Р Е Ш Е Н И Е №2822
05.08.2020г. гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти граждански съдебен състав в
открито съдебно заседание на 23.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8578 по описа за 2017г. на съда, за да се произнесе взе
предвид следното.
Предмет
на делото са иск с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК и чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Ищец
П.Г.П. с ЕГН ********** с адрес: *** иска да се признае за установено по
отношение на „Аетек.ОЕ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Милин Камък № 67, офис 1 с *** М.Х.З., Н.Х.Г.,
М.П.Х.Г., че дружеството му дължи сумата от 24 000 лева, представляваща 60
месечни възнаграждения всяко от по 400 лева за период от м.януари 2008г. до
м.януари 2013г. по сключен на *** договор за поддръжка и управление на имот
двуетажна масивна вилна сграда с РЗП от 160 кв.м ведно с източен самостоятелен
калкан с площ от 59.15 кв.м, западаен самостоятелен калкан с площ от 59.15
кв.м. построена в дворно място с площ от 600 кв.м, находящо се ****,
представляващо **** по действащия ПУП, Втора вилна зона за периода от месец
януари 2008г. до месец януари 2013г., ведно със законните лихви върху
горепосочената сума от 24000 лева, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 25.03.2013г. до окончателното изплащане на вземането за
които е била издадена заповед № 2950/26.03.2013г. по ч.гр.д. № 4858/2013г. по
описа на РС – Пловдив. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ищецът
посочва, че предявения иск е в срок и в съответствие с указанията на заповедния
съд по повод на Определение № 958/25.04.2017г. постановено по в.ч.гр.д. №
152/2017г. на Окръжен съд – Пловдив с което е било прието възражението по чл.
423 ГПК на ответника по делото за недължимост на сумата по издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Фактологично
се позовава на следните обстоятелства.
Между
него и „Аетек.ОЕ“ ЕООД с ЕИК ********* действащо чрез законния си представител
и *** към ****. Х.Н.Г.– гръцки гражданин /починал **** бил сключен договор за
поддръжка и управление на гореописания недвижим имот и включвал дейности по
поддръжка – чл.3, буква А, т.1 – 6 вкл. и дейности по управление, чл.3, буква
Б, т.1-до т.3. Ищецът заявява, че съгласно договора има право на ежемесечно
възнаграждение от 400 лева за извършваната от него дейности по този договор и
заявява, че в рамките на исковия период, стриктно и с грижата на добър стопанин
е изпълнявал задълженията си като е поддържал хигиената в имота – застроена и
незастроена част, поддържал и облагородявал живата растителност в сградата,
извършвал поправки и ремонтни дейности на ел. и вик инсталации, укрепване на
входната площадка към двора, подмяна на счупени прозорци. Били заплащани всички
консумативни разходи за ток и вода на имота.
Ищецът
неколкократно правел опити за свързване с Х.Н.Г.в качеството му на
представляващ дружеството – собственик на имота да получи уговореното
възнаграждение, но това било безуспешно, а впоследствие след като узнал за
смъртта му поискал от дъщеря му да заплати дължимото. Това не било сторено в
резултат на което и било инициирано съдебно дело - ч.гр.д. № 4858/2013г. по
описа на РС – Пловдив за събиране на вземането му.
Ответник
„Аетек.ОЕ“ ЕООД с *** М.Х.З., Н.Х.Г., М.П.Х.Г. оспорват по основание и размер
предявения иск. Заявяват, че баща им в качеството си на *** на дружеството не е
сключвал договор за управление и поддръжка, не е поемал задължение за плащане
на ежемесечно възнаграждение от 400 лева, по договора не са били извършвани
каквито и до било действия. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Съдът
след като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявенитят
иск е допустим, тъй като е в срок и в съответствие с указанията на заповедния
съд по повод на Определение № 958/25.04.2017г. постановено по в.ч.гр.д. №
152/2017г. на Окръжен съд – Пловдив с което е било прието възражението по чл.
423 ГПК на ответника по делото за недължимост на сумата по издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2950/26.03.2013г.
Съгласно
влязло в сила на 06.01.2020г. решение № 1430/29.07.2019г. по АНД № 8207/2018г.
по описа на РС – Пловдив процесния договор за поддръжка и управление на
гореописания недвижим имот сключен между страните е признат за неистински
частен документ относно положения в него подпис за „възложител“ от името на
Х.Н.Г.– гражданин на Р.Г., роден на ***г. и представен по ч.гр.д. № 4858/2013г.
по описа на РС – Пловдив по което е била издадена и процесната заповед по чл.
410 ГПК, респ. за установяване дължимостта на вземанията по нея.
Съгласно
чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд – какъвто характер има постановеното
решение № 1430/29.07.2019г. е задължителна за гражданския съд досежно въпросите
за инкриминираното деяние, неговата противоправност и вина. В случая
инкриминираното деяние за което ищец П.П. е бил признат за виновен е
съзнателното ползване на процесния договор за поддръжка и управление, а предмет
на това е неистинския документ.
Следователно, настоящата
инстанция приема категорично и несъмнено, че договор за поддръжка и управление
от 03.01.2008г. е неистински относно положения в него подпис за „възложител“ от
името на Х.Н.Г.Поради гореизложеното и това основание не се кредитират двете
графологични експертизи по настоящето дело изгответни от М.С. и С.С., които
определят документа за истински.
Не се кредитират
показанията на св. Н.К., който заявява, че договорът е подписан на ****. пред
него в кантората му от Х.Н.Г.в качеството му на *** на ответника и че е бил
наясно с обстоятелството, че ищеца ще поддържа и управлява имота срещу задължението за заплащане на месечно
възнаграждение, което обстоятелство и бил приел с готовност. Този извод следва
от обстоятелството, че като щом подписът
не е на Г. последният и въобще не е наясно със съдържанието на правата и
задълженията по този договор, а от там и няма как ответното дружество да се
задължило да плаща възнаграждение.
Настоящата инстанция
изрично отбелязва, че по настоящето дело няма нито пряко, нито косвено
доказателство затова ищец П.П. да е извършвал каквито и да било дейности по
управление и поддръжка на процесния имот, още по-малко дейностите по чл.3,
буква Б, т.1-до т.3 и по чл.3, буква А, т.1 – 6 вкл. от договора през процесния
период. Няма никакви доказателства за облагородяване на имота, за извършването
на ремонтни дейности на вик инсталация, за почистването му или за каквито и да
било други фактически действия.
Следва да се отбележи и
че св.К. е в очевиден конфликт на интереси, тъй като същият е бил адвокат на
ответника към момента на придобиването на недвижимия имот, респ. може да се
предположи, че е знаел намеренията на клиента си да се завърне в Г., както и
факта, че учреденото дружество е създадено само и единствено за закупуването на
земята върху която е построена вилата, а не за извършването на търговска
дейност. Следва да се посочи и че на вписания адрес в търговския регистър за
седалище и адрес на управление на дружеството не пребивава никой, в резултат на
което и издадената заповед по чл. 410 ГПК е влязла в сила до възстановяване срока
по чл. 423 ГПК след подадено възражение от наследниците на починалия. Следва да
се посочи и че св. К. впоследствие е станал адвокат на кредитора на бившия си
клиент като е знаел горните обстоятелства. По делото са налице данни, че
Х.Н.Г.след закупуването имота на името на дружеството, напуска Р.България и се
завръща в Р.Г., където и умира през 2012г. като по делото няма данни Г. да е
идвал в България и да е проверявал изпълнението на договора за управление и
поддръжка, нито пък има данни да е приемал някакво изпълнение по този договор.
Няма данни и за осъществена комуникация между ищеца и Г., което е необичайно
при този тип договори за управление, в които случаи възложителят би следвало да
се държи постоянно в течение на текущите въпроси по състоянието на имота. Няма
данни и за осъществена комуникация с наследниците на Г., които след смъртта му
идват в България и разбират, че дружествения имот е изнесен на публична продан
за дълг предмет на настоящето дело. Необичайно е също така в рамките на
5-годишен срок ищецът да не е получвал възнаграждението си за поддръжка на
имота и въпреки това да е продължавал изпълнението на задълженията си,
включително ищецът твърди да е извършвал плащания от свое име и за своя сметка
за ремонти, които обаче остава неясно дали се включват във възнаграждението му
или са отделно от него.
Ето и защо за настоящата
инстанция ищецът не доказва каквото и да е било изпълнение на задълженията си
по договора, което е и косвена индиция затова че документът освен неистински в
частта за подписа на Г. е и вероятно фиктивен в частта за правата и
задълженията на страните по него
Предвид на гореизложеното
предявения иск е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 1875 лева за което се
представя списък на разноските.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.П. с ЕГН ********** с адрес: *** иск за признаване за
установено, че „Аетек.ОЕ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Милин Камък № 67, офис 1 с *** М.Х.З., Н.Х.Г.,
М.П.Х.Г. му дължи сумата от 24 000 лева, представляваща 60 месечни
възнаграждения всяко от по 400 лева за период от м.януари 2008г. до м.януари 2013г.
по сключен на 03.01.2008г. договор за поддръжка и управление на имот двуетажна
масивна вилна сграда с РЗП от 160 кв.м ведно с източен самостоятелен калкан с
площ от 59.15 кв.м, западаен самостоятелен калкан с площ от 59.15 кв.м.
построена в дворно място с площ от 600 кв.м, находящо се в с. Х., Община Р.,
обл. Пловдив, представляващо *** от квартал *** по действащия ПУП, Втора вилна
зона за периода от месец януари 2008г. до месец януари 2013г., ведно със
законните лихви върху горепосочената сума от 24000 лева, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.03.2013г. до окончателното
изплащане на вземането за които е била издадена заповед № 2950/26.03.2013г. по
ч.гр.д. № 4858/2013г. по описа на РС – Пловдив като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА П.Г.П. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Аетек.ОЕ“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Милин
Камък № 67, офис 1 с *** М.Х.З., Н.Х.Г., М.П.Х.Г. сумата от 1875 лева разноски
за настоящата инстанция.
Решението е неокончателно и подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд
– Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ В. АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
К.К.