О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….01.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 03.01.2019 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1631 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на гл. 37 ГПК по претенция на ползващо се от застраховка
„гражданска отговорност“ увредено трето лица за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от загуба на починал родственик, причинени от застрахован водач на МПС, ведно
с обезщетение за забава от дата на увреждането.
Между страните са
разменени книжата по делото: Исковата молба
вх. № 20887 от 16.10.2018г, предявена от Г.С.К., чрез адв. С. от ВАК е
редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и
128 ГПК реквизити и посочване на доказателства. В допълнителна искова молба
вх.№ 33853/20.11.18г ищецът оспорил възраженията на ответника.
Исковата молба и допълнението й
са връчени на насрещна страна. В срок са депозирани отговори вх.
№32719/09.11.18 и 36160/07.12.2018г. Ответникът, чрез адв. И., възразява за недопустимост на претенция на
лице, чийто права са възникнали при действие на задължителна съдебна практика,
изключваща отговорност на застрахователя. Евентуално оспорва основанието и
размера на отговорността и възразява за съпричиняване на вредите с поведение на
пострадалия родственик на ищеца. Ответникът е направил и доказателствени
искания.
Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.
По допустимостта на
претенциите: Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
причиняване на неимуществени вреди от смърт на лице, пострадало при ПТП,
причинено от застрахован водач с полица „гражданска отговорност”. Служебната
справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се
води срещу надлежно регистриран застраховател.
Възражението по допустимостта на претенцията се основава на задължителна за съдилищата практика, даваща
тълкуване на закона към момента на твърдяното пораждане на правата на ищеца.
Ограничаването на кръга на правоимащите увредени лица по задължителната
застраховка обаче, дори и при действието на цитираните от ответника тълкувателен
акт, обявен за неприложим с ТРОСНК№ 1/2016 г. е възприемано като въпрос от
материална легитимация по същество, а не като отрицатгелна предпоставка за
възникване или упражняване на право на иск(Решение № 181 от 30.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 958/2011 г., II т. о.,
ТК, Определение
№ 523 от 19.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 22/2014 г., I т. о., ТК Определение № 429 от 11.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2308/2014 г., I т. о., ТК). Допълнително съдът отчита и нововъведена
преходна уредба с § 96 ал.3 от ПЗР ЗИД КЗ
( ДВ, бр. 101 от 7.12.2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) изискваща изрично
десезиране на съда по висящи претенции, преуредени от законодателя след
предявяването им от такива правоимащи. До оттегляне на иска съдът е надлежно
сезиран.
Сезираният съд с район съвпадащ с постоянен адрес на ищеца е
компетентен по силата на чл. 113 и чл. 115 ал.2 ГПК.
По предварителните
въпроси:
Ищецът е освободен от авансово внасяне на държавна такса (чл. 83 ал.1
т.4 ГПК).
Доколкото увредения търси права като бенефициер по застрахователно
правоотношение претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска
сделка и да се разгледа по особения ред
за търговски спорове. Възражение срещу характера на спора не е предявено.
Претендира се реално изпълнение по застраховка, действаща за период на
покритие от 20.11.2013г, съответно за това правоотношение не може да намери
приложение нововъведеното с чл. 498 ал.3 КЗ(в сила от 1.01.2016 г.) изискване
за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на
пострадалото лице. По силата на пар. 22 от ПР на КЗ за договори, сключени преди
въвеждането на новия нормативен режим се прилага уредба на част ІV от отменения
Кодекс за застраховането, която допуска пряко сезиране на съда от увредения с иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Представителната власт на пълномощниците на страните е надлежно
удостоверена (л. 5 и 29). Допълнително съдържание на пълномощното на адвоката
на ищеца съотвества на изрично овластяване по чл. 34 ал. 3 вр. 32 ГПК за
получаване на сума, поради което заявената в исковата молба клиентска сметка на
адвоката може да се възприеме като надлежно указание за заявен начин на доброволно
плащане на претендираното обезщетение.
С оглед посочената
по – горе нормативна промяна, съдът намира за необходимо да напъти страните към
доброволно уреждане на претенция, за която е въведен нов нормативен лимит.
Страните са предупредени за последици по чл. 40 и 41 ГПК.
По доказателствените
искания:
В исковата молба по основния иск са формулирани доказателствени искания
за събиране на писмени доказателства, приложени в копия, отчасти представляващи
книжа по процесуални действия в безспорното между страните наказателно
производство. Позоваването на
съдебните книжа от наказателното дело е допустимо само доколкото представляват
актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство или писмени изявления
на страните, които да могат да се ценят като частни документи, съответно
съставени огледни протоколи, които да се ценят като официални удостоверителни
документи. Делото е изискано и приложено
на разположение на страните. Доказателствата, съставени в наказателното
производство от вещи лица с прилагане на специални знания не могат да се
приемат в гражданския процес, доколкото недопустимо биха подменили надлежни
доказателства, подлежащи на събиране от сезирания съд. Доколкото въпросът за осъществяване на
престъплението причиняване на смърт по непредпазливост при управление на
МПС(чл. 343 ал.1 б. в НК) не може да бъде пререшаван, не се налага
доказване на безспорен след присъдата факт на смъртта на дядото на ищеца,
причинена от след сблъсък на мотопеда и автомобила. Документите относно факти
по родството между ищеца и пострадалия и гласни показания на свидетели за
съществувала между тях емоционална връзка следва да се допуснат, с оглед
необходимостта от изследване на легитимация на ищеца. Гласни доказателства
относно обстоятелствата за установяване на понесените страдания вследствие на
загуба на починал дядо са необходими и допустими. Доколкото
страната не е конкретизирала кои от твърденията, изложени в исковата молба
относно проявлението на вредоносния за ищеца резултат ще установява с разпит на
всеки един от двамата поискани свидетели, съдът намира възражението на
ответника за прекомерна интензивност на
доказването за принципно основателно. На ищеца следва да се дадат указания за
конкретизира двете лица, от чийто показания ще се ползва и възприетите от тях
факти, с оглед конкретната преценка на
съда за необходимостта от разпита на всеки от тях. Не е оспорено
застрахователното правоотношение, поради което не се налага изискването на
безспорно сключена полица.
Ответникът е поискал допускане
на комплексна техническа и медицинска експертиза и показания на свидетел –
очевидци на деликта, с оглед възражение за съпричиняване на вредите.
Оспорването на това искане е неоснователно. Присъдата на наказателния съд има
значение само за поведението на виновното лице, но не изключва установяването
на фактите извън състава на престъплението, каквито са поведението на другия
участник в ПТП (починалия участник в същото ПТП). Само въпросите, които касаят поведението на
водача- признат за виновен с присъда, не могат да бъдат установявани отново,
съответно не следва да се допуска ново установяване на фактите относно
местопроизшествието и движението на участниците по пътното платно. Свидетелските показания относно
несъстовамерното поведение на пострадалия са допустими, като вероятната
заинтересованост на свидетеля – осъден водач следва да се цени при
постановяване на акта по същество. Доказателствените искания на ответника следва
да се уважат доколкото се отнасят до възражението за съпричиняване.
На страните следва да се укаже и необходимостта от
представяне на и списъци на разноските с конкретно посочени по размер
претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК)
предявен иск на увредено лице от виновно причинена смърт на родственик от осъден
с присъда водач на автомобил, застрахован за риск „гражданска отговорност“ за претърпени
неимуществени вреди в размер на 200 000лв, ведно с обезщетение за забава от 16.05.2014(посочена
като дата на увреждането) до окончателно изплащане на обезщетението по банкова
сметка ***.
ПРИКАНВА страните към постигане на доброволно споразумение, като
разяснява, че при използване на процедурата по медиация се цели:
1. висока степен на достигане на същината на
проблема - страните споделят своите чувства, разкриват своите притеснения и се
ангажират сами да участват в разрешаването на спора,
2. удобство - осъществява се в удобно за
страните време и място
3. контрол - медиацията принадлежи на страните и
те решават как ще се провеждат процедурите- каква ще е последователността,
времетраенето, периодичността на срещите
4. липса на противопоставяне - т.к. е неформален
процес, избягват се преките конфликти
5. по-малък риск за страните - запазване на „резервни” възможности, при
липса на споразумение съдът ще довърши разглеждането на спора
6. съхраняване на отношенията - спорът се решава
на възможно най-ранен етап, когато страните все още не са изострили конфликта
7. възможност за иновативни решения - могат да
се търсят творчески подходи при решаване на спора и чрез средства, недостъпни
за съда
8. по-малко разходи – центъра работи без такса
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен
способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на
страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане
на споразумение, одобрено от съда.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12,
ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат
лично към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**, или да изпратят на същото лице
попълнен информационен формуляр, обявен в Интернет на страница на Варненски
окръжен съд.
За предприемане действия по започване на
процедура по медиация страните следва да уведомят съда.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените
документи: приложени към искова молба,
заверени по реда на ЗАдв.: удостоверения за раждане и за
родствени връзки( л.8-10), справка от интернет страница на ГФ за
оповестени задължителни застраховки на
МПС.
ДОПУСКА позоваване на налични документи
от приложено към настоящото производство преписка по НОХД 104/15 на ОС – Добрич съответно досъдебно производство №489/104 на IРПУ
МВР-Добрич, представляващи: присъда за
признаване на обвиняемия за виновен в извършено престъпление по чл. 343
ал.1 б. В вр. чл. 342 ал. 1 НК; протокол
за ПТП и за оглед на местопроизшествие с фото албум и скица; допълнителни
фотоалбуми към експертиза и протокол за доброволно предаване на МПС; протокол
за аутопсия.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане на ищеца за задължаване на ответника за представяне на
неоспорена полица по застраховката.
На осн. чл.
101 ГПК указва на ищеца, че при искане
за допускане на гласни доказателства, страната следва да обяви конкретните
факти (прояви на емоционалната връзка между внук и дядо приживе, поведението на
ищеца след смъртта на дядо му, проявената мъка, терзания и болка по загубения
родственик, промени в ежедневното
поведение), възприети от лицата, които ще бъдат доведени за разпит като
свидетели, като ЗАДЪЛЖАВА ищеца в седмичен срок от връчване на настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи кои лица ще
води за разпит и кои от конкретните факти са били възприети от всеки от
свидетелите.
Предупреждава
ищеца, че при пропускане на това уточнение съдът ще счита доказателственото
искане за ненаправено и ще заличи втория свидетел.
ДОПУСКА до
разпит (под условие, че страната изпълни дадени указания за конкретизация на
възприетите от тримата свидетели факти) при довеждане от ищцовата страна на
общо двама свидетели, за установяване на
твърденията за отношенията на пълнолетен внук с дядо преди ПТП и конкретно проявление
на вредоносния резултат чрез поведение на скърбящия за починалия родственик.
ДОПУСКА до разпит лицата
ГАЛИМИРА ЗЛАТЕВА МАРИНОВА И ЖИВКО ДИМИТРОВ ЖЕЛЕВ с адреси за призоваване,
посочени в отговора за установяване на
фактите по поведението на починалия участник
в ПТП, настъпило на 16.04.2014г.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да
представи в тридневен срок от връчване на съобщението депозит за разноски по
явяването на посочените от него свидетели в размер на 50 лв, вкл. пътни и
дневни разходи, които могат да бъдат претендирани от призованите за явяване
лица в район на съда, различен от местожителството им със съответно представени
доказателства за направени такива разноски (билети за транспорт или разход за
гориво).
ДОПУСКА на основание чл.195
ал.2 ГПК КОМПЛЕКСНА
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза с вещо лице автоексперт
Йордан Любомиров Михайлов и с вещо лице травматолог Радослав
Борисов Манчев, които след запознаване с книжата от досъдебно
производство за които е допуснато позоваване, установените в диспозитива на
наказателния съд факти и ПОКАЗАНИЯ на разпитаните пред настоящия съд свидетели да
дадат заключение:
1.
има ли обективни следи за наличие или липса на поставена предпазна
каска при понасянето на удара от пострадалия, евентуално каква е причината за
липсата на каската в този момент, ако водачът е управлявал мотопеда с поставена
каска, евентуално ако тя е била закопчана или не
2.
причинената при падането на водача на мотопеда след удара
с автомобила травма на главата(оказала се несъвместима с живота) обичаен резултат ли е
от действието на физичните сили върху тялото на мотоциклетист, поставил
предпазна каска
3.
как е следвало да настъпи съприкосновението на тялото
на пострадалия с платното при падането от
мотопеда след удара с автомобила при поставена предпазна каска и без такава
каска
4.
в случай, че въздействието на поставената каска променя
интензитета на понесеното увреждане, какъв би бил обективно резултата от действието
на физичните сили, ако пострадалия е бил поставил правилно каската (със закопчани
каишки) и дали уврежданията на главата,
които би понесъл щяха да са в сходен интензитет, обем и тежест, и щяха ли да
обусловят несъмнено смъртта му.
ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ на вещите лица за работа до крайния срок за изготвяне на заключението изисканото наказателно производство
ведно
с преписката по настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на по 350лв(включително възнаграждение за явяване
за изслушване на свидетели) или общо 700лв, вносими от ответника, в 3 дневен срок от връчване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението след изслушване на показания на допуснатите свидетели, като
ЗАДЪЛЖАВА вещите лица, на основание чл.199 ГПК да представят заключението си най-малко една седмица преди
съдебно заседание, следващо разпита на свидетелите.
ОСТАВЯ без
уважение искане за допускане като задача на експертизата въпросите относно
обстоятелствата по ПТП, скоростта на участниците и маневрите им, съставомерните
последици от престъплението и причиняването им от осъдено лице.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за
разноските по чл. 80 от ГПК.
НАСРОЧВА
съдебно заседание за 31.01.2019г от 11.00 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на
делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо
заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат
призовани. Да се призоват страните, а
вещите лица и свидетелите - след внасяне на депозит. Към призовките на
свидетелите да се добави указание за необходимост при явяване да се представят
доказателства за направени пътни разноски по явяването им и банкови сметки, с
оглед изплащането им от внесен депозит. При призоваване на свидетелите да се призоват и вещите лица( с указание
за първа дата само за изслушване на свидетели – очевидци на ПТП).
Проект за устен доклад, представляващ приложение
към настоящото определение да се съобщи
на страните.
Препис от определение да се изпрати на страните,
чрез пълномощниците, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за ищците допълнително да се
приложи копие от допълнителния отговор вх. № 36160/07.12.18г.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ
за устен ДОКЛАД
по
търговско дело номер N1631 по описа за 2018 год,
Производството
е образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР по реда
на чл. 365 и сл. от ГПК.
Приет е за разглеждане пряк иск
Г.С.К., ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.С. *** срещу „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с
адрес гр. София бул. Витоша № 89Б, чрез
адв. Д.И. *** за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска
отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от смърт на дядо, причинена от
водач- застрахован собственик на МПС,
признат за виновен извършител на престъпление, в размер на по 200 000лв, ведно
с обезщетение за забава от дата на увреждането 16.05.2014г до окончателно
плащане на обезщетението по посочена от ищеца банкова сметка.
***ляне и присъждане на разноски по делото.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои
от тях се признават или са безспорни и
не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Безспорни са фактите, установени с постановения влязъл в сила акт на
наказателния съд по отношение на установените обстоятелства от фактическия
състав на престъплението по чл. 343 ал.1 б. В от НК (противоправност и причинен престъпен резултат смърт, вкл. вина на
водача): на 16.05.2014 год. в гр. Добрич на кръгово кръстовище на
изход за гр. Балчик, при управляване на МПС( л.а. ФОЛКСВАГЕН модел ПАСАТ ВАРИАНТ с рег. № ТХ 8234 РХ), водачът Галимира Маринова нарушила правилата за движение - чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и чл.102, 104, ал.1, чл. 45 ал.1 и 2 от ППЗДвП, като не е пропуснала участник по обозначен
път с предимство и по непредпазливост причинила смъртта на Г. Стефанов К.,
настъпила в следствие на тежка черепно-мозъчна травма при удар в лява половина
на челото и окосмената част от главата.
Няма спор относно удостоверената родствена
връзка на ищеца и починалия пострадал – негов дядо.
Обстоятелствата
относно застрахователно правоотношение са признати въз основа на удостоверени
по общодостъпен начин регистрирани полици за застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите, съответно за периода на покритие 20.11.2013 – 19.11.2014г сключена
с „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД с полица №06113002603640.
За тези обстоятелства не се налага допълнително
доказване.
Спорни са твърденията по понесените вреди,
съответно обстоятелствата имащи значение за определяне на обезщетение по
справедливост, съпричиняването му с
поведението на пострадалия и момента на действителното увреждане.
Ищецът
твърди, че като внук на починал поради ПТП дядо (тогава на 68 години) трудно
понася загубата му, тъй като емоционалната
връзка с него е била изключително силна и загубата й е сложила край на
получаваната морална и психологическа
подкрепа. Приживе поддържал с дядо си тесни контакти, доверявал му проблеми,
които не споделял дори с родителите си, с готовност приемал неговите съвети и
житейски напътствия. Тази силна и емоционална връзка била изградена между тях
от ранното детство на ищеца, прекарано с дядото, чието име носи и съхранена
през целия му живот, особено в периода на живее в различни градове.
Ответникът оспорва
твърденията за наличие на проява на мъка и страдания в изключителен интензитет,
като сочи, че емоционално преживяната загуба на дядото съответства на обичайни,
а не особени проявни форми на близост в традиционно българско семейство. Сочи,
че само взаимоотношения, които имат изключителен характер могат да обусловят и
подлежаща на самостоятелно обезщетяване нетипична загуба. Евентуално счита
определения от ищеца паричен еквивалент като несъобразен с критериите за
справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер.
Допълнително
застрахователят възразява за съпричиняване на вредите с поведението на починалия.
Твърди, че водачът на мотопеда е пропуснал да изпълни задължението си да се
обезопаси при пътуване с надлежно поставена предпазна каска и това негово нарушение
на правилата за движение по пътищата е допринесло за понасяне на най-тежкото
нараняване на главата, довело до настъпилата смърт. Твърди, че поставената върху
лятна шапка с козирка каска не е била закопчана, с което е осуетено предпазното
й действие, а при невисоката скорост на движение в кръстовището при правилната
й употреба е можело да бъдат избегнати
или поне понесени с по-малка интензивност именно застрашилите живота травми.
Тези твърденията са оспорени от ищеца.
Ответникът
възразява и по претенцията за лихви, като твърди, че преди смъртта на
пострадалия, настъпила в по-късен момент след ПТП вреди, подлежащи на
обезщетяване не са настъпили и съответно пораждащия отговорността на
застрахователя момент не може да се отчита като начало на забава.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните
фактически обстоятелства обуславят квалификацията
на основните искове като преки претенции на пострадал – ползващо се лице по
задължителна застраховка на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от
водач на застрахован автомобил, в изпълнение на задължение на застраховател за
покритие на риска „гражданска отговорност”. Съответно приложимия материален закон, уреждащ
правопораждащото правоотношение представлява нормата на чл. 226 КЗ(отм) вр.
пар. 22 от ПЗР на КЗ (ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.), съответно диспозитивните
норми, определящи съдържанието на застрахователното правоотношение към момента
на твърдяното сключване на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" и ползващите се по нея лица(чл. 257 КЗ отм.).
Застрахователното събитие се урежда като
противоправно вредоносно поведение на водач, покриващо фактически състав на
престъпление или деликт ( чл. 45 ЗЗД), поради което приложимост за преюдициално
отношение намират и правилата за зачитане на присъда от граждански съд,
разглеждащ последици от конкретното престъпно
деяние (чл. 300 ГПК). Тези преюдициални отношения съставляват и
основание за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя на
причинителя на вредите към увредените лица. Въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат се уреждат от правилата на чл. 51 ал.2 ЗЗД. В настоящото производство
е допустимо с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да
се изследва и степента на причиняване на резултата от поведението не само на виновния
водач, но и на други участници в ПТП, за
които установените в присъдата факти не са обвързващи, доколкото не изключват
вината на осъдените.
Размерът на обезщетението за вредите, за които
застрахованото лице носи отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл.
52 ЗЗД. Покритието на тази отговорността на застрахователя обаче е лимитирано
по отношение на увредени родственици извън кръга на първа степен низходящи лица,
като към момента на сключване на
застраховката е действала задължителна за съдилищата практика, обвързваща с това тълкуване на закона както
гражданите, така и правоприлагащите органи (Постановление № 2 от
30.ХI.1984 г. на Пленума на Върховния съд) до обявяването й за загубила сила с
ТРОСНК№ 1/2016 г. Понастоящем отговорността на застраховател по задължителна
застраховка на автомобилистите е обвързан по изключение спрямо лице, извън кръга на съпрузи, деца и родители до еднократно фиксирано обезщетение в размер
на 5000лв (§ 96 ал.1 от ПЗР ЗИД КЗ, в
сила от 7.12.2018 г.).
Акцесорната претенция за присъждане на
мораторни лихви намира основание в нормата, уреждаща забава при непозволено
увреждане( чл. 84 ал.3 ЗЗД).
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
Доколкото настъпването на вредите като
накърняване на съществуващата преди деликта емоционална среда чрез конкретни
негативни изживявания (психическо страдание) представляват елемент от
правопораждащ фактически състав на преюдициалното за първия иск претендирано
вземане, ищецът носи пълна
доказателствена тежест за установяване на оспорените твърдения за тези
обстоятелства. В случая ищецът твърди отношения на привързаност надхвърлящи
обичайните, което също подлежи на самостоятелно доказване. Позовава се на
гласни доказателства за изключителна привързаност между внук и дядо.
Ответникът носи тежестта за установяване на
възражението за съпричиняване на смъртта с поведение на пострадалия. Ангажирани
са заключения на експерти и писмени доказателства, като предмет на изследване
на вещите лица.
Всяка от страните носи доказателствена тежест
за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по
производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до
приключване на съдебното дирене.
По
възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора и наличието на безспорни обстоятелства по
наличие на вреди от деликт и задължителна практика по прилагане на закона,
съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от
доброволно уреждане на спора:
В случаите на постигната спогодба между страните половината от
дължимата държавна такса ще бъде
опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение
доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните.
Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея
може да се издаде изпълнителен лист.