Решение по дело №4111/2018 на Районен съд - Бургас

 

     Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1315                                      04.10.2018 година                     град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                             ХІI-ти наказателен състав

На четвърти октомври                     две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

Секретар: Д. Б.

Прокурор: Мариана Калудова

като разгледа докладваното от съдията Бушандрова

наказателно от административен характер дело № 4111 по описа за 2018 година

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия А.Х.Х. с ЕГН **********, роден на ***г***, българин, българско гражданство, основно образование, женен, неработещ, неосъждан, с адрес:***, за ВИНОВЕН в това, че на * г. в гр. Бургас, пред служител на Сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Бургас потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи към заявление с вх.№ */* г., която по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта - началника на сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Бургас, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството за управление на МПС с № * издадено от МВР-Бургас, на името на А.Х.Х., ЕГН ********** е изгубено, като в действителност същото е било иззето от компетентните органи на Федерална република Германия- престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

ОСВОБОЖДАВА А.Х.Х. с ЕГН **********, на основание чл. 78а от НК от наказателна отговорност.

 НАЛАГА на основание чл. 78а, ал.1 от НК на А.Х.Х. с ЕГН ********** административно наказание ГЛОБА в размер 1000.00 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.

ОТНЕМА в полза на Държавата веществените доказателства по делото – 2 бр. декларации в оригинал, като същите следва да бъдат унищожени като вещи с незначителна стойност.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия А.Х.Х., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 172,32 /сто седемдесет и два лева и 32 ст./ за изготвена графическа експертиза и за превод от английски и немски език.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия А.Х.Х., ЕГН: **********, със снета по-горе самоличност, да заплати 10 /десет/ лева държавна такса за служебно издаване на два броя изпълнителни листи в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-град Бургас.

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд - Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

                                                                            СЪДИЯ: М.БУШАНДРОВА

 

Вярно с оригинала: Д.Б.

  мотиви към решение № 1315/04.10.2018г. по НАХД № 4111/2018г. по описа на Районен съд - Бургас

            

Производството по делото е образувано във връзка с постановление на прокурор от Бургаска районна прокуратура, с което на основание чл. 375 от НПК е направено мотивирано предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на А.Х.Х. с ЕГН: ********** за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Прокурорът счита, че са налице предпоставките по чл.78а от НК и следва на обвиняемия да бъде наложено наказание, в размер на 1500лв.

Защитникът на обвиняемия счита също, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК. Не оспорва изложената в постановлението фактическа обстановка и моли за минимално наказание.

Обвиняемият подкрепя становището на защитника си.

Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:

През 2016г, обвиняемият бил във Федерална Република Германия/ФРГ/, заедно със семейството си. На 29.05.2016г. обв. Х., извършил нарушение на правилата за движението - управлявал МПС след употреба на алкохол на територията на ФРГ, за което немските полицейски органи иззели свидетелството му за управление на МПС с № *********. Тъй като в този период обв. Х. упражнявал трудова дейност, свързана с управление на МПС, той решил да се сдобие с ново СУМПС.

На 28.06.2016г, обв. А.Х. се явил в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Бургас. На гишето, където се подавали заявления за издаване на СУМПС, в този момент била на работа св. Д. Д. на длъжност „системен оператор” в сектор „ПП” при ОДМВР Бургас. Обвиняемият искал да подаде заявление за издаване на СУМПС - бърза поръчка. Служителката му предоставила необходимите документи, сред които била и декларация по чл. 17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи /ППЗБЛД/. Този вид декларация се изисквала и по чл. 160, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Обвиняемият имал здравословен проблем по това време и помолил непознат човек, чакащ за същото гише да попълни декларацията, като обв. А. му диктувал какво да напише. На гърба на декларацията било написано, че преди около месец, обв. А.Х. е изгубил СУМПС, по времето когато е бил в гората за дърва. След като всички изискуеми данни били попълнени, обв. А. подписал декларацията и я депозирал пред служителката заедно със заявление с вх.№ 6845/28.06.2016г. По този начин, обв. А.Х. потвърдил неистинно твърдение, а именно, че си е изгубил СУМПС, макар добре да знаел, че СУМПС му е било отнето от немските власти.

На база подадените документи, на 29.06.2016г, на обв. А.Х. било издадено ново СУМПС с № *********, което той получил на 04.07.2016г.

На 09.09.2016г, в Главна дирекция „Национална полиция” гр. София било получено инициативна писмо с вх.№ 328600-51048/09.09.2016г. от Kraftfahrt КВА - компетентен орган по издаване на свидетелства за управление нa МПС във Федерална Република Германия, касаещо издаденото на обв. Х. СУМПС № *********. С писмото, немските власти уведомили ГДНП – София, че предишното СУМПС № *********, притежавано от обв. А.Х. не е било изгубено/откраднато, а е било иззето от компетентните власти във връзка с шофиране в нетрезво състояние на 29.05.2016г. Впоследствие, немските власти изпратили в ГДНП иззетото от обв. Х. на 29.05.2016г. СУМПС № *********.

Видно от заключението на назначената и изготвена по делото графическа експертиза, подписът положен от „декларатор” в декларация по чл. 17 ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи бил изпълнен от обв. А.Х..

С оглед на горната фактическа обстановка, съдът счита, че извършеното от обвиняемия деяние, осъществява състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, а именно на 28.06.2016 г. в гр. Бургас, пред служител на Сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Бургас потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи към заявление с вх.№ 6845/28.06.2016 г., която по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта - началника на сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Бургас, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството за управление на МПС с № ********* издадено от МВР-Бургас, на името на А.Х.Х., ЕГН ********** е изгубено, като в действителност същото е било иззето от компетентните органи на Федерална република Германия.

От субективна страна, деянието е осъществено при пряк умисъл, като форма на вина.

За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години или с глоба от сто до триста лева. Според приложеното свидетелство за съдимост, Х. не е осъждан към момента на извършване на деянието. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК. От деянието няма съставомерни имуществени вреди. Налице са всички предпоставки на нормата по чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание „глоба”, която норма е с императивен характер и е задължителна за съда.

Предвид гореизложените съображения съдът, като прецени степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия като личност и като взе предвид искреното му съжаление за извършеното, изразено пред настоящия състав, намери за адекватно като наказание глоба в минималния, предвиден в закона размер, а именно 1 000 лева в полза на държавата.

По този начин, с така определеното наложено наказание, съдът, намира, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието и обвиняемият ще се поправи и превъзпита.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, разноските по делото, както и държавната такса за служебно издаване на изпълнителни листи, съдът възложи в тежест на обвиняемия.

Веществените доказателства по делото – 2 броя декларации в оригинал се отнеха в полза на Държавата, като същите следва да бъдат унищожени като вещи без стойност.       

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд постанови решението.

                                                                                                                                                       

                                                                                                         

 

 

 

                                           

                                                                           Председател: / п /

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М.К.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вземайки предвид наложеното наказание и разпоредбата на чл. 309, ал. 4 НПК, съдът отмени взетата на ДП, по отношение на обв. Стефанов мярка за неотклонение „Подписка”.