Решение по дело №1775/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 448
Дата: 15 март 2022 г.
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20217180701775
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 448/15.3.2022г.

 

 

гр. Пловдив, 15 март 2022 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВ адм. дело № 1775 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.226 от АПК във връзка с чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на С.С.Б., ЕГН ********** *** , чрез адвокат Д. против Заповед № 401 от 12.04.2021 г. на Кмета на Община Родопи, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ: "навес към стопанска постройка", находящ се в ПИ *****по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Крумово, Община „Родопи", обл. Пловдив, който строеж е подробно описан в Констативен акт № 16/15.07.2020 г., съставен от служители в Община "Родопи" – Пловдив, от извършителя на същия: С.С.Б..

В жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваната заповед. Претендира разноски.

Ответникът – Кметът на Община Родопи", чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира се отхвърляне на жалбата и разноските по делото.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок /заповедта е връчена на жалбоподателя на 11.05.2021., видно от известие за доставка на л. 10 по делото, а жалбата е депозирана на 21.05.2021 г. чрез органа издал акта/ и от имаща правен интерес от оспорването страна.

Административен съд - Пловдив, IX- ти състав, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е стартирало във връзка с извършена проверка от специалисти при "Контрол по устройство на територията и строителството /"КУТ и С"/ при община "Родопи": инж. Р.Н.на длъжност Началник отдел "КУТ и С" при община "Родопи" и инж. Н.А. на длъжност главен експерт "КС" при община "Родопи". Проверката е извършена в присъствието на С. Б..

Установен е незаконен строеж представляващ: "навес към стопанска постройка", находящ се в ПИ *****по кадастралната карта  на с.Крумово, Община „Родопи“ – Пловдив. Установено е, че строежът е извършен от С.С. Б. Същият представлява "навес към стопанска постройка", изграден от южната страна към „Стопанска постройка", с размери 10,25м./3,00м. и височина до стрехата от изток 2,50м. и от запад 2,15м. Навесът е покрит с керемиди.

Строежът е V-та (пета) категория, съгласно Наредба № 1/30.07.2003 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Съставена е окомерна скица с отбелязани параметри.

Установено е, че имотът е собственост на С.С. Б. съгласно Нотариален акт, т. 2, рег.№2485, дело № 284/1998 г.

Констатирано е, че строежът е извършен в земеделска земя, без издадена виза за проектиране или ПУП, без съгласувани и одобрени инвестиционни проекти. За нарушени са посочени разпоредбата на чл. 12, ал. 2 във вр. с чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Констатациите са обкетивирани в Констативен акт № 16 от 15.07.2020 г., подписан от съставителите: инж. Р.Н.и инж. Н.А.. КА е връчен на С. Б., установено от положени подпис на същата на л. 30 по делото.

В хода на административното производство е изготвено становище на Главния архитект на Община "Родопи", в което са изложени подробни съображения относно това, че извършеното строителство на процесния навес към стопанска постройка е незаконно строителство. Изрично е посочено, че не са налице данни за започнало и приключило производство по реда на § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ в предвидените срокове. Няма депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в предвидения срок. Не са налице условията за търпимост.

Последвало е издаването на Заповед № 401 от 12.04.2021 г. на Кмета на Община Родопи, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ: навес към стопанска постройка", находящ се в ПИ *****по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Крумово, Община „Родопи"  – Пловдив.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Я.Р., неоспорена от страните.

Съдът кредитира СТЕ ведно с приложенията към нея като компетентно, безпристрастно и обективно изпълнена.

Вещото лице посочва, че строежът, за който е издадена обжалваната заповед, представлява навес с размери 10,25м./3,00м. и височина до стрехата от изток 2,50м. и от запад 2,15м., всъщност представлява два навеса, строени в различно време. Между тях се намира тухлен зид с дебелина 49см., като част от тази дебелина е мазилка. По-стар е навеса от запад. Той е с размери в план 2,58м./2,89м. Изпълнен е изцяло от дървени елементи и е покрит с керемиди. Монтирани са 3 дървени колони със сечение 10/10см. Към тухления зид е анкерирана дървена греда в най-високата част и там е билото на навеса. От запад, между двете колони е монтирана същата греда. От гредите и 3-те колони е оформена носещата конструкция на навеса. Между тях, в посока изток-запад са монтирани греди по наклона. Високата му част е до тухления зид, а ниската е от запад. Височината до стрехата е 2,15м., а на билото 2,85м. Навесът видимо е много стар. Дървените елементи не са обработвани и са се нацепили. Навесът от изток е последно във времето изпълнено строителство в имота. Той е с размери в план 7,03м./3,25м. На запад достига до тухления зид, с който се отделя от западния навес, като покривката му конструкция минава над зида. За направата му са монтирани 6 дървени колони със сечение 10/10см. Четири колони са на разстояниеЗ,25м. и 3,10м. от южната фасада на сградата, една колона е на 44см. на юг от тази фасада, а една колона е стъпила върху терасата на втория етаж на стопанската постройка. Навесът има двустранен наклон - на юг и изток. На север в един участък се опира във фасадата на сградата, а в останалата част е стъпил върху парапета на терасата на втория етаж. Между колоните е монтирана надлъжна греда 10/10см., върху нея по наклона са монтирани напречни греди със същото сечение. Накована е дъсчена обшивка и е положено покритие от керемиди. Височината до стрехата е 2,50м., а билото е на 3,42м. при парапета на терасата и на 3,70м. до фасадата на сградата. Технически данни за строежа: Навес запад: застроена площ - 7,46 кв.м.; Височина до стрехата - 2,15м.; Височина до билото - 2,85м.; Навес изток: Застроена площ -18,71 кв,м. Височина до стрехата - 2,50м. Височина до билото - 3,70м.;

Експертът посочва, че за ПИ с идентификатор *****по КК на с. Крумово, Община "Родопи" не е одобряван ПУП за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, не е одобряван ПУП за регулация и застрояване.

Със Заповед №РД-18-162/01.08.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастрална карта на с. Крумово, Община "Родопи". Процесният строеж се намира в ПИ с идентификатор ****, в който са отразени две съществуващи сгради, но процесиите навеси не са показани като съществуващи. За процесния строеж - Навес, в архива на Община "Родопи" няма налични строителни книжа. Действащ подробен устройствен план за процесния имот не е процедирай и одобряван. Изпълнените навеси са в имот в земеделска територия без промяна на предназначението на земята за неземеделски нужди.

Изрично се сочи, че построените в имота стопанска сграда и пристройки към нея могат да се възприемат като основно застрояване. Процесният строеж - навес е долепен до тях и е разположен от страната на улицата /селскостопански път/. Процесните навеси могат да се определят като строеж от Пета категория по реда на чл.137, ал., т.5, буква "а" от ЗУТ и чл.10, ал., т.1 от "Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строеж". Процесният строеж не представлява един общ навес. Ясно се разграничават две отделни самостоятелни конструкции, разделени от стар тухлен зид. Едната е от запад с кота на стрехата 2,15м. и било до зида 2,85м. с наклон на покрива на запад, а другата е от изток на зида и има кота на стрехата 2,50м. с било 3,70м. до фасадата на стопанската сграда. Западният навес натоварва тухления зид, а източният навес не стъпва върху него и натоварва сградата в частта на терасата на втория етаж и фасадата, към която е анкерирана носещата конструкция. Материалите, от които са изградени двата навеса са различни, имат различно физическо състояние, различни са и керемидите, с които са покрити. Според вещото лице външният вид на западния навес показва, че той е изпълнен отдавна, преди около 20 години. Източният навес е значително по-нов на външен вид и вероятно е строен преди около 10 години. Няма писмени доказателства, от които да се определи по-точна година на построяване.

С оглед на установеното от фактическа страна Съдът намира следното от правна страна:

Атакуваната заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ. Жалбата е депозирана от надлежна страна, притежаваща право и интерес от оспорване. Подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и е процесуално допустима.

При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Съгласно чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В конкретния случай процесният строеж е от пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, следователно заповедта е издадена от компетентен административен орган-кметът на Община Родопи. Атакуваната заповед е издадена в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в ал. 2 на същия законов текст реквизити. При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дадена е пълна възможност на оспорващата страна да участва пълноценно в административното производство. Уведомявана е своевременно за всички действия по движението на преписката, констативният акт е надлежно съобщен на жалбоподателя. Проведената процедура от администрацията на Община "Родопи" е изцяло в съгласие с предписанията на закона - извършени са всички действия за събиране необходимия за произнасяне по същество доказателствен материал – извършена е проверка на място, съставен е констативен акт в режима на чл. 225а, ал. ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е предвидено от специалния закон на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ доказателство /огледен протокол/ за съществуването и вида на строежа. В случая актът е редовно съставен, подписан е от извършилите проверката, съобщен е по надлежния ред. Констативният акт е императивна процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на крайния акт на процедурата по ЗУТ - заповедта за премахване на строеж, която в случая е изпълнена. Констатациите по КА следва да се оборят от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Съдът намира, че констатациите на административния орган не се обориха в хода на съдебното производство. Нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ забранява съществуването на строежи, които не са разрешени съобразно изискванията на закона. Наличието на предвидените по закон строителни книжа е абсолютна предпоставка за законността на един строеж. Безспорно се установи от приетите по делото писмени доказателства и СТЕ, че процесният строеж: навес към стопанска постройка", находящ се в ПИ *****по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Крумово, Община „Родопи– Пловдив, описан подробно в Констативен акт № 16/15.07.2020 г., представлява строеж пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, е изпълнен в земеделска земя без издадена виза за проектиране или ПУП, без съгласувани и одобрени инвестиционни проекти.

Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗУТ посочва, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8; 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.

Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Изискването за мотивиране на акта, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност.

Във всички случаи органът следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го да издаде административния акт, като е допустимо мотивите да се съдържат в друг документ, предхождащ издаването на акта. (в този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК).

Процесният обект се намира в земеделска земя. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им. /Наредбата/ застрояването в земеделски земи се извършва въз основа на виза за проектиране или подробен устройствен план, съобразен с действащия общ устройствен план, а когато липсва такъв, подробният устройствен план се придружава с обосновка за социално-икономическата, техноустройствената и екологична допустимост на предлаганото строителство. ПУП се изработва въз основа на задание за проектиране, съгласувано по реда на чл. 125 от ЗУТ.

В случая не се представиха документи съгласно изискванията на горецитираната разпоредба. Не са изпълнени изискванията и на чл. 12, ал. 2 от ЗУТ, съгласно които застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато се изисква по реда на специален закон.

За територията на процесния навес не е одобряван ПУП за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужни, не е одобряван ПУП за регулация и застрояване, вкл. не са одобрявани частични застроителни решения и не са издавани скици с визи за допуснато застрояване. От приетата по делото СТЕ се установи, че процесният строеж не представлява един общ навес, а се касае за две отделни самостоятелни конструкции, разделени от стар тухлен зид. Едната е от запад с кота на стрехата 2,15м. и било до зида 2,85м. с наклон на покрива на запад, а другата е от изток на зида и има кота на стрехата 2,50м. с било 3,70м. до фасадата на стопанската сграда. Западният навес е  изпълнен преди около 20 години, а източният навес - преди около 10 години. Процесният строеж се явява недопустим по Наредба №2/02.04.1998г. за застрояване в земеделски земи/отм./, поради нарушаване нормите и правилата за строителство на стопански постройки като цяло в имота, още преди да се построят навесите /чл.7 от наредбата/. Липсата на одобрен ПУП с определяне на площ за застрояване и устройствени показатели е нарушение на чл.4 от наредбата. Следователно строежът не е търпим съгласно разпоредбата, съдържаща се в § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), която предвижда търпимост за строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

Съгласно Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, както следва: 1. при имоти с площ до 10 дка -на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, като сградите и постройките по ал. 1 се разполагат в част от имота, предназначена за застрояване и определена с виза за проектиране или с подробен устройствен план (ПУП) - план за застрояване (ПЗ). В случая няма поискана и издадена виза за проектиране, както и няма одобрени за това проекти и издадено строително разрешение. Процесният имот представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 ЗУТ. Процесният строеж е долепен до построените в имота стопанска сграда и пристройки към нея и е разположен от страната на улицата /селскостопански път/. Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗУТ, допълващо застрояване не може да се разполага между уличната регулационна линия и основното застрояване, като изключение се допуска за гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги. Процесния навес не намира място в изключенията и не може да бъде третирани като допустимо допълващо застрояване, за което важи реда на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и които представляват строежи от Шеста категория съгласно чл.137, ал.1, т.б от ЗУТ.

В допълнение е необходимо да се изследва въпроса за това дали са спазени разпоредните на чл. 6 от АПК и § 8 от КЗПЧОС, като следва да се съобрази правната норма на чл. 8 КЗПЧОС, която защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките, визирани в ал. 2, а именно - намесата на държавните власти да е предвидена в закона и необходима в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

"Премахването на незаконните строежи е регламентирано със специален закон-Законът за устройство на територията" В специалната законова уредба не е предвидено като условие за премахване на незаконен строеж липсата на вреди като последица от процеса на премахване. Незаконният строеж се премахва, ако не е търпим, независимо дали при изпълнението на заповедта ще настъпят вреди. За ограничаване на неблагоприятните последици от изпълнението на заповед за премахване на незаконен строеж законодателят е предвидил съответните мерки в подзаконов нормативен акт"-Решение № 7240/28.05.2013 г. на ВАС по адм. дело № 4ЗЗ3/2013 г., ІІ о. /

В чл. 8 от Конвенцията се защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Всеки човек има правото на неприкосновеност на жилището му, но правата по ЕКЗПЧОС не са абсолютни и търпят ограничения. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2. В случая с издаването на процесната заповед за премахване на незаконен строеж, представляващ навес към стопанска постройка, изпълнен в земеделска земя се държи сметка и за правата на останалите членове на обществото да спазват установения правов ред, като използват по предназначение земеделската земя.

Освен това във връзка със служебната преценка на съразмерност на оспорената заповед по критериите на чл. 6, ал. 5 АПК, е липсата както на твърдения, така и на представение убедителни доказателства за нарушени права.

При така установените факти, правилно административният орган е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване.

С оглед на горните мотиви и след като се установи, че обжалваният акт е валиден, издаден в установената форма, при съобразяване с административно-производствените правила и с материалния закон, то същият е законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 100 лева определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ето защо, съдът

 

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

Р      Е      Ш      И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Б., ЕГН ********** ***  срещу Заповед № 401 от 12.04.2021 г. на Кмета на община Родопи. 

ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на община Родопи разноски по делото в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: