Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.11.2017
г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав в публичното заседание,
проведено на шести ноември две хиляди и седемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИНА ДОНЧЕВА
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д.
№ 605 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 129 от 28.08.2017 г.,
постановено по гр. д. № 215/2017 г., Ботевградският районен съд е признал за
незаконно и отменил уволнението на Р.А.П., извършено със заповед № 1/05.01.2017
г. на председателя на Н.ч. „З.1.”***; възстановил е Р.А.П. на заеманата преди
уволнението длъжност „читалищен секретар; осъдил е Н.ч. „З.1.”*** да заплати на
Р.А.П. сумата 4653,76 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението за периода от 07.01.2017 г. до 07.07.2017
г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане
на сумата. Ответникът е осъден да заплати в полза на Ботевградския районен съд
сумата 286,15 лв. дължима държавна такса по исковете и сумата 100 лв. за
направени разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Сочи се в жалбата, че при постановяване на решенето съдът не е
обсъдил доводите на ответника и представените от него писмени доказателства,
както и събраните гласни такива; в решението не били обсъдени обстоятелствата
по назначаването на ищеца като секретар на читалището, описани в отговора на
исковата молба и подкрепени с доказателства. Излагат се възражения срещу извода
на районния съд за липса на доказателства, че се касае за длъжност, която ще се
заема за определен срок, като в тази връзка се сочи, че от доказателствата по
делото следва извод, че е взето решение от органа, който сключва договор със
секретаря, за срочност на трудовото правоотношение с конкретен срок от три
години. Излагат се и доводи и срещу
извода на съда, че в сключеното допълнително споразумение не са посочени
причините по § 1, т. 8 от КТ, тъй като според жалбоподателя, срочността е определена
с решенията на настоятелството, с които ищецът се е съгласил, подписал е
споразумението по чл. 107 от КТ и не е възразил срещу клаузите за договора за
срок. Релевира се и възражение, че след като
трудовият договор не е обявен за недействителен по реда на чл. 74, ал. 1 от КТ,
то съгласно ал. 4 на същата разпоредба, ищецът не може да се позовава на
недействителност на договора или отделни негови клаузи, което било формално
правно основание за отхвърляне на исковете по чл. 433, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Сочи, че предявяването на такъв инцидентен установителен
иск е погасен по давност, както и че ищецът е следвало да възрази срещу
клаузата с уговорения срок при първоначално уговаряне на условията на трудовото
правоотношение /07.01.2014 г./, като погасителната давност за оспорване на
възникването на трудовото правоотношение е изтекла на 07.01.2017 г., и съдът
незаконосъобразно се е произнесъл по недействителността на клаузи от договора,
без да е сезиран с това. Излага се съображение, че са налице важни обективни
причини, визирани в § 1, т. 8 от ДР на КТ, и не е задължително те да бъдат
изрично записани в споразумението по чл. 107 от КТ, тъй като то няма характер
на трудов договор.
Ответникът по въззивната жалба
оспорва същата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано
по предявени от Р.А.П. срещу Н.ч. „З.1.”*** искове за признаване на незаконността и
отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 1/05.01.2017 г. на
председателя на читалището; за възстановяване на ищеца на заеманата от него
преди уволнението длъжност „читалищен секретар”; за осъждане на ответника да му
заплати сумата 4653,76 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
поради уволнението в периода от 07.01.2017 г. до 07.07.2017 г., ведно със
законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът
е бил назначен на работа при ответното читалище със срочен трудов договор със
срок за изпитване, въз основа на проведен конкурс. Твърди, че още при
сключваното на договора не били налице предпоставките за сключване на срочен
трудов договор. С допълнително споразумение между страните бил определен нов
срок на трудовия договор от две години, като в това споразумение също не били
отразени обстоятелствата, които да обуславят срочния характер на трудовото
правоотношение, а ищецът не е направил писмено искане по смисъла на чл. 68, ал.
4 от КТ. С оспорваната заповед трудовото му правоотношение било прекратено като основание в заповедта било посочено
„поради изтичане на уговорения срок”. Ищецът излага възражение, че трудовият
договор и допълнителното споразумение били сключени в нарушение на разпоредбите
на чл. 58, ал. 3 и ал. 4, вр. § 8 от ДР на КТ, поради което уговореният в тях модалитет /срок/ е недействителен, и на основание чл. 68,
ал. 5 от КТ, същият се смята за сключен за неопределено време, поради което прекратяването
на трудовото правоотношение поради изтичане на срока е незаконосъобразно.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Не оспорва, че ищецът е
бил назначен на длъжността „читалищен секретар” след проведен конкурс. Твърди,
че в конкурсната документация е съществувало изрично изискване кандидатите да
представят концепция за развитие на читалището за следващите три години, което
изискване е било с оглед намерението да се сключи срочен трудов договор с
избрания кандидат. В сключените между страните трудов договор и допълнително
споразумение, имащи ролята на споразумения по чл. 107 от КТ, страните взаимно
са уговорили срок на трудовото правоотношение, като волята на страните е била
за срочно правоотношение. Твърди, че през времето, когато ищецът се е явил на
конкурса, а и повече от година след това, той е работил на друго място по
трудов договор, което се явява важна причина по § 1, т. 8 от ДР на КТ. Сочи, че
след като не става въпрос за обикновен трудов договор, а за подписване на
споразумение между тях във взаимен интерес, изискванията на чл. 68, ал. 1 от КТ
не са меродавни за този вид правоотношения, възникнали въз основа на конкурс.
Въвежда се възражение, че след като ищецът не е възразил срещу уговорения срок
при първоначалното уговаряне на условията на трудовото правоотношение, е
изтекла тригодишната погасителна давност за оспорване на възникването на
трудовото правоотношение, поради което исковата претенция е погасена по
давност. Излага се довод, че ищецът не е предявил иск по чл. 74, ал.1 т. 4 от КТ, но и такъв иск е погасен по давност, тъй като не е предявен в тригодишния
срок от датата на сключването на първоначалното споразумение по чл. 107 от КТ.
Оспорва се претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ, като се твърди, че ищецът не е
останал без работа след прекратяване на трудовото му правоотношение.
Въззивният съд,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че фактическата
обстановка по делото е детайлно и коректно установена в мотивите на обжалваното
решение въз основа на събраните пред него доказателства, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящото решение, като препраща към нея на
основание чл. 272 от ГПК.
От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя да нарушение на разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от КТ предвид
направеното в исковата молба оспорване на действителността на уговорката срок в
сключените между страните трудов договор и допълнително споразумение към него.
Действителността на трудовия
договор /или отделни клаузи от него/ може да се предяви, както с отделен иск по
чл. 74, ал. 1 от КТ /включително инцидентен установителен
иск/, така и с довод или възражение на страните за преюдициално
произнасяне по обусловен от нея трудов спор. Разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от КТ е в смисъл, че страните не могат да се позоват извънсъдебно на
недействителността на трудовия договор и на последиците й. Тя се прилага в
отношенията им след като съдът я е обявил по предявен иск, поради което, ако
контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е
недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира
съда, за да се произнесе по неговата действителност. В производството по чл.
344, ал. 1 от КТ страните могат да въвеждат възражения за незаконосъобразност
на определени клаузи от договора, които имат отношение към законосъобразното му
прекратяване, без това да е обвързано от
предходно съдебно установяване на недействителността им, като в мотивите на
съдебно решение съдът следва да прецени тяхната действителност. С оглед на това
е неоснователно направеното в жалбата възражение, че трудовият договор не е бил
обявен за недействителен по съдебен ред и позоваването в тази връзка на
разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от КТ. Неоснователно е направеното възражение за
погасяване по давност на предявените искове, тъй като тригодишният давностен срок за исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ започва
да тече от момента на прекратяването на трудовото правоотношение /чл. 358,
ал.2, т. 1 от КТ/, а не от момента на постигане на уговорка относно оспорената
клауза на договора, която се твърди да е недействителна, както счита
жалбоподателят.
В производството по чл. 344, ал.
1 от КТ в тежест на ответника - работодател е да докаже предпоставките за
законосъобразно упражняване на правото му да прекрати договора, с оглед
наведените от ищеца конкретни оплаквания и възражения срещу законосъобразността на уволнението.
Трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено едностранно от работодателя на основанието, визирано в чл. 325, ал.
1, т. 3 от КТ - поради изтичане на уговорения срок. В исковата молба ищецът въвежда възражение, че
сключените между него и ответника трудов договор и допълнително споразумение
към него в частта им относно уговорения срок на трудовото правоотношение са в
нарушение на изискванията на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 и § 1, т. 8 от ДР на КТ,
поради което уволнението му на посоченото в уволнителната заповед основание е
незаконосъобразно.
По делото няма спор, а и се установява
от приетите писмени доказателства, трудовото правоотношение между страните е
възникнало въз основа на конкурс за длъжността „читалищен секретар” в ответното
читалище. Сключеният на 27.01.2014 г. между страните трудов договор има
характер на споразумение по чл. 107 от КТ, с което работодателят и работникът
уговарят съдържанието на вече възникналото въз основа на конкурса трудово
правоотношение. В това споразумение е уговорена клауза за изпитване от една
страна, а от друга е уговорен срок на трудовото правоотношение една година,
считано от 07.01.2014 г. до 07.01.2015 г. Клаузата срок за изпитване е
недействителна, тъй като проверката за качествата,
знанията и подготовката на работника да изпълнява конкурсна
длъжност е извършена от комисия преди
възникване на трудовото правоотношение, поради което чл.
70 КТ е неприложим спрямо трудовото правоотношение, възникнало със спечелилия конкурса кандидат - годността му да изпълнява
длъжността е извършена в рамките на конкурса,
предвид което работодателят не може да се
определя нов срок за изпитване
на качествата и възможностите му. Няма пречка страните по
възникналото от конкурс трудово правоотношение да уговорят в споразумението по
чл. 107 определен срок на това правоотношение. В настоящия случай такъв срок е
уговорен с трудовия договор /с характер на споразумение по чл. 107 от КТ/, с
което на практика е уговорено срочно трудово правоотношение. Съществуването на
срочно трудово правоотношение е допустимо в две групи от случаи, уредени в чл.
68, ал. 3 и ал. 4 от КТ. Ясно е, че в
случая длъжността „читалищен секретар” не
се отнася за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и
дейности, визирани в ал. 3 на посочената разпоредба. Не е налице и визираното в
ал. 4 изключение за сключване на срочен трудов договор за работи дейности,
които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до
основния предмет на дейност на работодателя. „Изключението” е дефинирано в § 1,
т. 8 от ДР на КТ, съгласно която разпоредба, изключение по смисъла на чл. 68, ал.
4 от КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни
и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на
сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността
му. В случая в сключения трудов договор
/с характер на споразумение по чл. 107 от КТ/ не са посочени никакви
причини от визираните в горепосочената разпоредба, които да обуславят
срочността на трудовото правоотношение. След като такива причини не са
посочени, както повелява императивната разпоредба, обстоятелството дали
действително е имало такива причини няма правно значение. С оглед на това е
неоснователно възражението на жалбоподателя за съществуването на такива
причини, които могат да се подведат под „изключението”, визирано в посочената
разпоредба. Само за пълнота следва да се отбележи, че наличието на такива
причини не е и доказано по делото. С оглед на това съдът приема, че
споразумението от 07.01.2014 г. е сключено в нарушение на разпоредбите на чл.
68, ал. 3 и ал. 4 от КТ, поради което и на основание чл. 68, ал. 5 от КТ,
възникналото между страните трудово правоотношение, уговорено като срочно, се
смята за такова за неопределено време. В тази връзка, неоснователно е
възражението на жалбоподателя, направено
отговора на исковата молба и поддържано във въззивната
жалба, че изискванията на чл. 68, ал. 1 от КТ не са меродавни за
правоотношенията, възникнали въз основа
на конкурс, както и че не е задължително важните причини, визирани в § 1, т.8
от ДР на КТ да са записани изрично в споразумението по чл. 107 от КТ. Трудовото
правоотношение, възникнало от конкурс, се различава от това възникнало от
трудово договор, само по основанието за възникването му. Възникналото вече трудово
правоотношение се подчинява на общия
режим за съдържанието, съществуването, изменението и прекратяването на трудовите договори. По отношение на
трудово правоотношение, възникнало чрез конкурс са изцяло
приложими общите императивни норми за съържанието на тудовото правоотношение, изменението му, претратяването
му, както и общите правила за недействителност на договорите. Когато длъжността е обявена за конкурсна
по решение на работодателя, приложими са и нормите, уреждащи срочния трудовия договор, тъй като
не съществува пречка конкурсната длъжност да е за
извършване на определена работа; за временна, сезонна
или краткотрайна работа; за работа
в обявено в несъстоятелност
или ликвидация предприятие; конкурса да е обявен за
временно заемане на длъжност за
заместване на работник или служител,
който отсъствува от работа или
за определен срок при конкретни
икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен
характер, съществуващи към момента на
обявяване на конкурса, обуславящи срочността на трудовото
правоотношение. В последните хипотези е приложима нормата на чл.
68, ал.5 КТ.
След
като по силата на разпоредбата на чл. 68, ал. 5 от КТ, възникналото трудово
правоотношение между страните се смята за такова за неопределено време, то
последващото сключено на 06.01.2015 г. допълнително споразумение към трудовия
договор от 07.01.2014 г. /представляващо споразумение по чл. 107 от КТ/,
съставлява изменение на трудовото правоотношение – превръщане на безсрочното
трудово правоотношение в такова за определен срок. В разпоредбата на чл. 119 от КТ е предвидено изискване изменението на трудовото правоотношение между
страните да става само по изрично писмено съгласие на страните. Необходимо е наличието на отделно
писмено волеизявление на работника, вън
от споразумението по чл. 119 от
КТ, за превръщането на сключения от
него безсрочен в срочен трудов договор в случаите, когато договорът се превръща в срочен
по смисъла на чл. 68, ал.
1, т. 1 от КТ - за определен срок, при който срокът
е фиксиран като точно определен период от време. Наличието на отделно
писмено волеизявление на работника по
чл. 67, ал. 3 от КТ е условие за промяна на
характера на трудовия договор от безсрочен в срочен с оглед възможността за неговото прекратяване на основанието по чл. 325, т. 3 от КТ - изтичане на уговорения срок,
и в контекста на чл. 68 от КТ е приложим само ако
същият е трансформиран като срочен по
смисъла на т. 1 от цитираната разпоредба, какъвто е настоящият случай. Отделно от това, в допълнителното споразумение също не са посочени причини
от визираните в §1, т. 8 от ДР на КТ за сключване на срочен трудов договор. С
оглед на всички тези обстоятелства се налага извод, че възникналото като
безсрочно трудово правоотношение с ищеца не се е трансформирало в срочно такова
със сключеното допълнително споразумение. Поради това към датата на уволнението
не е било налице основанието за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца по чл. 325, ал.1, т. 3 от КТ – изтичане на уговорения срок, поради
което уволнението му е незаконосъобразно, а предявеният иск по чл. 344, ал.1,
т. 1 от КТ е основателен.
С оглед основателността на
главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и предвид
обстоятелството, че до уволнението си ищецът е изпълнявал трудовата си функция
по трудово правоотношение за неопределен срок, основателен е искът по чл. 344,
ал.1, т. 2 от КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „читалищен секретар”.
Основателен е и иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението за 6 месечен период от датата на уволнението. Установено е от
събраните по делото доказателства, че в процесния
период ищецът не е сключил други трудови договори. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ за посочения период възлиза на сумата 5172 лева, поради което с оглед на диспозитивното начало в процеса, искът е основателен в
предявения от ищеца размер от 4653,76 лева. Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция и направеното от
ответницата по въззивната жалба искане за разноски,
жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати сумата 1050 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Воден от горното,
Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 129 от 28.08.2017 г., постановено по гр. д.
№ 215/2017 г. на Ботевградски районен съд.
ОСЪЖДА Н.ч. „З.1.”***, да заплати на Р.А.П. сумата 1050 лева за разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от датата на обявяването му на 20.11.2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.