Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 16.10.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 288 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Христо Смирненски № 9, партер,офис 1-2 представлявано от Р.Г.А.-чрез
процесуалният си представител юриск.Н.С.и съдебен адрес за получаване на книжа
гр.София бул."В.Левсик“ № 114, ет.мецанин, п р о т и в В.Н.К., ЕГН: ********** ***.
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищеца следните суми: 338.68 лв.- главница; 34.62 лв. – договорна лихва за
периода от 27.02.2017 г. - датата на първата вноска до 27.07.2017 г. - датата
на настъпване на падежа на договора.; 235.38 лв. -неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 45 лв. -разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; 14.55 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница за периода от 28.07.2017г. датата на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението -
30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1672/2017г. на ВлРС.
Твърди
се в исковата молба , че ищеца е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения двуседмичен срок В.Н.К. възразил срещу същата, поради което
на осн.чл.415 ГПК депозирал настоящия установителен иск.
Основанието,
на което искано да бъде издадена заповед за изпълнение било подписан Договор за
паричен заем № 2737215 от 28.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като
Заемодател и В.Н.К. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем,
Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем.
Моли да
се приеме, че датата на Договор за паричен заем с № 2737215 от 28.01.2017 г.,
видно от представения договор с настоящата искова молба, а некакто погрешно,
поради техническа грешка е посочена датата в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение като 30.01.2017 г. Въпреки допуснатото разминаване в датата,
останалите реквизите на договора за паричен заем напълно съвпадат - неговия
номер, страни, предмет и съдържание напълно съвпадат. Поради изложеното Моля да
приемете, че е налице пълна идентичност на договора за кредит и да приемете
представения такъв с настоящата като доказателство за възникналото
правоотношение между страните.
Основанието,
на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на
доверителя ми е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него
от 01.10.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, по силата, на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно
сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на
Заемополучателя паричен заем в общ размер на 400 лева, а последният усвоява цялата
сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е
изпълнил задължението си. В.Н.К. се е задължил да ползва и върне заемната сума,
съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 447.96
лв., ведно с договорната лихва на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 74.66 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).
По
договора за паричен заем, В.Н.К. е извършвал/а плащания в общ размер на 122.00
лв.
Към
настоящия момент дължимата главница е в размер на 338.68 лв.
За
ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем
2737215 от 28.01.2017 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в
размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в
размер на 34.62 лв. за периода от 27.02.2017 г. - датата на първата вноска до
27.07.2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
В
сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3- дневен срок от
усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка.
Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между
страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните
вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 235.38 лв.
Разпоредбите
на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при
забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се
начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на
по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В
настоящия случай В.Н.К. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер45 лв. Следва да имате предвид, че разходите и
таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.Юа от ЗПК и нямат
характер на неустойка.
Ответникът
е трябвало да изплати целия заем на 27.07.2017 г. - последната падежна дата,
като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по
делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият
дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 14.55 лв. от 28.07.2017 г. датата на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 30.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска да се признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има вземания срещу В.Н.К. за
следните суми: 338.68 лв.- главница; 34.62 лв. – договорна лихва за периода от
27.02.2017 г. - датата на първата вноска до 27.07.2017 г. - датата на
настъпване на падежа на договора.; 235.38 лв. -неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 45 лв. -разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение; 14.55 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница за периода от 28.07.2017г. датата на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 30.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира
и направените съдебни разноски за процесуално представителство на основание
чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13
т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл.
25 от НЗПП.
Сочи и
банкова сметка ***, а именно: IBAN: ***: BPBI BG SF, открита в Банка:
"Юробанк България" АД (б."Пощенска банка"АД).
Производството по делото в частта и по отношение на сумата от 14.55 лв. -
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от
28.07.2017г. датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата
на подаване на заявлението - 30.11.2017 г., е прекратено на осн. чл.232 ГПК –
поради оттегляне на иска тази част.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Поради
което и му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание, без
да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят
последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищеца, с писмена молба, ищецът подържа
иска и иска уважаване на същия, по съображения в изложени в нея. В молбата е
направено и искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на
предпоставки за това.
В о.с.з. ответника-редовно
уведомен, не се явява и не изпраща представител, не взема становище по иска, не
ангажира доказателства.
Съдът констатира, че препис от искова молба, с
приложенията към нея, е връчена на ответника лично на 25.06.2018г., с указания да подаде писмен отговор в месечния
срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв. В
определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Ответникът не
се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител по делото,
не взема отношение по иска, а и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. При което и налице са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, с оглед доводите на ищеца,
намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 1672/2017г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 1110/11.12.2017г.,
се установява да е разпоредено В.Н.К., ЕГН: ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД -гр. София,
сумите от: 338.68 -главница по
Договор за паричен заем № 2737215 от
30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника, което вземане
е прехвърлено на заявителя с цесия, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 08.12.2017г. до изплащане на вземането; 34.62 лева - договорна лихва
за периода от 27.02.2017г. до 27.07.2018г.;
235,38 лева- неустойка за неизпълнение на задължение по договора; 45,0
лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 14.55 лева - лихва за забава за периода от 28.07.2017г. до 30.11.2017г.,
както и разноски от 76лв., включващи 25лв.
- държавна такса и 50.0 лв. - юриск. възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1672/2017г. на ВлРС е връчена на длъжника В.Н.К. лично на
28.12.207г. На 29.12.2017г. е постъпило възражение по чл.414 ГПК от В.К., в
което твърди да не дължи изпълнение, тъй като е изплатил изцяло задълженията си
на 14.04.2017г., за което прилага квитанция издадена от кредитора. Поради което
на заявителя е указана на осн. чл.415,
ал.1 от ГПК, със съобщение връчено на заявителя на 24.01.2018г. възможността да предяви иск, като такъв е
предявен от него на 26.02.2018г., изпратен
по пощата с клеймо от 23.02.2018г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От
представените в тази насока писмени доказателства – копие от Договор за паричен заем № 2737215 от 28.01.2017г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника В.Н.К., като Заемател, подписан от него, съгласно който договор К. е дадена
в заем сума в размер на 400лв. и възникнало задължение да погасява кредита-
получената сума, ведно с договорна лихва
върху тази сума, общо в размер на 447.96 лева. Заемополучателят се е задължил
да върне сумата на 6 равни седмични погасителни вноски в размер на 74,66 лева
всяка, считано от датата на първата погасителна вноска – 27.02.2017г. и
последна вноска с дата 27.07.2017г. След
като посоченото в договора за заемател лице се подписало за получил сумата, а и
ответникът не е ангажирал каквито и да
било доказателства за направеното във възражението изявление, да не теглил този
заем, то и следва да се приеме, че налице валидно възникнало правоотношение по
договор за заем, по който е налице и реално предоставяне на договорената в заем
сума.
В
искова молба ищеца твърди, че е допуснал грешка при посочване на датата на
сключване на Договор за паричен заем № 2737215, която била
28.01.2017г., а не 30.01.2017г. Направил е искане за поправка на ЯФГ в
издадената ЗИ по чл.410 ГПК, досежно датата на договора, но съда е оставил без
уважение това искане. В случая съдът намира, че ищеца претендира вземана
основано на сключен Договор за паричен
заем № 2737215, който видно от представения такъв със същия номер е сключен на 28.01.2017г.,
а не 30.01.2017г. Предвид идентичност на номера на договора, следва да се
приеме, че действителната дата на неговото сключване е именно 28.01.2017г. и е
допусната техническа грешка от ищеца досежно датата на сключването му, още
повече да съвпадат всички други реквизити на този договор. Нещо повече,
длъжника –ответник не възразил да няма сключен такъв договор, а вместо това е
представил доказателства, че именно по договор с този номер е правил плащане.
По делото е представен Рамков Договор за покупко- продажба на вземания от 30.01.2017г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и ищеца „АКПЗ“ ООД-София,
по силата на който последният е придобил вземането на
кредитора на ответника произтичащо от Договор за паричен заем № 2737215 от 30.01.2017г.,
съгласно извадка от Приложение №1 към договора за цесия. Според това приложение
на ищеца е прехвърлено вземане в размер на общо 665,06лв., включващо: 338,68лв.-главница;
34,62лв. –договорна лихва; 280,38лв.-неустойка и 11,38лв. –лихва за забава.
Представено е с искова молба и уведомително писмо, адресирано до длъжника В.Н.К., изходящо от „АКПЗ“
ООД-София, като пълномощник на цедента „Изи Асет Мениджмънт” АД, съгласно
чл.45. от договора за цесия. Според тази клауза цедента издава изрично
пълномощно на цесионера. Такова не представено от ищеца. Уведомлението е изпратено на адреса на
длъжника заедно с искова молба, т.е. получено е от него на 17.05.2018г. при
което и следва да се приеме, че длъжникът по договора е надлежно уведомен за прехвърленото вземане
на задължението му на настоящия ищец по делото и въз основа на депозираното
пред съда заявление за издаване на заповед за изпълнение, в който смисъл
е и съдебната практика.
От ответника са ангажирани доказателства да е извършил
плащане на задължението си по договора, като към възражението си е представил
Квитанция към ПКО от 14.04.2017г., че е заплатил на цедента „Изи Асет
Мениджмънт” АД, негов кредитор по Договор за
паричен заем № 2737215, сума в размер на 575лв. В документа няма данни
за това с плащането на 575лв., какво точно свое задължение е заплатил В.К.. До
колкото обаче на цесионера е прехвърлено вземане в размер на общо 665,06лв.,
включващо: 338,68лв.- главница; 34,62лв. –договорна лихва; 280,38лв.-неустойка
и 11,38лв. –лихва за забава, а ищеца не претендира мораторни лихви, то следва
да се приеме, че са погасени задължения в поредност лихва, неустойка, главница. Тоест заплатени
са в пълен размер договорната лихва от 34,62лв. и неустойката от 280,38лв.
/общо 315лв./, а с разликата от 260лв. до платените 575лв. е заплатена част от
главницата в размер на 338,68лв. Останала е непогасена главница в размер на
78,68лв., за която сума няма данни да е платена. Именно за нея и ищеца –цесионер
се явява носител на вземане.
Както вече бе посочено
по-горе, налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по делото по смисъла на чл.238, ал.1 ГПК. Освен това и от представените доказателства може да се заключи, че искът е
вероятно основателен до размера от 78,68лв. – главница по Договор за паричен заем № 2737215, за която няма данни
да е платена.
Следва да се отбележи, че
направеното от ответника плащане 14.04.2017г. е направено след като на ищеца е
прехвърлено вземането на кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД, установено по
размер в Приложение №1 към договора за цесия. Очевидно цедента не е изпълнил
задължението си да уведоми цесионера, че е получил плащане по договора след
цедиране на вземането, каквото е неговото задължение по чл.4.8 от договора за
цесия. Това обаче не може да се вмени във вина на ответника, тъй като към този
момент още не е бил известен за това, че вземането спрямо него е прехвърлено на
друг.
По делото няма данни за
това на ищеца да е прехвърлено вземане на кредитора – цеден „Изи Асет
Мениджмънт” АД за сума от 45,0лв. – разходи за събиране на вземането. При което
и ищеца не носител на вземане в размер на 45,0лв. – разходи за събиране на
вземането, тъй като такова вземане не му е прехвърлено.
Горните констатации
налагат извода, че предявеният от ищеца установителен иск е не само допустим,
но и вероятно основателен до размера на 78,68лв. – главница по Договор за паричен заем № 2737215. Тоест налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. А съгласно чл.238,
ал.2 неприсъствено решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно
да се укаже наличие на предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива
са налице, то и съдът постановява неприсъствено
решение, с което се установява наличие на задължение на ответника към ищеца
за заплащане на следните суми: 78,68лв. – главница по
Договор за паричен заем № 2737215 от 28.01.2017г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.12.2017г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 1110/11.12.2017г. по
ч.гр.д.№1672/2017г. по описа на РС Велинград. А за разликата до пълните
претендирани размери от 338.68 -главница,
законна лихва върху разликата за главницата; 34.62 лева - договорна
лихва за периода от 27.02.2017г. до 27.07.2018г.; 235,38 лева- неустойка за неизпълнение на
задължение по договора; 45,0 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране,
искът е неоснователен, до размера от общо 575лв. поради плащане и за 45лв.
–разходи, като недължима, и като такъв ще се отхвърли.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски, като е представляван от юрисконсулт и представил доказателства за
направени такива в размер на 175.00 лева
държавна такса, а на осн. чл.78, ал.8 ГПК има право и на разноски за
юрисконсулско възнаграждение, като е претендирал такова от 300лв., съобразено
по размер с чл.7, ал.2 от НМРАВ. При което и общия размер на направените от
ищеца разноски в настоящото производство е 475 лв., от която и сума по
съразмерност с уважената част от иска
има право на разноски от 57,17лв., която сума и ще се осъди ответника да му
заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 1323/2017г. на ВлРС на
ищеца са присъдени разноски в размер на общо 75 лв., а искът се уважава частично, то и следва на
ищеца да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 9,03 лв.
по съразмерност, която сума ответникът ще се осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора ответникът има право на разноски, но като не
неправил искане за присъждане на такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Христо Смирненски № 9, партер,офис 1-2 , ЧЕ В.Н.К., ЕГН: ********** ***, му ДЪЛЖИ следните суми: сумата от 78.68 лева /седемдесет и осем лева и шестдесет и
осем стотинки/ -главница по Договор за паричен
заем № 2737215 от 28.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 08.12.2017г. до изплащане на вземането, КОЯТО СУМА
е разпоредено В.К. да заплати
със Заповед № 1110/11.12.2017г. по
ч.гр.д.№1672/2017г. по описа на РС Велинград, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълните претендирани размери
от 338.68 -главница, законна лихва
върху разликата за главницата; 34.62 лева - договорна лихва за периода от
27.02.2017г. до 27.07.2018г.; 235,38
лева- неустойка за неизпълнение на задължение по договора; 45,0 лева – разходи
и такси за извънсъдебно събиране, като неоснователен до размера от общо
575лв. поради плащане и за 45лв. –разходи, като недължима
ОСЪЖДА В.Н.К., ЕГН: ********** ***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул."Христо Смирненски № 9, партер,офис 1-2
, Сумата от
9,03 лева / девет лева и три стотинки/ представляваща разноски, направени в
заповедното производство, както и Сумата
от 57.17 лева /петдесет и седем лева и 17ст./, представляваща разноски направени
в исковото производство, по съразмерност с уважената част от иска.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, освен в отхвърли-телната
част в двуседмичен срок пред ПОС от връчването му на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно
чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................