Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание при закрити
врата, проведено на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ :
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря
Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1073
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
В молбата си „С.Ц.“ЕООД излага
твърдения, че по сключен Договор за франчайз от 01.02.2019г. ответникът „М.“ЕООД
– в качеството му на франчайзополучател се задължил да заплаща месечно
възнаграждение от 15 000 лв., дължимо до 25-то число на месеца срещу
предоставената му търговска марка и съпътстващите с това в съвкупност от права
на индустриална/интелектуална собственост от франчайзодателя в ресторанти,
находящи се в гр. София на адреси: бул. „******, бул. „******– МОЛ Сердика и на
бул. „******– МОЛ България. За начислените по договора задължения били издадени
Фактура № ********** от 20.12.2019г. за сумата от 7500 лв. и Фактура №
********** за сумата от 7500 лв. Плащане по фактурите не било извършено, дори и
след отправената покана за това до длъжника, връчена на 20.01.2020г. и повторна
такава, връчена на 19.02.2020г. Молителят сочи, че към момента на сезиране на
съда, дължима била сумата от 15 000 лв. – главница по издадените фактури,
както и начислената върху нея мораторна лихва за периода от 25.12-2019г. –
01.06.2020г. в размер на сумата от 666.67 лв. Излага доводи за състояние на
неплатежоспособност по отношение на ответното „М.“ЕООД, с оглед невъзможността
му да изпълни изискуемо парично задължение в полза на молителя, като счита за
приложима презумцията за това, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ. „С.Ц.“ЕООД моли
да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника,
поради настъпила неплатежоспособност на ответника, като бъдат приложени
последиците на чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Предявена е молба от „С.Ц.“ЕООД с правно основание чл. 625 ТЗ.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за франчайз от
01.02.2019г., молителят „С.Ц.“ЕООД – в качеството му на франчайзодател, се е
задължил да предостави на „М.“ЕООД – в качеството му на франчайзополучател,
правата за извършване на ресторантьорска дейност под търговската марка на
франчайзодателя в ресторанти „С.К.“, находящи се на следните адреси в гр.
София, а именно – бул. „******, бул. „******– МОЛ Сердика и бул. „******– МОЛ
България. От своя страна франчайзополучателят се е задължил срещу отстъпените
му права да заплаща месечно възнаграждение в размер на 15 000 лв., с вкл.
ДДС, платимо до 25 число на месеца следващ този на отчетния период. Предвиден е
срок на договора от три години, считано от датата на подписването му.
Представена е отправена до „М.“ЕООД писмена покана от
17.01.2020 г. за заплащане на непогасено задължение в размер на 15 000 лв.
по договора за франчайз и начислено за м. 11.2019г., за което са били издадени
Фактура № **********/20.12.2019г. за
сумата от 7 500 лв. и Фактура №
**********/20.12.2019г. за сумата от 7 500 лв. За заплащане на
същото задължение е изпратена повторно покана от 19.02.2020 г. Получаването на
поканите е удостоверено с положен върху всяка от тях подпис от К.К..
По делото са представени и фактурите с начислените
непогасени задължения от ответното „М.“ЕООД - Фактура № **********/20.12.2019г. за сумата от
7 500 лв., с вкл. ДДС и Фактура №
**********/20.12.2019г. за сумата от 7 500 лв., с вкл. ДДС. В
документите не се съдържа подписът на посочените като доставчик и получател
лица.
Постъпила е справка от НАП, от която е видно наличието на
образувано производство по принудително изпълнение на начислени публични
задължения на „М.“ЕООД в общ размер от 74 464.52 лв., като е приложено Постановление
от 11.09.2019г. за налагане на обезпечителни мерки за вземането чрез запор
върху наличностите по банковите сметки на дружеството в търговските банки на
територията на страната. Приложени са Постановления от 05.12.2019г. за налагане
на обезпечителни мерки на чрез запор върху притежаваните от дружеството движими
вещи за обезпечаване вземането по изпълнителното дело в общ размер на
204 948.76 лв., които са описани в нарочно съставени протоколи за опис. По
запорираното имущество не е започнато принудително изпълнение.
От постъпилата справка от СДВР – Отдел „Пътна полиция“ е
видно, че не са налице регистрирани моторни превозни средства на името на „М.“ЕООД.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза
/ССЕ/, заключението по която съдът
кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи и от което
се установява, че към датата на депозиране на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност /11.06.2020 г./ размерът на задълженията на „М.“ЕООД
по процесния договор за франчайз възлизат на 15 000 лв. – незаплатена
главница по издадените 2 броя фактури от 20.12.2019г., а начисленото
обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.12.2019г. до 11.06.2020
г. възлиза на 704.17 лв. Според отразеното от вещото лице, фактурите са
отразени в счетоводството на молителя, като не е отчетено извършено плащане по
тях. В заключението си вещото лице е отразило, че на адреса по седалището на
дружеството и този посочен като такъв в договора за франчайз не е бил открит
представител на ответника, поради което се оказало невъзможно да бъде извършена
справка в счетоводството на последния и да бъде направено заключение относно
задълженията му и към другите кредитори, включително и публичните такива. От
приложените по делото документи вещото лице е направило извод за непогасени
публични задължения на „М.“ЕООД в общ размер от 294 413.28 лв. Според
отразеното в заключението, последното плащане от „М.“ЕООД към „С.Ц.“ЕООД е било
извършено на 30.10.2019г. в размер на
сумата от 40 000 лв., с което са били погасени задължения за м. 11.2019 г.
Плащанията са били преустановени на 25.12.2019г. Плащанията на дружеството на публичните му
задължения са били преустановени на 25.03.2019г.
Прието е и допълнително заключение по ССЕ, в което
отразено, че след извършена справка в счетоводството при длъжника „М.“ЕООД е
установено отчетени такива към дружеството молител по процесния договор в
размер на 304 772.62 лв., като задължението
по процесната фактура № **********/20.12.2019г.
не е осчетоводено. В
счетоводството на ответното дружество не е отразено извършено плащане по
процесните фактури. Общият размер на задълженията му към кредитори е
554 000 лв., от които 306 000 лв. – задължения към доставчици;
24 000 лв. – към персонала и 224 000 лв. – данъчно –осигурителни
задължения, като е налице несъответствие между размера на последните според
баланса на дружеството и този според постановленията за налагане на обезпечителни
мерки. Отразеното последно плащане е по фактура от 17.12.2019г., като за
периода 01.01 – 30.07.2020 г. са били извършвани плащания към контрагентите в
общ размер от 11 153.34 лв. В последния счетоводен баланс на ответното
дружество не е отразено наличието на дълготрайни активи; отразено е текущо
задължение в размер на 1 627 000 лв., представляващо вземане към
управителя на дружеството. При така отразените стойности на активите и пасивите
вещото лице е направило заключение относно показателите на финансовото състояние
на дружеството, като коефициентът на обща и бърза ликвидност са с равни
стойности от 2.67, като високата му стойност се дължи на липсата на материални
активи и парични средства при сравнително големия размер на вземането от
1 627 000 лв. Подобен е и изводът относно стойността на коефициента
на незабавна ликвидност и коефициента на абсолютна ликвидност – нулева такава.
Сравнително висока е стойността на коефициента на финансова автономност от 1.30
поради сравнително високия размер на отчетената печалба, която превишава
размера на задълженията. Коефициентът на задлъжнялост е 0.77. Според
експертизата, анализът на изчислените показатели сочат на извод, че независимо
от благоприятните им стойности, дружеството не разполага с материални активи
/дълготрайни, текущи/ и парични средства, необходими за осъществяване на
стопанската му дейност, като възможността за това е поставена в зависимост от
вземането на управителя.
Изготвено е допълнително заключение по ССЕ, в което са
отразени стойностите на показателите на финансовото състояние и резултати на
дружеството, без да бъде включено процесното вземане от 1 627 000 лв.
при извършване на изчисленията. В този случай, поради липсата на текущи активи,
стойността на коефициентите на обща, бърза, абсолютна и незабавна
ликвидност са равни на нула. Това
състояние е показателно за липсата на материални активи, вземания и парични
средства, с които да осъществява стопанската си дейност. Не е налице промяна в
стойностите на коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост на
дружеството, което от своя страна е показателно за това, че дружеството
разполага с капитал надвишаващ задълженията му, поради което не е налице
финансовата му зависимост от други кредитори.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от правно легитимиран за
това субект – кредитор на длъжника по търговска сделка, който е сред изрично
изброените в нормата като разполагащи с правото да инициират производство за
откриване на производство по несъстоятелност.
Безспорно е качеството на длъжника на търговец по смисъла
на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед на правно организационната му форма.
По делото се установи
наличието на сключен договор за франчайз между молителя и длъжника и с
оглед упражняваната от последния търговска дейност. По силата на сключения
между тях договор от 01.02.2019г. молителят се е задължил да предостави
притежаваните от него права по извършване на ресторантьорска дейност под
притежаваната от него търговска марка. Това се установява от представените по
делото писмени доказателства и от които е видно възникналата между страните
облигационна връзка по сключения между тях договор от 01.02.2019г., като срещу предоставените му права ответното
дружество е поело насрещното задължение
да заплаща месечно възнаграждение от 15 000 лв.
В хода на производството ответното дружество не е провело
оспорване на изложените твърдения в молбата по чл. 625 ТЗ, като не е оспорило и
качеството на молителя на изправна страна по договора, валидността на
възникналата между тях облигационна връзка и с период на действие към момента
на възникване на задължението му да плати.
От друга страна, за установяване непогасените задължения
на молителя към франчайзодателя по договора, по делото е изслушана ССЕ,
заключението по която не е било оспорено от страните и от което се установява
начислени вземания в счетоводните книги при молителя с основание и в размер
според претендираните такива, а именно в размер на 15 000 лв. по издадени
2 броя фактури от 20.12.2019г. Наличието на задължение в размер по една от
фактурите /от 7 500 лв./ е осчетоводено и при ответника, като според
отразеното от вещото лице, на осчетоводяване подлежат само представените в
счетоводството документи. При осчетоводяване на част от задълженията и от двете
страни съдът приема наличието на извънсъдебно признание на ответника за
възникване основанието за плащане, което касаещо неизгоден за него факт се
ползва са материална доказателствена сила. В този смисъл съдът приема за
установено, че по отношение на ответника е възникнало задължението му да плати
в размер на възнаграждението по договора за м. 11.2019г. и възлизащо на
15 000 лв. Падежа на плащането е настъпил на 25.12.2019г., с оглед
установеното в договора относно срока на плащане на всяко месечно задължение.
Не се установява франчайзополучателят да е погасил месечното си задължение,
поради което същият да е изпаднал в забава, за което на изправния кредитор се
дължи обезщетение за това в размер на законната лихва за периода на забава – от
26.12.2019г. до 11.06.2020 г. и възлизащ според заключението по ССЕ на 704.17 лв.
При изложеното за установената фактическа обстановка по
делото, съдът приема, че дружеството молител се явява активно легитимиран да
упражни правото си за образуване на производство по несъстоятелност срещу
длъжника „М.“ЕООД и предвидено в разпоредбата на чл. 625 ТЗ, с оглед
установеното му качество на кредитор по търговска сделка с длъжника.
Основанието, на
което се е позовал молителят за откриване на производство по несъстоятелност е
неплатежоспособността на длъжника, като на изследване подлежат предпоставките
за възникването й като трайно константно икономическо състояние. В тежест на
ответника е да опровергае твърденията за влошеното му икономическо състояние,
като докаже, че разполага с имущество достатъчно да покрие задълженията му към
молителя, включително и към момента на настъпване на тяхната изискуемост.
Длъжникът следва да докаже, че е платежоспособен и с упражняване на търговската
си дейност няма да постави в опасност интересите на кредиторите. В случая, не
беше проведено насрещно доказване от страна на ответника за установяване на
възложените му в доказателствена тежест факти.
Състоянието неплатежоспособност като финансово –
икономическо такова на търговеца е установено в чл. 608 ТЗ и съгласно текста на
законовата разпоредба, за да бъде прието, че е налице такова, е необходимо да
бъде установено, че търговецът не е в състояние да плати изискуемо парично
вземане на кредитор по търговска сделка – ал. 1, т. 1, а според ал. 3,
необходимо е да бъде установено спиране на плащанията, като такова е налице и
при частично погасяване на задълженията на търговеца спрямо някои от
кредиторите му. Установяване спиране на плащанията само по себе си не може да
бъде прието като основание за неплатежоспособност, като необходимо е да бъде
установена причината за това, а именно че се дължи на обективни пречки, изразяващи
се в липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност и които
да са достатъчни за покриване на краткосрочните му /текущи/ задължения.
Според една от предвидените възможности в нормата на чл.
607а ТЗ, производство по несъстоятелност се открива спрямо търговец, който е
неплатежоспособен, като на изследване подлежат предпоставките за възникване на
това състояние като трайно константно икономическо такова. За изследване наличието
на презумпцията за неплатежоспособност по делото е изслушана ССЕ, в която е
направен анализ на приложимите финансови показатели. Основният такъв за
установяване състоянието на платежоспособност е показателят на обща ликвидност.
Същият представлява стойността в съотношението между краткосрочните активи и
краткосрочните задължения, респ. текущи пасиви/задължения. В този показател са
обединени стойностите и на останалите показатели – за бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност. Според заключението по експертизата, за целия изследван
период през 2019г. и от 2020 г. се установяват стойности на всеки от
коефициентите на ликвидност извън препоръчителните граници, което води до
извода за невъзможност на ответното дружество да се справи с погасяване на
краткосрочните си задължения и съответно упражняване на стопанската си дейност.
Вещото лице е направило категоричен извод, че при изследване имуществото на
дружеството не се установява да разполага с налични активи и парични средства,
които да са достатъчни за погасяване на
текущите му задължения. Не се установява наличието на дълготрайни материални
активи, поради което не е изследвана и ликвидността на такива. Ликвидност на актива
означава неговата обръщаемост, реализируемост на пазара. Липсва ликвидност,
когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси, при което е налице
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за
установяването им са коефициентите на обръщаемост на съответния актив. В случая, всеки един от приложимите за установяване
състоянието на предприятието коефициенти на ликвидност сочи на стойности извън
приетите за приложими такива спрямо конкретния отрасъл по осъществяване на
дейността. Категорично се установи спиране на плащанията от страна на ответното
дружество, както за погасяване на начислените публични задължения, така и към
съконтрахентите и заетия персонал. За определяне състоянието на
неплатежоспособност релевантно е установяване именно спиране на плащанията,
като отделните спорадични такива спрямо отделни кредитори не носят тежестта за
опровергаване на законоустановената презумпция. Действително, от заключението
по експертизата се устави, че търговецът е извършвал отделни плащания в периода
01.01.-30.07.2020 г. в общ размер около 11 000 лв. по договорите във
връзка с упражняване на търговската му дейност, като предвид установения размер
на непогасените задължения към доставчици от около 306 000 лв., съдът
приема, че плащанията са нередовни и обхващат само част от задълженията на
ответника. Последното плащане по процесния договор е било по фактура от
17.12.2019г. Същевременно се установи, обаче, и начислените непогасени публични
задължения в значителен размер от общия размер на пасива, както и че последното
плащане по тях е било едва през м. 03.2019г. Не се установява непогасени да са
останали задълженията на ответника за месеците преди процесните фактури от м.
11.2019г.
При възприетата фактическа обстановка в мотивите по-горе
съдът приема, че е налице трайно обективно състояние на неплатежоспособност на
ответното дружество по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Не се установи това
състояние да е от временен характер и за
което е показателно установеното трайно поведение на търговеца на неизряден
платец спрямо кредиторите по договорите при реализиране на търговската му
дейност. Единственият актив за осъществяване на дейността му е свързан с
приходите от реализираната печалба, които обаче се установи, че са недостатъчни
за покриване на натрупаните до момента задължения.
С оглед установеното по погасяване на текущите му
задължения, настоящият съдебен състав приема, че като начална дата на
неплатежоспособността следва да бъде възприета 26.12.2019г., от когато е
настъпил падежът по процесната фактура, като последващото плащане е по фактура
от 17.12.2019г., а за периода след това са били погасявани задължения в
сравнително малък размер с оглед целия размер на начислени такива като дължими
за периода.
С оглед гореизложено,
налице са в тяхното кумулативно единство предпоставките за постановяване на
решение по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ, като бъде назначен временен синдик на
дружеството и свикано Първо събрание на кредиторите.
По разноските: При този изход от спора молителят има право на
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са доказани в размер на 1650 лева, от които 1 400 лева - платени депозити за вещо лице и 250 лева –
внесена държавна такса.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ,
Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 26.12.2019г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „М.“ ЕООД, с
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор на
имуществото на „М.“ ЕООД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „М.“
ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление:***, В.С.М., с адрес: ***, при месечно
възнаграждение в размер на 800 лева месечно, считано от датата на встъпването
му в изпълнение на задълженията, като определя тридневен срок за встъпването му
от съобщението.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „М.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление:***, което ще се проведе на 18.02.2021 г. от 14:30 часа
в гр. София, бул. „Витоша” № 2, в съдебната зала, определена за открити съдебни
заседания на VІ-5 състав на Търговско отделение, на Софийски градски съд, при
дневен ред: изслушване на доклада на временния синдик; избор на постоянен
синдик, евентуално избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „С.Ц.“ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1400 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър
и може да се обжалва в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на
основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: