Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.07.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на десети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива Иванова като разгледа
докладваното от съдия Желязкова гр.д. №1491/2019
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Срещу Р.Б., представлявана от М.
на ф., са предявени следните искове в условията на евентуалност:
1. главен иск с правно
основание с чл. 4, пар.3 от ДЕС вр. чл. 49 ЗЗД, основан
на твърдението, че Народното събрание на Р.Б. е приело законодателни
разпоредби, които са в пряко нарушение на норми на правото на ЕС;
2. в случай, че се отхвърли главният, евентуален
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, основан на твърдението, че Народното
събрание на Р.Б. е приело законови разпоредби, които са в пряко противоречие с
Конституцията на Р.Б. и не е предприело действия да уреди отношенията с
увредените от действието на тези норми лица, след тяхното обявяване за
противоконституционни;
3. в случай, че се
отхвърли предходно посочения евентуален иск, евентуален иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за
връщане за заплатените в полза на държавата суми въз основа на обявените за
противоконституционни разпоредби;
4. в случай, че се отхвърли предходно
посочения евентуален иск, евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за
неоснователно обогатяване на държавата.
Претендира се и лихва за забава на основание
чл. 86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ- "У.Б.9" ЕООД, ЕИК ********, чрез
адвокати Р.М. и адв. О.Т.твърди, че с § 6, т. 2 и 3 от Заключителните
разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014 г. (обн., ДВ, бр. 109
от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) е създаден Раздел V „Такса за производство
на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия ” в глава Четвърта от
Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съдържащ членове от 35а
до 35в, както и нов чл. 73. Новите разпоредби регламентират задължение за
събиране на такса за производство на електрическа енергия от вятър и слънце в
размер на 20% от преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ, механизма за
определяне на таксите, тяхното удържане и внасяне в държавния бюджет и
последиците от невнасянето им в срок. Навежда, че с Решение № 13 от 31.07.2014
г. по к. д. № 1/2014 г. КС е обявил за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6
от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г., с които
са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35 в, ал. 1,
2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ. Решението на КС е обнародвано в ДВ,
бр. 65 от 06.08.2014 г., и съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от КРБ е
влязло в сила 3 дни след обнародването му. Излага, че за периода от 01.01.2014
г. до 09.08.2014 г. „У.Б.9“ ЕООД, въз основа чл. 35а и сл. от ЗЕВИ е заплатило
такси в общ размер на 113 651.85 лв., които счита, че са удържани без основание
въз основа на закон, който впоследствие е обявен с решение на КС за
противоконституционен от 10.08.2014 г. Излага, че е производител на
електрическа енергия от възобновяем източник – вятър. Посочва, че е в договорни отношения с „Енерго-Про Продажби“
АД (с предишно наименование „Е.ОН България Продажби“ АД), като именно
последното е събрало посочените държавни такси. С оглед изложеното твърди, че Р.Б.
е нарушила правото на Европейския съюз. Навежда, че е налице нарушение на чл.
107 ДФЕС и чл. 108 ДФЕС, които установяват забрана за държавна помощ. Освен това твърди нарушение на разпоредбата
на чл. 63 ДФЕС, предвиждаща свободното движение на капитали, стоки и услуги и
на пар.6 и пар.4 и чл. 36, б. „ а“, „ б“ и „в“ от Директива 2009/72/ ЕО и Директива 2009/28 ЕО. Посочва, че
нарушението на посочените разпоредби се дължи на действието – приемането на чл.
35 а-35в от ЗЕВИ. Излага подробно становище във връзка с направените твърдения
за основателност на иска по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 4, пар.3 ДЕС. Евентуално излага,
че паричните средства, изплатени във връзка с погасяването на процесното
задължение, съставляват имуществена вреда, която е резултат от приемането от
страна на Народното събрание на законови норми, които са в пряко противоречие с
Конституцията на Р.Б. и неизпълнението на задължението на НС да уреди
отношенията с лицата, които са били увредени от действието на тези норми след
обявяването им за противоконституционни от КС, поради което подлежат на
обезщетяване по реда на чл. 49 ЗЗД. Евентуално твърди, че процесните суми са
платени без правно основание, поради което следва да му бъдат възстановени по
реда на чл. 55 ЗЗД. В тази връзка навежда, че Конституционният съд е отменил
като противоконституционни разпоредбите, въз основа на които са събрани
процесните такси, поради което те следва да се приемат за платени без
основание. Евентуално моли съдът да приеме, че е налице фактическият състав на
чл. 59 ЗЗД като прави изложение на основанията за това. Претендира обезщетение
за имуществени вреди в размер на 113 651.85 лв., ведно със законната лихва в
размер на 34 637,09 лв. за периода от 31.01.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
иска до окончателното изплащане на сумата. Евентуално претендира същата сума
като неоснователна заплатена на държавата. Претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ – Р.Б., представлявана от Г.П., министър на
финансите, оспорва предявените искове. Представя подробно становище за липса на
нарушение на 107 вр. чл. от ДФЕС, Директива 2009/72/ЕО, Директива 2009/28/ЕО.
Твърди липса на пряка причинно –следствена връзка между твърдяно нарушение на
правото на ЕС и твърдените вреди, липса на противоправно поведение от страна на
Народното събрание на Р.Б.. Оспорва и евентуалните искове като твърди, че не е
налице противоправно и виновно бездействие от страна на Народното събрание,
оспорва вредите и наличието пряка причинно -следствена връзка между тях и
поведението на Народното събрание. Евентуално твърди, че не е налице липса на основание за събиране на
процесните такси, тъй като до влизането в сила на решението на Конституционният
съд, с което разпоредбите са обявени за противоконституционни, те са били
действащи и въз основа именно на тях са били събрани дължимите вземания.
Заявява възражение за погасяване по давност на претенциите по чл. 49 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди
направените доводи, намира за установено следното:
Безспорно е между страните, че
ищецът е българско дружество производител на електрическа енергия от възобновяем
източник- вятър и е част от икономическата група на ЕНЕЛ Г.П., част от ЕНЕЛ Г.- европейска енергийна компания, активна във всички
сегменти на производството, разпределението и
търговията с електрическа енергия,
чийто основен акционер е Италианската държава.
Няма спор, че ЕНЕЛ Г.присъства основно чрез инвестициите
на "ЕНЕЛ Г.П. БЪЛГАРИЯ" ЕАД – дружеството, което е мажоритарен собственик на ищеца и което притежава и оперира 14 вятърни електроенергийни централи ("ВяЕЦ") с обща инсталирана мощност от 42 MW. 1.1.2.
Безспорно е и се установява и
от представените писмени доказателства, че
в периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. ищецът е продавал електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от
Комисията за енергийно и водно регулиране ("КЕВР", с предходно
наименование ДКЕВР) преференциални
цени на електрическа
енергия, която се е изкупувала от "Енерго-Про Продажби" АД ("ЕПП") съгласно
Договор за изкупуване на електрическа
енергия № 133 от 20.04.2010
г., сключен между ищеца и "Е.ОН България Продажби" АД (от 10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Продажби” АД).
Страните не спорят, че по
силата на този договор ищецът, в качеството на производител, е продавал електрическа енергия, която ЕПП като купувач е изкупувал при условията на Договора
за изкупуване и съобразно разпоредбите на Закона за
енергията от възобновяеми източници
("ЗЕВИ"), въз основа на ежемесечно
издавани фактури, по преференциална
цена, определена от КЕВР с Решение №
Ц-010/30.03.2011 г. ("Решение Ц-010").
Безспорно е, а се установява и
от представените писмени доказателства,
че ВяЕЦ на ищеца е присъединена
към електроразпределителната
мрежа на "Електроразпределение Север"
АД на основание Договор за присъединяване
на обект на независим производител
на електрическа енергия №
ДУА-979/16.06.2008-3057-ВГ22.07.2008-4023-ВГ-27.05.2009 от
02.06.2009 г., сключен между
ищеца и
"Е.ОН България Мрежи"
АД (от 10.09.2012 г. преименувано
на „Енерго-Про Мрежи” АД, а от 29.01.2018 г. на "Електроразпределение Север" АД).
Не е спорно между страните, а
се установява и от представената от КЕВР справка за периода от 01.01.2014 г. до
09.08.2014 г., че ищецът е заплащал ежемесечна такса в размер на 20% върху
приходите от преференциалната цена на произведената електрическа енергия от
възобновяеми източници на основание приетите с параграф 6, т. 2 и т. 3 от ЗР на Закона за
държавния бюджет на Р.Б. за 2014 г. (отм.), член 35а, ал. 1 и, ал. 3 в ЗЕВИ,
предвиждащ дължимостта на тази такса, както и чл. 35б
за реда на събирането й и чл. 35в за последствията от неплащането й.
Безспорно е между страните, че в
посочения период ищецът е заплатил такса на посоченото горе основание в размер общо на сумата от 113 651,85 лв., както
следва: на 24.02.2014 г. по
фактура № **********, издадена на 31.01.2014 г. – 16 554,46 лв., на
25.03.2014 г. по фактура № **********, издадена на 28.02.2014 г.- 17 780,60 лв. , на 23.04.2014 г.
по фактура
№ **********, издадена на 31.03.2014 г. - 20 805,29 лв., на 28.05.2014 г. по фактура № ********** от 30.04.2014 г.- 14 162,42 лв., на 24.06.2014г. по фактура №
********** от 31.05.2014 г. - 12 302,12 лв., на 23.07.2014 г. по фактура № ********** от 30.06.2014 г. – 15 513,59 лв., на 25.08.2014 по фактура № ********** от 31.07.2014 г. -12 148,47 лв. и на 23.09.2014г. по
фактура № ********** от 26.08.2014 г. -
4 384,90 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
По предявеният главен иск с
правно основание чл.4, пар.3 ДЕС вр. чл. 49 ЗЗД, основан на твърдението, че
Народното събрание на Р.Б. е приело законодателни разпоредби- чл. 35а, ал. 1, 2
и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4
от Закона за енергията от възобновяеми източници, които са в пряко нарушение на
норми на правото на ЕС – чл. 107 и чл. 108 ДФЕС, чл. 63 ДФЕС, пар.6 и пар.4 и
чл. 36, б. „а“, „б“ и „д“ от Директива 2009872/ЕО и разпоредбите на Директива 2009/28/ ЕО за
сумата от 113 651,85 лв., изплатени за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014
г. на основание на чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал.
1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми
източници, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
31.01.2019 г. до окончателното изплащане, ведно с иска с правно основание чл.
86, ал.1 ЗЗД за сумата от 34 637,09 лв. законна лихва върху претендираната
главница за периода от 31.01.2016 г. до 31.01.2019 г., съдът намира следното:
Съгласно принципа за лоялно
сътрудничество, закрепен в чл. 4 §3 от ДЕС, държавите-членки са длъжни да
вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на
задълженията, произтичащи от правото на ЕС, да подпомагат общността за
постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви мерки, които могат да
застрашат тези цели.
От този общ принцип произтичат
редица конкретни задължения - в това число и за националните съдилища, някои от
които са закрепени в Договорите, а други са изведени в практиката на Съда на
ЕС. От него следва и института на отговорността на държавите-членки за вреди,
настъпили вследствие нарушения на общностното право /Francovich
and others v. Italian State, C-6/90, C9/90, § 33/. Фактическият й състав на
тази отговорност включва общностна норма, която предоставя права на
частноправните субекти, достатъчно сериозно нарушение на тази общностна норма,
пряка причинна връзка между нарушението и вредата. Концепцията за
извъндоговорната отговорност на държавата за вреди е въведена постепенно с три
знакови решения на Съда на ЕС /Frankovich and others v.Italian
Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame;
Kobler/, които установяват елементите на фактическия
й състав и стандартите във връзка с процесуалния ред за реализирането й.
Ищецът е навел, че с приемането
на нормите на чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2
и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници
е нарушено правото на ЕС, в частност чл. 63 от ДФЕС, чл. 107 от ДФЕС, Директива
2009/28/ЕО, Директива 2009/72/ЕО.
Нарушената правна норма на ЕС,
на която се позовава страната следва да има за предмет предоставяне на права на
ищеца като частноправен субект и това нарушение следва да е достатъчно
съществено.
Разпоредбата на чл. 63 от ДФЕС
установява забрана ограниченията при движение на капитала. В тази връзка следва
да се има предвид, че договора за функционирането на ЕС относно свободата на
установяване, свободното предоставяне на услуги и свободното движение на
капитали не се прилага при положение, което във всичките си аспекти спорът е
свързан само с една държава - членка / в този смисъл решение от 20.03.2014 г. Caixa d’Estalvis i Pensions de Barcelona,
C 139/12, решение от 30 юни 2016 г., Admiral Casinos & Entertainment, C 464/15/. Аналогично
разрешение е дадено и в решение от 15.11.2016 г. по дело C-268/15 /Голям
състав/, съгласно което режимът на извъндоговорната отговорност на държава - членка
за вреди, причинени в резултат от нарушение на това право, не се прилага при
наличието на вреди, които частноправен субект твърди, че е претърпял поради
това, че предвидена в член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС или 63 ДФЕС основна свобода се
нарушава с национална правна уредба, която се прилага еднакво към местните
граждани и гражданите на други държави членки, когато положението във всичките
си аспекти е свързано само с една държава членка.
От друга страна разпоредбата на чл. 107 от
ДФЕС касае различните държавни помощи. Липсва идентичност между понятията
"държавна помощ" и "такса" и такава не може да се извлече и
по тълкувателен път, поради което визираната по-горе разпоредба е неприложима
към настоящия казус. В тази връзка съдът намира, че чл. 107 ДФЕС е напълно
неприложима, доколкото с последната се третира въпросът за помощ, предоставена
от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било
форма. Член 107, параграф 1 ДФЕС обявява за несъвместима с вътрешния пазар,
доколкото засяга търговията между държавите членки, всяка помощ, предоставена
от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било
форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в
по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои
стоки. За да е налице несъвместимостта посочена в тази норма, следва да са
налице следните предпоставки: първо, трябва да става въпрос за намеса на
държавата или посредством държавни ресурси. Второ, тази намеса трябва да е в
състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето- тя трябва да
предоставя предимство на своя бенефициент. Четвърто, тя трябва да нарушава или
да заплашва да наруши конкуренцията (решение от 15 юли 2004 г., Pearle и др., C ‑ 345/02, EU:C:2004:448, т. 33). От изложеното
следва, че въвеждането на 20: такса за производителите на енергия от
възобновяеми източници, вносима към държавния бюджет,
не може да бъде прието като включващо се в понятието "държавна помощ"
по смисъла на чл. 107 ДФЕС..
С Решение на Съда (първи
състав) 20 септември 2017 година по съединени дела C ‑ 215/16, C ‑ 216/16, C ‑ 220/16 и C ‑ 221/16 е прието, че Директива 2009/28/CE на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие
за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО и по-специално член 2, втора
алинея, буква к) и член 13, параграф 1, втора алинея, буква д) от нея, трябва
да се тълкува в смисъл, че се допуска национална правна уредба, която предвижда
събирането на такса върху вятърните генератори, предназначени за производството
на електроенергия. Съдът е приел, че държавите членки разполагат с право на
преценка относно мерките, които считат за подходящи за постигането на
задължителните общи национални цели, определени в член 3, параграфи 1 и 2 от
Директива 2009/28 във връзка с приложение I към тази директива. Поради това
предвидената в член 3, параграф 3 от Директива 2009/28 възможност за държавите
членки да приложат схеми за подпомагане с оглед насърчаване на използването на
енергия от възобновяеми източници, евентуално под формата на данъчни облекчения
или намаления, не предполага по никакъв начин забрана за облагане на
предприятията, които разработват подобни източници на енергия.
С оглед приетото съдът намира,
че с поведението си Държавата, в лицето на Народното събрание, не е нарушила
сочените от ищеца разпоредби на правото на Европейския съюз, предвид което
искът с правно основание чл.4, пар.3 ДЕС вр. чл. 49 ЗЗЗ е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли, ведно с съединените с него искове за
присъждане на законна лихва.
При този изход на спора по
предявения иск не следва да се разглежда направеното от ответника възражение за
погасяване на претенцията по давност.
С оглед изхода по главния иск,
съдът следва да разгледа предявения при условие на евентуалност иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД НС основан на твърдението, че Народното събрание на Р.Б. е
приело законови разпоредби, които са в пряко противоречие с Конституцията на Р.Б.
и не е предприело действия да уреди отношенията с увредените от действието на
тези норми лица, след тяхното обявяване за противоконституционни. По този иск
съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични
виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.
За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1). правоотношение по възлагане на работа, 2). осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966
г.).
При преценка по въпроса налице
ли е противоправност, осъществена от народните представители при приемане на
процесните разпоредби от ЗЕВИ, съдът съобрази следното:
С параграф 6, т. 2 и т. 3 от ЗР
на Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014 г. (отм.) е създаден член 35а,
ал. 1 и ал. 3 в ЗЕВИ, по силата на които за производството на електрическа
енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса от 20 %.
С решение № 13/31.07.2014 г. по
к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд са обявени за протиконоституционни
разпоредбите на § 6, т. 2 и т. 3 от Заключителните
разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. ( ДВ, бр. 109/2013 г ), с
които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал.
1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми
източници. Решението на КС е обнародвано в ДВ, бр. 65/06.08.2014 г. и е
влязло в сила на 10.08.2014 г. / чл. 14, ал. 3 от ЗКС/.
С решение № 3/28.04.2020 г. по
к.д. № 5/2019 г. Конституционният съд прие, че по отношение на заварени от
решение на КС неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи
съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното
събрание урежда правните последици от прилагането на противокононституционен
закон.
В мотивите към т. 2 от
решението е възприето становището, че от конституционният принцип на правовата
държава произтича задължението на органа, предвидено в чл. 22, ал. 4 от ЗКС. То
се свързва и с чл. 7 от Конституцията, предвиждащ отговорност на Д. за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица,
което неминуемо обхваща и отговорността на органа, издал противоконституционния
акт. Уреждането на правните последици от прилагането на противоконституционния
акт до обявяването му за такъв не е в правомощията на Конституционния съд, но
неговото решение задължава органа, постановил акта, да изпълни конституционното
си задължение, което е и смисълът му на елемент от цялостния конституционен
механизъм за балансиране на властите. Мерките, които органът следва да приеме,
за да уреди правните последици от прилагането на акта до влизане на решението
на Конституционния съд в сила, са иманентна част от процеса на осигуряване на
върховенството на Конституцията.
Решението на Конституционния
съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани /чл.
14, ал. 6 от ЗКС/. При така постановеното решение и като взе предвид и
съдебната практика -
решение № 91/06.04.2020 г., по
гр. д. № 3804/2019 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и решение № 72 от 21.04.2020 г. по гр.
д. № 2377/2019 г. на ВКС, ГК ІV ГО, настоящият състав приема, че чл. 22, ал. 4
от ЗКС задължава органа, постановил противоконституционния акт, да приеме
нормативен акт, с който да уреди възникналите правни последици. Това негово
задължение е част от цялостния конституционен механизъм за балансиране на
властите и осигуряване върховенство на закона и е от императивен характер/ чл.
22, ал. 4, вр, ал. 2 от ЗКС, решение № 3/28.04.2020
г. по к.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд/.
В разглеждания случай се
установи, че нормата, въз основа на която е събирана процесната такса, е
обявена от КС на РБ за противоконституционна. Също така безспорно е установено
и че Народното събрание не е изпълнило задължението си, произтичащо от нормата
на чл.22, ал.4 ЗКС да уреди възникналите правни последици от акта, обявен за
противоконституционен в рамките на установения от чл. 81, ал. 4 от Правилника
за дейността на Народното събрание двумесечен срок от влизането в сила на
решението на КС. Това бездействие от страна на Народното събрание обосновава
ангажирането на отговорността на държавата за причинените вреди на засегнатите
субекти от приложението на обявената за противоконституционна норма.
От ангажираните по делото
доказателства, обсъдени по – горе, се установи, че събраната от ищеца такса
през разглеждания период 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. при реализиране на
произведената от него електроенергия възлиза на 113 651,85
лв. Тя е начислена върху приходите и
е събрана на основание чл.35а ЗЕВИ. Същевременно с горепосоченото решение на КС
е установена противоконституционност на посочената норма, като Народното
събрание не е изпълнило вмененото му задължение по чл. 22 ал.4 ЗКС. С удържането на исковата сума в размер
на дължимата по приложимия закон такса имуществото на ищеца е намалено в
причинна връзка с противоправно поведение на лица, за поведението на които
държавата отговаря. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното.
По изложените съображения и при
съобразяване на дадените разяснения с цитираната актуална практика на ВКС
решение на Конституционния съд на Р.Б., следва да се приеме, че е осъществен
фактическият състав на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Доколкото размерът на
имуществената вреда, която е в пряка причинно – следствена връзка с приетият
противоконституционен закон и бездействието на НС, възлиза на 113 651,85
лв., то искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
По заявеното от ответника възражение за
погасяване на претенцията с правно основание чл. 49 ЗЗД по давност, съдът
намира следното:
Както е посочено горе на
основание чл. 22, ал.4 ЗКС Народното събрание има задължението да уреди
възникналите правни последици от акта, обявен за противоконституционен.
Съобразно чл. 81, ал. 4 от Правилника за дейността на Народното събрание това
задължение следва да се изпълни в двумесечен срок от влизането в сила на
решението на КС т.е. от 10.08.2014 г.
или срокът е изтекъл на 10.10.2014 г. Исковата молба е депозирана на
30.01.2019 г. т.е. преди изтичане на релевантния за вземанията от непозволено
увреждане петгодишен давностен срок и възражението е неоснователно.
По обективно съединения иск за
присъждане на сумата от 34 637,09 лв. на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за
периода от 31.01.2016 г. до 31.01.2019 г.(датата на подаване на исковата
молба), съдът намира следното:
Ищецът има право на обезщетение
за забава от деня на увреждането. Същият обаче е претендирал такова от по-късен
момент, а именно 31.01.2016 г., предвид което съдът следва да присъди лихвата
на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД само за сочения от ищеца период. Между страните
няма спор за размера на дължимата лихва за периода от 31.01.2016 г. до
31.01.2019 г., предвид което искът следва да се уважи изцяло.
Уважаването на първия
евентуално предявен на главния иск се явява процесуална пречка за разглеждане
по същество на предявените в условията на евентуалност на него искове с правно
основание чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, тъй като не се е сбъднало въведеното от ищеца
вътрешно-процесуално условие, а именно отхвърляне на главния иск и на първия
евентуален иск на него.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на направените
от него разноски в хода на съдебното производство, както следва: 5 931,56 лв.
заплатена държавна такса и 1190,26 лв. с ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира направеното от ответника възражение за
прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение за
неоснователно предвид правната и фактическа сложност на делото.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "У.Б.9"
ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, п.к. 1000, гр. София, представлявано от Г.П.,
в качеството му на Управител, със съдебен адрес:***, офис парк ЕКСПО 2000,
сграда фаза 4, ет.1 чрез адвокати Р.М. и адв. О.Т.срещу Р.Б., представлявана от
Министъра на финансите, чрез юрк. В.Б., със съдебен
адрес:*** иск с правно основание чл. 4, пар.3 от ДЕС вр. чл. 49 ЗЗД,
основан на твърдението, че Народното събрание на Р.Б. е приело законодателни
разпоредби- чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и
3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, които
са в пряко нарушение на норми на правото на ЕС – чл. 107 и чл. 108 ДФЕС, чл. 63
ДФЕС, пар.6 и пар.4 и чл. 36, б. „а“, „б“ и „д“ от Директива 2009872/ЕО и разпоредбите на Директива 2009/28/ ЕО за
сумата от 113 651,85 лв., изплатени за
периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. на основание на чл. 35а, ал. 1, 2 и
3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от
Закона за енергията от възобновяеми източници, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 31.01.2019 г. до окончателното
изплащане, ведно с иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от
34 637,09 лв. законна лихва върху претендираната главница за периода от
31.01.2016 г. до 31.01.2019 г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, Р.Б.,
представлявана от Министъра на финансите, чрез юрк. В.Б.,
със съдебен адрес:*** да заплати на "У.Б.9" ЕООД, ЕИК ******** сумата
от 113 651,85 лв., представляващи имуществени вреди от заплатени за периода от
01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. такси на основание на чл.
35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73,
ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, обявени за
противоконституционни с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на
Конституционния съд, в сила от 10.08.2014 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 31.01.2019 г. до окончателното
изплащане, ведно законната лихва върху главницата в размер на 34 637,09 лв. за
периода от 31.01.2016 г. до 31.01.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, предявените
при условие на евентуалност от "У.Б.9" ЕООД, ЕИК ******** срещу Р.Б.,
представлявана от Министъра на финансите искове с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо от ЗЗД, за връщане за заплатените в
полза на държавата суми на основание чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3
и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от
възобновяеми източници, обявени за противоконституционни с решение №
13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд, в сила от
10.08.2014 г. в размер на 113 651,85 лв.
за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., ведно със законната лихва върху
сумата в размер на 34 637,09 лв. за периода от 31.01.2016 г. до 31.01.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2019
г. до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за същите
суми.
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от Министъра на финансите да
заплати на "У.Б.9" ЕООД, ЕИК ******** сумата от 5 931,56 лв.
заплатена държавна такса и 1190,26 лв. с ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :