№ 9689
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110127849 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Ищецът Б. Б. Д. твърди, че през м.10.2015 год. бил привлечен като обвиняем в
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
Впоследствие въз основа на внесено от ответника П.Р.Б. обвинение в съда било образувано
НОХД № 22550/2015 год., по описа на Софийски районен съд, 19 състав. С присъда от
09.07.2019 год., влязла в сила на 03.06.2020 год., ищецът бил признат за невинен и оправдан.
В исковата молба е изложено, че поради повдигнатото наказателно обвинение в извършване
на престъпление Б. Б. Д. претърпял неимуществени вреди. Затворил се в себе си, не желаел
да излиза. Приятелите му започнали да го избягват, спяло образователното му развитие,
чувствал се изолиран и ненужен, изпитвал безпокойство и несигурност. Било злепоставено
доброто му име. Поради процесното обвинение се наложило ищецът да изтърпи унижението
от извършването на криминалистична регистрация. Въпреки оправдателната присъда Б. Б.
Д. продължил да се чувства непълноценен и не можел да се върне към начина на живот,
който водел преди започването на наказателното производство. С оглед на тези
обстоятелства ищецът моли П.Р.Б. да бъде осъдена да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 03.06.2020 год. до окончателното му изплащане,
както сумата от 2 500 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
изплатени адвокатски хонорари за защита в различните инстанции по НОХД № 22550/ 2015
год. по описа на СРС, НО, 19 състав, а именно по ДП № 2550/ 2014 год. по описа на 07 РУП-
СДВР, пр. пр. № 37775/ 2014 год. на СРП и по ВНОХД № 5198/ 2019 год. по описа на СГС,
НО, XIII въззивен състав, ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от
1
03.06.2020 год. до окончателното му изплащане.
Ответникът П.Р.Б. оспорва предявения иск. Излага, че твърдените от ищеца вреди не са
доказани, както и че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между тях и
процесното наказателно производство по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Поддържа, че срещу
ищеца са водени и други наказателни производства. Сочи, че съгласно справка за съдимост
от 21.07.2022 год. ищецът не е осъждан, но срещу него има регистрирани криминални
прояви, образувани дела и прекратени не поради липса на престъпление, а защото към
момента на деянията ищецът е бил непълнолетен и спрямо него били налагани възпитателни
мерки по чл. 63 НК, поради което и нямало как да се ползва с добро име сред обществото.
П.Р.Б. счита размера на претендираното обезщетение за завишен и неотговарящ на критерия
за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Относно претенцията за имуществени вреди
сочи, че от представените доказателства от страна на ищеца не се установява, че съществува
реално заплатена сума за адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото дело досъдебно производство № 2550/2014 год., по
описа на 07 РПУ-СДВР, пр. пр. № 37775/2014 год., по описа на С.Р.П., се установява, че
същото е образувано въз основа на сигнал за извършено престъпление и са налице
достатъчно данни за започването му по смисъла на НПК срещу неизвестен извършител за
това, че на 14.09.2014 год. в гр. С.” срещу заведение „...” отнел чужди движими вещи - 1 бр.
златно синджирче, 1 бр. златна гривна, 1 бр. ръчен часовник „...” и сумата от 20 лева от
владението на А.К. и 1 бр. часовник „....” от владението на М. Д. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплаха - престъпление по чл. 198, ал.
1 от НК. С постановление от 05.10.2015 год., предявено на ищеца на 13.11.2015 год., му
било повдигнато обвинение в престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. На същата дата бил проведен и разпитът му като обвиняем. След
приключване на разследването, материалите по делото били предявени на ищеца на
26.11.2015 год. С обвинителен акт на СРП от 28.12.2015 год. ищецът бил предаден на съд по
обвинение в престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК. Администрирано било НОХД № 22550/ 2015 год. по описа на СРС, НО, 19
състав. Съдебното производство по НОХД № 22550/ 2015 год. по описа на СРС, НО, 19
състав продължило до 09.07.2019 год. и приключило с присъда, с която ищецът бил признат
за невинен и оправдан за престъплението по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Срещу присъдата на първоинстанционния съд бил подаден протест
и образувано ВНОХД № 5198/2019 год. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав. С
Решение № 327/ 03.06.2020 год. по ВНОХД № 5198/2019 год. по описа на СГС, била
потвърдена изцяло присъдата на СРС, НО, 19 състав по НОХД № 22550/2015 год. и ищецът
окончателно бил признат за невиновен. По делото са приети и писмени доказателства,
представени от ответника. Видно от справка за съдимост от 21.07.2022 год., издадена от
Софийски районен съд, ищецът не е осъждан. От справка на НСС от 22.07.2022 год. е
2
видно, че срещу ищеца има образувани досъдебни производства за периода 19.09.2014 год.
– 02.02.2016 год.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Я.П.Г. и
П.К.Й.. От показанията на свидетеля Я.П.Г. в открито заседание, проведено на 23.02.2023
год. се установява, че познава Б. Д. от петнадесет години. Разказва, че вижда промяна в
поведението на ищеца, казва, че за известен период от време Б. е преустановил контакт с
него по неизвестни причини се държал неестествено и бил притеснен. Определя го като
добър ученик, който обаче след случката е преустановил редовното посещение на учебните
занятие и е пребивавал главно вкъщи. В рамките на следващото съдебно заседание,
проведено на 23.03.2023 год. е разпитан свидетеля П.К.Й. – майка на Б. Д.. Разказва, че Б. не
е посещавал училище през последната година, не разговарял с нея, наблюдавала е промяна в
неговото поведение, не излизал от дома си и не разговарял с нея, а при опитите си да
говорят за случая Б. казвал, че няма пресни спомени.
Като доказателства по делото относно претърпените имуществени вреди са приети
договори за правна помощ между ищеца и представляващия го адвокат М. за процесуално
представителство и защита по водените наказателни дела.
При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение в
извършване на престъпление. В тежест на непозволено увредения от разследващите органи,
П. или съда, при осъществяване на тяхната дейност е да докаже: поведението – действие или
бездействие на съответния орган, неговата противоправност, вредата и причинната връзка
между тях. В тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е било повдигнато обвинение по
чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, по което
впоследствие е бил оправдан с постановяване на оправдателна присъда, че е претърпял
неимуществени вреди, в смисъл, посочен в обстоятелствената част на исковата молба –
накърняване на доброто име, уронване авторитета му на добър гражданин, засягане на
честта и достойнството му, насаждане на страх и несигурност за незаконно осъждане и
преживени душевни и физически болки и страдания, стрес и депресия. В тежест на
ответника - погасяване на претендираното обезщетение.
Съдът намира, след анализ на събраните по делото доказателства, че са налице
основанията по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Д.
за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Съгласно чл. 2, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ Д. отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство приключи с оправдателна присъда. В процесния
случай по несъмнен начин е установено по делото обстоятелството, че на ищеца Б. Б. Д. е
било повдигнато обвинение, приключило с постановена и влязла в сила оправдателна
присъда. Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ Д. дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
3
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. На
репариране подлежат само действително настъпилите вреди.
Съдът намира, че е доказано по делото наличие на претърпени от ищеца
неимуществени вреди. Тези неимуществени вреди са резултат именно от осъщественото
спрямо ищеца наказателно преследване. Законът за отговорността на Д. и общините за вреди
/§1 от ЗР на ЗОДОВ/ свързва обезщетяването за претърпяна неимуществена вреда с критерия
за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД. Съдът при определяне на
обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете
характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение
е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност,
какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на
обвиняемия са били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение, като определеният му размер не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия (така решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО,
решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от 06.02.2018 г. по гр. д. №
1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други). Спрямо този критерий в конкретния случай
настъпилата вреда се съизмерява с отрицателните изживявания на ищеца от незаконно
повдигнатото му обвинение, което е приключило с оправдателна присъда. В настоящото
производство се установи, че в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение ищецът е
изживял притеснения и душевни страдания. От показанията на разпитаните в настоящото
производство свидетели се установява, че вследствие повдигнатото му обвинение ищецът е
изпитвал страх, не искал да излиза, да общува с приятелите и семейството си, както и
драстично понижил присъствията и успеха си в училище.
С оглед справедливото определяне на размера на вредите обаче, трябва да се има
предвид и интензитетът на търпените страдания, както и обстоятелството колко е
продължителността на воденото наказателно производство спрямо него. Съдът отчита, че в
случая спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление, за което се предвижда
наказание лишаването от свобода до три години по смисъла на чл. 63, ал. 1, т.3 от НК.
На следващо място съдът намира, че видно от представените доказателства по
воденото наказателно производство ДП № 2550/2014 г. по описа на 07 РПУ - СДВР, пр. пр.
№ 3775/2014 г. по описа на СРП и НОХД № 22550/2015 г. по описа на СРС, НО, 19 състав,
са налице действия спрямо ищеца в сравнително непродължителен период, т.е.
наказателното производство се е развило в разумни срокове. Това означава, че в случая не
се установява прекомерна продължителност на наказателното производство срещу ищеца.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение за претърпените от последния в резултат незаконното обвинение
4
неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, който размер съдът намира за справедлив,
съобразно критерия, визиран в чл. 52 от ЗЗД. За разликата над тази сума до пълния му
предявен размер от 20 000 лева, предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Това е така, защото в случая се установи с
годни доказателства /свидетелски показания/ наличието на негативни психични
изживявания, изразяващи се в притеснението, че ще бъде осъден за престъпление, което не е
извършил, но не се установи пряка връзка на процесното обвинение с останалите твърдени
за настъпили неимуществени вреди. Не се доказа повдигнатото срещу ищеца обвинение да е
засегнало доброто му име в обществото, респ. да е довело до уронване авторитета му на
добър гражданин, доколкото не се установи, че е налице промяна в обществената нагласа
спрямо него, която да е резултат именно от процесното наказателно производство. Не бяха
доказани и твърденията на ищеца за засягане на честта и достойнството му и по какъв начин
се е случило това, преживените физически болки и в какво са се изразявали същите, както и
че ищецът е изпаднал в депресивно състояние. В същото време възраженията на ответника
се доказаха по несъмнен начин, тъй като спрямо ищеца са налице няколко предишни
криминални прояви, образувани дела и прекратени не поради липса на престъпление, а
защото към момента на деянието е бил непълнолетен и спрямо него са налагани
възпитателни мерки по чл. 63 НК, което е попречило на ищеца да се ползва с добро име в
обществото.
Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 год. по тълк. гр. д. № 3/2004 год. на ОСГК на
ВКС отговорността на Д. за вреди от действия на правозащитни органи възниква от
момента, в който те се признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ от влизане в сила на постановлението за прекратяване. Оттогава държавният орган е
в забава и дължи лихва върху обезщетението. Оправдателната присъда е влязла в сила на
03.06.2020 год., от който момент и се дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 4 000 лева.
Съгласно съдебната практика – решение № 433/2010 год. на ВКС по гр. д. № 563/2009
год., IV ГО, решение № 126/2010 год. на ВКС по гр. д. № 55/2009 год. на ВКС, IV ГО,
решение № 457/2010 год. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 год. а ВКС, IV ГО, решение №
335/2010 год. на ВКС по гр. д. № 1651/2009 год., III ГО, направените разноски за адвокатска
защита в хода на наказателното преследване, съставляват имуществена вреда, която
подлежи на възстановяване по реда на чл. 4 от ЗОДОВ.
Ето защо, съдът счита, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на Д. чрез П. по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като искът за имуществени вреди е основателен.
Имуществените вреди за Б. Б. Д., изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за
защита в наказателния процес, се установяват от представените по наказателните дела
договори за правна защита и съдействие. Видно от представения по НОХД № 22550/2015
год. по описа на СРС, НО, 19 състав, договор за правна защита и съдействие от 24.11.2015
год. Б. Д. е следвало да заплати в полза на защитника си - адв. М. адвокатско
възнаграждение, от представения договор № ..... е видно, че страните са договорили
5
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, от което е заплатена сума от 100 лева,
без да е посочен начина, по който същите са предадени във владението на процесуалния
представител. По делото липсват доказателства, от които да е видно, че ищецът е заплатил в
полза на адв. М. договореното възнаграждение в пълен размер, с оглед на което за тази сума
по договор № ....., искът следва да бъде отхвърлен.
По ВНОХД № 5198/2019 год. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав е приложен
договор за правна защита и съдействие между Б. Д. и адв. М., според който ищецът е
заплатил на адв. М. сумата 1 500 лева – адвокатско възнаграждение за защитата му пред
въззивната инстанция. По делото са представени доказателства, от които да е видно, че
ищецът е заплатил в брой в полза на адв. М. договореното възнаграждение. Тъй като
имуществена вреда за обвиняемия/ подсъдимия е реално заплатеното от него адвокатско
възнаграждение за защитата му в наказателното производство и именно тя подлежи на
обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Следователно общият размер на доказаните
имуществените вреди, претърпени от Б. Б. Д. в рамките на наказателния процес, възлиза на 1
500 лева. Доколкото от страна на ответника не са направени възражения за прекомерност на
тези разноски (с отговорите на исковата молба са релевирани единствено възражения за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ищеца в
настоящия процес), същите следва да бъдат присъдени в уважения от съда размер, а именно
1 500 лева по договор за правна защита № .... от 21.05.2020 год.
С оглед на изложеното съдът намира, че за Б. Б. Д. е възникнало вземане за
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу ответника П.Р.Б.. Отговорността по ЗОДОВ е с оглед крайния
резултат от наказателното производство, поради което при оправдателна присъда всички
действия, включително и тези, извършени в досъдебното производство, следва да се
квалифицират като незаконни. С оглед на тези съображения съдът намира, че ответникът
П.Р.Б. следва да заплати на Б. Б. Д. обезщетение за причинените му вреди.
Предвид горното искът за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен
за сумата от 1 500 лева и отхвърлен за горницата до претендираните 2 500 лева, а искът за
обезщетение за неимуществени вреди подлежи на уважаване за сумата 5 000 лева, като
същият следва да бъде отхвърлен за горницата до заявените с исковата молба 20 000 лева.
Ответника следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца законна лихва върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 03.06.2020 год. до окончателното им
изплащане, като законна последица от уважаването на исковете и доколкото присъждането
й за този период е изрично поискано от ищеца.
По отговорността на страните за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ при частично уважаване на иска съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, да заплати на ищеца внесената
6
държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът следва да заплати на ищеца 10 лева държавна, а на адв. Б. Д.а адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от предявения иск в размер на 351,73 лева, тъй
като адвокатската защита е оказана на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, съобразявайки
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Р.Б., гр. С., да заплати на Б. Б. Д. ЕГН **********, с адрес гр.С., на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 4 от ЗОДОВ сумата от 4 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото му
незаконно обвинение в престъпление, по ДП № 2550/2014 г. по описа на 07 РПУ - СДВР, пр.
пр. № 37775/2014 г. по описа на СРП и НОХД № 22550/2015 г. по описа на СРС, НО, 19
състав, както и сумата от 1 500 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, ведно със законната лихва
върху всяка от сумите за периода от 03.06.2020 год. до окончателното погасяване на
задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата
над 4 000 лева до претендираните 20 000 лева, а иска за обезщетение за имуществени вреди
за разликата над 1 500 лева до заявените 2 500 лева.
ОСЪЖДА П.Р.Б., с адрес: гр. С., да заплати на Б. Б. Д., ЕГН ********** с адрес
гр.С., сумата 10 лева – съдебни разноски за държавна такса, както и сумата от 351,73 лева
адвокатско възнаграждение на адв. Б. Д.а.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7