Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 11484/ 2017 година
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Д.Г.
срещу М.М.П.Ж.ЕООД, ЕИК ***, гр. Варна искове с
правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 45 000 лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на претърпяна на 22.12.2015г. трудова злополука, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.08.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 5 796, 29 лв., претендирана като
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 45 000
лв. за периода от датата на увреждането – 22.12.2015г. до деня предхождащ
подаване на исковата молба – 08.08.2017г. /вкл./ и сумата от 863, 10 лв.,
претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна
загуба от настъпила на 22.12.2015г. трудова злополука, включваща следните суми:
1./ 72 лв. за закупуване на ортеза на коляно на
28.12.2015г.; 2./ 34, 80 лв. – потребителска такса за престой в БДПП Филиал –
гр. Варна, МИ МВР за времето от 07.07.2016г. до 14.07.2016г.; 3./ 75, 40 лв. –
потребителска такса за престой в Отделение по ортопедия и травматология в МБАЛ
СВЕТА АННА – гр. Варна за времето от 22.12.2015г. до 04.01.2016г.; 4./ 96 лв. –
заплатена такса за извършени 16 процедури по физиотерапия в Медицински център
„Младост – Варна”; 5./ 398, 50 лв. заплатени на основание протокол
**********/24.09.2016г. услуги по профилактика и рехабилитация „Про” ЕАД, Клон Павел баня, включващи храна за десетдневен
престой – 50 лв., нощувки 10 дни – 180 лв., медицински процедури в общ размер
на 159, 50 лв.; 6./ 54, 19 лв. стойност на закупен медикамент – ксарелто; 7./ 51, 99 лв. за закупуване на медикаменти – ксаралто и небилет; 8./ 38 лв. за закупуване на медикамент
– ПрохПатБаст; 9./ 25, 09 лв. за закупуване на
медикамент – синтривал; 10./ 7, 40 лв. за закупуване
на пластмасова подлога; 11/ 12, 93 лв.
за закупуване на препарати /медикаменти небилет и норваск/;
12./ 2, 90 лв. потребителска такса заплатена в СМДЛ – Исперих, Отделение по
образна диагностика, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 09.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и
сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата си молба Д.Г.
твърди, че на 22.12.2015г. в резултат на трудова злополука при и по повод
изпълнение на трудовите си функции в ответното дружество М.М.П.Ж.ЕООД,
с което бил в трудовоправни отношения, заемайки длъжността „шофьор лекотоварен
автомобил”, е претърпял имуществени и неимуществени вреди, за които претендира
заплащане на обезщетение.
Излага се, че със
заповед 709/22.12.2015г., работодателят е възложил на Д.Г. извършването на
превоз на стоки /хранителни продукти/ по маршрут Слънчево – Добрич – Тервел – Слънчево
с автомобил марка „Ивеко”, модел „Дейли”,
рег. номер ***, част от които е следвало да достави в магазин на ЦБА – Добрич,
разположен на територията на гр. Добрич.
В изпълнение на
нареждания на работодателя, на 22.12.2015г. в 12.00 ч. служителят пристигнал с
поверения му автомобил пред магазин ЦБА в гр. Добрич за разтоварване на част от
превозваната стока.
Твърди се, че
непосредствено след като паркирал служебния автомобил до търговския обект на
ЦБА – Добрич, ищецът отворил товарния сектор, подготвяйки издаването
/разтоварването/ на касите със стока. Предприел действия по слизане от
товарната част на автомобила, стъпвайки на монтирана на пода метална лайсна. В
този момент се подхлъзнал, загубил равновесие и паднал на пътната настилка от
височина от около 1 метър.
В резултат на падането
ищецът не могъл да се изправи сам, изпитвайки
силна болка в левия долен крайник, осъзнавайки, че кракът му е счупен. С
помощта на лекари от Спешна помощ бил отведен в Спешния център на МБАЛ – Добрич,
в което здравно заведение било установено закрито счупване на горния край на фибията на левия крак, налагащо обездвижване.
Състоянието на ищеца
налагало оперативно лечение, извършено в Клиниката по ортопедия и травматология
при МБАЛ СВЕТА АННА – ВАРНА ЕАД в деня на инцидента, след транспортирането му в
посоченото болнично заведение в гр. Варна.
В периода от
22.12.2015г. до 04.01.2016г. ищецът бил подложен на множество прегледи, при
които била установена многофрагментна фрактура на
проксималната тибия на левия крак, съмнения за
фрактура в ляв радиус. За времето на престоя движенията на левия крайник били
силно ограничени, съпроводени с болки в коляното и оток. Едва на
28.12.2015г. ищецът бил подложен на
операция под анестезия за наместване на фрактура с вътрешна фиксация
на тибията и фибула.
На 04.01.2016г. ищецът
бил изписан от здравното заведение с назначена медикаментозна терапия - антитромботична и болкоуспокояваща.
На 04.02.2016г.
злополуката е обявена за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО с разпореждане
на компетентно длъжностно лице при ТД на НОИ – Варна, влязло в законна сила на
20.02.2016г.
Ищецът твърди, че за
период от около два месеца след изписването му от МБАЛ СВЕТА АННА – ВАРНА ЕАД,
не е бил в състояние да се придвижва сам в дома си, а само с помощни средства.
Нуждаел се е от придружител, който да се грижи за личната му хигиена и
ежедневния му тоалет.
Претърпяната злополука
предизвикала непрекъснати болки в счупения крайник, въпреки приема на
обезболяващи, общо неразположение, разстроило съня му. Възстановяването
протичало бавно и мъчително, отразявайки се по негативен начин на социалните му
контакти, имащо за последица продължителна изолация.
В резултат на силните
болки в областта на лява колянна става и ограничени
движения на счупения крайник, на 07.07.2016г. ищецът постъпил за допълнително
лечение и рехабилитация във Филиал към Медицински институт на МВР в гр. Варна,
к.к. „Св. Св. Константин и Елена”.
За времето на престоя,
продължил до 14.07.2016г., ищецът бил подложен на медикаментозно лечение и
диета, която следвало да спазва и след изписването му.
На 01.03.2017г. ищецът
постъпил в Клиника по ортопедия и анестезиология в МБАЛ СВЕТА АННА ЕАД – ВАРНА,
в която бил подложен на операция за премахване на остеосинтезиращия
материал /имплантирани уреди/. По време на престоя, продължил до 06.03.2017г.,
били констатирани остеосклеротични промени на
костните структури на долния крайник.
С решение на ТЕЛК от
27.06.2016г. на ищеца е била определена 50 % трайно намалена работоспособност
за срок до 01.06.2019г.
Въпреки проведеното
медикаментозно и физиотерапевтично лечение прогнозата за пълното възстановяване
функциите на крайника остава песимистична. И към настоящия момент е налице
сериозен дефицит във функцията на долния крайник, непозволяващи сгъването на крака
повече от 90 градуса и сериозна слабост в мускулатурата. Твърди, че не е в
състояние да се придвижва продължително време сам, да носи тежести и да
извършва работа съпроводена с тежък физически труд.
Освен върху физическото
му състояние, злополуката се е отразила по негативен начин и на психиката на
ищеца. И към настоящия момент се чувства слаб, безпомощен, неуверен във
възможностите си, непълноценен и в тежест на членовете на семейството си.
Получената физическа травма е провокирала и усещане за безизходица – без
възможност за пълно възстановяване и усещане, че не би могъл да заеме подходяща
длъжност при наличие на констатирания дефицит във възможностите на увредения
крайник.
Предвид изложеното се
настоява за уважаване на предявените осъдителни претенции в претендираните
размери.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът М.М.П.Ж.ЕООД признава, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по трудов договор, по силата на който
ищецът е заемал длъжността „шофьор лекотоварен автомобил”, прекратено от
работодателя по инициатива на Д.Г..
Своевременно ответникът
е релевирал възражение за съпричиняване от страна на
служителя на вредоносния резултат, допускайки груба небрежност при изпълнение
на служебните си задължения. Служителят не е паркирал лекотоварния автомобил на
определеното за това място - рампа на разтоварване, а встрани от нея. Не е
предприел подготвителни действия по разтоварване без да използва предвидената
за издърпване на касите със стока кука, минимизираща в голяма степен рисковете
от злополуки. Отделно, се поддържа, че шофьорът по своя инициатива е предприел
действия по разтоварване на стоки, които не са му вменени като функции,
съобразно длъжностната му характеристика, вместо да изчака представител на
купувача, натоварен с това задължение.
Оспорва се ищецът да е
търпял болки и страдания в резултат злополуката в продължение на два месеца,
както и твърденията за наличен към настоящия момент дефицит във функциите на
левия крак. Оспорва се, че болкоуспокояващите се намират в причинно –
следствена връзка с получената травма и тяхното закупуване, както и че тя е
рефлектирала неблагоприятно върху психиката му и качеството му на живот.
Поддържа се, че оздравителният процес е приключил за не повече от 60 дни.
В условие на евентуалност
се поддържа, че претендираният от ищеца размер на
неимуществените вреди е завишен и несъобразен с принципа за справедливост,
установен в чл. 51 ЗЗД.
Съдът, след преценка на
събраните пред двете инстанции доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна:
Безспорно е между
страните, че ищецът Д.Г. е работил по трудово правоотношение въз основа на
трудов договор 1050/30.11.2015г. в ответното дружество на длъжност „шофьор
лекотоварен автомобил”, считано от 01.12.2015г. /л. 13/.
Основните трудови
задължения на работника са разписани в длъжностна характеристика на длъжността
„шофьор лекотоварен автомобил” /л. 14/.
Със заповед
709/22.12.2015г. работодателят е възложил на работника извършването на превоз
на стоки /хранителни продукти/ на 22.12.2015г. с лекотоварен автомобил марка „Ивеко”, модел „Дейли”, рег. номер
***от базата в с. Слънчево по маршрут Слънчево – Добрич – Тервел – Слънчево.
В посочения ден
работникът е следвало да достави стока в магазин ЦБА, намиращ се на територията
на гр. Добрич.
При изпълнение на
служебните си задължение по трудовото правоотношение през работно време, г – н Г.
е пострадал от трудова злополука, съгласно разпореждане № 5104 – 03 –
27/04.02.2016г. от НОИ, Териториално поделение – Варна/л. 26/, настъпила на 22.12.2015г.,
вследствие слизане от фургона на управлявания товарен автомобил. След
извършване на подготвителни действия, предприети по инициатива на пострадалото
лице при слизане от фургона на управлявания товарен автомобил по време на
изчакване освобождаване на мястото за разтоварване на стока /рампа/ същият
стъпвайки върху метална лайсна се подхлъзва и получава закрито счупване на
горния край на тибията на ляв крак.
Към деня на инцидента Д.Г.
е на 46 години.
Разпореждане № 5104 –
03 – 27/04.02.2016г. от НОИ, Териториално поделение – Варна, е влязло в законна
сила на 20.02.2017г., видно от извършеното отбелязване/л. 26/.
Първият спорен по
делото въпрос е налице ли е трудово злополука, при която е увредено внезапно
здравето на работника, станало през време и във връзка или по повод на
извършената работа.
В случая трудовата
злополука е установена по надлежния ред, определен в чл. 57 КСО и следващите и в
Наредба за установяване, разследване регистриране и отчитане на трудовите
злополуки, настъпила на 22.12.2015г., намираща се в функционална връзка с работата
по трудовото правоотношение като елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200 КТ.
Разпореждането на
органа по чл. 60 КСО представлява от една страна индивидуален административен
акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга e официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност
за наличие на трудова злополука като елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност.
Доколкото
индивидуалният административен акт е влязъл в законна сила, считано от
20.02.2017г., то възраженията на работодателя, че вредоносният резултат не е
настъпил при трудова злополука, са преклудирани.
Преклудирани са правоизключващите
възражения на работодателя, че в кръга на трудовите функции на работника не се
включват товаро – разтоварни дейности, тъй като тези
обстоятелства биха изключили квалификацията на злополуката като „трудова“, а тя
е установена с влязъл в сила административен акт, който не е обжалван от
работодателя - чл. 17, ал.2 ГПК.
С оглед така изложеното
съдът приема, че при изпълнение на трудовите си задължения, произтичащи от
трудово правоотношение по трудов договор № 1050/30.11.2015г. е получил следното
травматично увреждане „счупване на горния край на тибията,
закрита в ляво”, вследствие на злополука имаща характер на „трудова” по смисъла
на чл. 55, ал.1 КЗО, поради което предявените искове по чл. 200 КТ са доказани
в своето основание.
По иска по чл. 200 КТ
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
Спорен по делото е
въпросът намират ли се в причинно – следствена връзка вредите под формата на претърпяна
загуба от закупуване на медикаменти, изследвания, физиотерапия и медицински
процедури с настъпилата трудова злополука.
В деня на инцидента, г
– н Г. бил хоспитализиран в болнично заведение в гр. Добрич, а оттам
транспортиран за оперативно лечение в МБАЛ СВЕТА АННА – ВАРНА, в коqто му е поставена
окончателна диагноза – „Счупване на горния край на тибията,
закрита в ляво”.
За времето на престоя,
в Клиниката по ортопедия и травматология, е извършено наместване на фрактурата
с вътрешна фиксация тибия и
фибула. Пациентът е изписан на 04.01.2016г. /л. 19/.
За периода от
22.12.2015г. до 03.02.2016г. ищецът е ползвал отпуск за временна
неработоспособност /л. 21/.
В срока на изпитване,
по инициатива на работодателя трудовото правоотношение е прекратено, на осн. чл. 71, ал. 1 КТ, със заповед 447/11.01.2016г. /л. 17/,
считано от 12.01.2016г.
С EР 02792/27.06.2016г. на ТЕЛК при МБАЛ СВЕТА МАРИНА ЕАД – Варна, на Д. С., е
определена 50 % трайно намалена работоспособност, поради счупване на горния
край на тибията за срок до 01.06.2019г. /л. 25/.
В периода от
07.07.2016г. до 14.07.2016г., ищецът е провел лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури във връзка с придружаващото
заболяване – счупване на горния край на тибията /л.
24/ в Болница за долекуване, продължително лечение и
рехабилитация – Филиал, гр. Варна към Медицински институт на МВР.
След престой в МБАЛ
СВЕТА АННА – ВАРНА АД, в периода от 01.03.2017г. до 06.03.2017г. /л. 23/, под
анестезия и след щателно почистване на оперативното поле са отстранени имплантираните
уреди /2 броя заключващи плаки/.
В периода от
28.12.2015г. до 15.01.2017г., ищецът е извършил разходи за закупуване на ортеза, лекарства, прегледи, физиотерапия и такива за
заплащане на потребителски такси, медицински процедури, нощувки и храна в общ
размер на 863, 10 лв.
Съгласно заключението
на неоспорената съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ и разпита на вещото лице,
вследствие на инцидента ищецът е получил закрито вътреставно
счупване на горния крайник на лявата голямо пищялна
кост обусловило трайно затруднение на функциите на левия долен крайник за
повече от месец. Констатиран е и цикатрикс /белег/
около 25 см. по предното ляво коляно.
Вътрестваната фрактура е налице, когато фрактурната
ивица навлиза в ставата, т.е. ставната повърхност не е цяла, а ивицата минава
през ставата, обстоятелство утежняващо изхода на лечението. Каквото и
наместване да бъде направено хрущялът загива, образува се млада съединителна тъкан,
която се импрегнира с калциеви соли или образно казано като „заварка в лагер”. Фрактурната ивица разкъсва и ставните връзки, и ставната
капсула, при зарастването на които се губи еластичност. Структурите стават по –
твърди, следствие на което се ограничава движението, а ставата се натоварва.
След инцидента е
проведено оперативно лечение за съединяване на счупените кости с метал и
операция за отстраняване на метала при зараснала фрактура. Провеждана е
физиотерапия и профилактика на емболията.
Възстановителният
процес протича за период от около 1 година. След операцията е необходимо обездвижване
на левия долен крайник за период от около 2 месеца, последван от курс по
рехабилитация и след костното срастване, протичащо за период от около година
следва нова интервенция за отстраняване на метала фиксиращ костите.
По така описания начин
е протекъл и възстановителния процес при ищеца Д.Г.. Функцията на лявата колянна става не е възстановена напълно поради естеството
на счупване – вътреставно.
Налице е дефицит в
свиването на лявата колянна става пречещ на клякането
и бягането. Ищецът не е в състояние да тича или кляка пълноценно, поради липсва
на пълно свиване в колянната става. Клякането е
съпроводено от вдигане на петата на левия крак. При по – високи стъпала ищецът
следва да изкачва първо едното, а след това другото. Изключена е възможността
за естествено физиологично тичане. Би могъл да тича замятайки единия си крак.
Към настоящия момент
ищецът е в добро здравословно състояние, но по отношение на колянната
става е налице ограничаване на свиването до 90 градуса, при норма от 110
градуса.
Налице е хипотрофия на мускулатурата на левия крайник вследствие на
обездвижването, което е намалило обема на мускулатурата, като перспективата за
пълно възстановяване е песимистична с оглед получената травма.
Според експерта, би
могло да се получи подобрение функциите на левия крайник, но никога пълно
възстановяване.
Ищецът е бил обездвижен
повече от 6 месеца, което влече и по – дълъг възстановителен процес. Възможна е
и появата на болки, от една страна, защото ставата не е възстановена на 100 %,
а от друга, при натоварване или при промяна на времето.
В конкретния случай, по
– голямото физическо натоварване би имало за последица освен болка и артроза на самата става и нужда от подмяната й на по –
късен етап с изкуствена към 55 – 60 годишна възраст. Болки би могло да
предизвика носенето на по – тежки предмети и продължителното стоене прав.
Експертът счита, че
ищецът би могъл да шофира, но не и да извършва товаро
– разтоварни дейности.
В конкретния случай,
ставата е зараснала, а лечението е проведено правилно. Ищецът е извършил всичко
необходимо, дори и повече, провеждайки допълнителни процедури по рехабилитация срещу
заплащане. Кракът е напълно изправен, което сочи значително подобряване
състоянието на крайника. Дали изправянето на крака ще се запази или не,
последното изключително неблагоприятно и сочещо невъзможност за пълно
възстановяване, на този етап не би могло да се отговори категорично.
Експертът е
категоричен, че всички предписани медикаменти, изследвания, проведени
медицински процедури, вкл. и физиотерапията, имат отношение към
възстановителния процес.
За установяване размера
на имуществените вреди са ангажирани касови бонове, придружени от фактури и
протоколи установяващи закупуване на медикаменти и ортеза,
провеждане на профилактика и рехабилитация и други средства /подлога/.
Като съобрази
заключението на СМЕ и ангажираните писмени документи, съдът приема, че разходите
за медикаменти и процедури съставляват за ищеца имуществена вреда, под формата
на претърпяна загуба, намираща се в причинно – следствена зависимост от претърпяната
трудова злополука и претенцията за възмездяването им се явява основателна,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
09.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
По иска с правно
основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
От заключението на
допуснатата съдебно – психологична експертиза, оспорена от ответната страна и
от проведения разпит на вещото лице – клиничен психолог се установява, че продължителният
ход /протрахиран/ на болковия
синдром свързан с операциите и рехабилитацията, социалната изолация от загубата
на професионална ангажираност, усещането за непълноценност за себе си и
семейството си се явяват психотравмен момент при
освидетелстваното лице Д.Г..
Изминалият двугодишен
период поставят освидетелствания в състояние на постоянна фрустрация,
невъзможност да бъдат задоволени значими потребности на индивида и се явяват
пречка за всякакви изживявания, които могат да ги удовлетворят в личен и
професионален план.
Този продължителен
период е обусловил следното актуално психично състояние: невротичност
с песимистични /дистимни/ изживявания, т.е.
невъзможност да се адаптира нито професионално, нито да се чувства пълноценен в
семейството си, емоционална уязвимост,
избухливост и физическа и психическа слабост /психична астенизация/,
съпроводени с безсъние, раздразнителност, потливост,
сърцебиене и тревожност. Волевите направления /волята, мотивацията/ са
съхранени, но сами по себе си са недостатъчни да компенсират социалната загуба
/депривация/ след травмата и дългосрочното лечение.
Докато съществува
травмата на крайника и докато не бъде възстановена функцията му,
освидетелстваният ще поддържа това ниво на невротичност
и емоционален дисбаланс.
Ангажираните гласни
доказателства, чрез разпита на С.Г., съпруга на Д.Г. и Д.М., леля на съпругата
на ищеца, преценени при съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 ГПК, установяват
следните релевантни за делото факти:
Преди инцидента г – н Г.
е бил опора на семейството си, осигурявайки по – големият доход в него.
Работата му, като шофьор, която е извършвал цял живот, му носела и значително
удовлетворение. Бил е общителен и весел, помагал на семейството и приятелите
си.
В деня на трудовата
злополука, по телефона около обяд, г – н Г. обяснил на съпругата си, че се
намира в гр. Добрич и че не разполага с време да разговаря с нея, тъй като
бърза за друг обект в гр. Тервел. Непосредствено след това обаждане последвало
друго. Плачейки по телефона Д.Г. казал на съпругата си, че си е счупил крака и
затворил телефона.
Съпругата и синът му
незабавно потеглили към болницата в гр. Добрич и заварили ищеца на носилка по
слипове с обездвижен крак.
Транспортирали го с
автомобил до Клиника по „Ортопедия и травматология” при МБАЛ СВЕТА АННА ВАРНА
АД. Последвала операция и престой в болницата. Първата седмица ищецът приемал
непрекъснато обезболяващи заради изпитваната болка, кракът му се подул и станал
почти двоен. На 28.12.2015г. била извършена операция, по време на която
поставили планки и дренаж. Болките не отшумявали. В този момент отказал и да се
храни. За период от 3 месеца и половина бил абсолютно обездвижен.
След операцията ищецът
се сринал и психически, поради обездвижването. Лежал с поставена метална шина
на крака от коляното до глезена. Съпругата му помагала за ежедневния тоалет и с
нейна помощ ползвал и подлога. Уринирал в уринатор. Болката
не изчезнала, а отделно и накуцвал. Към настоящия момент не може да кляка и
продължава да приема „ксериал”, за да не се съсирва
кръвта.
Болките намалели през
лятото на 2017г. Проведените процедури за раздвижване, първоначално в клиника „Марешки”, после в санаториум в к.к.”Св.Св. Константин и
Елена” и накрая в гр. Павел баня не повлияли благоприятно на състоянието му и
терапиите не били осъществени напълно, предвид поставените планки в крайника,
които пречили.
На провежданите снимки
на 6 и 9 месец след злополуката, ищецът не бил в състояние да се движи с патерици.
Нямал опора. Подпомаган бил от сина си и зет си.
Самостоятелно, но с
помощта на патерици, ищецът бил в състояние да се движи едва през месец
октомври 2016г., след завръщането си от рехабилитация в гр. Павел баня или след
24.09.2016г.
Към настоящия момент,
ищецът продължава да е психически сринат. Не спи и е отслабнал. Не желае да
разговаря, стои сам, чувства се непълноценен и безпомощен, защото не е в
състояние да издържа семейството си и не може да си намери работа. Изпитва
несигурност за собственото си бъдеще. Изнервен е и не „търпи” хора около себе
си.
Търсил е работа, като
охранител или шофьор, но работодателите не желаят да го назначат, защото е с
трайно намалена работоспособност.
Лекарите не дават
шансове за подобряване. В състояние е да ходи накуцвайки, без почивка около 5
минути. Когато види стълби по които трябва да се качи или слезе изпада в
панически страх. Държи се за парапета и обмисля с кой крак да потегли. Качва се
или слиза използвайки само здравия си крак. Не се движи като другите хора,
които са без увреждания.
Едва през зимата на
тази година е започнал да шофира автомобила си. Първо сяда на седалката след
това с две ръце премества крака си.
За да скрие белегът
през лятото ищецът носи дълги панталони.
Работодателят е дал в
заем на Д.Г. сумата от 2 700 лв. Със сумата от 1 300 лв. е заплатена
първата операция. Ищецът не е върнал заетата сума и към настоящия момент.
От показанията на г –
жа М. се установява, че в деня на злополуката пред болницата в гр. Варна ищецът
стенел и виел от болка. Бил по слипове, а кракът му разположен по диагонал в
автомобила. От жизнено момче, готов да помогне, ищецът се променил и затворил.
Споделял, че вече е „неспособен за абсолютно нищо” и че е „по – добре да умре”.
Заявява, че болката не
е отминала. Сам е успял да напусне дома си едва преди 2 – 3 месеца. В дома си
винаги лежи и „вечно е с патерици”. Не може да стои дори седнал.
Настъпилата промяна се
е отразила на посещенията на свидетеля в дома на ищеца, които намалели
драстично.
На репариране подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968г.
понятието “справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпените от увреждането болки и страдания е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди, като се вземат предвид релевантните за
определяне на обезщетението обстоятелства, а именно характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията.
При определяне
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът цени всички
ангажираните доказателства, включително заключенията на допуснатите експертизи
– СМЕ и СПЕ, както и свидетелските показания.
Съдът не кредитира
показанията на г – жа М., в частта, с която сочи, че Д.Г. бил в състояние да се
движи сам едва от преди два – три месеца, тъй като те противоречат на
показанията на съпругата на ищеца, плод на преди и непосредствени наблюдения от
състоянието на съпруга й от деня на злополуката до настоящия момент.
Обезщетението за
имуществени вреди се определя глобално по справедливост. При определянето му в
конкретния случай съдът изхожда от характера на полученото травматично
увреждане и по – късно настъпилите последици. Касае е се за закрито вътреставно счупване на горния крайник на лявата голямо пищялна кост, цикатрикс около 25
см. по предното ляво коляно и хипотрофия на
мускулатурата на левия крайник.
От друга страна, съдът
преценява и претърпените във връзка с уврежданията болки и страдания –
физически такива, дискомфорт, иманентно присъщ на
всяко увреждане и търпени болки и страдания и негативни изживявания, вкл. от
преживения стрес от случилото се, от оперативните интервенции - оперативно
лечение за съединяване на счупените кости с метал, извършено през месец
декември 2015г., последвано от обездвижване, повторна операция за премахване на
имплантираните уреди през месец март 2017г., психическото страдание, в това
число невъзможността за самостоятелно справяне с елементарни житейски нужди за
водене на пълноценен живот, тревожността, безпомощността и безизходицата,
засилени от невъзможността от намиране на работа във все още трудоспособна
възраст - 48 години и ограниченията в социалния живот с всички произтичащи от
това неудобства.
Следва да се отчете
интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания -
последвалият период на обездвижване от 22.12.2015г. до месец октомври 2016г.,
от които три месеца и половина на легло, а след това придвижване само с
патерици и чужда помощ, продължилото лечение от 2 години и три месеца или от
месец декември 2015г. до месец март 2017г., през които е чувствана болка при
движение и при промяна на времето, която ще продължи, макар и с отслабващ
интензитет за дълъг период от време, който не може да бъде определен.
Съдът съобразява и
неблагоприятната прогноза за възстановяване функциите на крайника и
възможността в по – късен момент да се наложи подмяна на тазобедрената става, бъдещите неудобства от невъзможността
да ползва пълноценно
увредения крайник – да тича, бяга и извършва тежък
физически труд, полагането на труд като шофьор, извършващ ръчно товаро – разтоварни дейности.
Същевременно, всички
тези вреди са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука и
следователно в причинна връзка с нея и за обезвредата
им се дължи обезщетение в размер на 30 000 лв.
По възражението за
съпричиняване
При трудовата злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането
си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на
определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел –
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите
степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за
намаляване на обезщетението.
Резултатите от
разследването са оформени в протокол 5101 – 03 – 8 #4/29.01.2016г., в който са
установени, на осн. чл. 56, ал. 3 КСО причините и
обстоятелствата за възникване на трудова злополука – предприемане на действия
по слизане от фургона на товарен автомобил след извършване на подготвителни
действия по разтоварване на стоката, по време на които Д.Г. се е подхлъзнал при
условията на мокър под на фургона и паднал от приблизителна височина от 1
метър, по време на изчакване освобождаване на мястото за разтоварване на стока
/рампа/ и вида на уврежданията - закрито счупване на горния край на тибията в ляво.
В протокола са посочени
и други сведения по чл. 58, ал. 3, т. 3 КСО, а именно, че в непосредствена
близост до вратите на фургона фабрично е монтирана П – образна дръжка,
закрепена на страничната му стена, подпомагаща качване и слизане. На пода и от
вътрешната страна на вратите на фургона фабрично е монтирана лайсна с ширина
около 0, 1 метър.
В частта относно
причините и обстоятелствата за възникване на трудова злополука, вида на
уврежданията и другите сведения имащи значение за характера на злополуката
съставеният протокол, на осн. чл. 58, ал. 6 КСО, е
валиден до доказване на противното, т.е. ползва се с обвързваща доказателствена
сила.
В частта, съдържаща
посочване на допуснати нарушения на нормативните актове от страна на работника
по чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и на
работодателя по чл. 57, ал. 1 КСО, протоколът не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, защото в тази му част документът съдържа правен извод,
почиващ на установените от членовете на комисията констатации.
Обвързващата
доказателствена сила на протокола за разследване следва да се счита опровергана
от свидетелските показания на К.И., служител при ответника за времето от 2015г.
до 20.03.2017г., в частта, в която е посочено, че в непосредствена близост до
вратите на фургона фабрично е монтирана П – образна дръжка, закрепена на
страничната му стена, подпомагаща качване и слизане.
От тях се установява,
че фургонът на камиона, управляван от Д.Г., е хладилен с две врати с височина
от около 1, 20 метра. В него никога не е имало стълба за качване или дръжка.
Със стълба или дръжка не е бил снабден и фургонът на автомобила, управляван от
самия свидетел. Отделно, самата врата на фургона е нестабилна и не е предвидено
на нея да бъде монтирана фабрично или допълнително дръжка, подпомагаща
качването или слизането. Свидетелят е категоричен, че дръжката на фургона на
камиона, ползван от ищеца, е била монтирана от механик след инцидента.
Превозът на
специфичната стока – местни продукти е изисквал поддържане на определена
температура в хладилния фургон. Честото му отваряне и затваряне е водило до
появата на конденз и влага на пода. Подът е хлъзгав и
мокър и всеки шофьор следва да е внимателен при качване във фургона.
Всеки един от шофьорите
е имал като задължения освен да превози стоката, първо да я натовари, а след
това да я разтовари в обекта. Товаро – разтоварните
дейности са улеснени от кука, която позволява придърпване на стоката – каси с
тегло 15 – 20 кг. от дъното към изхода на фургона, тъй като кашоните с местните
продукти са твърде тежки, за да бъдат преместени без подобни помощни средства.
В първото съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца Д.Г. признава, че в деня на
инцидента, е паркирал лекотоварния автомобил на паркинг, в близост до мястото
на разтоварване – магазин ЦБА – Добрич /л. 165 гръб и л. 169 гръб/. Същият не е
паркирал автомобила на подхода към магазина, защото е бил зает от друг
автомобил, но и по причина, че габаритите на товарния фургон не са позволявали
да се достигне до края на бетонния път към склада.
Г – н Г. е издърпал с
помощта на кука стоката от дъното на фургона към изхода на товарния сектор.
Предприел е действия по слизане от фургона, стъпвайки на метална технологична
лайсна на пода, при което е паднал на земята и получил травматични
увреждания.
Показанията на К.И.,
шофьор при ответника и ангажиран в деня на инцидента – 22.12.2015г. с доставка
на стоки до обекти, намиращи се също в гр. Добрич установяват следните
релевантни за делото факти: за да се достигне до магазин ЦБА – Добрич е
необходимо да се навлезе в паркинг, от който по наклон, по – нисък от нивото на
паркинга, се достига до „задните врати” на обекта. От едната страна на наклона,
по който следва да премине лекотоварния автомобил се намира бетонова стена, която
задържа големия паркинг, а от другата страна се намира тръба или винкел. Така
създаденото ограничение – от едната страна бетонова стена, а от другата тръба
/винкел/ не позволява на лекотоварния камион, в частност този управляван от Д.Г.
с височина 1, 20 метра да премине по бетоновия път към склада.
Свидетелят е
категоричен, че рампа, респ. постамент на ниво по – високо от земята,
позволяваща лекотоварният камион да се опре в нея /него, за да се разтовари
стоката в магазин ЦБА - Добрич, не съществува.
В деня на инцидента, г
– н Г. се обадил на свидетеля и му казал, че е паднал на паркинга на магазин
ЦБА. В рамките на 5 – 10 минути свидетелят пристигнал на паркинга, на който бил
посрещнат от жена, която обяснила, че мъжът от камиона е паднал на земята от
височината на фургона.
Свидетелят затворил
фургона, в който стоката била към изхода му, оставена неразтоварена. Взел
ключовете, които по – късно предал на друг колега шофьор в болницата за
довършване на разноса на останалата стока. Г – н Иванов
видял Д.Г. в болницата, намираща се в непосредствена близост до паркинга. Бил в
инвалидна количка и изпитвал силна болка.
По делото не е
установена проявена от пострадалия работник груба небрежност – трудовата
злополука е настъпила в момент на слизане от фургона, последвано от падане от
височина 1 метър поради подхлъзване на мокра лайсна след приключване на
подготвителни действия по разтоварване на стоката, чрез преместването им с кука
от дъното на фургона към неговия изход без да е установено работникът да е
допуснал нарушение на основни правила за безопасност, вкл. и на разпоредбата на
чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, задължаващ всеки
работещ да се грижи за здравето и безопасността си в съответствие с квалификацията
му и дадените от работодателя инструкции.
От своя страна –
работодателят М.М.П.Ж.ЕООД, чиято отговорност е обективна, отговаря за
причинените вреди, без значение дали са в причинна връзка с неговото поведение.
В случая, работодателят не е осигурил на работниците – шофьори оборудване –
дръжка, закрепена на вратата или стълба подпомагащи качването и слизането във
фургона при ръчно изпълнение на товаро – разтоварни
работи, които са могли да доведат до избягване на подобна злополука.
Безспорно от
свидетелските показания се установява, че рампа, разположена в търговския обект
на контрагента на ответното дружество, позволяваща извършването на разтоварни
дейности, не е била осигурена и такава не е съществувала към деня на трудовата
злополука.
Ангажираните гласни
доказателства, чрез разпита на К.И., сочат, че по нареждане на работодателя в
периода на разследване от 22.12.2015г. до 04.02.2016г. е монтирана П – образна
дръжка, с цел да намали отговорността си.
С оглед на това съдът
преценява, че определеното обезщетение за неимуществени вреди не следва да бъде
намалявано, поради съпричиняване от страна на пострадалия.
Така определеният
размер от 30 000 лв. съответства на обществения критерий за справедливост
и е достатъчен да овъзмезди претърпените от г – н Г.
болки и страдания, поради което предявеният иск следва да бъде уважен до този
размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
09.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението, като в останалата част
до пълния претендиран размер от 45 000 лв., искът подлежи на отхвърляне.
В полза на ищеца следва
да се присъди и обезщетение за забава съизмерима със законната лихва, поради
изпадането му в забава по чл. 84, ал. 3 ЗЗД, считано от датата на злополуката –
22.12.2015г. до деня предхождащ подаване на исковата молба – 08.08.2017г.
/вкл./, чиито размер служебно изчислен с лихвен калкулатор възлиза на
4 976, 60 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
за разликата до претендирания размер от 5 796, 29 лв., искът подлежи на
отхвърляне.
По
разноските
Предвид изхода на спора
в полза на ищеца Д.Г. следва да бъда присъдени сторените по делото съдебно –
деловодни разноски, състоящи се от заплатен адвокатски хонорар, съобразно
уважената част от исковете, възлизащи на 1 248, 78 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Разноски, извършени в
изпълнително производство, не подлежат на присъждане в настоящото производство
по чл. 200 КТ. Тях взискателят може да получи от
длъжника в изпълнението.
В полза на ответника М.М.П.Ж.ЕООД за отхвърлената част от предявените искове
следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и ангажираните доказателства в
размер на 643, 08 лв., на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
В тежест на ответника М.М.П.Ж.ЕООД следва да бъдат възложени и следващите се за
производството държавни такси и разноски за уважената част от исковете в размер
на 1 370, 74 лв., на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.М.П.Ж.ЕООД,
ЕИК ***, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Г.,
ЕГН **********,*** сумата от 863, 10 лв. /осемстотин шестдесет и три лева и десет ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна
загуба от настъпила на 22.12.2015г. трудова злополука, включваща следните суми:
1./ 72 лв. за закупуване на ортеза на коляно на
28.12.2015г.; 2./ 34, 80 лв. – потребителска такса за престой в БДПП Филиал –
гр. Варна, МИ МВР за времето от 07.07.2016г. до 14.07.2016г.; 3./ 75, 40 лв. –
потребителска такса за престой в Отделение по ортопедия и травматология в МБАЛ
СВЕТА АННА – гр. Варна за времето от 22.12.2015г. до 04.01.2016г.; 4./ 96 лв. –
заплатена такса за извършени 16 процедури по физиотерапия в Медицински център
„Младост – Варна”; 5./ 398, 50 лв. заплатени на основание протокол
**********/24.09.2016г. услуги по профилактика и рехабилитация „Про” ЕАД, Клон Павел баня, включващи храна за десетдневен
престой – 50 лв., нощувки 10 дни – 180 лв., медицински процедури в общ размер
на 159, 50 лв.; 6./ 54, 19 лв. стойност на закупен медикамент – ксарелто; 7./ 51, 99 лв. за закупуване на медикаменти – ксаралто и небилет; 8./ 38 лв. за закупуване на медикамент
– ПрохПатБаст; 9./ 25, 09 лв. за закупуване на
медикамент – синтривал; 10./ 7, 40 лв. за закупуване
на пластмасова подлога; 11/ 12, 93 лв.
за закупуване на препарати /медикаменти небилет и норваск/;
12./ 2, 90 лв. потребителска такса заплатена в СМДЛ – Исперих, Отделение по
образна диагностика, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 09.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 200, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА М.М.П.Ж.ЕООД,
ЕИК ***, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Г.,
ЕГН **********,*** сумата от 30 000 лв.
/тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпяна
на 22.12.2015г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 09.08.2017г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 4 976, 60
лв. /четири хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и шестдесет ст./,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 30 000 лв. за периода от датата на увреждането – 22.12.2015г. до деня
предхождащ подаване на исковата молба – 08.08.2017г. /вкл./, на осн. чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.Г., ЕГН **********,*** срещу М.М.П.Ж.ЕООД,
ЕИК ***, гр. Варна искове по чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за разликата над присъдената
сума от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 45 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на претърпяна на 22.12.2015г. трудова злополука, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.08.2017г. до
окончателното изплащане на задължението и за разликата над сумата от 4 976,
60 лв. до пълния претендиран размер от 5 796, 29 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от 45 000 лв. за периода от
датата на увреждането – 22.12.2015г. до деня предхождащ подаване на исковата
молба – 08.08.2017г. /вкл./.
ОСЪЖДА М.М.П.Ж.ЕООД,
ЕИК ***, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Г.,
ЕГН **********,*** 248, 78 лв. /хиляда двеста четиридесет и осем лева и седемдесет и
осем ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.М.П.Ж.ЕООД,
ЕИК ***, гр. Варна сумата от 643, 08 лв. /шестстотин четиридесет и три лева и осем ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М.М.П.Ж.ЕООД,
ЕИК ***, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 1 370, 74 лв. /хиляда триста и
седемдесет лева и седемдесет и четири ст./, представляваща
дължими разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: