№ 611
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. Т.А
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110210436 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И. С.“ ЕООД, с ЕИК:/хххх/ със седалище и
адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя К. Д. С. с ЕГН-
********** срещу Наказателно постановление /НП/ №556891-
0123154/22.01.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“- София в Централно управление на Национална агенция за
приходите /НАП/, с което на дружеството- жалбоподател на основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗАНН.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Същият излага доводите си, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати редица
съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили
1
същото, поради което представляват самостоятелно основание за отмяна на
крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че е нарушена
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото процесното НП е издадено
след изтичането на шестмесечен срок от съставянето на акта за установяване
на административно нарушение. На следващо място по същество на
вмененото нарушение се сочи, че не е осъществен състава на
административно нарушение, за което на дружеството е ангажирана
отговорността, а се касае за бездействие от страна на служителя, приел
плащането. Алтернативно застъпва становище за наличие на маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“-
София в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/,
чрез процесуалния си представител, моли да се потвърди наказателното
постановление.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№0123154 от 15.07.2020 г., съставен от свидетеля Ю. Т. Т. на длъжност
инспектор по приходите в ЦУ на НАП е установено, че на същата дата -
15.07.2020 г., в 11:45 часа е извършена проверка на търговски обект,по
смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ магазин за наргилета,
находящ се в /адрес/, стопанисван от жалб.„И. С.“ ЕООД, ЕИК:/хххх/. При
проверката е установено, че при извършена контролна покупка от страна на
проверяващите на 1кг. въглени за наргиле на стойност 10 лв., заплатена в
брой от Ф. Р. –главен инспектор по приходите в ГД „ Фискален контрол” при
ЦУ на НАП, плащането е било прието от Р. Д. – продавач консултант в обекта
за сметка на „И. С.“ ЕООД, ЕИК:/хххх/, за което не е била издадена фискална
2
касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство
модел „Датекс“ с ИН на ФУ: DT671494 и ФП №02671494. Плащането е било
осъществено преди легитимирането на органите на НАП. От фискалното
устройство бил отпечатан ДФО и КЛЕН за посочената дата – 15.07.2020 г., от
който е видно, че горепосочената продажба на стойност 10.00 лв. не е
регистрирана чрез издаване на фискален бон от монтираното в обекта
фискално устройство, както и че същият е с оборот 0.00 лв.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл.118, ал.1 от
ЗДДС.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили писмени възражения.
Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление
/НП/ №556891-0123154/22.01.2021 г. на Началник на отдел „Оперативни
дейности“- София в Централно управление на Национална агенция за
приходите /НАП/, с което на дружеството- жалбоподател на основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Ю. Т. Т.,които съдът намира за последователни, логични и
непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
3
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
извършеното от жалбоподателя административно нарушение- същият не е
изпълнил задължението си да регистрира и отчете извършената от него
доставка/продажба в търговския обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ.
Санкционната норма на чл. 185, ал.1 от ЗДДС предвижда, че на лице,
което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.
42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното наказателно постановление, тези
на чл. 57 ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на АУАН, е описано
нарушението чрез съставомерните му признаци. В този смисъл е налице и
пълно описание на нарушението, за което на жалбоподателя е ангажирана
административно-наказателна отговорност и същото кореспондира с
описанието на нарушението, изложено в наказателното постановление.
Нарушението, за което е наложено административно наказание е формално
по своя характер. Изпълнителното деяние се състои в бездействие, а именно
неизпълнение на задължение за направено плащане да се издаде фискална
касова бележка от инсталираното в обекта фискално устройство.
Съдът обаче констатира, че НП не е издадено в предвидения в чл.34,
ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок от съставяне на АУАН. Последният е
съставен на 15.07.2020 г., а НП е издадено на 22.01.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на
4
вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни
жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се
прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно чл.
183, ал. 3 от НПК срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в
съответния ден на последната седмица или на съответното число на
последния месец. Когато последният месец няма съответно число, срокът
изтича в последния ден на месеца. В случая срокът за изготвяне на НП изтича
на 15.01.2021 г. Ето защо това е и последният ден, в който е могло да бъде
издадено НП. Издаването на НП на 22.01.2021 г. е съществено процесуално
нарушение, доколкото съобразно посоченото в чл.34, ал.3 от ЗАНН е
следвало производството да бъде прекратено.
По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове
по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички
правомощия на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на
отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на
материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е
материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява
възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че
продължителното бездействие на правоимащите субект
(административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на
несигурност в правния мир. В този смисъл е Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на Върховния административен съд. Не са налице данни за спиране и
прекъсване на този срок, поради което издаването на НП след срока по чл.34,
ал.3 от ЗАНН води до неговата незаконосъобразност.
При този изход от делото, с оглед направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във
вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски следва да се присъдят в полза на
жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна, а именно сумата от 300.00
лева /триста/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие от 10.01.2022 г.,
от който е видно, че жалбоподателят е заплатил сумата от 300,00 лв. за
5
процесуално представителство от адвокат Л. Христова И. в настоящото
производство. Същото не е прекомерно и е съобразено с действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №556891-
0123154/22.01.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“- София в Централно управление на Национална агенция за
приходите /НАП/, с което на жалбоподателя „И. С.“ ЕООД, с ЕИК:/хххх/ със
седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя К. Д.
С. с ЕГН-********** на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500
/петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от
ЗАНН.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ -
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ да заплати на жалбоподателя „И. С.“ ЕООД, с
ЕИК:/хххх/ със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от
управителя К. Д. С. с ЕГН-********** сумата от 300.00 лв. /триста лева/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6