№ 1366
гр. Перник, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221720104479 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А. И. Е., с
ЕГН:********** и адрес; ****, чрез адв. К. П., и съдебен адрес: *** срещу „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление; гр. Перник, ул.
„Средец” № 11, представлявано от управителя Б. И., с която са предявени обективно
съединени искове от с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато
за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 830,81 лева,
представляваща главница за доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води за периода от 06.10.2010г. до 24.09.2012г., сумата в размер на 75,85 лева,
представляваща законна лихва за забава от 09.12.2010г. до 31.10.2012г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 15.11.2012г. до окончателното й изплащане, както и сума
в размер на 25.00 лева направени по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.г.д. №8247/2012г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано
изпълнително дело №1025/2014 по описа на ЧСИ С.Б.
Ищецът твърди, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение за
процесните суми.
В законоустановения срок ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД е
подал отговор, с който е изразил становище, че исковете са неоснователни и недоказани.
Ответникът възразява, че процесното изпълнително дело е прекратено по силата на закона,
поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две години. Поради това и
ответното дружество не е предизвикало завеждането на настоящето производство.
1
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, като иска същото да бъде редуцирано до
предвидения минимален размер.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на спора.
Съдът намира, че дори и при прекратяване на изпълнителното производство е налице
правен интерес от исковото производство с правно основание чл.439 ГПК. Съгласно
Решение №60282/19.01.2022 по гр.д.№903/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., длъжникът - ищец има
правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за
което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на
което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен
процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той
може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца
да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че по ч.г.д. №8247/2012г. по описа на ПРС е
издаден изпълнителен лист от 27.12.2012г., с който ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 830,81 лева, представляваща главница за доставена питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 06.10.2010г. до 24.09.2012г., сумата
в размер на 75,85 лева, представляваща законна лихва за забава от 09.12.2010г. до
31.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.11.2012г. до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева направени по делото
разноски.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника е образувано
изп. д.№1025/2014 по описа на ЧСИ С.Б. По същото изпълнително дело са извършвани
различни изпълнителни действия, последното от които е от 24.06.2014г., когато е наложен
запор върху трудово възнаграждение на длъжника. В резултат на изпълнителните действия
няма събрани суми.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е.
чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
2
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК,
правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след
27.12.2012г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно
вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга
по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този
смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО;
Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение
№ 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от
16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че последното
валидно изпълнително действие по изп. д.№1025/2014 по описа на ЧСИ С.Б.е извършено на
24.06.2014г. Същото дело е подлежало на перемиране на 24.06.2016г. по силата на
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Към този момент е било в сила Постановление №
3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо
изпълнително производство. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г.
на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо
изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие
занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента
на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение №
170/17.09.2018г. по гр. дело № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).
Поради това и от 26.06.2015г., когато изпълнителното дело е перемирано по силата
на закона е започнала да тече петгодишната давност за погасяване правото на принудително
изпълнение на процесните вземания, която е изтекла на 26.06.2020г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат
3
уважени.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер
на 350,00лв., от които сумата от 50,00лв. за държавна такса и сумата от 300,00лв. за
адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от А. И. Е., с ЕГН:**********
и адрес; ****, чрез адв. К. П., и съдебен адрес: *** срещу „Водоснабдяване и канализация“
ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление; гр. Перник, ул. „Средец” № 11,
представлявано от управителя Б. И., с правно основание чл.439 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 830,81 лева, представляваща главница за доставена питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 06.10.2010г. до 24.09.2012г., сумата
в размер на 75,85 лева, представляваща законна лихва за забава от 09.12.2010г. до
31.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.11.2012г. до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева направени по делото
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д. №8247/2012г. по описа на
ПРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело №1025/2014 по описа на ЧСИ
С.Б. поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение на процесните
суми.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление; гр. Перник, ул. „Средец” № 11, представлявано от управителя Б. И., да
заплати на А. И. Е., с ЕГН:********** и адрес; ****, чрез адв. К. П., и съдебен адрес: ***
сумата в размер на 350,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които
сумата от 50,00лв. за държавна такса и сумата от 300,00лв. за адвокатско възнаграждение,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4