РЕШЕНИЕ
№ 3599
гр. Варна, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М.а Данева
при участието на секретаря Мариана Д. Д.
като разгледа докладваното от М.а Данева Гражданско дело №
20243110112350 по описа за 2024 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с предмет предявени искове с правно
основание чл.109 от ЗС.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищците
К. Д. В. ЕГН ********** и Д. П. В. ЕГН **********, двамата с адрес: *************
срещу ответника М. Х. Х. ЕГН **********, с адрес: ************* съединени в
условията на първоначално субективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията, с които
нарушава правото на собственост върху имота на ищците и прекрати противоправното
препятстване на ищците да упражняват собственическите си права в пълен обем по
отношение на собствения им недвижим имот, представляващ ГАРАЖ №
********************************************** като ответникът
ПРЕУСТАНОВИ спирането с лично или друго МПС пред имота на ищците и не
извършва действия, с които пречи да ползват собствения си недвижим имот по
предназначение.
Ищците основават исковите си претенции на следните фактически
твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че ищците са придобили по време на брака си следните
недвижими имоти, а именно:
****************************************************, въз основа на договор за
покупко-продажба от ****************************
Излага се, че за построяването на сградата е издадено Разрешение за
строеж № 25/07.02.2018г. на Главен архитект на Община Варна. Със Заповед № А-
18/27.02.2019г., Заповед № А-83/12.08.2019г. и Заповед № А-66/30.08.2022г. на Главен
1
архитект на Община Варна са извършени промени по време на строителството. С
последната Заповед № А-66/30.08.2022г. е допусната промяна по време на
строителство и допълнено разрешението за строеж, като се създали две нови
паркоместа – *******.
Твърди се, че ответникът е собственик на паркомясто №
**************************************** Същото се ползва непрестанно, като
поставя в невъзможност ищците до ползват собствения си гараж № 8*по
предназначение.
Сочи се, че новите паркоместа са обособени срещу гараж № 8 -
собственост на ищците. За извърШ.та промяна по време на строителството не е искано
съгласие от ищците, съгласно повелителните разпоредби на закона - чл.149, ал.2 вр.
чл.154, ал.6 от ЗУТ. Счита се, че със създаването на **** се нарушават разпоредбите
на Наредба №РД-02-20-2 от 20 декември 2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната системи на урбанизираните територии. В Приложение
№30 към чл.120, ал.2 и чл.121, ал.3 от Наредба №РД-02-20-2 от 20 декември 2017г. са
посочени необходими параметри за паркиране, които в случай, че на **** е паркиран
автомобил, липсвали. По този начин не е осигурена изискуемата по Наредбата
маневрена площ и паркирането, гарирането и използването въобще на гаража по
предназначение е невъзможно.
Излага се, че Заповед №А-66/30.08.2022г. на Главен архитект на Община
Варна е обжалвана и с Решение №3169/27.03.2024г. по АД №2115/2023г. на
Административен съд Варна, същата е отменена. Въпреки това ответникът продължава
да паркира там автомобила си, с което възпрепятства ищците да ползват собствеността
си по предназначение.
Вследствие на изложеното , ищците сезират съда с искане за разрешаване
на възникналия спор за собственост със сила на присъдено нещо между страните и
положително произнасяне по предявените искове.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът М. Х. Х. ЕГН **********, с адрес: *************, в срока
по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се сочи, че
предявеният иск е допустим, но е неоснователен.
С отговора се оспорва исковата претенция изцяло, в частност се оспорва
със Заповед №А-66/30.08.2022г. на Главен архитект на Община Варна да е извърШ.
промяна по време на строителството и да е допълнено процесното разрешение за
строеж със създаването на две нови паркоместа – *** Твърди се, че с посочената
заповед е допълнено разрешението за строеж като се извършва промяна
наименованието на строежа.
Сочи, че Приложение № 30 към чл.120, ал.2 и чл.121, ал.3 от Наредбата
касае размерите на паркоместата в уличното пространство и не следва да се прилага в
настоящия случай, тъй като паркомястото е разположено в свободното пространство
на УПИ, в което е построена сградата, а гаражът е в самата сграда. Счита се, че
действащата наредба, към момента на издаване на Заповед №А-66/30.08.2022г., не
регламентирала изискванията за определяне и оразмеряване на паркоместа в УПИ,
както и маневрените площи за гариране и паркиране. Такова урегулиране е извършено
с изменения на Наредбата, влезли в сила на 06.04.2023г. и приемането на нови алинеи
към чл. 42. Във връзка с това се твърди, че новото П*** не е изградено в нарушение на
изискванията на действащата към момента на приемане на Заповед № А-
66/30.08.2022г. Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационнотранспортната система на урбанизираните територии.
Сочи се, че Решение № 3169/27.03.2024г., постановено по адм.д. №
2115/2023г. на Административен съд Варна, с което е отменена Заповед № А-
66/30.08.2022г. на Гл.архитект на Община Варна не обвързва ответника, т.к. същият не
е призован като страна в административното производство, въпреки, че адм.д.
№2115/2023г. е образувано на 21.09.2023г., а ответникът е придобил ПМ № 89 още на
2
02.06.2023г., поради което съдебното решение не го обвързва, тъй като е постановено
при съществени нарушения на производствените правила – неконституиране на
заинтересована страна в процеса, поради което същото следва да бъде отменено по
съответния законов ред, за което ще предприеме съответните действия.
Оспорва с действията си да пречи на ищците да ползват в пълен обем
правото си на собственост върху процесния имот. Твърди, че оградата пред гаража не е
изпълнена по проект, навлиза навътре в дворното място и по този начин се намалява
маневрената площ, което не е по вина на ответника. Твърди се, че процесното
паркомясто отговаря на законовите и подзаконови разпоредби, същото е въведено в
експлоатация, а съгласно одобрените проекти във времето пред гаража има и други
паркоместа.
По изложените съображения се моли да се отхвърлят другите искове на
ищците като неоснователни и недоказани.
Моли се за присъждане на сторените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение.
Третите лица помагачи на ответника К. Т. К. ЕГН ********** и М. Л.
К. ЕГН **********, двамата с постоянен адре*****************************, не са
изразили становище по предявените искове.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приложения на л.4 и сл. от делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията-гр.Варна с
вх.рег.******************** както и от служебно изготвените справки от НБД
Население, приложени на л.31-32 от делото, се установява, че ищците К. Д. В. и Д. П.
В. са придобили по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност
следните недвижими имоти, а именно:************************************, въз
основа на договор за покупко-продажба от 22.01.2020г.
С Разрешение за строеж № 25/07.02.2018г. на Главен архитект на Община
Варна, приложено на л.8 от делото, е разрешено построяването на многофамилна
жилищна сграда с 5 броя магазини и бистро, находяща се
в***************************
Със Заповед № А-18/27.02.2019г., Заповед № А-83/12.08.2019г. и Заповед
№ А-66/30.08.2022г. на Главен архитект на Община Варна, приложени на л.9-10 от
делото, е допълнено издаденото Разрешение за строеж № 25/07.02.2018г. на Главен
архитект на Община Варна, посредством извършване на промени по време на
строителството. С последната Заповед № А-66/30.08.2022г. е допусната промяна по
време на строителство и допълнено разрешението за строеж, с направените промени
съгласно одобрения инвестиционен проект на 30.08.2022г. от арх. *************
временно изпълняващ длъжността Главен архитект на Община Варна, съгласно
Заповед № ДС-01191 от 27.07.2022г. на Кмет на Община Варна, като се създали две
нови паркоместа – *******. Предвидено е обособяване на ново паркомясто - при
североизточния вход, където е позиционирано паркомясто 88, и непосредствено след
него към северната граница е разположена стоянка за 13 бр. велосипеди.
С решение № 3169/27.03.2024г., постановено по адм.д.№ 2115/2023г. по
описа на Административен съд-Варна, е отменена по жалба на К. Д. В., ЕГН
**********, Заповед №А-66/30.08.2022 г. на и.д. Главния архитект на община Варна, с
която е допълнено Разрешение за строеж № 25/07.02.2018 г. на Главния архитект на
община Варна, като се променя наименованието -
******************************** Решението е влязло в законна сила на
19.07.2024г.
Видно от приобщения по делото Нотариален акт за покупко – продажба
на ид.части от недвижим имот ***************************., приложен на л.20-21
3
от делото, ответникът М. Х. Х. е закупил от К. Т. К. и М. Л. К. и е станал собственик
на***********************разположени съгласно одобрен архитектурен проект
върху незастроената част от двора, които идеални части са обособени и предназначени
за ползване като ПАРКОМЯСТО № ***при граници съгласно одобрен архитектурен
проект: маневрена площ и наркомясто № ***
Видно от заключението на вещото лице Д. Д. П. по приобщената към
доказателствения материал съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, към датата на приемане на проекта
07.02.2018г., описано и в РС № 25/07.02.2018г. на Главен архитект на Община Варна за
строеж ******************************действащите нормативни дкументи, които
утвърждават начин на паркиране и размери са НАРЕДБА № 2 от 29.06.2004 г. за
планиране и проектиране на комуникационнотранспортните системи на
урбанизираните територии и Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътна маркировка. В Наредба № 2 от 29.06.2004 г. за планиране и
проектиране на комуникационнотранспортните системи на урбанизираните територии,
няма разписани точни размери на паркоместа и начини на паркиране. Наредбата
регламентира оразмерителни параметри на видовете превозни средства – Приложение
11 към чл.65 ал.6 от същата, откъдето е видно че оразмерителният лек автомобил е с:
************************* На база тези оразмерителни параметри Наредба № 2 от
17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, в чл. 32, ал.1 Пътната
маркировка "Начин за подреждане на пътни превозни средства при паркиране" М13
обозначава местата и начина на паркиране на пътните превозни средства върху
пътното платно или върху обособени площи извън него. Размерите на паркоместата
(клетките) за леки автомобили, автобуси и товарни автомобили в зависимост от
начина на паркиране са определени в Приложение № 24, според което: За лек
автомобил, паркиране напречно (под ъгъл 900 / перпендикулярно), каквото се явява
паркирането в гараж №8, размерите следва да бъдат – ширина „в“ 2,40м, дължина „а“
5,00м и свободна за маневра ширина „с“ 6,00м. Забележка: При паркиране на леки
автомобили под ъгъл 90°, 60° или 45° и има от едната страна стена, бордюр с
височина, по-голяма от 0,15 м, или други подобни препятствия размерът "в" трябва да
е най-малко 2,85 м, а ако те са от двете страни – размерът "в" трябва да е най-малко
2,90 м. В случая на гараж, със стени от двете страни, ширината „в“ следва да бъде
мин. 2,90м. Съгласно одобрения проект на 07.02.2018г., към издаденото разрешение за
строеж № 25/07.02.2018г., светлите размери на гаража са: дълбочина 4,90м и ширина
3,00м. Отделно от това, в проекта, са отразени паркинг системи за два автомобила
един над друг, което, в последствие, не се изменя при процедирането на съществени
отклонения в одобрения инвестиционния проект, по смисъла на чл.154 ал.2, ал.5 и ал.6
от ЗУТ. Във връзка с изложеното, може да се определи 17,40 м2 (или 6,00*2,90) за
необходима маневрена площ, пред гаража, за паркиране към гараж № * към момента
на приемането на проекта за изграждане на сградата в **************************
Към момента на приемането на проекта 30.08.2022г., или по-скоро
изменението на инвестиционния проект /ИП/, утвърдено със Заповед № А-
66/30.08.2022г. на Гл.архитект на Община Варна, действащите нормативни дкументи,
които утвърждават начин на паркиране и размери са Наредба № РД-02-20-2 от
20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система
на урбанизираните територии и Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътна маркировка /която за периода, от първоначално одобряване на ИП до
момента на издаване заповедта за съществено изменение в ИП, не е изменяна/.
Съгласно разпоредбите на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии,
Раздел V „Места за паркиране в уличното пространство“, чл.120 ал.2 - Размерите на
паркоместата за леки автомобили са съгласно таблица 1 от приложение № 30.
Съответно Приложение 30, табл.1, уточнява размер на паркомясто в уличното
пространство, при паркиране под ъгъл 100gon или 900 , се оразмеряват с размери –
ширина 2,50м и дължина 4,30м. с надвес или 5,00м без надвес /в случая/ и с
необходима свободна маневрена ширина 6,00м. Към него момент в наредбата няма
разделяне на паркоместа, находящи се в уличното пространство или такива в гаражи,
4
паркинг-гаражи, дворни площи и др. Т.к., може да се определи 15,00 м2 (или
6,00*2,50) за необходима маневрена площ, пред гаража, за паркиране към гараж № 8
към момента на приемането на проекта за създаване на ПМ № 89 в свободното дворно
място в *********************************
С основния инвестиционен проект, одобрен на 07.02.2018г., по който е
издадено и РС № 25/07.02.2018г на Главен архитект на Община Варна, в дворното
пространство пред Гараж №* е предвидена зелена ивица /покрай оградата/ по
границата на имота и велостоянка за 17 бр. велосипеди. Разстоянието от гаража до
велопаркинга е 4,90м, а до зелената ивица е 5,80м.
На 12.08.2019г. е допуснато ново изменение и e одобрен проект, за което е
издадена и нова Заповед за допълване на разрешението за строеж - № А-
83/12.08.2019г. Изменя се броят и начина на подредба на велопаркинга – за 13 бр.
велосипеди и отделни 8 бр., като се обособява пространство за преместване на
паркомясто № 88, непосредствено след входа към имота – дясно, за успоредно
паркиране по протежение на имотната граница/ограда. Разстоянието от гаража до
велопааркинга е 4,80м, а до новооформената зелена площ – 4,15м.
В хода на строителството и промяна в инвестиционните намерения е
допуснато и трето изменение, по одобрени проекти, съответно е издадена Заповед А-
66/30.08.2022г. на Главен архитект на Община Варна. При това съществено изменение,
пред гараж № 8, в свободното дворно пространство се преместват велопаркингите,
променя се зелената площ /по размери/ и се освобождава място за оформяне на ново
паркомясто № 89, по продължение на вече изместеното № 88 /с предходната заповед/.
Разстоянието от гаража до зелената ивица е 4,15м, а до паркомястото – 3,90м.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на
водения от ищцовата страна свидетел М.М.Д., чиито показания съдът кредитира като
основани на непосредствени впечатления и кореспондиращи на събрания по делото
доказателствен материал. Свидетелката Д. излага, че ищците са родители на големия
им син П.Д.в В., с когото живее на семейни начала на адреса на
********************** Твърди, че до края на 2022г. са ползвали без никакви
проблеми процесния гараж. От пролетта на 2023г. не можели да си ползват гаража, т.к.
постоянно имало автомобил пред него – сив джип, чието разположение не позволявало
да паркират автомобила си в гаража. Свидетелката се свързала с домоуправителката,
от която установила, че джипът е собственост лицето М. Х. Х., който живее на
четвърти етаж, който първоначално е бил наемател, а след това 2023 г. е станал
собственик. Твърди, че от 2023г. категорично не могат да си ползват гаража. Сочи, че
би имала проблем с паркирането, дори на мястото на джипа да е спряла малка кола.
Св.Д. излага, че никога не са имали конфликтни ситуации с М. Х., нито от негова, нито
от тяхна страна. На няколко пъти той я е спирал и й е казвал, „защо не ми продадеш
гаража“, като тя му е отговаряла, че гаражът не се продава и искат да си го ползват.
Той й казал, че си търси гараж, и й казал: „Ти и без това не можеш да го ползваш“.
Казала му, че не го продават, а искат да си го ползват. В момента свидетелката ползва
паркомясто на собственик на апартамент от блока, който я съжалил, че има бебе и е с
количка и й дал паркомястото си, което е във вътрешността на сградата на двора. В
момента колата й е там, не може да си ползва гаража, нито може да влезе, нито да
излезе, просто няма как да направи маневра, тъй като там е колата на ответника.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Основателното провеждане на предявените искове е обусловено от
установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия
състав на приложимите разпоредби на чл.109 от ЗС, а именно: в тежест на ищците е
да установят следните правнорелевантни факти, включени в предмета на доказване по
делото: да установят право на собственост върху процесния недвижим имот,
представляващ ************************************* породено на соченото
основание– договор за покупко-продажба; както и факта, че понастоящем ответникът
извършва действия върху собствения на ищците имот, както и в какъв обем и в каква
проявна форма тези действия на ответника пречат на пълноценното упражняване на
5
правото им на собственост.
От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи при
условията на пълно и главно доказване, наведените от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпят благоприятни за
себе си правни последици, включително , както следва: че извършваните от него
действия са правомерни и със същите не накърнява правото на собственост на ищеца.
По делото е безспорно доказано правото на собственост на собственост на
ищците върху процесния гараж № *, въз основа на договор за покупко-продажба от
22.01.2020г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в Служба по вписванията-гр.Варна с***********************
Според чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Съдебната
практика по приложението на посочената разпоредба приема, че не всяко въздействие
върху имот може да обоснове основателност на предявения негаторен иск, а само
онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото
иска лице, и посредством което се създават пречки за установения правен режим на
ползване на имота, като по този начин се накърняват правата на собственика и се
създават пречки правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем (В този
смисъл Решение № 151 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 634/2010 г. на ВКС, II г. о., Решение
№ 87 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 610/2011 г. на ВКС, I г.о., Решение № 942/7.11.2008 г.
по гр. д. № 3426/2007 г. на ВКС, I г.о., Решение № 1302/18.07.2003 г. по гр. д. №
1132/2002 г. на ВКС, IV г.о. и др.). Затова именно и в т. 3 от Тълкувателно решение №
4/2015 г., ОСГК на ВКС е прието, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.
109 ЗС е необхоД. ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му
пречи да упражнява своето право. Последователно е и застъпеното в практиката
становище, че отговорност по реда на чл. 109 от ЗС носят не само лицата, чиито
действия са създали противоправното състояние, смущаващо правото на собственост,
но и тези, които поддържат това състояние (В този смисъл Решение № 215/26.05.2011
г. по гр. д. № 874/2010 г. на ВКС, I г. о., Решение № 815/30.06.2011 г. по гр. д. №
1509/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение № 68 от 16.04.2015 г. по гр.д. № 6181/2014 г. на
ВКС, I г. о., Решение № 61 от 7.06.2018 г. по гр. д. № 2610/2017 г. на ВКС, I г. о. и др.).
От обсъдените по-горе доказателства се установява, че ищците са
собственици на процесния гараж № ***, поради което същите имат правен интерес от
предявяването на негаторния иск, с оглед наведените фактически твърдения за
неоснователни действия от страна на ответника, които препятстват упражняването на
правото на собственост.
Пасивната процесуална легитимация на ответника М. Х., от друга страна,
следва от доказаното обстоятелство, че същият е собственик на паркомясто № **,
придобито въз основа на покупко-продажба от 02.06.2023г., обективирана в
Нотариален акт за покупко – продажба на ид.части от недвижим имот
*****************************, както и предвид изложените твърдения за
осъществяване от страна на ответника на пречки, несъвместими с нормалното
ползване на вещта.
От събраните гласни доказателства, въз основа на показанията на св.Д., се
установява, че ищците не могат да ползват процесния гараж, т.к. ответникът ползва
непрестанно обособеното срещу гараж № * паркомясто № ** където паркира
собствения си автомобил, вследствие на което, поради липсата на маневрена площ,
паркирането, гарирането и използването въобще на гаража по предназначение е
невъзможно.
От заключението на вещото лице Д. Д. П. по приобщената към
доказателствения материал по делото съдебно-техническа експертиза, се установява,
че първоначално одобреният проект от 2018 г. е предвиждал пред гаража зелена ивица
и велостоянка на разстояние 4,90–5,80 м. С изменението през 2022 г. там е оформено
ново паркомясто ***************** Необходимата свободна маневрена площ според
действащите норми е минимум 6 м, а на място наличната е около 3,90–4,30 м, т.е. явно
6
недостатъчна. - дори първоначалната площ не е отговаряла на нормативните
изисквания. Следователно обективно е налице пречка за нормалното ползване на
гаража по предназначение
Пречките, създадени от паркиран автомобил на паркомясто № 89,
представляват неоснователно действие, което попада в хипотезата на чл. 109 ЗС.
Според практиката на ВКС, дори и действията на ответника да произтичат от правото
му на собственост, когато те препятстват упражняването на чужда собственост по
начин, който излиза извън нормалната търпимост, е налице основание за уважаване на
негаторен иск. В случая собствеността върху паркомястото не дава на ответника право
да обезсмисля ползването на съседен гараж.
Нормативните изисквания за маневрено пространство са императивни и
тяхното неспазване не може да се оправдае с формално придобито право. Експертизата
категорично приема, че и при дворни паркоместа действа изискването за минимална
маневрена площ от 6 м. Освен това, още с Наредба № 2/2004 г. тези параметри са били
установени. Дори и да не е имало нормативен акт регулиращ тези отношения, то
следва да се прилага по аналогия именно Наредба № РД-02-20-2/2017г., тъй като е
единственият нормативен акт, регулиращ маневрените площи за паркомясто.
Обстоятелството, че ответникът не е бил конституиран като страна в адм.
дело № 2115/2023 г. не елиминира факта, че Заповед № А-66/30.08.2022 г. е отменена и
не поражда правно действие. Следователно инвестиционният проект, въз основа на
който е оформено паркомясто № **, е заличен и все едно не е съществувал в правния
мир, тъй като е определен за нищожен. Ответникът не може да черпи права от отменен
административен акт.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза се установява, че именно разполагането на паркомясто №**на 3,90 м пред
гаража е решаващият фактор, който намалява маневреното пространство. Дори да има
минимално стеснение от подпорната стена, то не би довело до невъзможност за
ползване, ако паркомясто № ** не съществуваше.
В заключение се налага извод, че ответникът, чрез ползването на
паркомясто № ** създава реална, постоянна и несъвместима с правото на собственост
на ищците пречка за ползването на гараж № * което обективно смущава правото на
собственост на ищците и безспорно създава пречки за неговото упражняване в пълен
обем.
По изложените съображения са доказани всички предпоставки на чл. 109
ЗС за уважаване на иска. Освен това предприетата защита на собствеността
съответства на установеното нарушение и искането по реда на чл. 109 ЗС се
ограничава до преустановяване на неправомерното състояние, без неоснователно да
засяга правната сфера на нарушителя, респ. на лицето, поддържащо това състояние,
поради което предявеният негаторен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищците следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2280,00 лв., от които
80,00 лв. за заплатена държавна такса в настоящото исково производство и 2200,00 лв.
за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени
по делото – разписка за заплащане на договореното възнаграждение, което е изплатено
изцяло в брой.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Х. Х. ЕГН **********, с адрес: ************* ДА
ПРЕУСТАНОВИ действията, с които нарушава правото на собственост върху имота
7
на ищците К. Д. В. ЕГН ********** и Д. П. В. ЕГН **********, двамата с адрес:
************* и прекрати противоправното препятстване на ищците да упражняват
собственическите си права в пълен обем по отношение на собствения им недвижим
имот, представляващ ГАРАЖ № * с идентификатор
**********************************ато ответникът ПРЕУСТАНОВИ спирането с
лично или друго МПС пред имота на ищците и не извършва действия, с които пречи
да ползват собствения си недвижим имот по предназначение, на основание чл.109 от
ЗС.
ОСЪЖДА М. Х. Х. ЕГН **********, с адрес: ************* ДА
ЗАПЛАТИ на К. Д. В. ЕГН ********** и Д. П. В. ЕГН **********, двамата с адрес:
************* сумата в размер на 2280,00 лв. , представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на К. Т. К. ЕГН
********** и М. Л. К. ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:
********************************като ТРЕТИ ЛИЦА – ПОМАГАЧИ на страната
на ответника М. Х. Х. ЕГН **********, с адрес: ************* , на основание чл.
219, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8