№ 1614
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100502397 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20214344/22.11.2021г. по гр.д. № 7462 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 63-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от
Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Р. П. М., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 20 дължи на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.София, ул.
„Ястребец” № 23 заплащане на сумите, както следва: сумата от 2850,75лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението– 07.02.2019г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в
апартамент № 20 гр. София, ж.к. **** за периода от 01.01.2016г. до
30.04.2018г.; сумата от 44,28лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – заявлението -07.02.2019г., до изплащането й,
представляващи стойност на възнаграждение за дяловото разпределение на
енергията за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2018г.; като Р. П. М., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* съдебни разноски от по 57,89лв. по исково дело и по заповедно
дело, 38,98лв. разноски за възнаграждение за юрисконсулт по заповедно дело
и 233,88лв. съдебни разноски за експертиза по исково дело, 77,96лв. разноски
за възнаграждение по исково дело; като неоснователни са отхвърлени
исковете за горницата над 2850,75лв. до предявен размер от 3261,23лв. и за
периода от 01.05.2015г. до 31.12.2015г.; иска за мораторна лихва за
заплащането на главницата за топлинна енергия в размер от 399,91лв. за
1
периода от 14.08.2016г. до 30.01.2019г.; иска за мораторна лихва за забава на
плащането на главницата за дялово разпределение в размер от 7,77лв. за
периода от 01.03.2016г. до 30.01.2019г. за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 7550 по описа за 2019г. на СРС, като
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е осъдена да заплати на Р. П.
М., ЕГН ********** съдебни разноски от общо 22,02лв. по исково и по
заповедно дело
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.
№25173570/07.12.2021г. по регистъра на СРС от ищеца Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* в частта, в която исковете са отхвърлени.
Посочило е, че неправилно било прието че задълженията са погасени по
давност. В случая с фактурата от юни 2016г. били начислени задълженията и
те били изискуеми на 01.07.2016г. от този момент започнала да тече
погасителната давност. Приложими били ОУ от 2014г., към подаването на
заявлението погасителната давност не била изтекла. Претендирало е разноски.
Въззиваемият – ответник по исковете Р. П. М., ЕГН ********** е
оспорила жалбата. Посочила е, че решението в обжалваната му част е
правилно. Посочила е, че всяко вземане по отделните фактури има
самостоятелен характер, издаването на изравнителна сметка и фактура по нея
не променяли изискуемостта на задълженията. Процесуалният й представител
е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Третото лице помагач на въззивника –ПМУ И.”ООД не е изразило
становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2003020/12.02.2020г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 срещу Р. П. М., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 20 с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЕ да признае за установено, че Р. П. М., ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на
сумите, както следва: сумата от 3261,23лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението– 07.02.2019г., до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 20 гр. София, ж.к.
**** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 44,28лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – заявлението -
07.02.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение
за дяловото разпределение на енергията за периода от 01.01.2016г. до
30.04.2018г.; мораторна лихва за заплащането на главницата за топлинна
енергия в размер от 399,91лв. за периода от 14.08.2016г. до 30.01.2019г.;
мораторна лихва за забава на плащането на главницата за дялово
разпределение в размер от 7,77лв. за периода от 01.03.2016г. до 30.01.2019г.
за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 7550 по описа
за 2019г. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че
2
ответникът е потребител на топлинна енергия в имота потребил енергия в
имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени
исковете, дължал възнаграждение за дяловото й разпределение, страните били
обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Р. П. М., ЕГН ********** е оспорила исковете. Навела е
твърдения, че не била клиент на топлинна енергия в имота през процесния
период, не била потребила енергия в количества и на стойност, за които е
предявен иска, задълженията били погасени по давност, забава на плащане на
задълженията била обвързана с публикуването на покана на интернет-
страница на ищеца, което не било осъществено и не била изпаднала в забава.
Претендирала е разноски.
Третото лице помагач на ищеца – ПМУ И.”ООД, ЕИК **** е
подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 7550/ 2019г. н СРС съгласно
което по заявление вх. № 3009905/07.02.2019г. е издадена заповед с която е
разпоредено Р. П. М., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумите, както следва : сумата от
3261,23лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението–
07.02.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 20 гр. София, ж.к. **** за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 44,28лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – заявлението -07.02.2019г., до изплащането й,
представляващи стойност на възнаграждение за дяловото разпределение на
енергията за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2018г.; мораторна лихва за
заплащането на главницата за топлинна енергия в размер от 399,91лв. за
периода от 14.08.2016г. до 30.01.2019г.; мораторна лихва за забава на
плащането на главницата за дялово разпределение в размер от 7,77лв. за
периода от 01.03.2016г. до 30.01.2019г., съдебни разноски от 74,26лв., за така
издадена заповед длъжникът е уведомен на 29.08.2019г., подал е възражение
срещу задълженията по заповедта на 05.09.2019г. сочейки недължимост
поради изтекла погасителна давност, на 13.01.2020г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване съществуването на
задълженията по заповедта и такива е представил на 12.02.2020г.
Прието е неоспорено удостоверение от СО съгласно което адрес ж.к.
Връбница 1” е идентичен с ж.к.****”.
Приет е протокол от 1987г. съгласно който Р. М. е въведена във владение
на собствения й апартамент № 20 в гр. София, ж.к. Надежда бл. 526.
Приети са ОУ от 2016г. съгласно които задълженията се заплащат след
издаване на фактура за съответното месечно задължение, като в забава се
изпада 45 дни след срока на задължението, за което се отнасят.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца и трето лице помагач е посочило, че в имота за
периода потребена енергия е в размер на 3261,20лв., а за периода от
3
01.01.2016г. до 30.04.2018г. – 2850,75лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:Предявеният иск е
с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 вр. чл.
150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда -
етажна собственост, за дяловото й разпределение , отделно и обезщетение за
забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава XXXVII от ГПК.За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото
съобразно с действащите към съответния момент разпоредби, че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, че е
настъпил падеж за плащането на тези задължения.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и
Наредба №16-334 от
2007. г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
4
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл.
36, ал. 3 от ЗЕ. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
2007. г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат
заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Ко 210 от
24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо
повече - разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че през процесния период
ответникът е била потребител на топлинна енергия в имота. Приетият
протокол за въвод , решението на СРС в необжалваната му част установяват
тези обстоятелства, за тези изводи на СРС във въззивното дело не са
въведени оплаквания от страните..
5
Съдът приема за установено по делото, че потребените в имота топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за процесния период от 01.05.2015г.
до 30.04.2018г. са били на стойност съответно от 3261,23лв., а за периода от
01.01.2016г. до 30.04.2018г. – в размер на 2850,75лв. Тези обстоятелства се
установяват от приети по делото неоспорено от страните заключение по
съдебната експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства.
Спорен въпрос е дали тези вземания са погасени по давност.
Приложими за процесните вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл.33
от ОУ, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г. Това обстоятелство е
наведено като твърдение от ответника с отговора на исковата молба, същото е
признато от ищеца с въззивната жалба. Съгласно тези разпоредби плащане на
месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за
който е публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата на
доставчика. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат след
публикуване на фактура, то съдът приема, че това е съглашение падежа на
задължението да настъпва след покана за плащане. Това е така, защото
падежа е уговорено да настъпва след поведение на кредитора,
представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника, което искане
съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при публикуване на
фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният
момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да
тече от момента на възникването му.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията
за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на
възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията
са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени
фактури през 2016г. за тези вземания , които са по изравнителни сметки и
включват и начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон
без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество
да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение в определен месец. Издаването на няколко счетоводни
документа от ищеца за това вземане не е от естество да промени вземането и
да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от последната
издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да
се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи
началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите на
института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност, е определен от законодателя в зависимост от
възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането
и изпадането в забава на плащането на същото са различни юридически
факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ
6
от 2014г. сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с
изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния
момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на
обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявлението –
07.02.2019г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от
2014г., то съдът приема, че правилно е прието от районния съд, че вземанията
за периода от 01.05.2015г. до 31.12.2015г . съответно за лихвата за забава на
плащането им са погасени по давност. Вземанията са периодични и срокът на
погасителната давност е 3 години.
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу изводите
на районния съд за задължението за обезщетение за забава. При обосноваване
на изводите си в тази част районният съд не е допуснал нарушение на
императивна правна норма. При така възприето и като съобрази
ограниченията по чл. 269 от ГПК то съдът приема, че правилно районният
съд е приел за неоснователни исковете за горницата над 2850,75лв. до
предявен размер от 3261,23лв. и за периода от 01.05.2015г. до 31.12.2015г.;
иска за мораторна лихва за заплащането на главницата за топлинна енергия в
размер от 399,91лв. за периода от 14.08.2016г. до 30.01.2019г.; иска за
мораторна лихва за забава на плащането на главницата за дялово
разпределение в размер от 7,77лв. за периода от 01.03.2016г. до 30.01.2019г.
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото то отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден на адвоката на
въззиваемия, представлявал го безплатно по делото пред СГС възнаграждение
от 400лв., което е минималното такова по Наредба № 1/2004г. и съответства
на сложността на делото пред СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20214344/22.11.2021г. по гр.д. № 7462
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 63-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 да заплати на адвокат Р. Б. Н. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, партер, офир № 1 на основание
на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 400лв.
/четиристотин лева/, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемия Р. П. М. в производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
7
въззивника – „ПМУ И.”ООД ЕИК ****
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8