НЧХД № 135/2014г.
МОТИВИ :
Обвинението
е против подсъдимия Й.К.К. *** за престъпление
по чл.130 ал.1 от НК, за това, че на 05.01.2014г. в гр.Пазарджик е причинил
лека телесна повреда на А. Т. ***, изразяваща се в кръвонасядане по клепачите
на лявото око и склерата на същото, оточност и болезненост на носа.
Подс.Й.К.
не се признава за виновен по предявеното му обвинение, като в обясненията си
твърди, че не е удрял пострадалия.
Защитата пледира за оправдателна
присъда, поради недоказаност на обвинението.
Повереникът на тъжителя пледира за
осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск .
По делото
е приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск
предявен от пострадалият А. Т.Т. против подс.Й.К.К. за сумата 1600 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
деянието, ведно със законната лихва считано от 05.01.2014г. до окончателното
изплащане на сумата и е конституиран пострадалия А. Т.Т. като граждански ищец
по делото.
Пазарджишкият районен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното :
Подсъдимия
Й.К. и тъжителят А.Т. се познавали от преди, тъй като преди известно време
работели на едно и също място. Подс.К. към 2014г. бил управител на дискотеката
„***” в гр.Пазарджик, а тъжителят работел като барман в нощния бар на хотел
„Елбрус”. На 05.01.2014г. след приключване на работното му време тъжителят Т.
заедно с колегата му св.К.А. отишли в дискотека „***”, за да се забавляват.
Настанили се на свободна маса. В тяхната компания била и св.С.П.. Започнали да
консумират алкохол. По едно време тъжителят видя, че приятелят му Д.Т., който
преди това бил на тяхната маса е заел мястото на диждей зад пулта и отишъл при
него, за да поиска поздрав с една песен. Когато отишъл и застанал зад пулта
тъжителят А. Т. почувствал потупване по главата от подсъдимия К., който му
направил забележка защо е зад пулта. Тъжителят се почувствал засегнат от
потупването по главата и казал на подсъдимия да се го удря, а да му каже какво
иска, след което тръгнал да се връща към неговата маса. Подсъдимия направил
забележка и на св.Д.Т. защо е зад пулта, тъй като забранено за външни лица да
соят там. Когато тъжителят приближил неговата маса усетил дърпане от лявата
страна и се завъртял, при което видял подсъдимия К., който му казал „Сега ще
видиш какво е удряне” и му нанесъл два удара с юмрук в областта на лицето.
Тъжителят почувствал силна болка и се превил. След това бил незабавно изведен
от охраната на заведението. Пред заведението тъжителят обяснил на патрулиращи
полицаи, че е бил ударен от подсъдимия. След което на място пристигнала Бърза
помощ и тъжителят бил откаран до ЦСМП Пазарджик, където бил прегледан от лекар.
След което тъжителят се прибрал в дома си. На 06.01.2014г. тъжителят, тъй като
имал болки в окото посетил лекар, който го прегледал и казал, че е засегната
склерата на лявото око. На същата дата тъжителят посетил и съдебен лекар, който
го прегледал и издал СМУ № 05 – І/2014г., от което е видно, че при прегледа на А.
Т.Т. се е установило кръвонасядане по клепачите на лявото око и склерата на
същото, оточност и болезненост на носа. Тъжителят подал тъжба в съда срещу
подсъдимия и било образувано настоящото наказателно производство.
По делото е прието заключение на СМЕ изготвена
от д-р П.М., от заключението на която се установява, че Адриян Т. е получил
кръвонасядане на клепачите на лявото око, травматичен оток – по изразен по
долния клепач на окото и в областта на носа, кръвоизлив под конюктивата на ляво
око, разположен слепоочно. Описаните увреждания са резултат на твръд тъп
предмет като общ механизъм. Получени са от директен удар с твърдоеластичен
предмет в областта на лявата лицева половина – среден етаж и могат да се
получат при удар с юмрук, както съобщава пострадалият. Уврежданията търпят
еволюция с времето и процесът завършва с оздравяване за период от около 10-12
дни. Описаните увреждания не са характерни като област и като характер за
такива, получени при самоувреждане. В първите минути след травмата е налице
хиперемия / зачервяване / в засегнатата област, като е видим кръвоизлива под
конюктивата на окото, който е червеникав и прозира през нея. По клепачите се
развива травматичен оток и първоначално кръвонасядането слабо личи. То се
манифестира след 1-2 часа, търпи еволюция чрез промяна в цвета си и изчезва с
процеса на оздравяване.
По
доказателствата :
Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на показанията на свидетелката Светлата П., показанията на
свидетеля Д.Й., показанията на св.К.А., показанията на св.Д.Т., показанията на
св.Л.Т., показанията на св.Г.Т., заключението на СМЕ и писмените доказателства
по делото – СМУ, копие от медицинско направление от д-р Ганка Л., справка за
съдимост. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите св.Л.С., св.Илиян В.,
св.К.Д. и на св.Д.Д., които твърдят, че не са видели удар от подсъдимия по
отношение на тъжителя, тъй като от една страна същите се опровергават по
категоричен начин от показанията на св.С.П., К.А. и Д.Т., а от друга страна с
оглед на местоположението си към момента на удара, може действително да не са
възприели удара. В подкрепа на показанията на св.П., А. и Т. са и заключението
на СМЕ, както и писмените доказателства. Тук е мястото да се посочи, че
нараняванията са станали видими след 1-2 часа, така, че е нормално част от
свидетелите да не са видели наранявания по лицето на тъжителя. Съдът не дава
вяра на обясненията на подс.К. в частта, в която същия твърди, че не е удрял
тъжителя, тъй като същите са повлияни от защитната му позиция по делото и
желанието да се оневини, а също така се опровергават от показанията на св.П., А.,
Т. и заключението на СМЕ, както и от писмените доказателства.
От
правна страна :
При така изложената и приета за установена фактическа обстановка от
правна страна съдът намира, че подс.Й.К. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, като 05.01.2014г. в гр.Пазарджик е причинил лека телесна повреда на А. Т. ***,
изразяваща се в кръвонасядане по клепачите на лявото око и склерата на същото,
оточност и болезненост на носа.
От субективна страна : подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, като е имал представа за всички обективни елементи на
състава и е искал настъпването на обществено опасните последици - действал
е с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е поведението на подсъдимия, който
е ударил пострадалият в областта на лицето, знаейки, че ще му причини
наранявания и е искал това .
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред и желанието на подсъдимия да
причини наранявания на пострадалият тъжител .
При това положение съдът намира, че в
конкретния случай по отношение на подс.Й.К. са налице предпоставките на чл.78а
ал.1 от НК, тъй като за престъплението по чл.130 ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, при осъществяването
на посоченото деяние не са причинени
имуществени вреди, подс.К. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание. Ето защо
съдът счита, че подсъдимият Й.К.К. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност по чл.130 ал.1 от НК като му се наложи административно наказание .
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимият съдът
взе предвид разпоредбите на чл.27 ал.1 от ЗАНН като отчете тежестта на деянието и подбудите за неговото
извършване. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът
съобрази чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни – по делото
липсват данни за противообществени прояви. Ето защо съдът при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства определи на подс.Й.К. адм.наказание
глоба в размер на 1000 лв., която
като размер е минимално предвидена в закона.
По отношение на предявения граждански
иск от тъжителят А. Т.Т. против подс.Й.К.К. за деянието по чл.130 ал.1 от НК
съдът счете, че същият е основателен в
размер от 1000 лв., тъй като по делото се установи, че в резултат на
деянието извършено от подсъдимият, пострадалият тъжител А. Т. е претърпял
неимуществени вреди–болки и страдания. Видно от СМУ, е че в резултат на
деянието извършено от подсъдимия на тъжителят е било причинено кръвонасядане по
клепачите на лявото око и склерата на същото, оточност и болезненост на носа. Тъжителят
е претърпяла болки и страдания. Посетил е спешното отделение, където е бил
прегледана от лекар , посетил е също така очен лекар, който е констатирал, че е
засегната склерата на лявото око. Тази факти се установяват и от заключението
на СМЕ. По делото е безспорно установено извършването на деянието, причинените
наранявания и причинната връзка между тях.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, съгласно която обезщетенията за неимуществени вреди се определят от
съда по справедливост и като съобрази тежестта и характера на нараняванията
посочени СМУ, а именно, че в случая става въпрос в областта на лявото око, счете,
че справедливия в случая размер на иска е 1000 лв. Ето защо съдът осъди подс.Й.К.К.
да заплати на тъжителят А. Т.Т. сумата 1000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно
със законната лихва, считано от 05.01.2014г. до окончателното изплащане на
сумата.
За размера от 1000 лева до 1600 лева
съдът счете, че искът е неоснователен и го отхвърли като такъв.
С
оглед уваженият срещу него граждански иск съдът осъди подс.Й.К.К. да заплати в
полза на държавата държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50
лв., както и да заплати ДТ в размер на 5 лв. при служебно издаване на
изпълнителен лист по сметка на РС Пазарджик.
С оглед изхода на делото съдът осъди
подс.Й.К.К. да заплати на тъжителят А. Т.Т. разноските по делото в размер на 587
лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :