№ 437
гр. гр.Несебър, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20232150100599 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано e по искова молба вх. № 5480/07.06.2023 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203*****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична община, район Л., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, чрез юрисконсулт Н.П.А.,
срещу П. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Несебър, ул. „С.“ № 6, вх. 1, ет. 5, ап. 13,
с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от общо 1733,23 лева, от които: 1381,23 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2454701/11.10.2021
г., сключен между „К.“ ЕАД и длъжника, задължението по който, поради неплащане от
кредитополучателя, било заплатено от поръчителя „А.Т.“ ЕООД; 226,62 лева,
представляваща договорна лихва по договора за кредит за периода от 10.02.2022 г. до
10.02.2023 г.; 125,39 лева – мораторна лихва по договора за кредит за периода от
11.02.2022 г. до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и законна лихва
върху главницата от датата на входиране на заявлението до изплащането , като
вземанията на „А.Т.“ ЕООД са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на Приложение № 1 от 12.08.2022 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г. и за тях е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 133/04.04.2023 г.
по ч.гр.д. № 246/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър. Претендират се съдебни
разноски за заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника П. К. С., чрез адв. Й. М. от АК - Плевен, с който иска се оспорва като
недопустим, поради отсъствие на ясни обстоятелства, на които се основава
претенцията – размер на кредита, наличие на сключени застраховки и размера на
плащанията по тях, начин на формиране на претенциите за лихви. По същество се
оспорва претенцията, като неоснователна и недоказана. Излагат се оплаквания за
1
нищожност на договора за кредит, като се твърди, че на връщане подлежи само чистата
стойност на кредита в размер на 1500 лева, която била изплатена, но плащанията били
неправилно съотнесени от кредитора. Завява се нищожност на клаузата по чл. 4 от
договора, в която е предвидено сключването на договор за поръчителство. Сочи се, че
договорът за кредит е нищожен, поради противоречие със закона, добрите нрави и
принципа за добросъвестност при договарянето. Твърди се, че посоченият в договора
лихвен процент не отговаря на действително приложения, доколкото уговореното
възнаграждение за поръчител представлявало добавка към договорната лихва и водело
до неравноправност в отношенията, нееквивалентност на престациите и надхвърляло
повече от два пъти законната лихва. Посочва се, че „А.Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД са
свързани лица, а възнаграждението за поръчителство било разсрочено на погасителни
вноски, съвпадащи с вноските по погасителния план на кредита, което навеждало на
прикрита лихва. Твърди се отсъствие в договора за кредит на посочване действителния
размер на ГПР в нарушение на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК. Уговорените клаузи по чл. 8
от договора водели до неоснователно обогатяване на кредитора и увеличаване на
подлежащата на връщане главница с над 110 %. Нарушена била и разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, имало неяснота върху каква стойност се прилага лихвения
процент от 35,50 %, предвид което се твърди нищожност на договора на основание чл.
22 от ЗПК. Правят се обосновани оплаквания за нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, както и оспорване, застрахователната премия от 132,24 лева да е усвоена.
Аргументира се нищожност на договора за поръчителство на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 1 и 4 от ЗЗД. Представя се писмено доказателство и се претендират съдебни
разноски – възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира молба вх. № 9100/29.09.2023 г., с която поддържа
предвените искове и моли за уважаването им. Претендира присъждане на направените
по делото съдебни разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от
упълномощеният му представител адв. Й. М.. Депозира молба с вх. № 9160/02.10.2023
г., с която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените
искове. Също претендира за присъждане на разноски по делото съобразно списък по
чл. 80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД
във вр. с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и сл. от ЗЗД.
По заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против П. К. С. за исковата сума по ч.гр.д. № 246/2023 г.
по описа на Районен съд - Несебър, приложено към настоящото. Предвид постъпило
възражение от длъжника против издадената заповед, със съдебно разпореждане №
1128 от 12.05.2023 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на
вземанията си против длъжника. Изложеното обуславя наличието на правен интерес у
ищеца от водене на предявения установителен иск, като същия е допустим, като
подаден в законовия едномесечен срок.
Приет като доказателство по делото е договор за потребителски кредит №
2454701/11.10.2021 г., ведно с общите условия, при които е сключен, и Приложение №
1 към него, от съдържанието на които се установява, че на 11.10.2021 г. между „К.“
ЕАД и П. К. С. бил сключен договор за потребителски кредит, по който кредитодателят
2
предоставил сума в размер на 1500 лева, която кредитолучателят се задължил да върне,
ведно със заплащане на застрахователна премия от 132,24 лева, за срок от 16 месеца, на
16 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 129,53 лева, при лихвен
процент по кредита -35.50 % и годишен процент на разходите - 41.89. С договора за
кредит от страна на кредитодателя е предоставена застрахователна услуга /чл. 3 от
договора/ срещу премия в размер от 132,24 лева /определена в приложение № 1 към
договора/, включена в общия размер на кредита и разсрочена за изплащане, съгласно
погасителния план.
Видно от договор за предоставяне на поръчителство и в изпълнение на чл. 4 от
договора за кредит, на същата дата – 11.10.2021 г. „АЙ ТРРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, се задължило да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД да отговаря
солидарно по гореописания договор за кредит, срещу дължимо от потребителя-
ответник възнаграждение в размер на 120,57 лева на месец за срока на договора за
кредит – 16 вноски, или общо 1929,12 лева /съгласно приложение № 1 към договора за
поръчителство/.
Отново на 11.10.2021 г. бил сключен и договор за поръчителство между „К.“ ЕАД
и поръчителя „А.Т.“ ЕООД, по силата на който поръчителят се задължил пред „К.“ да
отговаря за всички задължения, произтичащи от сключения между него и ответника
договор за потребителски кредит.
Представени са Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
01.02.2022 г., сключен между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД като продавачи, и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД като купувач, два броя потвърждения за сключена цесия
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съответно изхождащи от „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, както и
Приложение № 1/12.08.2022 г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на
„К.“ ЕАД, респективно на „А.Т.“ ЕООД, към ответника П. К. С. по договор за
потребителски кредит № 2454701/11.10.2021 г., е било прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. Приложени са пълномощни по силата, на които „К.“ ЕАД
и „А.Т.“ ЕАД са упълномощили „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правото да
уведоми длъжниците по цедираните съгласно Рамковия договор от 01.02.2022г.
вземания, както уведомление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до длъжника
П. К. С..
По делото са приети уведомително писмо изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2454701 и
известие на Български пощи, от които е видно, че изпратеното от ищеца уведомление
до ответника не е получено. В известието за доставяне е направено отбелязване, че
писмото не е потърсено и същото е върнато на подателя.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на извършената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира с доверие като безпристрастно
и компетентно дадено, се установява, че съгласно договор за потребителски кредит,
сключен между страните, на ответника е отпуснат потребителски кредит в размер на
1632,24 лева, от които главница - 1500 лева и застраховка - 132,24 лева, като
главницата в размер на 1500 лева е усвоена чрез нейното предаване в брой на
кредитополучателя в офис на Изипей на 11.10.2021 г. Според вещото лице
задължението по договора възлиза в размер на 2072,48 лева, от които: главница -
1632,24 лева, включваща сумата от 1500 лева - размер по кредита и сумата от 132,24
лева - застрахователна премия, както и възнаградителна лихва в размер на 440,24 лв.
Експерта е констатирал, че е постъпило плащане в размер на 396,63 лева, като остатъка
по договора възлиза на 1696,68 лева, включващи 1376,86 лева - главница, 302,66 лева -
възнаградителна лихва и 17,17 лева - лихва за забава. Установено е, че размерът на
извършените от „А.Т.“ ЕООД плащания по договора са в размер на 1627,56 лева, от
които: остатък главница към 11.08.2022 г. - 1381,23 лева; остатък лихва към 11.08.2022
3
г. - 226,61 лева и лихва за забава към 11.08.2022 г. - 19,72 лева. Вещото лице е
посочило, че лихвата за забава, дължима от ответника, за периода от датата на изпадане
в забава до датата на входиране на заявлението в съда, следва да е в размер на 106,80
лева. От заключението се установява, че по договорите за потребителски кредит и
поръчителство ответника е заплатил сумата от 766,46 лева. В случай, че направените
плащания биха послужили за погасяване само на отпуснатата главница, без да се
погасяват суми за възнаграждение за поръчител, договорна лихва и застрахователна
премия, задължението би било 733,54 лева. Заявява се, че в посочения в договора
годишен процент на разходите не са включени застрахователната премия и
възнагражението за поръчител, като при тяхното включване ГПР би бил съответно
41,8848 % и 343,7455 %. Вещото лице констатира, че съотношението на ГПР, ако в
същия били включени застрахователната премия от 132,24 лева и възнаграждение за
поръчител от 1929,12 лева спрямо законната лихва към момента на сключване на
договора би било 34,37:1.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По делото не е спорно, че ищецът се легитимира в качеството на цесионер,
придобил вземането на третото лице „А.Т.“ ЕООД – кредитор на ответника по
процесния договор за поръчителство.
Не е спорно по делото и се установява, че въз основа на сключен договор за
потребителски кредит от 11.20.2021 г., „К.“ ЕАД е предоставило на П. К. С. сума в
размер на 1500 лева, която е усвоена от ответника. Усвояването на сумата от 1500 лева
се потвърждава и от заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Съгласно законовата дефиниция на чл. 9 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един
и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
В случая между „К.“ ЕАД и ответника е сключен именно договор за
потребителски кредит, при приложението на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Видно от разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. При съобразяване на посочената разпоредба, съдът намира, че
предоставянето на допълнителна услуга застраховка по смисъла на чл. 3 от договора за
кредит е допустимо от закона. Независимо от това, от представените от ищеца писмени
доказателства не може да се установи изричен договор за застраховка, клауза,
включваща задължение за кредитодателя да сключи такъв от името на
кредитополучателя, или други данни за предоставена на кредитополучателя
застрахователна услуга. От заключението на изготвената експертиза също не се
установяват данни, включената в общия размер на кредита застрахователна премия в
размер на 132,24 лева да е действително заплатена по договор за застраховка. При това
положение съдът намира претенцията за главница за неоснователна и недоказана в
частта относно сумата от 132,24 лева – начислена застрахователна премия, доколкото
от доказателствата по делото не се установи на ответника да е предоставяна
застрахователна услуга, а действието за което е събрана допълнителна комисионна не е
ясно и точно определено в договора за кредит, съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗПК.
4
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 41,89 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,
сключен от потребителя с „А.Т.“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че „К.“
ЕАД е едноличен собственик на капитала на "А.Т." ЕООД. В същото време, съгласно
чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, „К.“ ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза
на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства.
От клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит е видно, че ако поръчителят е
заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „К.“ юридическо
лице- поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в
рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване на такова
обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-
дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т.
нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в
кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на
практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в
задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и
неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на
заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
5
поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита
следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на
поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.
16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори,
двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява
от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от
кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в
чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът
намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на
„К.“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от
ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита, доколкото съставлява
скрито възнаграждение за кредитодателя, невключено в размера на възнаградителната
лихва по договора за кредит.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установи, че
реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който в ГПР се включат и разходите за
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, размерът на ГПР
възлиза на 343,7455 % и се съотнася към размера на законната лихва, както следва
34,37:1.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
по представените на преценка договори, съдът намира, че макар формално процесният
договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, вписаните параметри
не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е
особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му
позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и
или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
6
В случая на ответника С. е била предоставен кредит в размер на 1500 лева, като
видно от представеното заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза
ответника е извършил плащания по договора за кредит и договора за поръчителство в
общ размер на 766,46 лева. Предвид изложеното следва да се приеме, че с тази сума е
погасена част от главницата и към момента е останала непогасена сума в размер на
733,54 лева, която на основание чл. 23 от ЗПК е единствено дължима по договора за
потребителски кредит.
Предвид изложеното искът за установяване съществуването на задължение от
1381,23 лева - главница се явява частично основателен и следва да бъде уважен до
размера от 733,54 лева, ведно с исканата законна лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане. Над размера от 733,54
лева до претендирания размер от 1381,23 лева претенцията е неоснователна и искът
следва да се отхвърли, както и исковете за възнаградителна лихва в размер на 226,61
лева и обезщетение за забава в размер на 125,39 лева.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от
претенциите и представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 220,32 лева по
настоящото дело /вкл. юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, определено от
съда съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 от
НЗПП/ и 35,82 лева - по заповедното производство.
Ответната страна е представлявана от пълномощник, от когото е отправено искане
за определяне на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв. препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата на адвоката
следва да бъде определено възнаграждение в размер 400 лева. Съразмерно
отхвърлената част на исковете следва да бъде определено възнаграждение от 230,71
лева, което да бъде заплатено от ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99
от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и сл. от ЗЗД в отношенията между
страните, че П. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Несебър, ул. „С.“ № 6, вх. 1, ет. 5,
ап. 13, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203*****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Л., бул. „Д-р П.
Д.“ № 25, чрез юрисконсулт Н.П.А., сумата от 733,54 /седемстотин тридесет и три
лева и петдесет и четири стотинки/ лева - главница, дължима по сключен на
11.10.2021 г. между „К.“ ЕАД - кредитодател и П. К. С. - кредитополучател, договор за
потребителски кредит № 2454701, задължението по който, поради неплащане от
кредитополучателя, било заплатено от поръчителя „А.Т.“ ЕООД, като вземанията на
„А.Т.“ ЕООД са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на
Приложение № 1 от 12.08.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.03.2023 г. до окончателното
7
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни - иска за главница за горницата
над 733,54 лева до претендирания размер от 1381,23 лева, иска за възнаградителна
лихва в размер на 226,61 лева и иска за обезщетение за забава в размер на 125,39 лева,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 133/04.04.2023 г. по ч.гр.д. № 246/2023 г. по описа на Районен съд -
Несебър.
ОСЪЖДА П. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Несебър, ул. „С.“ № 6, вх. 1, ет.
5, ап. 13, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203*****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Л., бул. „Д-р П.
Д.“ № 25, чрез юрисконсулт Н.П.А., сумата от 220,32 /двеста и двадесет лева и
тридесет и две стотинки/ лева, представляваща направени съдебни разноски по
настоящото дело и сумата от 35,82 /тридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/
лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 246/2023 г. по описа на Районен
съд - Несебър.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203*****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Л., бул. „Д-р П.
Д.“ № 25, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на
адвокат Й. В. М. от АК – Плевен, сумата от 230,71 /двеста и тридесет лева и
седемдесет и една стотинки/ лева, представляваща направени съдебни разноски по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8