РЕШЕНИЕ
Гр. МОНТАНА, 22.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН КОЛЕВ
при секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдия Колев гражданско дело №: 70634 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с осъдителен характер и с правно основание чл. 150 СК.
Производството е проведено по реда на Гл. 25. чл. 310, т.6 от ГПК, във вр. с чл. 146. ал.2 СК-Бързо производство.
Ищецът непълнолетното дете Т. К. К., ЕГН: xxxxxxxxxx със съгласието на нейната майка и законен представител С.Й.Й., ЕГН: xxxxxxxxxx xxx е предявила иск против К.П.К. ЕГН: xxxxxxxxxx xxx за изменение - увеличение на присъдена с Решение от 21. 05. 2007г. по гр. дело №: 249 на Районен съд - Монтана издръжка, като моли съда да осъди ответника да й заплаща вместо по определените 40 лв. по 60 лв. месечно, считано от предявяване на иска.
Ответникът К.П. К. в срока за отговор на исковата молба не представя такъв.
По делото не е изготвен и представен социален доклад от Дирекция "Социално подпомагане" гр. Монтана.
Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, родова и местна подсъдност на спора пред същия съд , искът е предявен от и срещу надлежна страна, няма основание за отвод поради пресъдено нещо.
Като приложения към исковата молба и в подкрепа на иска са представени от ищеца писмени документи, като съдът с Разпореждане за внасяне на делото в открито съдебно заседание ги е приел като доказателства - допустими, относими и необходими за изясняване на спора, а именно: Препис от Решение по гр.д. № 249 / 2007г. за допускане на развода (прекратяване на брака) между страните и присъждане на издръжка, Препис от Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 12.08.2010г.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, по свое вътрешно убеждение и съобразно правилото на чл. 235 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Ответникът К.К. е баща на малолетното тогава дете Т. К. К.. Същият по силата на Решение, постановено на 21.05.07г. по гр.д. 249 / 2007г. от МРС е осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 40 лв., считано от 20.03.07г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, до настъпването на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката.
Със същото решение е прекратен бракът между родителите и упражняването на родителските права е предоставено на майката. Тя е поела цялостните и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
В момента майката е в чужбина, откъдето периодически изпраща на детето месечна издръжка, а то се намира при баба си. Майката обаче е материално затруднена.
Поради нередовно издължаване на издръжката на основание чл.183 НК е образувано наказателно - досъдебно производство с вх. № 29 / 20 Юг., в резултат на което ответникът е изплатил издръжката до месец юли 20 Юг. От тогава - месец август до настоящия момент не е изплащал издръжката.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и безсъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства.
Съобразно установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По силата на чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл. 150 СК може да бъде изменена или прекратена.
Изменение на предходно определена издръжка следва да бъде
допуснато само при наличие на изменение на
обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер.
Следователно основателността на предявената
искова претенция с правно основание чл. 150 СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени промени в нуждите
на детето и/или във възможностите на
родителя, полагащ грижи за детето и/или възможностите на
дължащия издръжка родител.
От
момента на постановяване на цитираното решение до момента на предявяване на настоящия иск са изминали 4 години, през което време без съмнение са настъпили съществени изменения в обстоятелствата, обуславящи условията на живот в страната. В момента страната се намира в
икономическа криза, наблюдава се значително поскъпване на живота и висока
инфлация и значително повишение цените на стоките и услугите. Нуждите и потребностите на детето за тези 4 години са нарастнали и са му необходими повече парични средства. От друга страна нуждите й за издръжка на сега непълнолетната Т. К. (14г.), тогава малолетно дете
(11г.), са се увеличили значително. Не само биологически причини
- неговата възраст и бърз растеж, но й изискванията за по -красив външен вид
при момичетата, както и многото разходи по снабдяване
с учебни помагала, тетрадки и учебници, дрехи и храна, се налага да се увеличат разходите по отглеждането и
възпитанието на детето. Закупен е и компютър и други технически нововъведения,
които налага учебния процес.
На 09.02.11г. в открито съдебно заседание ответникът твърди, че знае за увеличените нужди на детето, но в момента е безработен, няма къде да работи и няма пари. Той обаче не е представил в срок писмен отговор на
исковата молба с писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Няма документи, доказващи факта на безработица на К. К., като например документ за прекратен трудов договор или документ за регистрация
в Бюрото по труда и др. Освен това той е млад работоспособен
(трудоспособен) човек и би могъл да си намери работа и да реализира съответен месечен доход и е длъжен
да осигурява средства за издръжката на детето си. Съдебната практика е
постоянна в становището си, че
издръжката има за цел да задоволи максимално нуждите на детето, съобразявайки и възможностите на родителите,
приоритет обаче имат интересите на детето.
Съгласно чл.142, ал.2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната,
т.е. при сегашната 240 лв. МРЗ минималният размер на
издръжката е 60 лв. С искът се претендира увеличение
на определената издръжка с 20 лв. - от 40 лв. на 60
лв., която сума е незначителна и не би поставило под заплаха осигуряването
собствената издръжка на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че в случая са налице условия за изменение на присъдената издръжка и определяне на издръжка в по-висок размер, тъй като са налице изменени обстоятелства по смисъла на чл.150 СК - увеличени потребности на нуждаещото се от издръжка дете Т.. Това е предпоставка за уважаване на предявената искова претенция. Началният момент на увеличение или намаление на издръжката е от деня на предявяване на иска.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато и постановено предварително изпълнение на решението.
Предвид разпоредбата на чл.72 ЗЗД издръжката следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяко просрочено задължение, считано от първия ден на месеца, следващ този, за който се дължи.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на МРС сумата от 86.4 лв., представляваща държавна такса 4 % върху тригодишните платежи върху увеличения размер на издръжката.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски.
Воден от гореизложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр.дело №: 249/2007г. на Районен съд - Монтана и платима от К.П.К., ЕГН: xxxxxxxxxx на Т. К. К., ЕГН: xxxxxxxxxx, със съгласието на нейната майка и законен представител С.Й.Й. с ЕГН: xxxxxxxxxx като я УВЕЛИЧАВА от 40 (четиридесет) лв. на 60 (шестдесет) лв. мсесчно.
ОСЪЖДА К.П.К. ДА ЗАПЛАЩА на Т. К. К., ЕГН: xxxxxxxxxx, със съгласието на нейната майка и законен представител С.Й.Й. с ЕГН: xxxxxxxxxx вместо по 40 лв. по 60 лв. месечна издръжка, считано от 07.12.2010 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, до настъпването на обстоятелства, налагащи нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА К.П.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Монтана дължимата държавна такса в размер на 86.4 лв. за присъденото увеличение на издръжката, както и 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ответника К.П.К. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Т. К. К., ЕГН: xxxxxxxxxx, със съгласието на нейната майка и законен представител С.Й.Й. с ЕГН: xxxxxxxxxx сумата от 100лв. за направените разноски по делото.
Постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: