Решение по дело №964/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1306
Дата: 1 март 2018 г. (в сила от 18 май 2020 г.)
Съдия: Албена Марчева Ботева
Дело: 20171100100964
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

 

гр. София, 01.03.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                  СЪДИЯ:  АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 964/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 9035/24.01.2017 г., предявена от Ф.Х.Р., с ЕГН: ********** и М.Ш.Б., с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител Ф.Х.Р., с ЕГН: **********,***, и двамата със съдебен адрес:***0, адв. П.К., против „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.

Ищците Ф.Х.Р. и М.Ш.Б., твърдят, че на 14.06.2016 г., около 14.00 ч., в землището на с. Хитрино, на път І-7, км. 92+570, Н.Н.И., при управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, загубил контрол над автомобила, в резултат на което станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което починал Ш.Б.Р., който бил пътник в лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег. № *******.

По случая било образувано ДП № 65/16 г. по описа на РУП - гр. Шумен, водено срещу Н.Н.И., за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, във вр. с чл. 343, ал.1, б. „в", във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. трето от НК.

Ищците твърдят, че са съответно съпруга и дете на Ш.Б.Р.. Ищцата и Ш.Б.Р. живели в обич и разбирателство, подкрепяли се, били  добро семейство и отговорни родители. Двамата  имали хармонична връзка, били щастливи да създадат заедно дом, семейство, дете, радвали се на всичко, което им се случва, имали съвместни планове. В семейството  съществувала силна връзка, с чувство на обич и взаимна привързаност. Ищцата загубила съпруга си във възраст, в която най-много се нуждаела от неговата обич и близост, от неговата подкрепа и опора при отглеждането и възпитанието на техния малък син. С причинената загуба, ищцата останала без опората, подкрепата и любовта на мъжа до себе си, животът й напълно се променил, от млада, щастлива и удовлетворена жена, с много приятели, ищцата се затворила в себе си, не поддържала и не желаела никакви контакти, постоянно плачела, страдала, чувствала се нещастна и самотна. Моралните страдания на ищцата и търпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да я съпътстват през целия й живот. В исковата молба се сочи, че Ш.Б.Р. бил опора за семейството си и всички разчитали на неговата подкрепа. Ищцата останала сама с малко дете, а ищецът загубил своя баща на 9 месеца. М.Ш.Б. останал без бащина ласка, без подкрепата, издръжката, грижите и опората от баща си.

Ищците твърдят, че към датата на описаното ПТП, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег. № *******, включително и на водача Н.Н.И. (със застрахователна полица № ВС/06/115003090050, с период на валидност от 31.12.2015г., до 31.12.2016г.).

Предвид изложеното, ищците молят да бъде  постановено решение, с което ответникът да бъде осъден, да заплати:

-        на Ф.Х.Р., сумата от 220 000 лева – частичен иск от 300 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени от смъртта на съпруга й Ш.Б.Р.,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане (14.06.2016 г.) до окончателното й изплащане,

-        на М.Ш.Б., сумата от 250 000 лева - частичен иск от 320 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени от смъртта на баща му Ш.Б.Р.,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане (14.06.2016 г.) до окончателното й изплащане, както и

-         на М.Ш.Б., сумата от 41 400 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени от смъртта на баща му Ш.Б.Р., и съставляващи издръжката от която е лишен, за периода от 14.06.2016 г. до навършване на пълнолетие (207 месеца х 200 лева), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане (14.06.2016 г.) до окончателното й изплащане,

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност", е застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег. № *******, който виновно е причинил процесното ПТП, в резултат на което е починал Ш.Б.Р., както и че ищците са съответно съпруга и дете на почиталия.

Ответникът заявява, че признава иска за неимуществени вреди,  предявен  от Ф.Х.Р. за основателен до сумата от 100 000  лева. Над тази сума, ответникът счита иска за неоснователен и силно завишен.  Сочи, че при определяне на размера, до който се признава иска, са отчетени всички относими факти и обстоятелства имащи отношение към размера на обезщетението, икономическата обстановка в страната, както и определяните от съдилищата обезщетения при подобни случаи.

Ответникът заявява, че признава  иска за неимуществени вреди,  предявен  от   М.Ш.Б., за основателен до сумата от 150 000 лева.  Над тази сума, ответникът счита иска за неоснователен и силно завишен.  Сочи, че при определяне на размера, до който се признава иска, са отчетени всички относими факти и обстоятелства имащи отношение към размера на обезщетението,  икономическата обстановка в страната, както и определяните от съдилищата обезщетения при подобни случаи.

Ответникът признава изцяло иска за имуществени вреди в размер на 41 400 лева, предявен от М.Ш.Б., въпреки че отчита, че не е налице сигурност, че до навършване на пълнолетие ще са налице предвидените в закона предпоставки за получаване на издръжка.

Ответникът оспорва  претенциите за присъждане на законна лихва от датата на ПТП-14.06.2016 г. Сочи, че предявената по доброволен ред претенция, не е отговаряла  на изискванията на чл. 380 ал. 1 от КЗ, както и че ищците не са посочили банкови сметки, по които да бъдат изплатени обезщетенията.

Ответникът заявява, че не е давал повод за завеждане на делото, поради което и неоснователно е искането на ищците за присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

В допълнителната искова молба, ищците заявяват, че справедлив размер на обезщетението е претендираното с исковата молба. Излагат съображения за неоснователност на възражението на ответника, че не дължи лихва за забава от датата на непозволеното увреждане.

В допълнителния отговор „ДЗИ-О.З.“ ЕАД поддържа направените в отговора твърдения и възражения. Счита, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 380, ал. 2 от КЗ, тъй като е с процесуален характер и действието й е от влизането й в сила.

Ответникът излага съображения, че нежеланието на процесуалния представител на ищците да представи банкова сметка ***а.

В открито съдебно заседание на 05.02.2018 г., на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, ищците са задължени, в 1-седмичен срок от 05.02.2018 г., да посочат по делото, банкови сметки или друг начин на плащане.

На 12.02.2018 г., ищците са представили по делото писмени бележки, в които излагат подробни съображения в подкрепа на доводите си относно размерите на претендираните обезщетения и датата, от която се дължи лихва за забава. Сочат, че съгласно чл. 66 ЗЗД, кредиторът не може да бъде задължен да получи частично плащане, като преценката на интереса е изцяло негова, а не на ответника.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 226 КЗ (отм.),  може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 14.06.2016 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № ВG/06/115003090050, валидна от 31.12.2015г., до 31.12.2016г., „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, включително и на водача Н.Н.И.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 05.09.2017 г.), а и се установява от представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 12).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Не се спори по делото, че  на 14.06.2016 г., около 14.00 ч., на път І-7, км. 92+570, Н.Н.И., при управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което починал Ш.Б.Р., с ЕГН: **********, който бил пътник в лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******. Този факт също отделен,  като безспорен по делото - с определението от 05.09.2017 г., а и се установява от представените по делото писмени доказателства.

С присъда № 9 от 01.03.2017 г. по НОХД № 58/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, Н.Н.И. е бил признат за виновен в това, че на 14.06.2016 г., край с. Венец, Обл. Шумен,  на път І-7, км. 92+570 (Шумен - Силистра), Н.Н.И., при управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, със скорост 135 км./ч., нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ш.Б.Р., с ЕГН: ********** - престъпление по чл. 343,  ал. 1, б. „в“ НК. Видно от извършеното отбелязване, присъдата е влязла в сила на 29.07.2017 г. (като е изменена от Апелативен съд – Варна, в частта относно наложеното наказание).

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието,  виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.  Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената от Окръжен съд – Шумен присъда по НОХД № 58/2017 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Н.Н.И. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че Н.Н.И. по непредпазливост е причинил смъртта на Ш.Б.Р.. В случаите когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда, формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и  решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС). Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 14.06.2016 г. са причинени травматични увреждания на Ш.Б.Р., които са довели до неговата смърт. 

Видно от представените по делото препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, ищците са наследници по закон на Ш.Б.Р., (съответно съпруга и дете).

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.Й.С.. Свидетелят сочи, че е в приятелски отношения с родителите на Ш.Б.Р. и познава ищците. Свидетелят познавал добре и Ш.Б.Р., откакто е завършил гимназия. След това,  Ш.Р. работил около година в консервената фабрика в гр. Шумен, след което заминал за Англия, където бил около 4 години. Бил доволен от работата си в Англия, но се прибрал заради съпругата си. Свидетелят сочи, че Ш.Р. е бил много хубаво момче, културно, възпитано, от здраво и сплотено семейство.  Грижил се за семейството си и много се обичали със съпругата си. Били винаги заедно, хванати за ръце, усмихнати, щастливи и весели хора. Ш. много се радвал на детето си, приказвал му, гордеел се с него, и винаги било в ръцете му. Инцидентът с Ш. бил трагедия за семейството му, особено за съпругата му. Тя не била контактна и още не можела да се успокои (свидетелят е разпитан на 05.02.2018 г.). Продължавала да живее с родителите на Ш., които я приели като тяхна дъщеря.

При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията  по  чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше опровергана. Събраните по делото писмени и доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „ДЗИ-О.З.“ ЕАД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените лица, каквито се явяват ищците (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. задължителна съдебна практика, ищците са в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта, съответно на съпруга и баща си. С оглед на това съдът намира, че исковете, предявени Ф.Х.Р.  и  М.Ш.Б., са доказани по основание, което и не се оспорва от ответника.

Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:

Ответникът заявява, че признава иска за неимуществени вреди,  предявен  от Ф.Х.Р. за основателен до сумата от 100 000  лева, а иска за неимуществени вреди,  предявен от М.Ш.Б.  - за основателен до сумата от 150 000 лева.

Както беше посочено, ищците са наследници по закон на Ш.Б.Р. (като негови, съответно съпруга и дете). Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищците от смъртта на  Ш.Б.Р., и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредените да претендират  парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.  Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта; как са е отразила върху психиката и емоциите на ищците; възрастта на пострадалия и тази на ищците към датата на деликта; родствените и емоционални отношения между ищците и пострадалия, близостта между тях; конкретните чувствата на ищците към момента на деликта и след това; отражението върху психиката и начина му на живот, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените от ищците страдания, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС. Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ.  нормативно определените лимити на отговорност по застраховката "гражданска отговорност на автомобилистите", са от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този см. решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 207/-3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на  ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО,  решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО,  решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II  ТО, решение по т. д. № 1948/2013 г. н ВКС, II ТО, решение по т. д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС,  I  ТО и др.).

Определяйки размера на обезщетенията за неимуществени вреди,  съдът съобрази и възрастта на починалия и на ищците, към датата на настъпване на ПТП – Ш.Б.Р. е бил на 30 години, а ищцата е била на 29 години, несъмнено установените изключително добрите взаимоотношения между починалия и ищцата, двамата са се обичали, били са щастливи заедно,  успели са да създадат здраво и задружно семейство, както и че смъртта на  съпруга й се е отразила тежко върху психическото и емоционалното състояние на ищцата. По отношение на малолетния ищец, който към датата на ПТП е бил на 9 месеца, напълно основателни са доводите, изложени в исковата молба и писмената защита, че следва да се обезщетят и болките и страданията, които детето ще търпи за в бъдеще, поради липсата на ласка, обич, внимание и закрила, както и че малолетното дете търпи във всяка възраст неимуществени вреди, когато е загубило родителя си, тъй като се лишава от грижите, вниманието и радостта, които родителят може да му даде, като необходима морална подкрепа в живота.

Съдът съобрази всички посочени по-горе обстоятелства, както и инфлационните процеси към момента на увреждането, определящи стандарта в страната към релевантния период, лимитите, вменени на застрахователните дружества, както и съдебната практика по аналогични случаи. Съобразявайки всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че  претърпените от ищците неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 140 000 лева – за ищеца Ф.Х.Р., и 150 000 – за ищеца  М.Ш.Б..

Неимуществените вреди от загубата на съпруг и баща са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.

Както беше посочено, ответникът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД изрично признава иска, предявен от  М.Ш.Б., за сумата от 41 400 лева – обезщетение за имуществени вреди. Съгласно чл. 237, ал. 4 ГПК, признанието на иска не може да бъде оттеглено. С оглед на това и след като взе предвид, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал.3 ГПК, тъй като признатото  субективно материално право не противоречи на закона и добрите нрави, като признатото право е в разпоредителна власт на ответника, съдът приема, че са налице условията за уважаване на иска изцяло.

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се дължи лихва  по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение №594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др.

Поради това, присъдените обезщетения са дължими от ответника ведно със законната лихва от датата на увреждането –14.06.2016 г.

Видно от писмо от 08.11.2016 г. (л. 13) до ищцата „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е приело, че не са налице основания за удовлетворяване на претенциите, тъй като представените документи са недостатъчни. Видно от молба от 08.08.2017 г. (л. 28), ищците са представили на застрахователя Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. С оглед на това, не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото (чл. 78, ал. 2 ГПК).

С отговора на исковата молба, „ДЗИ-О.З.“ ЕАД  е признало частично исковете за неимуществени вреди и изцяло – иска за имуществени вреди и е посочило, че при представяне на банкова сметка, ***. С допълнителната искова молба ищците са посочили, че възразяват срещу искането за банкова сметка, ***-отм. Действително, разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ, предвиждаща, че непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409, е неприложима в настоящия случай.  И в приложение на общите правила на ЗЗД, обаче, длъжникът се освобождава от последиците на забава, ако кредиторът е в забава (чл. 96 ЗЗД). Посочването на банкова сметка, ***е, което кредиторът следва да окаже на длъжника за неговото точно изпълнение (чл. 95, пр. 2 ЗЗД), а отказът да я посочи, поставя кредитора в забава. Поради това, ответникът дължи лихва за забава, за периода от 14.06.2016 г. (датата на ПТП) до 12.05.2017 г., когато ищците са получили отговора на исковата молба. Претенциите за лихва за забава следва да бъдат отхвърлени, за периода от 13.05.2017 г. до окончателното плащане на сумите.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 70 лева (200 х 0.35) за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. П. Стоянова К., с адрес: ***0, адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер на 12 380.16 лева,  с включен ДДС.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 13256 лева – държавна такса, от внасянето на които  ищците са били освободени.

Така мотивиран,  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ф.Х.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 140 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на смъртта на Ш.Б.Р., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 14.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2016 г. до 12.05.2017 г., като

ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата над 140 000 лева до пълния предявен размер от 220 000 лева – частичен иск от 300 000 лева, както и претенцията за лихва за забава, за периода от 13.05.2017 г. до окончателното плащане на сумите.

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Ш.Б., с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител Ф.Х.Р., с ЕГН: **********,***, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш.Б.Р., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 14.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2016 г. до 12.05.2017 г., както и сумата от 41 400 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени от смъртта на Ш.Б.Р., и съставляващи издръжката от която е лишен, за периода от 14.06.2016 г. до навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2016 г. до 12.05.2017 г., като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 150 000 лева до пълния предявен размер от 250 000 лева – частичен иск от 320 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, както и претенциите за лихва за забава върху сумата от 150 000 лева и върху сумата от 41400 лева, за периода от 13.05.2017 г. до окончателното плащане на сумите.

ОСЪЖДА Ф.Х.Р., с ЕГН: ********** и М.Ш.Б., с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител Ф.Х.Р., с ЕГН: **********,***, да заплатят на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 70 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат П. СТОЯНОВА К., с адрес: ***0, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 12 380.16 лева – адвокатско възнаграждение (с включен ДДС).

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 13256 лева – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

 

                                                                    СЪДИЯ: