№ 3017
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Х.
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231100514315 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Т.
Д. П. срещу Решение 20101894/ 31.08.2023г., постановено по гр. д. № 8499/2021г. по
описа на Софийски районен съд, 143 с-в, с което са отхвърлени, предявените от
жалбоподателя срещу Н. Х. СТ. ( в качеството на разследващ полицай) искове по чл.
71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. за установяване на дискриминация по признак
„обществено положение“ чрез непризоваването му по ДП 39361/2016г. на СРП и
принудителното му довеждане) и за осъждане да се преустановят действията по
дискриминация.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради
превратно тълкуване от СРС на факти и доказателства по делото. Неправилно се
поставял знак за равенство между „търсене“ и „призоваване“. Нямало призоваване. Не
било обсъдено приложението на чл. 180 НПК.
Иска отмяна на решението и уважаване на иска.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на
решението.
След извършена проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящият състав на СГС
намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо, като постановено по
1
недопустим иск поради следните фактически и правни основания:
Ищецът твърди в исковата молба, че ответницата е осъществила спрямо него
дискриминационно поведение, като умишлено не го призовала за разпит по досъдебно
производство 39361/2016г на СРП, водено срещу него. Посочва, че сам намерил
ответницата през м.09.2017г. и дал показания. Явил се без призовка. През Ноември
2018г. ответницата отново му се по телефона и му обяснила, че се налага пак да даде
показания. Посочва, че по това време бил в чужбина и обяснил на ответницата, че ще
се върне в България в края на м.02.2018г. Попитал дали иска да се прибере по-рано, но
тя била категорична, че не е спешен случая и като се върне в България да се обади..
нищо не пречило на ответницата да гои извести че има призовка за него, за да отиде
да си я вземе или да го призове по телефон по чл. 69 ЗМВР. На 25.02.2018г се прибрал
в България и бил задържан на границата, защото ответницата го обявила за
принудително довеждане. Прекарал една вечер в ареста на МВР-Драгоман, МВР-
Сливница на следващият ден го закарали в 06-то РИУ на МВР в София, където
ответницата го разпитала и го пуснала . Попитал я защо прави тези неща, а тя му
отговорила че изпълнява разпореждане на прокурора.
Ищецът посочва, че за същият случай е завел жалба за дискриминация пред КЗД
и посочва номер на преписка на КЗД 82/2018г., но счита, че има разлика, тъй като пред
КЗД се оплакал от принудителното му довеждане. А по настоящото дело се оплакал от
това че не е призован, като освен това пред КЗд ответник по жалбата му бил и
прокурора по случая.
Твърди, че е дискриминиран по признак обществено положение –свидетел който
трябва да бъде призован.. Ответницата имала пълна възможност да го призове редовно
и да го извади от списъка на лицата обявени за принудително довеждане, но не го
направила. Счита, че действията били умишлени.
Иска от съда да установи, че има нарушение на закона от ответницата и да я
осъди да осъди да се въздържа от такива действия занапред.
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 71, ал. 1, т.1 и т. 2 от
ЗЗДискриминация.
Законът за защита от дискриминация съдържа подробна уредба на реда и
формите на защита от дискриминация, като в глава IV е регламентиран
административен и исков ред като способи за нейното осъществяване. Предвидената в
закона защита – по съдебен ред и пред Комисията за защита са алтернативи, които
засегнатите от дискриминационното третиране лица могат да избират. С раздел I на
глава IV от ЗЗДискр. е уредено административното производство пред Комисията за
защита от дискриминацията, като правилата за провеждането му се съдържат в чл. 50-
70 от същия закон. Съгласно чл. 65 ЗЗДискр. с решението си специализираният
административен орган: 1) установява извършеното нарушение; 2) установява
2
нарушителя и засегнатото лице; 3) определя вида и размера на санкцията; 4) прилага
принудителни административни мерки и 5) установява, че не е извършено нарушение
на закона и оставя жалбата без уважение.
С разпоредбата на чл. 71 ЗЗДискр. е предвидено, че извън случаите по раздел I, т.
е. когато не е проведено административно производство, всяко лице, чиито права по
този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да
предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1) установяване на нарушението; 2)
осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението
преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; 3)
обезщетение за вреди. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно
постановление № 1/16.01.2019 на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК и ОСС на
Първа и Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 71 ЗЗДискр. съдържа хипотезите
за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено
производство пред Комисията за защита от дискриминация, без оглед на това дали
дискриминационната поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца и е
осъществена при или по повод административна дейност, като исковете по чл. 71, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр. са подсъдни на съответния районен съд. Право на защитата
по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр. увредените лица имат само в случаите, когато
не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация. Изрично в
този смисъл постановеното по чл 290 ГПК. Решение № 118 от 27.02.2025 г. на ВКС по
гр. д. № 4745/2023 г., III г. о., ГК.
По делото е приета в заверено копие преписка 82/2018г. Видно от жалбите до
комисията (първоначална с вх. 44-00-1060/19.03.2018г., последващи молби вх. 44-00-
3467/10.09.2018г. и вх. 44-00-3574/18.09.2018г.) на настоящият ищец той е изложил
същите фактически твърдения, а именно, че имало възможност да бъде уведомен че
следва да се яви на разпит, но никой него уведомил, че могат да го призоват по
телефон, но никога не го правят, напротив били съгласни (ответницата) да се яви на
разпит като се върне в страната. Същите оплаквания по отношение на призоваването е
изложил и поддържал и в заседанието на КЗД от 07.11.2018г.- тоест изложени са
оплаквания до КЗД, че не е бил призован.
Видно Решението на КЗД (Раздел II, т. 6, абз. 2, раздел V от решението)
оплакванията на настоящият ищец от действията на ответницата (бездействията-
непризоваването му) са разгледани от КЗД действията на ответницата свързани с
призоваването и обявяването за принудително довеждане на настоящият ищец и
жалбата му е отхвърлена.
По негова жалба срещу решението е образувано дело пред АССГ 1875/2019г. и
решението на КЗД е потвърдено, като решението на АССГ е потвърдено от Върховния
административен съд.
3
При тези данни предявеният впоследствие иск по който е образувано
настоящото производство е недопустим. Действията по призоваването
/непризоваването на ищеца са били предмет на проверка по административното
производство пред Комисията и административните съдилища като част от
процедурата по обявяването му за принудително довеждане и не е установена
дискриминация
След като е проведено административно производство по раздел I от глава IV на
ЗЗДискриминация не е допустимо същите действия да са предмет и на иск по чл. 71,
ал. 1, т.1 и т. 2 от закона съгласно горепосочената съдебна практика.
Обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск и
подлежи на обезсилване, а производството по предявените искове на прекратяване.
При този изход на делото само въззиваемата има право на разноски по въззивното
дело. Претендира се от адвокат Г. В. З. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, което СГС определя на 750,00 лева- половината от
размера предвиден в приложимата по аналогия норма на чл. 8, ал.2, т. 9 от Наредба
1/2004г. на Висш адвокатски съвет, доколкото от една страна не е налице фактическа
или правна сложност на спора, а от друга страна участието на адвокат З. се изчерпва с
явяване в ОСЗ (едно) пред въззивния съд, като отговор на жалбата е от друг адвокат.
Първоинстанционното решение в частта му по разноските, имаща характер на
определение е правилно като резултат и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение 20101894/ 31.08.2023г., постановено по гр. д. №
8499/2021г. по описа на Софийски районен съд, 143 с-в, с което са отхвърлени,
предявените от Т. Д. П. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. **** срещу Н. Х.
СТ. с ЕГН ********** (в качеството на разследващ полицай) и служ. адрес гр. София,
ж.к. „Красно село“, бул. ****, 6-то РУ на СДВР към МВР искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ЗЗДискр. за установяване на дискриминация по признак „обществено
положение“ чрез непризоваването му по ДП 39361/2016г. и за осъждане да се
преустановят действията по дискриминация като вместо това ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ТАКА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му по разноските имаща характер на
определение.
ОСЪЖДА Т. Д. П. с ЕГН ********** да заплати в полза на адвокат Г. В. З. със
4
служебен адрес в гр. София, ул. **** на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 750,00 лева-възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото на Н. Х. СТ..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5