трябва да е отправено до другата страна и да е достигнало
до нейното знание и този факт подлежи на доказване с допустимите по ГПК
доказателствени средства, каквито не са представени в настоящото производство.
Неоснователен е и доводът на ищеца, заявен в
уточнителна молба вх. № 3928/21.03.2018 г., че исковата молба е валидно
изявление за прихващане.
Според правната теория и константната съдебна
практика, възражението за прихващане е само средство за защита срещу
първоначалния иск и е елемент единствено от правото на зашита на ответника
срещу предявения срещу него иск /така Решение № 134/11.11.2011 г. по т. д. № 61/2011
г., ВКС, I т.о. и Решение № 215/28.08.2012 г. по т. д. № 895/2010 г., ВКС, II т. о./. Ето защо ищецът няма право да прави
„възражение за прихващане” с исковата си молба. Такова волеизявление
категорично не може да се приеме и като факт, настъпил след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Дори и допустимо прихващане с искова молба /а то не е, доколкото
едва с влизане в сила на решението спорното, неликвидно насрещно вземане става
ликвидно и за разлика от извънсъдебното прихващане, то се извършва занапред/, чл.
439, ал. 2 ГПК изисква искът да се основава на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, но преди предявяване на иска по чл. 439 ГПК предвид
отрицателно установителния му характер. Ако се приеме, че волеизявлението за
прихващане би могло да се направи с исковата молба, то прихващането евентуално
би настъпило в един бъдещ момент и няма да е налице към момента на предявяване
на исковата молба, както изисква чл. 439 ГПК.
От друга страна обаче неоснователни са доводите на
ответника, че „Ерида Трейд“ АД /н/ не разполага изобщо с каквото и да било
вземане срещу „Феникс“ ЕООД, тъй като с влязло в сила Решение № 662/18.04.2012
г. по т. д. № 197/2010 г. по описа на САС със сила на пресъдено нещо било
установено, че ищецът не е заплатил суми по предварителния договор за покупко –
продажба или по изпълнително дело, което било причина предявеният иск за
обявяването му за окончателен да бъде отхвърлен. В диспозитива на цитираното
съдебно решение не се съдържа изрично произнасяне на съда по посочения факт –
че ищецът не е заплатил суми по предварителния договор за покупко – продажба
или по изпълнително дело. Дори съдът да се е произнесъл по това обстоятелство в
мотивите на решението си, същите не се ползват със сила на пресъдено нещо. За
да се ползва със СПН, за установяването на даден факт следва да се води нарочно
производство по чл. 124, ал. 4, изр. последно ГПК и то единствено в допустимите
от закона случаи, като в такъв случай ще бъде постановен изричен диспозитив,
снабден със СПН. Същото се отнася и за оспорване истинността на даден документ
– по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК или по чл. 193 и чл. 194 ГПК, в които
случаи се решава със сила на пресъдено нещо спорът относно истинността на
документа. Оспорването истинността на документ по чл. 193, ал. 1 ГПК
представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за
установяване неистинност на документ /така т. 1 от Тълкувателно решение №
5/14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г., ВКС, ОСГТК/. В настоящия случай в
Решение № 662/18.04.2012 г. по т. д. № 197/2010 г. по описа на САС не се
съдържа диспозитив относно истинността на предварителния договор, поради което
и не може да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо по този въпрос.
Не се установява „Ерида Трейд“ АД /н/ да има вземане
срещу третото лице помагач ЕТ „Златком – П.Х.“. А всички твърдения за плащане
на задължения на ЕТ „Златком – П.Х.“ по изп. д. № 171/2001 г. по описа на СИС
при РС – гр. О. са голословни и неподкрепени с никакви доказателства.
С оглед всичко гореизложено кумулативно обективно
съединените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
предявени от „Ерида Трейд“ АД – в несъстоятелност против „Феникс“ ЕООД са
неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква
за ответното дружество .
Видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 10.05.2018 г. /л. 94/, сключен между „Феникс“ ЕООД и
адв. Г.П., уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е платено
изцяло в брой, за което договорът служи като разписка. С оглед
неоснователността на предявените искове, „Ерида
Трейд“ АД – в несъстоятелност следва да бъде осъдено да заплати на ответното
дружество сумата от 600 лева – разноски в настоящото производство.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Ерида Трейд“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, СО – район Младост, ж. к. „Младост 1“, бл.
1Д, вх. А, ет. 3, ап. 5, против „Феникс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Враца, ******, кумулативно обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че „Ерида Трейд“ АД /н/ не дължи на „Феникс” ЕООД
следните суми: 12 225 лева /дванадесет
хиляди двеста двадесет и пет лева/, съставляваща вземане по изпълнителен лист
от 27.02.2013 г., издаден от ОС – гр. Враца на основание влязло в сила решение
№ 662/18.04.2012 г. по т. д. № 197/2010 г. по описа на САС за разноските в
производството и въз основа на който е образувано изп. д. № 20148630400675 по
описа на ЧСИ С.Х., както и сумата от 600
лева /шестстотин лева/, съставляваща вземане по изпълнителен лист от
18.04.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 376/2015 г. по описа на РС – гр. О. за
сторените в това производство съдебни разноски и присъединен по изп. д. №
20148630400675 по описа на ЧСИ С.Х., поради извършено прихващане до размера на
по – малкото с вземане на дружеството – ищец към дружеството – ответник в
размер на 145 000 лева, съставляващо платена продажна цена по сключен с
ответното дружество предварителен договор за продажба на недвижими имоти от
15.09.2004 г., подлежаща на връщане поради отхвърляне с влязло в сила решение
на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Ерида Трейд“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
СО – район Младост, ж. к. „Младост 1“, бл. 1Д, вх. А, ет. 3, ап. 5, ДА ЗАПЛАТИ на „Феникс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ******, сумата от 600,00 лева /шестстотин лева/ -
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на ищеца ЕТ „Златком – П.Х.Х.“, ЕИК *********.
Районен съдия: …………………………….