№ 13
гр. Варна, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора В. Ст. М.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600401 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 657/21 г.
на Окръжен съд Варна, с която подсъдимите В.И. и Ц.Г., в производство с
признание на фактите по чл.371, т.2 от НПК, са били осъдени за отвличане по
чл.142, ал.2, т.1-3 от НК, и с приложението на чл.55 от НК са им били
наложени наказания лишаване от свобода в размери съответно три години и
две години и шест месеца, изпълнението на което, за всеки от тях е било
отложено с изпитателен срок пет години.
За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е счел за
доказано внесеното обвинение, че на 18.12.2020 г. в гр.Варна, двамата
подсъдими са отвлекли ненавършилата осемнадесет години Н.И., като В.И. е
бил въоръжен.
Съобразно това решение е била ангажирана и гражданската отговорност
на подсъдимите, които са били осъдени солидарно да заплатят на
пострадалата И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000
лева. Претенцията по гражданския иск за горницата до 40 000 лева е била
оставена без уважение като неоснователна.
1
Делото във въззивния съд е образувано по жалба на защитника на
подсъдимия И., жалба от повереника на частния обвинител и граждански
ищец И. и протест на прокурора, с които се атакува справедливостта на
присъдата в частта на наложеното на подсъдимия И. наказание, в частта на
присъденото обезщетение, и законосъобразността на постановеното отнемане
в полза на държавата на лек автомобил, собственост на същия подсъдим.
В съдебно заседание протестът и жалбите се поддържат на изложените
в тях и съответните допълнения основания, а към жалбата на подсъдимия И.
се присъединява и подсъдимият Г., като оспорва само присъденото
обезщетение.
Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на
подсъдимите, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда
в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура,
накратко са:
Подсъдимият В.И. и пострадалата Н.И. имали връзка, която в края на
юни 2020 г. тя пожелала да преустановят, поради постоянно проявяваната от
него ревност, респ. налаганите ограничения в поведението й. Независимо от
ясно заявената от нея позиция, подсъдимият продължил да търси общуване
по телефона или през фейсбук, при което й отправял заплахи, като настоявал
за среща. Това поведение на подсъдимия мотивирало майката на
пострадалата – свидетелката Я. И., да потърси съдействие от инспектора,
отговарящ за района – свидетелят С.Я., който провел разговор с подсъдимия в
полицейския участък и на основание чл.65 от ЗМВР го предупредил с писмен
протокол да не отправя закани за физическа саморазправа и да не нанася
побой на Н.И.. Това обаче не довело до промяна в поведението на подсъдимия
И..
На 18.12.2020 г. по обяд, двамата подсъдими, които били приятели, се
придвижвали с автомобила на И. в ж.к."Владислав Варненчик", където
живеела пострадалата. Подсъдимият И. я забелязал да върви сама край един
от блоковете и решил да я качи принудително в колата. За целта спрял и казал
на подсъдимия Г. да го изчака в автомобила, а сам настигнал пострадалата,
насочил към нея газов пистолет и й разпоредил да тръгне с него. При това й
казал „… ако се опиташ да крещиш, ще гръмна теб, а после ще се кача и край
със сестра ти". После прибрал пистолета, хванал я за косата и я задърпал към
2
колата. Подсъдимият Г. чул, че пострадалата вика за помощ, а
междувременно подсъдимият И. му позвънил по телефона да придвижи
колата. Г. седнал зад волана и ги приближил, И. отворил задната лява врата,
със сила вкарал И. в автомобила, сам седнал при нея, стиснал я с ръце и се
опитвал да й затиска устата, а на Г. казал да заключи вратите и да потегля. В
хода на движението им И. напътвал Г. накъде да кара. Пострадалата през
цялото време се борела и дори допряла електрошока в лицето на подсъдимия
Г., но подсъдимият И. от своя страна произвел изстрел с газовия пистолет, с
цел да сломи съпротивата й. Когато навлезли в местността Ментешето, Г.
спрял колата по нареждане на И., последният казал на И. да се маха и я
избутал навън, след което двамата отпътували. Останала сама, много
изплашена, пострадалата започнала да бяга, докато достигнала обитаван имот,
където потърсила помощ.
Въз основа на тези факти, които не са спорни между страните, а
съставът на окръжния съд правилно е приел, че убедително се подкрепят от
събрания на досъдебното производство доказателствен материал,
законосъобразно са извлечени признаците на престъпния състав, за
осъществяването на който са признати за виновни и осъдени двамата
подсъдими, което обуславя и отсъствието на възражения във връзка с
обосноваността на присъдата от фактическа страна, както и по приложението
на материалния закон. Също така не се твърди, нито се констатира служебно,
да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По жалбите.
Въз основа на изложени сходни виждания, присъдата се оспорва с
протеста и жалбата на частния обвинител и граждански ищец като
несправедлива поради занижаване на наказанието само на подсъдимия И., а
от втория жалбоподател – и поради частичното отхвърляне на гражданската
претенция. В противовес с последното, подсъдимият И. атакува присъдата с
искане за отмяна и на присъденото обезщетение, както и на постановеното
отнемане на лекия му автомобил в полза на държавата. Подсъдимият Г. моли
обезщетението да бъде намалено по размер.
Въззивният състав счита, че проверяваната присъда и в тези й части не
страда от приписваните й от страните пороци.
3
Както е известно от практиката, индивидуализацията на наказанието е
основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го
съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай.
Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид, са тези, които
определят конкретната тежест на извършеното престъпление и
характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка
степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от
повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед
постигане целите на генералната и специална превенция.
В конкретния случай приложимата материално правна норма
предвижда санкционни граници на лишаването от свобода от седем до
петнадесет години. Окръжният съд е определил наказанията и на двамата
подсъдими в хипотезата на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, като се е
позовал на наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, а едно от тях едновременно и изключително по своя характер,
при наличието на които предвиденото за престъплението по чл.142, ал.2 от
НК минимално наказание от седем години лишаване от свобода се явява
несъразмерно тежко. Това разбиране се споделя от състава на въззивния съд.
Като е преценявал относимите за процеса на индивидуализация
обстоятелства досежно двамата подсъдими, първоинстанционният съд е
приел, че степента на обществена опасност на деянието е висока, а на дейците
– ниска. Този извод е верен само във втората си част, а в първата е
неправилен, като при това е останал и немотивиран в проверявания съдебен
акт. Липсват основния да се приеме наличието на висока степен на
обществена опасност на извършеното от подсъдимите. Такава оценка би била
вярна, ако конкретното обвинение е за престъпление, което съобразно начина
на извършване, засягането на защитените обществени отношения, или
неговия предмет, значително надхвърля по своите негативни характеристики
други престъпления със сходна правна квалификация. Такива характеристики
не се установяват в конкретния случай, респ. осъщественото от двамата
подсъдими не е престъпление, което се отличава от обичайните за този вид по
своята тежест, при което не трябва да бъде определяно като такова със
завишена степен на обществена опасност.
Безспорно наличието едновременно на три квалифициращи
4
обстоятелства от предвидените в чл.142, ал.2 от НК формално е отегчаващо
отговорността обстоятелство, както и предхождащото поведение на
подсъдимия И. – психически тормоз спрямо пострадалата, насочен към
възстановяване на една нежелана от нея връзка, и представляващ системно
поведение в продължение на няколко месеца, ескалирало в извършване на
предметното престъпление. Но приложението на чл.55 от НК не се изключва
от съществуването и на отегчаващи отговорността обстоятелства, а вземането
на правилно решение кое е справедливото наказание изисква да бъде
извършена вярна оценка на тяхната относителна тежест при съпоставката им
с всички значими за степента на отговорността обстоятелства. Преди това, от
възприетите в проверявания съдебен акт смекчаващи отговорността
обстоятелства, действително следва да бъдат изключени, каквото е искането
по протеста и жалбата на частния обвинител:
-признанието по чл.371, т.2 НПК, защото прочитът на обясненията на
подсъдимия И. не разкрива цялостно, обективно проявено добросъвестно
процесуално поведение и съдействие на предварителното разследване, както
и
-същото, отчетеното повторно на самостоятелно основание -
самопризнание на фактите в съдебното заседание, защото представлява избор
на процесуално поведение извън кръга на обстоятелствата по чл.54 от НК.
Относно възприетата и оспорена от частния обвинител инцидентност на
извършеното, доколкото не е съвсем ясен вложеният в този израз смисъл,
следва да се има предвид, че такова твърдение би било състоятелно само на
плоскостта на субективната страна, което ще бъде коментирано по-долу, в
противен случай би се обхванало от чистото съдебно минало.
Относителната тежест на конкретните отегчаващи отговорността
обстоятелства за подсъдимия И. не е съществена, тъй като във връзка с
квалифициращите обстоятелства следва да бъде взето предвид:
-по отношение на използваното при принудата оръжие - че същото е
газов пистолет, който не представлява огнестрелно оръжие, и не се намира
под разрешителен режим,
-по отношение на възрастта на пострадалата – безспорно към момента
на деянието тя не е навършила 18 години, но същевременно само няколко
месеца са я делели от границата на пълнолетието,
5
-по отношение на участието на две лица при извършването – водещата
роля на подсъдимия И. не може да бъде приемана, както се претендира с
протеста и жалбата на частния обвинител, за отегчаващо неговата
отговорност обстоятелство, доколкото не надхвърля съставомерните
елементи, а значението на този факт е само като смекчаващо отговорността
обстоятелство по отношение на другия подсъдим, в който смисъл и правилно
е ценен в окръжния съд,
-а във връзка с отегчаващото отговорността обстоятелство -
предходното поведение на подсъдимия И., описано в обвинителния акт,
следва да бъде съобразено, че то се е изразило в нежелани опити за връзка с
пострадалата и отправени заплахи, които обаче са били единствено
емоционално мотивирани от стремежа му да бъдат отново заедно.
Така относителната тежест на конкретните отегчаващи отговорността
обстоятелства за подсъдимия И. не надделява над множеството останали
смекчаващи такива, взети предвид в окръжния съд – чисто съдебно минало,
добри характеристични данни, изключително млада възраст, близка до
границата на пълнолетието, критичност към извършеното, проявена чрез
направена отрицателна оценка на собственото поведение и изразено
съжаление за случилото се, фактът, че е бил ученик в 12 клас, както и
правилната житейска оценка на поведението му, направена от съда, като
характеризиращо се с младежка импулсивност и емоционална незрялост,
съчетана с липса на изградени устойчиви морални граници, която всъщност е
и причина за извършване на престъплението, и като такава действително има
изключителен характер по смисъла на чл.55 от НК.
Към смекчаващите отговорността обстоятелства, на които се е позовал
окръжният съд, могат да бъдат добавени и други, с които също се разкрива
конкретно извършеното деяние. Според обвинителните факти, в рамките на
които единствено може да бъде решавано делото, твърдението на частния
обвинител, че подсъдимият е причаквал жертвата около четири часа преди тя
да се появи, не може да бъде възприето, а се налага обратният извод - че
липсва предварителна подготовка за извършване на деянието и то е
осъществено при инцидентно възникнал умисъл. В пределите на очертаното
фактическо обвинение също така не се съдържат твърдения за причинени
физически травми на пострадалата, а упражнената принуда е представена чрез
6
заплахата посредством изваждане на газов пистолет, който след това е
прибран, влачене за косата и насилственото й вкарване, респ. задържане в
колата, както и произведен еднократен изстрел с пистолета в купето на
автомобила с цел сломяване на съпротивата й. Следва да се отбележи и, че с
предметния газов пистолет е произведен само един изстрел, без отбелязани
каквито и да са последици от това, а при изземането му непосредствено след
деянието в пълнителя не е имало повече боеприпаси. Съставомерното
противоправно поведение е продължило съвсем кратко, за минути, които са
били достатъчни за придвижване от района, в който пострадалата е качена в
колата, през близко разположения главен път, от който се навлиза в
прилежащия вилен район, известен като Ментешето, и където подсъдимият
И., по своя воля, без чужда намеса, е освободил пострадалата.
Освен по приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, проверка се дължи и
относно преценката за необходимостта от ефективно изтърпяване на
наложеното на подсъдимия И. лишаване от свобода. За комплексното
постигане на целите на наказанието и преимуществено за неговото поправяне,
изведено като основна цел в разпоредбата на чл.66 от НК, на която следва да
се отдаде приоритет в конкретния случай, правилен е изводът на окръжния
съд, че ниската степен на личната му обществена опасност не налага той да
бъде изолиран и да търпи наказанието в затворническа среда. Подсъдимият е
млад човек, демонстрирал последователна позиция на разкаяние и съжаление
за постъпката си, които настоящият съдебен състав намира за напълно
искрени. Въззивният съд счита, че ефектът на наказателно въздействие при
подсъдимите по това дело е започнал още в първоначалния етап на
наказателното производство, и видно от обясненията на подсъдимия И.,
дадени като обвиняем в протокол за разпит на 14.05.2021 г, още тогава той е
достигнал до изводи за мотивите и целите на собственото си поведение –
лични емоции, породени от връзката с пострадалата, но без стремеж да я
нарани, както и е положил усилия да го промени. При проведеното му
съдебно психиатрично и психологично изследване на 18.03.2021 г. от една
страна са изведени съответстващи констатации – за проекция на страдание от
раздяла и проблеми във взаимоотношенията, както и за склонност към
ревност, но от друга не са установени тенденции за активно агресивно
поведение. За това се приема, че по отношение на подсъдимия И.,
поправителният ефект за в бъдеще може да бъде обезпечен и при отлагане
7
изтърпяването на наказанието му от три години лишаване от свобода за
максимално допустимия от закона изпитателен срок пет години. Такъв срок
ще го мотивира да спазва законите на страната и да се въздържа от престъпна
дейност, с което целите на чл.36 от НК ще бъдат окончателно постигнати.
В жалбата си адвокат И., защитник на подсъдимия И., твърди, че в
мотивите на проверявания съд не се съдържат убедителни аргументи за
взетото решение в гражданската част, че в тази част същите не кореспондират
с доказателствената основа, и че липсват каквито и да е доказателства за
претендираните неимуществени вреди. Това разбиране не се споделя при
въззивната проверка.
Съставът на първоинстанционния съд е приел за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск за обезщетяване
на претърпените от пострадалата неимуществени вреди в размер на 40 000
лева, а с оглед взетото решение в наказателната част го е счел за доказан по
основание, което е правилно, тъй като претенцията се е основавала на
твърдения за причинени с предметното деяние страдания – стрес, уплаха,
депресия, тревожност, безпокойство, разстройство в адаптацията. На
досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства в подкрепа
на твърденията на гражданския ищец. От всички доказателства по делото се
установява, че след като в продължение на месеци пострадалата е живяла с
мисълта, че подсъдимият може да й причини страдание, с осъщественото
деяние страховете й са се сбъднали, и тя – съвсем младо момиче, се е озовала
против волята си в една кола сама с двамата враждебно настроени подсъдими,
отведена е в неясна за нея посока и е изоставена на непознато, неоживено,
гористо място. Разпитана като свидетел двукратно, тя в подробности е
разказала за преживяванията си, а допълнителни данни за състоянието й се
съдържат също в показанията на нейните майка и леля – свидетелите Я. и М.
И.и, както и на свидетеля Борис Велев, в чийто имот тя е потърсила помощ.
Всички те еднопосочно установяват преживения от пострадалата ужас, като
свидетелстват за състоянието й – разплакана, трепереща, изпаднала в шок, с
подути и разкървавени устни, страхуваща се да остане сама. При проведеното
близо два месеца по-късно комплексно съдебно‐психиатрично и
психологично изследване, експертите са констатирали повишена тревожност,
нарушено социално функциониране и виновностови преживявания, и като са
съобразили също споделените нарушения в съня и страхови преживявания,
8
произтичащи от инцидента, са определили състоянието й като Разстройство
на адаптацията - F43.2 по МКБ 10.
За определяне размера на обезщетението съдът е посочил, че цени
характера на уврежданията на гражданския ищец И., допълнителните
неудобства и тяхната продължителност във времето, съдържащи се в
заключението на СМЕ, както и резултатите от СППЕ, въз основа на които е
намерил за справедливо да уважи иска до размер 10 000 лева. Това разбиране
не се приема от настоящия състав на въззивния съд, който определя искането
на гражданския ищец за увеличаване размера на обезщетението за частично
основателно, защото присъденото в първостепенния съд действително се
явява в разрез с принципа на чл.52 от ЗЗД, а за да е справедливо и достатъчно
да репарира причинените морални вреди, следва да бъде завишено до
тридесет хиляди лева. Преживяното е било във висока степен стресиращо и е
оставило трайни последици у пострадалата, представляващи невротично
болестно състояние по международния класификатор на болестите.
С жалбата на адвокат И. се оспорва и присъденото отнемане в полза
на държавата на лекия му автомобил, като се твърди, че липсват мотиви за
взетото в този смисъл решение, вкл. разяснение на нормативната обосновка.
Решението на окръжния съд и в тази част е правилно. То е взето с позоваване
на нормата на чл.53, ал.1, б.“а“от НК, изрично отбелязана в диспозитива на
присъдата. Съгласно тази разпоредба, независимо от наказателната
отговорност, вещ, която принадлежи на виновния и е послужила за
извършване на умишлено престъпление, се отнема в полза на държавата. В
случая са безспорни както собствеността, така и фактът на използването на
автомобила при извършване на отвличането, което е умишлено престъпление,
и който факт е сред признатите от подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК. При
тези обстоятелства и императивната норма в съответната хипотеза на чл.53 от
НК, единственото законосъобразно решение е именно взетото в окръжния
съд, което не се нуждае от допълнително мотивиране извън добавеното по-
горе.
Въззивният съд следва да вземе становище и по претенцията в
жалбата на повереника за присъждане на направени в досъдебното
производство разноски - 1000 лева. Като се съобрази, че същото искане
законосъобразно е било направено от адвоката на частния обвинител при
9
пледоарията пред окръжния съд, но не е намерило отговор в постановения
съдебен акт, нито в допълнително определение, то следва да бъде наново
адресирано към съответния първоинстанционен съд, който да се произнесе по
реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, тъй като е пропуснал да го направи с
присъдата си.
Служебно се констатира допуснато нарушение в частта на присъдените
разноски, което налага изменението й. Като последица от взетите осъдителни
решения, в съответствие с правилото по чл.189, ал.3 от НПК, на двамата
подсъдими са били възложени разноските, направени от Н.И. като частен
обвинител и граждански ищец /макар и само тези за съдебната фаза в размер
на 1500 лева/, но в диспозитива на присъдата е било отразено те да бъде
изплатени на адвокат К., а не лично на страната, която ги е направила. В
мотивите не са изложени аргументи към така взетото решение.
Разноските, направени от частен обвинител и/или граждански ищец, и
възложени с присъдата на подсъдим, са дължими лично на тях, освен ако от
договорните отношения по процесуалното представителство не се установява
друго. В представения пред първоинстанционния съд договор за правна
помощ единствено е отбелязано, че адвокатското възнаграждение в размер на
1500 лева е заплатено изцяло от клиента Н.И.. Окръжният съд е нарушил
правата на частния обвинител и граждански ищец, защото е присъдил реално
направените от него разноски в полза на повереника му адвокат К.. Правните
последици от окончателния съдебен акт, в частност реализацията на
визираните права, ще се проявят след приключване на актуалните им
договорни отношения с повереника, който е упълномощен общо - за
процесуално представителство до приключване на делото с влязъл в сила
съдебен акт, без в пълномощното да е вписано правото да получава суми в
последващи производства по неговото изпълнение.
По изложените съображения настоящият състав на Апелативен съд
Варна
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 59/27.08.2021 г. по НОХД № 657/21 г. на
Окръжен съд Варна, като:
10
- увеличава обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на Н.
ЯНК. ИВ., на 30 000 лева, което двамата подсъдими солидарно да й заплатят
ведно със законната лихва, считано от 18.12.2020 г., а отхвърля иска до 40 000
лева,
- увеличава държавната такса върху размера на уважения граждански
иск от 400 лева на 1200 лева,
- отменя частта, с която подсъдимите И. и Г. са осъдени да заплатят
солидарно адвокатско възнаграждение на адв.Г.К. в размер на 1500 лева, като
на основание чл.189, ал.3 от НПК ги осъжда да заплатят същата сума на Н.
ЯНК. ИВ..
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11