ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2723
гр. Добрич, 18.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена П. Колева
при участието на секретаря Диана Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Албена П. Колева Гражданско дело №
20213230102900 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.422 ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.9 от Закона за
потребителския кредит от „Агенция за събиране на вземания”АД срещу А.
Н. Ш. ЕГН ********** за установяване на вземания , за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4367/2019г. ДРС в следните размери: –
443,78 лв. - неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ...от
20.10.2017г. заедно със законната лихва от датата на заявлението ; - 34,06 лв.
- договорна / възнаградителна лихва/ за периода 25.11.2017г. – 25.05.2018г. ;
- 94,92 лв. - обезщетение за забава за периода 25.11.2017г. –
28.11.2019г.Претендират се разноските.
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез особен представител - адв.С.
не е депозирал отговор на исковата молба
Обстоятелства, от които произтичат претенциите и възраженията на
страните:
На 15.02.2021г.е подписано Приложение N 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вемания / цесия/ от 31.08.2018г. , сключен
между «Ти БиАйБанк»АД и «Агенция за събиране на вземания»ЕАД/АСВ/.С
цесията в полза на ищеца са прехвърлени вземанията по договор за
потребителски кредит № ..... от 20.10.2017г. , сключен между Банката и
ответника А. Н. Ш..
Възражения на ответника:оспорва валидността на договора за
потребителски кредит и цесията:Ищецът няма качеството заявител и няма
право на иск по чл.422 ГПК , искът се оспорва като недопустим; Цесията не е
породила действие спрямо ответника, тъй като анекса към договора за цесия
е подписан по-късно ; цедираните вземания са индивидуализирани по-
късно;цесията не е съобщена; Договора за кредит е недействителен поради
противоречие с чл.10,ал.1 ЗПК и потребителя дължи само чистата стойност;
1
Нищожна е клаузата за договорна / възнаградителна лихва на основание
чл.146,ал.1 ЗПК, тъй като не е индивидуално уговорена, а е необосновано
завишена.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства; приети са
заключения на вещи лица по съдебно – счетоводна и съдебно –техническа
експертиза.
След като обсъди доводите на страните доказателствата по делото
съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Факти: Издадена е в полза на ТИ БИ АЙ Банк ЕАД заповед за
изпълнение № 2139 от 09.12.2019г. по ч.гр.дело № 4367 по описа на РС
Добрич срещу А. Н. Ш. ЕГН ********** за следните суми: - 443,78 лв. -
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ..... от
20.10.2017г. заедно със законната лихва от датата на заявлението- 05.12.2019г.
до окончателното плащане ; - 34,06 лв. - договорна / възнаградителна лихва/
за периода 25.11.2017г. – 25.05.2018г. ; - 94,92 лв. - обезщетение за забава за
периода 25.11.2017г. – 28.11.2019г.
Заповедта е издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК –
извлечение от счетоводните книги на банката - заявител.
На 31.08.2018г. е сключен Рамков договор за продажба на вземания /
цесия/ между ТиБиАйБанк ЕАД и АСВ ЕАД.Уговорено е регулярно
прехвърляне, на три месеца, на вземания по договори за потребителски
кредити.
Представено е Приложение № 1 от 15.02.2021г. към рамковия договор
за цесия/извадка/ с данни за вземанията по договора за потребителски кредит
, сключен между ТиБиАй Банк ЕАД и ответника.Приложението е подписано
от страните по договора за цесия.Няма данни за уведомяване на длъжника за
извършената цесия.
Съдебно-счетовоната експертиза дава заключение , че сумата - предмет
на договора за потребителски кредит е преведена по сметка на ответника на
20.10.2017г. Няма извършени плащания – за главница и лихви.Непогасените
суми са: -443,78 лв. - главница ;-34,06 лв. - договорна лихва за периода
20.10.2017г. – 25.08.2018г. и 79,02 лв. – обезщетение за забава за периода
25.11.2017г. – 28.11.2019г.
Съдебно – техническата ескпертиза дава заключение , че договорът за
потребителски кредит е изпълнен с шрифт „Arial Narow” и кегел/размер/
-„12“.
Правни изводи:Доказва се по безспорен и категоричен начин с писмени
доказателства валиден договор за потребителски кредит, вземанията по който
са прехвърлени в полза на ищеца също с валиден договор за цесия.В
хронологичен порядък договорът за цесия поражда действие от датата на
приложение № 1 от 15.02.2021г. , защото с него се индивидуализира и
прехвърля конкретното вземане спрямо ответника.Заповедта за незабавно
изпълнение е издадена на 09.12.2019г.Следователно цесията се счита
извършена след издаване на заповедта за незабавно изпълнение.Освен това ,
заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на документ по
чл.417, т.2 ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката – заявител по
2
ч.гр.дело № 4367/2019г. по описа на РС Добрич.
Когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание
чл.417, т.2 ГПК , при частно правоприемство на заявителя , основано на
договор за цесия , настъпило след издаване на заповедта за изпълнение ,
цесионерът , който няма качество банка , не е легитимиран да предяви иск за
установяване на вземането по реда на чл.422 ,ал.1 ГПК.
По въпроса за процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 ал.1 ГПК в случаите на
настъпило универсално или частно правоприемство след издаване на
заповедта за изпълнение, и кои са легитимираните страни в производството, в
т.10б от ТР№4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при частно
правоприемство на страната на заявителя, основано на договор за цесия,
настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви
иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, е и цесионерът при спазване на срока по чл.
415 ал. 1 ГПК - това е общият принцип. Съгласно т.4г от ТР №4/18.06.2014 г.
на ВКС, ОСГТК в хипотезата на чл. 417 т. 2 ГПК, при която възможността за
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от
сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно
учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален или частен
- трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно
изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ;
противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди
за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в него,
за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на
вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на
заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е
изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за
която т.4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към
момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното
качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл.
422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране
на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист –
Решение № 1/01.02.2017г. по т.дело № 3228/2015г. на ВКС , Търговска
колегия , второ отделение , постановено по чл.290 ГПК.
Съобразявайки даденото разрешение , съдът намира възражението на
ответника за недопустимост на иска за основателно.Ищецът не разполага с
процесуална възможност за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
При прехвърляне на вземането след издадена заповед за изпълнение по
чл.417 , т.2 ГПК по заявление на кредитор - банка на друг кредитор,
легитимиран да предяви иска по реда на чл.422,ал.1 ГПК е само цедентът , не
и цесионера и поради липса на активна процесуално – правна легитимация ,
производството следва да бъде прекратено.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2900/2021г. по описа на
3
РС Добрич по предявения иск по чл.422 ГПК от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД ЕИК ********* гр.С., представлявано от изпълнителния
директор Ю. Х. Ю. срещу А. Н. Ш. ЕГН ********** за установяване на
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
4367/2019г. ДРС в следните размери: – 443,78 лв. - неизплатена главница по
договор за потребителски кредит № ..... от 20.10.2017г., сключен между А. Н.
Ш. и „ТиБиАйБанк“ЕАД , вземанията по който са прехвърлени в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Рамков договор за покупко –
продажба на вземания/ цесия / от 31.08.2018г. с Приложение № 1 към него от
15.02.2021г. заедно със законната лихва върху главницата от 443,78 лв. от
датата на заявлението – 05.12.2019г. до окончателното плащане; - 34,06 лв. -
договорна /възнаградителна лихва/ за периода 25.11.2017г. – 25.05.2018г. ; -
94,92 лв. - обезщетение за забава за периода 25.11.2017г. – 28.11.2019г.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна въззивна
жалба пред Окръжен съд Добрич в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4