О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /27.01.2021 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IІI състав, на двадесет
и седми януари две хиляди и двадесет и първа година, в закрито заседание в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1919/2019
г. по описа на РС - Провадия, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл.
146 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба вх. №
2957/26.06.2020 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
********* против И.Д.К., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, във
вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9
и сл. от Закона за потребителския кредит; чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника. На основание чл. 140 от ГПК
съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания,
като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства,
както и да изготви проект за доклад по делото.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ
ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на
дружеството - ищец:
Ищецът твърди, че на 10.08.2016 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.,
сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания"
ООД, ЕИК ********* и „Микро Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД
срещу И.Д.К., произтичащи от Договор за заем CrediHome № 1161-10134783 и Договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome № 1161-10134783, и двата от
30.03.2016 г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди,
че Общите
условия към Договор за заем CrediHome, които са неразделна част от
същия, съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица - чл. 21. Посочва, че „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
Твърди, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ АД с изх. № УПЦ-П-МКР/1161-10134783 от 15.08.2016 г. за извършената продажба
на вземания, изпратено чрез Български пощи ЕАД с известие за доставяне на
посочения в
Договора за заем постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. На 29.11.2019 г.
ищцовото дружество изпратило повторно Уведомително писмо от
„Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД с изх. № УПЦ-С-МКР/1161-10134783
чрез куриер, което към настоящия момент все още не не било
върнато.
Моли съда да връчи на ответника приложеното към
исковата молба Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за
събиране на вземания“ изх. № УПЦ-С- КР/1161-10134783 от
29.11.2019 г. за извършената цесия, ведно с преписа
от исковата молба и приложенията към нея, като се позовава на практика на ВКС в
този смисъл.
Ищецът твърди, че на 30.03.2016 г. между ответника
и трето лице – кредитор „Микро Кредит” АД,
бил сключен договор за паричен заем договор за заем CrediHome № 1161-10134783, по силата на който дружеството му е
предоставило заем в размер на 600.00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържали
в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра
"Искане за кредит" и "Договор за заем", като "Общите
условия", при които се отпускал кредитът, били неразделна част както от
"Искане за кредит", така и от "Договор за заем".
Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от
кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете
и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ
размер на 645.48 лева, представляваща чистата стойност на заема
ведно с договорната лихва по него. Твърди, че заемната сума била предадена от
заемодателя на заемателя, респ. получена от последния на датата на сключването
на договора, а именно - 30.03.2016 г.
Съгласно
разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които бил сключен договорът за
заем, с подписването му заемополучателят удостоверявал, че предварително и
безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите
условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да
бъде сключен.
Съгласно
Общите условията, при които бил подписан договорът, заемополучателят се
задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която била в размер на 45.48 лева, на 18 равни седмични погасителни вноски, в
размер на 35.86 лева всяка, като първата погасителна вноска била
платима на 08.04.2016 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията
по заема 645.48 лева.
На
основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр - Искане за
допълнителни услуги, на 30.03.2016 г. между „Микро
Кредит" АД и И.Д.К. бил сключен
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10134783, съгласно който „Микро Кредит" АД се е
задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани
подробно в Приложение № 1 към договора - „Описание на допълнителни услуги“, което било предоставено на заемополучателя при
сключване на договора. Съгласно клаузите на
сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 118.80 лева, като
му била предоставена възможността да я заплати на 18 бр. равни седмични вноски,
всяка в размер на 6.60 лева, при първа погасителна вноска, платима на 08.04.2016
г.
На
основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в
качеството си на застрахователен посредник предоставил на заемополучателя
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит"
АД застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот"
АД, ЕИК *********, конкретните условия по която били
посочени в индивидуална застрахователна полица /Застрахователна
полица за застраховка „Защита“ № МС320141161-10134783/, предоставена на и подписана от заемополучателя.
Съгласно сключения договор за допълнителни услуги заемателят се е задължил да
върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД
застрахователна премия, в срок от 18 седмици, на равни погасителни вноски,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в
размер на 9.90 лева,
платими считано от 08.04.2016 г., или обща сума за застрахователна премия – 178.20 лева, която покривала следните
застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна
неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно
чл. 4.1 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към
договора за заем допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за
отпускане на заем, а същите се предоставяли на заемополучателя само при
изразено негово писмено искане и попълване на формуляр „Искане за допълнителни
услуги” и след сключване на договор за допълнителни услуги.
Твърди,
че на длъжника била начислена лихва за забава, както следва:
- по договор за заем: в размер на
130.58 лв. за периода от 15.04.2016 г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда;
- по договор за допълнителни
услуги: 60.15 лв. за периода от 15.04.2016 г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда.
Размерът на начислената лихва бил
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Твърди,
че срокът на договора е изтекъл на 05.08.2016 г. с последната погасителна вноска и че не е обявяван за предсрочно изискуем.
Заемополучателят
не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която
била погасена до момента, била в размер на 53.00 лв., с която били погасени, както следва: 31.18 лв. - главница, 5.32 лв.
- договорна лихва, 6.60 лв. - допълнителни услуги, 9.90 лв. - застрахователна
премия.
Конкретизира, че по отношение на
претендираната главница длъжникът е извършил плащане по главницата в размер на
31.18 лева, с което била прихваната частично главницата по първа погасителна
вноска с падеж на 08.04.2016 г. Отпуснатата главница била в размер на 600.00
лева, която била разделена на 18 равни седмични погасителни вноски, в размер на
33.33 лева всяка, като първата погасителна вноска била платима на 08.04.2016
г., а последната погасителна вноска била с падеж на 05.08.2016 г. Така, с
исковата молба се претендирала главница в размер на 568.82 лева, от които 2.15
лева, представляващи частично дължима главница по първа погасителна вноска и
566.67 лева (17x33,3333 лв.),
представляващи главница по 17 броя погасителни вноски, които обхващали периода от
15.04.2016 г. до 05.08.2016 г.
По отношение на договорната
лихва: излага,
че тя представлявала цена за предоставеното ползване на заетата сума и с
полагането на подписа си заемополучателят е удостоверил, че неотменимо се
задължава да изплаща заема точно и навременно съгласно параметрите, уговорени
между страните по договора, съдържащи се в т. 2 от договора. Съгласно т. 2 от
сключения договор за заем страните са уговорили годишен процент на разголите
(ГПР) по заема в размер на 49,84% и фиксиран лихвен процент в размер на 40,65%;
посочена била чистата стойност на заема (600.00 лева) и общата сума за
погасяване (645.48 лева), чиято разлика именно представлявала размерът на
договорната лихва, а именно 45.48 лева. Посочва, че длъжникът е извършил плащане,
с което била погасена договорна лихва в размер на 5.32 лева. Така, с исковата
молба се претендирала възнаградителна лихва в размер на 40.16 лева,
представляваща разликата между уговорената в договора договорна лихва в размер
на 45.48 и платената договорна лихва в размер на 5.32 лева.
По отношение на претенцията за
лихва за забава: лихвата за
забава по договора за заем била съвкупност от начислената законна лихва от
15.04.2016 г. - датата, на която длъжникът е изпаднал в забава поради
неплащане, представляваща първата неплатена и втора по пореден номер съгласно
погасителния план погасителна вноска, до датата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Претендираната сума,
представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги към договор за
заем била съвкупност от начислената лихва върху всяка отделна падежирала вноска
по договора за допълнителни услуги, включваща вноска за застрахователна премия
плюс вноска за допълнителни услуги за периода от 15.04.2016 г. - падежа на
първата неплатена погасителна вноска (с пореден № 2) до датата на подаване на
заявлението в съда, а именно от 15.04.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
Към настоящия момент задължението на ответника И.Д.К. да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, било сума в общ размер на 1080.21 лева, от които
главница по договор за заем - 568.82 лева, договорна лихва по договор за заем - 40.16 лева,
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги - 168.30 лева, сума за пакет услуги по договор за
допълнителни услуги - 112.20
лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на
задължението, както и лихва за забава по договор за заем в размер на 130.58 лева и лихва
за забава по договор за допълнителни услуги в
размер на 60.15 лева, с оглед на което било подадено заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Претенцията на заявителя била
уважена, като била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1122/2019 г. по
описа на РС – Провадия. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси, поради което заповедта била връчена при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от подаване на
настоящата искова молба.
По
изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
1. главница
по Договор за заем в размер на 568.82 лева;
2. договорна лихва по Договор за
заем в
размер на 40.16 лева за
периода от 15.04.2016 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
05.08.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);
3. сума за допълнителни услуги по
Договор за допълнителни услуги
в размер на 112.20 лева,
за периода от 15.04.2016
г. (падеж на първа неплатена вноска по Договор за допълнителни
услуги) до 05.08.2016
г. (падеж на последна вноска по Договор за допълнителни услуги);
4. застраховтелиа премия но Договор за допълнителни услуги в размер на 168.30 лева за периода
от 15.04.2016 г. (падеж на първа неплатена вноска по Договор за допълнителни
услуги) до 05.08.2016 г. (падеж на последна вноска по Договор за допълнителни
услуги);
5. лихва за забава по Договор за
заем в
размер на 130.58 лева за
периода от 15.04.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
6. лихва за
забава по Договор за допълнителни услуги в
размер на 60.15 лева за периода от 15.04.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда;
7. законна лихва за забава върху главницата
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира разноските в заповедното и
настоящото производство.
В срока по чл.
131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Съобщението ведно с
препис от исковата молба с приложенията и уточнението към нея е редовно връчено
на същия на 03.07.2020 г. /л. 58 от делото/.
Не са
налице факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се
нуждаят от доказване.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5, вр. ал. 2 ГПК,
указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
При
разпределение на доказателствената тежест:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. – наличието на валидно
правоотношение по Договор за паричен заем CrediHome
№
1161-10134783 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10134783, и двата от 30.03.2016 между ответника и „Микро Кредит" АД,
при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на
потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, изпълнение на своите задължения породени от сключения
договор, усвояването от ответника на съответната парична сума,
настъпването на падежа за погасяване на всички вноски; наличието на уговорка за
връщане на заема, ведно с договорна лихва, т. е. както по основание, така и по
размер дължимостта на процесните суми от ответника за исковите периоди, както и
правомерността на начисляването им; включително и наличие на предпоставки за
начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието
на главен дълг и настъпването на падежа за погасяването му. Ищецът следва да
докаже пълно и главно валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, както
и, че длъжникът е уведомен за цесията от цедента.
Ответникът следва да проведе
насрещно доказване по тези факти, както и да докаже обстоятелства, които
изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, както и да установи
всички свои евентуални твърдения и възражения, а при установяване на горните
предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за заплатената от
„Микро кредит” АД застрахователна премия в размер на 178.20 лева; за предоставения на кредитополучателя стандартен
европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация.
По доказателствените искания на страните:
Представените с исковата молба
писмени документи, са относими към предмета на доказване и са необходими за
изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени
доказателства е допустимо. Следва да се приложи по делото изисканото ч.гр.д. № 1122/2019
г. по описа на РС – Провадия.
По искането на ищеца за допускане на
съдебно – счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото
о.с.з. след уточняване на задачите на вещото лице, с оглед указанията на съда
по чл. 146, ал. 2 от ГПК.
Други доказателствени искания към
този момент не са направени.
На страните
следва да се разяснят и последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на
чл. 238, ал. 1 ГПК.
На основание чл.
140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на
страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на
спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено
открито заседание за разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.02.2021 г. от 10:30часа, за които
дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца,
че не сочи доказателства за заплатената от
„Микро кредит” АД застрахователна премия в размер на 178.20 лева; за предоставения на кредитополучателя стандартен
европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация.
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства
приложените към исковата молба документи.
ОТЛАГА
произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно
– счетоводна експертиза в първото по делото съдебно
заседание след уточняване на задачите на вещото лице, с оглед указанията
на съда по чл. 146, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал. 1,
т. 5, вр. ал. 2 от ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка
страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания
или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални
действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146,
ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно
уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
ПРИКАНВА страните към
СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на
повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба
има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
НАПЪТВА
на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че
при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои
конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях
споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052
662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на
страните, че съобразно чл. 238 от ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки:
за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по
делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА
ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи
на обжалване.
Препис от
настоящото определение да бъде връчен на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: