Решение по дело №16032/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11841
Дата: 27 октомври 2022 г.
Съдия: Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Дело: 20221110116032
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11841
гр. С, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.С.В.
при участието на секретаря С.Е.Д.
като разгледа докладваното от П.С.В. Гражданско дело № 20221110116032
по описа за 2022 година
Предявен e иск с правно основание чл.439, ал.1 вр чл.124, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по предявени от Й. К. Й. и Л. С. Й. против „АСВ” ЕАД
обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че
ищците не дължат солидарно на дружеството сумата 140,74 евро главница, представляваща
главница по Договор за кредитна карта от 29.10.2008г., ведно със законната лихва от
26.01.2015г. до окончателното плащане, сумата от 6,32 евро редовна лихва за периода от
20.11.2011г. до 19.04.2012г., сумата от 113,78лв. наказателна лихва за периода от
20.12.2011г. до 22.01.2015г. и 325лв. разноски по делото, разпоредени за плащане по ч.гр.д.
№4375/2015г. по описа на СРС, 31с-в, за събирането на които е образувано изп.д.
№145/2015г. по описа на ЧСИ Георги Дичев, с рег.№781 на КЧСИ, поради погасяване на
възможността за принудително изпълнение на сумите по давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „АСВ” ЕАД е депозирал отговор, с който
оспорва счита предявения иск за недопустим поради това, че всички възражения на ищеца
по отношение на заповед за изпълнение били преклудирани с изтичане на срока, предвиден
в закона. На следващо място счита предявените искове за неоснователни. Излага подробни
съображения за липса на изтичане на погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от копие от Изпълнителен лист от 16.02.2015г., издаден по ч.гр.д.№4375/2015г.
по описа на СРС, 31с-в, което е приложено към служебно изисканото копие от изп.д.
№145/2015г. по описа на ЧСИ Георги Дичев, с рег.№781 на КЧСИ, Й. К. Й. и Л. С. Й. са
1
осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 140,74 евро
главница, представляваща главница по Договор за издаване на международна кредитна
карта от 29.10.2008г., ведно със законната лихва от 26.01.2015г. до окончателното плащане,
сумата от 6,32 евро редовна лихва за периода от 20.11.2011г. до 19.04.2012г., сумата от
113,78лв. наказателна лихва за периода от 20.12.2011г. до 22.01.2015г. и 325лв. разноски по
делото. Изпълнителният лист е издаден с оглед постановена по делото заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
По делото е изискано и приложено копие от изп.д. №20157810400145 по описа на
ЧСИ Георги Дичев, с рег.№781 на КЧСИ, образувано на 05.03.2015г. по молба на взискателя
„Райфайзенбанк България“ ЕАД от същата дата, въз основа на издадения на банката
изпълнителен лист, като на осн. чл.18, ал.1 от ЗЧСИ взискателя е предоставил определянето
на начина на изпълнение на ЧСИ. Извършено е единствено връчване на покани за
доброволно изпълнение на Й. К. Й. – на 15.04.2015г. и на Л. С. Й. – на 26.03.2015г. На
12.01.2017г. от „Райфайзенбанк България“ ЕАД е постъпила молба, с която са уведомили
ЧСИ, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016г. и
конкретен Договор за цесия от 23.12.2016г. вземанията, предмет на изп.дело са прехвърлени
в полза на „Кредит Контрол“ ООД. Последното дружество е подало молба за
конституирането му като взискател по изп.дело на 25.05.2017г. и на свой ред на осн. чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ е предоставило определянето на начина на изпълнение на ЧСИ. С отделна
молба от същата дата е поискано да бъде извършена справка за наличието на трудови
правоотношения на длъжника и налагане на запор. Извършена е справка. На Й. К. Й. е
изпратена Призовка за принудително изпълнение на 17.01.2017г., с уведомяване, че на
22.02.2017г. ще бъде извършен опис на движими вещи, но призовката не е връчена.
На 10.05.2019г. по изп.д.№145/2015г. по описа на ЧСИ Георги Дичев, е постъпила
молба от „АСВ” ЕАД за конституиране на дружеството като взискател с оглед сключен
Договор за цесия от 23.08.2018г. Поискано е изготвяне на справка за наличие на банкови
сметки и налагане на запор. Отново са изпратени Призовки за принудително изпълнение, с
уведомяване, че ще бъде извършен опис на движими вещи, но нито една от призовките не е
връчена. С молба от 12.07.2021г. „АСВ” ЕАД е поискало отново извършването на справка за
банкови сметки, като на 14.07.2021г. е наложен запор на банкови сметки на Й. К. Й. в
„Юробанк България“ АД по сметка с липсващ авоар.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Ищците не оспорват съществуването на задължение към момента на издаване на
изпълнителен лист, с оглед на което следва да се разгледат възраженията им за липса на
възможност за принудително събиране на сумите, като погасени по давност.
Отричаните суми са установени за дължими в полза на „Райфайзенбанк България“
ЕАД с влязла в сила заповед за изпълнение. По ч.гр.д.№4375/2015г. по описа на СРС, 31с-в е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, която
съгласно чл.418, ал.5 ГПК се съобщава на длъжниците от съдебен изпълнител. Видно от
2
изп.дело заповед за изпълнение е връчена на Й. К. Й. на 15.04.2015г. и на Л. С. Й. – на
26.03.2015г. Съгласно чл.414, ал.2 ГПК срока за подаване на възражение е едномесечен и
едва след изтичането му заповедта влиза в сила. От Й. К. Й. и Л. С. Й. не са подадени
възражения, поради което заповедта е влязла в сила на 16.05.2015г. Поради това с изтичане
на предоставения срок за възражения срещу дължимостта на сумите, заповедта се е
превърнала в годен изпълнителен титул, въз основа на който може да са допусне
принудително удовлетворяване на предявеното притезание. Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение
(Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК). Затова
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се
получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и
от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
срокът на новата давност е всякога пет години (а не три години, както счита ищеца).
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Следователно от 16.05.2015г. започва да тече, установения със закон,
срок на 5 годишната погасителна давност.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД, давността се прекъсва а) с признаване на вземането от
длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Съгласно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК е обявено
за изгубило сила Постановление 3/1980г. на Пленума на Върховния съд и следователно по
време на изпълнителен процес тече давност за вземанията. Прието е и, че съгласно чл. 116,
б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания
може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
3
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следователно течащата
давност от датата на влизане в сила на заповедта не е прекъсната с образуване на
изпълнително дело или с връчването на покани за доброволно изпълнение, доколкото двете
не представляват извършване на същински изп.действия. Не представлява същинско
изп.действие и конституирането на нов взискател на мястото на предишния, т.е.
заместването на взискател, доколкото не е насочено към събиране на вземането, а с
посоченото ТР изрично се приема, че само присъединяването на взискател е същиснко
изп.действие. Видно от реда на извършваното по изп.д.№145/2015г. по описа на ЧСИ Георги
Дичев, с рег.№781 на КЧСИ, се установява, че е извършено само едно същинско
изп.действие – налагане на запор на банкови сметки на единя от длъжниците - на
14.07.2021г. За времето от влизане в сила на заповедта на 16.05.2015г. до налагането на
запор на 14.07.2021г. е изтекъл срок по-дълъг от 5 години и възможността за принудително
реализиране на вземането е погасена по давност.
Следователно предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 вр чл.124, ал.1
ГПК се явяват основателни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищците, като от същите в исковата
молба е направено искане на основание чл.78, ал.1 ГПК да им бъдат присъдени такива. Не е
представен списък по чл.80 ГПК. Видно обаче от делото, от страна на Й. К. Й. и Л. С. Й. не
са направени никакви разноски. Същите са били освободени с акт на съда от заплащане на
държавна такса, а от приложения към исковата молба Договор за правна защита и
съдействие е видно, че представителството е осъществено безплатно на осн. чл.38, ал.1, т.2
от ЗАдв. От страна на адв.И. Ю. не е направено искане за присъждане на възнаграждение
лично на него. Поради изложеното не са на лице разноски, които да се присъдят в полза на
ищците.
Доколкото ищците са били освободени от заплащане на държавна такса в размер на
50лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК „АСВ” ЕАД следва да бъде осъдена да заплати в полза
на СРС сумата от 50лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.439, ал.1 вр
чл.124, ал.1 ГПК, предявени от Й. К. Й., с ЕГН ********** и адрес: гр.С, ул.“З №3, вх.В,
ет.2, ап.33 и Л. С. Й., с ЕГН ********** и с адрес: град С, ж.к. „Люлин“, бл.346, вх.А, ет.14,
ап.65 срещу „АСВ” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Д-р П.Д.”
№ 25, офис сграда Лабиринт, че Й. К. Й. и Л. С. Й. не дължат в полза на „АСВ” ЕАД сумата
от 140,74 евро главница, представляваща главница по Договор за кредитна карта от
4
29.10.2008г., ведно със законната лихва от 26.01.2015г. до окончателното плащане, сумата от
6,32 евро редовна лихва за периода от 20.11.2011г. до 19.04.2012г., сумата от 113,78лв.
наказателна лихва за периода от 20.12.2011г. до 22.01.2015г. и 325лв. разноски по делото,
разпоредени за плащане по ч.гр.д.№4375/2015г. по описа на СРС, 31с-в, за събирането на
които е образувано изп.д.№ 20157810400145 по описа на ЧСИ Георги Дичев, с рег.№781 на
КЧСИ.
ОСЪЖДА „АСВ” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Д-р
П.Д.” № 25, офис сграда Лабиринт да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на
Софийски Районен Съд, с адрес: гр.С, бул.“Цар Борис III“ №54 сумата от 50лв.,
представляваща дължима по делото държавна такса, от внасянето на която са били
освободени ищците.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5