№ 155
гр. Велико Търново , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000051 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260019 от 13.10.2020г. по т.д. № 267/ 2019г. по описа
на ОС-Плевен е осъден на осн.чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД ЗАД
„Армеец“ гр.София да заплати на ЛЮБ. К. Л. от гр.Плевен сумата в размер
на 120000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на настъпило на 12.10.2018г. ПТП по вина на водача М. Н. Я.
от с.Петърница, обл.Плевен, при управление на л.а. „Фолксваген Венто“ с рег.
№ ЕН 55****, по отношение на който автомобил е била налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Армеец“ гр.София с начална
дата на покритие 18.08.2018г. до 17.08.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 10.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до претендираното обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди в размер на 150000лв. е отхвърлен искът като
неоснователен. Осъден е на осн.чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД ЗАД
„Армеец“ гр.София да заплати на ЛЮБ. К. Л. от гр.Плевен и сумата в размер
1
на 2312 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на настъпило на 12.10.2018г. ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 10.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.Присъдени са
разноски.
Против това решение в частта, с която са уважени предявеният иск
за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 120000лв., искът за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2312 лв., и в частта, с която са
присъдени в тежест на застрахователното дружество разноски за
адв.възнаграждение и Д,Т е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Армеец“
гр.София чрез пълномощника юрисконсулт Ст.Петкова, в която се сочи, че в
тази му част решението е неправилно и необосновано по изложени за това
доводи. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в
процесния случай не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия Л., като не е взел предвид проведеното от страна на
ответника доказване на фактите, изложени в отговора на исковата молба,
които сочат, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на
вредоносните последици. Счита и че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е завишено с оглед постоянната съдебна и
застрахователна практика и ОС-Плевен неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД
като е присъдил такъв висок размер, като не е изложил и съображения
обосноваващи подобен висок размер на обезщетението. Моли въззивният съд
да отмени решението на ОС-Плевен в обжалваната част и да отхвърли
изцялбо предявените срещу застрахователното дружество искове, или
евентуално-да намали размера на присъденото обезщетение съобразно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и като вземе предвид степента на
съпричиняване от страна на пострадалия. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпила насрещна въззивна жалба от
Л.Л. чрез пълномощника адв.С.Н., с която се обжалва решението в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди
за разликата от 120000 лв. до пълния претендиран размер от 150000лв., като
се сочи, че в тази му част решението е неправилно по изложени за това
доводи. Счита, че определеният от ОС-Плевен размер на обезщетението за
неимуществени вреди е недостатъчен да възмезди настъпилата тежка телесна
повреда-ампутация на десния крайник на средно ниво на подколенницата,
2
довела до осакатяване с десния крак с двигателни, сетивни смущения
завинаги, както и психични последици, вкл. и т.нар „фантомна болка“. Счита,
че предвид на това, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди първоинстнационният съд е приложил неточно и в
противоречие с постоянната практика на ВКС въведения в чл.52 от ЗЗД
критерий за справедливост, като не е отчел в достатъчна степен характера,
тежестта и последиците от причинените на ищеца увреждания, качествената
промяна на живота на пострадалия след процесното ПТП и за в бъдеще-
постоянната и невъзвратима загуба на десния крак. Моли въззивният съд да
отмени решението на ОС-Плевен в обжалваната част и да уважи предявения
иск изцяло, в пълен размер, ведно със законната лихва от 10.11.2019г.
Претендира разноски. Счита за неоснователна въззивната жалба на ответника
по изложени за това доводи.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество:
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, досежно дължимостта на
обезщетението за неимуществени вреди, са правилни, предвид на което
въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема
изцяло мотивите на първоинстанционния съд в тази им част и препраща към
3
тях. Правните изводи на първоинстанционния съд досежно размера на
дължимото обезщетение обаче са неправилни по следните съображения:
В резултат на процесното ПТП пострадалият Л.Л. е получил тежки
телесни увреждания-травматична ампутация на дясна подколенница,
наложила оперативна намеса за довършване на ампутацията, получил е и
„фантомна болка“-болка в липсващите части на крака, както и телесни
увреждания и на левия крак-голяма рана с охлузване на кожата. Причинената
ампутация е осакатяване с десния крак с двигателни и сетивни смущения
завинаги, както и психични последици /заключението на вещото лице,
изготвило СМЕ/. Експертът е посочил, че болките и страданията продължават
и към момента. Л. е развил и посттравматично стресово разстройство,
свързано каузално с преживяното психотравмиращо събитие-процесното
ПТП, което надхвърля обикновените човешки преживявания и води до
нарушение на социалната комуникация, емоционален срив, понижена
себеоценка с нарушаване в стереотипите и активността. Инцидентът е
причинил дъблок дистрес у пострадалия и при него, предвид и възрастта му-
60 години, води до емоционална лабилност, инхибирани интереси и
инициативност, мисловни руминации на преживяното /съгласно СПЕ/.
Вещото лице е посочило, че продължавмат симптомите на напрежение,
тревожност, усещане за бизиходица и безпомощност. Експертът излага и че
загубата на крайник е един от най-тежките стресови фактора, влияещи на
психиката. Животът на Л. завинаги е променен в резултат на получената
травма-както физически, така и психически и емоционално, която промяна е в
изключително негативен за него аспект и води до изключително влошаване
на качеството му на живот. Предвид гореизложеното, и с оглед принципа на
справедливостта, визиран в чл.52 от ЗЗД и съобразно указанията, дадени с
Постановление № 4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС
относно обстоятелствата и критериите, които следва да бъдат преценени-вид,
характер и степен на уврежданията, получени от пострадалия, период на
тяхното проявление, продължителност и интензивност на претърпените болки
и страдания, вкл. психически и емоционални такива, продължителност на
оздравителния процес, препятстването на нормалния живот на пострадалия,
възрастта, обективното му здравословно състояние към настоящия момент,
датата на настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в
4
страната към този момент, настоящата инстанция счита, че справедливият
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който в най-
пълна степен ще овъзмезди претърпените от Л. физически, емоционални и
психични болки и страдания, е 150000лв.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя ЗАД
„Армеец“- съдът намира същите за неоснователни.
Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че в процесния случай не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия Л., като не е взел предвид проведеното от
страна на ответника доказване на фактите, изложени в отговора на исковата
молба, които сочат, че с поведението си пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредоносните последици, е неоснователно. От заключението на
вещото лице, изготвило САТЕ, се установява, че при достигане на литрите за
съответната стойност на зареждане на гориво /газ/, помпата е изключена с
бутон от работника, като следващото действие е да се изключи и извади
зарляздото устройство от зарядната чашка на автомобила, но още преди Л. да
извърши тези действия-преди да свали зарядното устраойство от автомобила,
водачът е пуснал двигателя и е потеглил, като в това време чашката със
закрепващите видии се е отделила от бронята и маркуча със зарядното
устройство , от еластичните сили се е задвижил назад към колонката и е
ударил работника Л., в резултат на което са получени от него посочените по-
горе травматични увреждания. С действията си пострадалият не е допринесъл
по никакъв начин за настъпване на вредоносния резултат. Единствено
поведението на водача на зареждания с газ автомобил, привел в движение
автомобила преди да се увери, че зареждането е приключило-зарядното
устройство на зарядната колонка е извадено от зарядната чашка на
автомобила, /като по този начин е нарушил чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП-всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди/, е причина за
настъпилия вредоносен резултат.
С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че следва да бъде
отменено решението на ОС-Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният
5
иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 120000лв. до
150000лв., като вместо това-бъде постановено друго, с което бъде осъдено
ответното застрахователно дружество да заплати на Л.Л. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на още 30000лв. /освен присъдените от ПОС
120000лв., или общо 150000лв./, ведно със законната лихва , считано от
10.11.2019г. В останалата му обжалвана част решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото следва ответникът ЗАД „Армеец“-гр.София
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТАС
държавна такса върху уважения размер на иска 1200лв., и разноски за
експертизи-още 149,91 лв. /освен присъдените от ОС-Плевен 611,19 лв./,
както и адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА на адв.С.Н., АК-Плевен за
въззивната инстанция-1430 лв.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260019 от 13.10.2020г. по т.д. № 267/ 2019г. по описа на
Окръжен съд-Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЛЮБ. К.
Л. против ЗАД „Армеец“-гр.София иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 120000 лв. до пълния
предявен размер от 150000лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ със седалище и адрес на управление:
гр.София, **********, ЕИК *********, да заплати на ЛЮБ. К. Л., ЕГН
**********, от гр.Плевен, *********, сумата още 30000 лв. /тридесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
претърпени в резултат на настъпило на 12.10.2018г. ПТП по вина на водача
М. Н. Я. от с.Петърница, обл.Плевен, при управление на л.а. „Фолксваген
Венто“ с рег.№ ЕН 55****, по отношение на който автомобил е била налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Армеец“ гр.София с
начална дата на покритие 18.08.2018г. до 17.08.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 10.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260019 от 13.10.2020г. по т.д. № 267/
2019г. по описа на Окръжен съд-Плевен в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ със седалище и адрес на управление:
гр.София, **********, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВТАС държавна такса върху уважения размер
на иска-1200лв. и разноски за експертизи-още 149,91 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ със седалище и адрес на управление:
гр.София, **********, ЕИК *********, да заплати на адв.С.Н. от АК-Плевен,
с адрес-гр.Плевен, *********, адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в размер
на 1430 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7