Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

гр. Елин Пелин, 11.02.2020 година.

 

В        И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 100 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Б.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 18-1204-005314/ 28.02.2019 г. на Началника на група към ОДМВР София, Сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което му е наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лева  и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че автомобилът имал проблем в електрическата система, което наложило спиране  в аварийната лента. Имало задръстване, а водачите на другите автомобили не го пуснали, затова изминал известно разстояние в аварийната лента. Твърди се, че случаят е маловажен по чл. 28 ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Свидетелите Д.С.П. и И.Х.И.,***, видели автомобил, които се движи в лентата за принудително спиране. В района имало голямо задръстване, а автомобилът бил без включени аварийни светлини. Свидетелите Д.С.П. и И.Х.И. спрели за проверка автомобила и установили, че се управлява от жалбоподателя Б.И.П.

Срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 756175/ 20.12.2018 г. от Д.С.П., младши автоконтрольор при ОДМВР София, Сектор Пътна полиция, за това, че на 20.12.2018 г. в 13:19 часа, по АМ Тракия с посока гр. Пловдив в района на 15.700 км управлява горепосоченото МПС, собственост на Атанаска Благова Паунова, а водачът се движи в лентата за принудително спиране без да има повреда на МПС или здравословни проблеми на водача или пътниците в него, с което е нарушил чл. 58, т. 3, пр.1 ЗДвП. Актът е бил подписан от актосъставителя Д.С.П., свидетеля очевидец И.Х.И., както и от жалбоподателя Б.И.П., като последният получил препис от него според разписката и е отразено „нямам възражения“.

Актосъставителя Д.С.П. представил докладна записка № 1204Р-1148/15.02.2019 г. относно техническа грешка в АУАН № 756175, като посочил, че Б.И.П. управлявал лек автомобил Хонда Сивик с рег. РВ0984ТТ.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 18-1204-005314/ 28.02.2019 г. на Началника на група към ОДМВР София, Сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което му е наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лева  и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП за това, че на 20.12.2018 г. в 13:19 часа, по АМ Тракия с посока гр. Пловдив в района на 15.700 км управлява лек автомобил Хонда Сивик с рег. РВ0984ТТ, собственост на Атанаска Благова Паунова, а водачът се движи в лентата за принудително спиране без да има повреда на МПС или здравословни проблеми на водача или пътниците в него, с което е извършил на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство. Посочено е, че наказателното постановление е издадени на основание чл. 52, ал. 4 вр. чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като е взета предвид изготвената докладна записка № 1204Р-1148/15.02.2019 г.

Представена е заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателство -показания на свидетелите Д.С.П. и И.Х.И..

Съдът изцяло кредитира показанията на двамата полицейски служители Д.С.П. и И.Х.И., тъй като същите са логични, последователи, непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно кореспондират с описаното в съставения АУАН.

Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетеля Спас И.П., тъй като същият е заинтересован (брат на жалбоподателя Б.И.П.), показанията му противоречат на тези на свидетелите Д.С.П. и И.Х.И., както и не са налице писмени доказателства, които да ги подкрепят. Актосъставителят Д.С.П. е отразил в акта констатации за липса на повреда на автомобила или здравословни проблеми на водача и пътниците. Жалбоподателят не е възразил пред актосъставителя за направената констатация. Свидетелят И.Х.И. сочи, че автомобилът се е движил в лента за принудително спиране без включени аварийни светлини, а след съставяне на АУАН автомобилът е продължил без да имало повреда или да се отваря капака. Показанията на свидетеля Спас И.П. са изолирани, като не са представени доказателства за извършен ремонт на автомобила преди или след съставяне на АУАН.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 02.04.2019 г. и е обжалвано на 04.04.2019 г.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. В описанието на нарушението в АУАН не е конкретизирано управляваното МПС, но тази грешка е констатирана и наказателното постановление е издадено при условията на чл. 52, ал. 4 вр. чл. 53, ал. 2 ЗАНН.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Д.С.П. и И.Х.И.. Не се доказаха твърденията на жалбоподателя за наличието на проблем с автомобила му. Свидетелят Спас И.П. е заинтересован, показанията му противоречат на тези на свидетелите Д.С.П. и И.Х.И., както и не са налице писмени доказателства, които да ги подкрепят.

Деянието е било извършено от нарушителя при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е знаел, че няма повреда на пътното превозно средство, здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, налагащи движение в лентата за принудително спиране, а просто е целял да избегне задръстването и да се придвижи по-бързо.

Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 178ж, ал. 1, пред. 1 ЗДвП, който гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП. Наложените наказания са във фиксиран размер, поради което съдът не може да ги измени.

Горепосоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, а деянието не може да бъде квалифицирано като „маловажно“. Деянието не е явно незначително и не е с ниска степен на обществена опасност. Административно нарушение е формално, а не резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация. Следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват подобно неправомерно поведение, като единствено ефективните наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.

Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1204-005314/ 28.02.2019 г. на Началника на група към ОДМВР София, Сектор Пътна полиция ОДМВР София.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

 

                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: