РЕШЕНИЕ
№ 2350
гр. Бургас, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20232120103583 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Е. Т., ЕГН:
**********, с адрес гр. Б., к-с ***, чрез адв. Т. И., със съдебен адрес гр. Б., ул. ***, ет.1
срещу Л. А. К., ЕГН:**********, с адрес гр. Б., ж.к. ***, чрез адв. Н. Б. А., съдебен адрес гр.
Б., ул. *** за делба на следните недвижим имот и МПС:
-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** по КККР на гр. Б.,
одобрена със Заповед № ***/30.01.2009г. на Изпълнителен Директор на АГСС, с адрес на
имота гр. Б., ж.к. ***, с площ посочена в документа 47.89 кв.м., с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с прилежащи части:
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № *** с площ от 2,67 кв.м., както и 0,503 % от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта – няма, над
обекта – ***;
-МПС марка “Опел”, модел “***”, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***, цвят –
***.
Твърди се, че страните са наследници на Е. П. Т., починал на ***г., като след смъртта
на наследодателя са съсобственици при равни квоти посочените по-горе вещи. Сочи се, че
съсобствениците не могат да ги поделят доброволно, поради което се иска да бъде
постановено решение с което да бъде прието за установено, че страните са съсобственици
при следните квоти:За Д. Е. Т., ЕГН: ********** – ½ идеална част, За Л. К., ЕГН:
********** – ½ идеална част.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Л. К., с която
намира искът за допустим, но частично неоснователен.
Ответницата твърди, че самостоятелният обект в сграда с идентификатор *** по
КККР на гр. Б. представлява нейното семейно жилище с покойния й съпруг Е. П. Т., което са
закупили с общи средства по време на брака, чрез изтеглен Б.в кредит и представлява СИО.
С оглед на това се твърди, че половината от недвижимия имот е нейна лична собственост,
придобита възмездно по време на брака със съпруга й, а останалата половина
представляваща дела на съпруга й, се наследявала поравно от нея и ищцата. По изложените
съображения се застъпва становището, че квотите в съсобствеността по отношение на
1
недвижимия делбен имот са : ¾ ид.части за ответницата Л. К. и ¼ ид.част за ищцата Д. Е. Т..
Ответницата намира, че квотите в съсобствеността на моторното превозно средство
са равни, а именно по ½ ид. част. за всяка страна, тъй като лекия автомобил бил закупен
преди брака на ответницата с общия наследодател.
Релевира се възражение за нищожност на приложения към исковата молба брачен
договор, поради липса на предписаната от закона форма в чл.39, ал.1 от СК, като се сочи, че
същият няма нотариална заверка на съдържанието. На следващо място, се твърди, че
договорът е опорочен, тъй като нотариусът не е изпълнил задължението си по чл.25, ал.1 от
ЗННД, тъй като не е разяснил на ответницата същността и правните последици на договора,
не й бил назначен и преводач, поради което същата не била наясно с правните термини и
неговото съдържание. На следващо място се излага, че процесния делбен имот не бил
придобит с лични средства на наследодателя на съделителките, за да се приеме, че същият е
станал лична собственост на Е. Т., което обуславя равни дялове на наследниците по силата
на приложения брачен договор.
Оспорва се приложената към исковата молба нотариална покана, като се твърди, че
същата не е връчвана на ответницата, която живее в Украйна и се грижи за болната си майка,
а ключът от апартамента в България се съхранява от домоуправителя на етажната
собственост. Ответницата твърди, че не ползва делбените вещи повече от ищцата, която
също живеела трайно извън България и никога не контактувала с баща си.
Прави се искане делбата да бъде допусната при посочените от нея квоти.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично. Представлява се от адв. И., която
поддържа исковата претенция и оспорва отговора на исковата молба. Депозира становище с
правно основание чл.143 ГПК, с което твърди, че ипотечния кредит за апартамента е
изплащан по време на брака и не е покрит изцяло с лични средства. Оспорва доводите за
изтекла придобивна давност в полза на ответницата. Оспорва като неверни твърденията, че
ищцата не е разбирала съдържанието на брачния договор.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и с адв. Б.-А., която пледира делбата
да бъде допусната при посочените в отговора на исковата молба квоти, а именно ¾ ид.ч.
Бургаският районен съд, след като съобрази наличния по делото доказателствен
материал и обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна
страна:
Не е спорно по делото, а и от представеното удостоверение за наследници изх. № ***,
издадено на 12.12.2022г. от Община Б. се установява, че наследодателя Е. П. Т. е починал на
***г. в гр. П., П., като е оставил следните свои наследници по закон: ищцата Д. Е. Т. -
дъщеря и ответницата Л. К. – преживяла съпруга.
По делото е представен брачен договор от ***г. с нотариална заверка на подписите,
сключен между наследодателя Е. П. Т. и Л. К. на основание чл.38 от СК, по силата на който
двамата са уредили имуществените си отношения по време на брака, за който е съставен акт
за граждански брак № *** от ***г., както и в случай на прекратяване на същия.
От съдържанието на същия е видно, че ответницата Л. К. е декларирала, че знае и
разбира български език на основание чл.582 ГПК.
По силата на така представения договор, съпрузите са се договорили всеки един от
тях да запази личната си собственост към момента на сключване на брака, като е уговорено,
че лични вещи са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му
служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия и занаят. В чл.2.3 от
договора е уговорено, че всяка от страните по настоящия договор по време на брака (След
сключване на този договор) може самостоятелно да придобива собственост върху
недвижимо имущество – по наследство, дарение или чрез възмездна сделка с лични
средства, като при евентуално прекратяване на брака, горепосочените недвижими имоти
остават лична собственост на този от съпрузите, който е титуляр на съответния документ за
собственост. Посочено е още, че същата уговорка важала и за придобитите след подписване
на този договор МПС, като същите са лична собственост на този от съпрузите, който е
титуляр на съответния документ за собственост.
По делото не е спорно, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том V, рег. № ***, н.д. № 812 от 13.11.2014г. на нотариус К. К., с рег.
№ 248 на НК, район на действие – БРС, се установява, че по време на брака на
наследодателя Е. П. Т. с ответницата Л. К. е бил сключен договор за покупко-продажба, по
2
силата на който Е. П. Т. е закупил собствеността върху процесния недвижим имот,
представляващ СОС в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Б., срещу продажна цена
в размер на 46 000 лева. От съдържанието на нотариалния акт е видно, че продавачите са се
съгласили продажната цена да им бъде заплатена по следния начин: 2500 лева – задатък,
изплатен при сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот;
8900 лева – в деня на подписване на настоящия договор и 34 600 лева по Б.в път, като
продавачите са дали съгласие последната сума да им бъде изплатена със средства от
отпуснат Б.в кредит на купувача от “Банка ДСК” ЕАД, съгласно договор за предоставяне на
Б.в жилищен кредит.
Представена е схема за имота, издадена от СГКК – Бургас, както и удостоверение за
данъчна оценка, издадено от Община Бургас.
Представено е свидетелство за регистрация , част I, издадено за лек автомобил марка
“Опел ***” с рег № ***, с номер на шаси № ***, номер на двигател ***, цвят “***”, с дата на
първа регистрация ***г., от който е видно, че процесното МПС е регистрирано на името на
наследодателя Е. Т. на 20.02.2020г. и придобито преди сключването на граждански брак
между наследодателя Е. Т. и ответницата Л. К..
Представена е нотариална покана рег. № 18575/29.12.2022г., адресирана от Д. Е. Т. до
Л. К., с която последната е поканена да заплаща на ищцата на основание чл.31, ал.2 от ЗС,
считано от датата на получаване на поканата обезщетение за недвижимия имот в размер на
240 лв. месечно, платими до 5 число на текущия месец, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, а за лекия автомобил обезщетение в размер на 90 лв. месечно,
платими до 5 число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Върху гърба на поканата е извършено нотариално удостоверяване от 21.03.2023г.,
по силата на което нотариус В. Д. – нотариус в район РС – Б., с рег. № *** на НК е
удостоверила връчването на екземпляр от същата на адресата по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
Представен е договор за кредит за текущо потребление от 12.08.2021г., сключен
между “Банка ДСК”, като кредитор и Е. П. Т., като кредитополучател, видно от който на
същия е отпусната в заем сумата от 9300 лв. – кредит за текущо потребление, със срок на
погасяване от 60 месеца, съгласно приложен към договора погасителен план и краен срок на
издължаване 12.08.2026г. В договора е уговорено кредитът да се погасява чрез
разплащателна сметка с IBAN № ***.
Представени са вносна бележка от 01.06.2023г., издадена от “Банка ДСК”, видно от
която ответницата Л. К. е внеса по разплащателна сметка с титуляр Е. Т. сумата от 225, 78лв.,
Представена е вноска бележка от 15.12.2022г., издадена от “Банка” ДСК, видно от
която ответницата Л. К. е внесла по сметка, тип кредитна линия с титуляр Е. П. Т. сумута от
772, 88 лв.
Представени по делото са приходни квитанции от 02.08.2023г., издадени от Община
Б. от 02.08.2023г., с данъчно задължено лице Д. Е. Т., от които се установява, че същата е
заплатила дължимите местни данъци за делбените вещи за 2023г.
Представена е онлайн кореспонденция водена между страните чрез социалната мрежа
“фейсбук” през периода от 20.11.2022г. до 30.12.2022г., авторството на изявленията в която
не е оспорена по делото и от която се установява, че ответницата умее да разбира български
език, вкл. и когато е изписана чрез т.нар. “шльокавица” (несистематизирана комбинация от
латински букви, цифри и други символи, намиращи се на клавиатурата на компютър,
мобилен телефон или друго електронно устройство). За това свидетелстват даваните от нея
отговори, които са изцяло в контекста на задаваните от ищцата въпроси.
Представен по делото е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
***, том ***, рег. № ***, н.д. № 778/2019г. от 29.11.2019г., от който се установява, че на
29.11.2019г. е била сключен договор за покупко-продажба на ¼ ид.част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Б., с административен адрес гр. Б., ул.
*** с продавач Е. П. Т. и приобретател С. П. Т., срещу продажна цена в размер на 20 000 лв.
Представена по делото молба –съгласие вх. Рег. № 17283/30.12.2019г. на СВ – Б.,
подадена от “Банка - ДСК” ЕАД гр. София, с която е поискано да бъде заличена вписана в
нейна полза законна ипотека - акт № ***, том ***, вх. Рег. № ***, вписана на 21.11.2014г. в
“СВ” при РС – Бургас.
Представено е удостоверение от 24.10.2023г., издадено от Сектор “Пътна полиция”
при ОДМВР – Бургас, видно от което делбеното моторно превозно средство “Опел ***” е
със служебно прекратена регистрация на 04.07.2023г.
3
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от в.л. Б. К., което не е било
оспорено от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано. От него се
установява, че пазарната наемна стойност на претендираната ½ ид. част от заявения за делба
недвижим имот възлиза на 200 лв.
По делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза от в.л Б. Д., заключението по
която не е оспорено от страните по делото и което съдът кредитира като компетентно и
обосновано. От заключението се установява, че пазарната наемна стойност на
претендираната ½ ид. част от заявеното за делба МПС се равнява на 23, 83 лв.
Във връзка с твърденията за нищожност на брачния договор е допуснато събиране на
гласни доказателства чрез разпита на св. К. (без дела и родство със страните). Свидетелят
заявява, че познава Л. К. и Е. Т., като Тотев посещавал кантората му за различни нотариални
удостоверявания и консултации. Разказва, че Т. се оказал брат на негова колежка, а сестра му
живеела с адв. А. С. на съпружески начала, който ползвал неговите услуги. Доколкото си
спомнял брачния договор го изработил адв. С., като заявява, че не е сигурен, дали при
сключването му с ответницата ползвали преводач. Предполага, че ако тя нещо го е питала,
той разбирал руски, а освен това предполагал, че адв. С. им е разяснил съдържанието.
Заявява, че в кантората съпрузите дошли със съставен договор, като не може с
категоричност да заяви, дали адв. С. ги съпровождал. Заявява, че не може да си спомни за
конкретния договор, но разказва, че обикновено питал страните, дали са наясно с това какво
подписват и ако някоя от тях имала нужда от разясняване, им давал обяснения и проверявал
техните лични данни.
Във връзка с твърденията за нищожност на нотариалното удостоверяване, по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. М. Г. и св. Н. К. (без дела и родство със
страните).
Свидетелят Г. разказва, че познава ищцата още от детските й години. Разказва, че
същата от 2006-2007 г. заминала да живее за постоянно във Франция. Същата го потърсила
след смъртта на баща й, защото не живеела в България и й било трудно да се оправя.
Свидетелят посрещнал ищцата в гр. София на 11.12.2022г., която била дошла с дъщеря си на
11г. Тогава тя му съобщила, че баща й е починал и се върнала, за да разбере защо и от какво
е починал и дали има наследство от него, по повод на което двамата отишли в П. и
отседнали в хотел. Разказва, че около една седмица след връщането им от гр. П., между
ищцата и ответницата била проведена среща, в кафене находящо се в МОЛ “Бургас Плаза”.
Свидетелят заявява, че не е наясно, дали двете са се познавали отпреди, но ищцата не успяла
да познае ответницата. Свидетелят разказва, че Д. питала Л. как и от какво е починал баща
й, а преди да напуснат кафенето, се провел разговор за лек автомобил, като ответницата
искала от ищцата да прехвърли леката кола на нейно име. Л. заявявала, че е плащала нещо
на колата и имала очаквания да я получи, защото искала да отидат в КАТ и да я прехвърлят.
След това двете провели разговор за апартамент, находящ се в ж.к. “Изгрев”, където живял
баща й. Д. питала какво ще правят с апартамента и Л. й отговорила, че сега не можело да
отидат да го видят, тъй като имала гости от Украйна – нейния син и неговата приятелка.
Разбрали се да се чуят след няколко часа, тъй като Л. Б. да се прибира в Украйна при майка
си. Свидетелят разказва, че закарали Л. до блока, където се намирал апартамента, след което
се разделили и продължили комуникацията по интернет. Свидетелят заявява, че на срещата
Л. говорила на развален руско-български, а Д. говорила на български, а пък момичето, което
било с Л. – на украински. Заявява, че разбирал, когато говорила Л., но тя самата не разбирала
някои неща и се налагало да й обясняват.
От разпита на св. К., изпълняващ длъжността “разследващ полицай” в гр. Б. се
установява, че ответницата К. е била пР.ана и разпитана в качеството на свидетел по
досъдебно производство. Свидетелят разказва, че останал с впечатлението, че ответницата
разбирала достатъчно добре български език. Тя очевидно разбирала какво говори той, но
самият той не разбирал нейните изявления и като цяло речта й била неразбираема, поради
което преценил, че за да е обективно извършено действието следва разпита й да бъде
проведен с преводач. Заявява, че свидетелката не заявила изрично желание да й бъде
назначен преводач, то самият той преценил, че следва да бъде назначен такъв, за да бъде
обективно извършено действието.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, в частта, в които същите
пресъздават своите лични впечатления относно фактите проявили се в действителността,
4
тъй като същите са подробни, последователни и непротиворечиви и в синхрон със събрания
по делото доказателствен материал.
Представена по делото е декларация по чл.14 от ЗМДТ подадена от Е. П. Т. до
Община Бургас, с вх. № 10501/14.11.2014г. с която същия е декларирал придобИ.ето на
правото на собственост върху процесния имот по силата на покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт № ***, т.V, рег.№ *** но нотариус К. К., като видно от
съдържанието й, същият е заявил, че е изключителен собственик на имота.
Представена по делото е декларация по чл.14 от ЗМДТ подадена от ответницата Л. К.
с вх. № ***/01.12.22г. до Община Б., с която същата е декларирала придобИ.ето по
наследство на ½ ид. част от делбения недвижим имот, в качеството й на наследник на Е. Т..
Предвид направеното оспорване от страна на ответницата на истинността на
представената по делото и носеща нейния подпис декларация, в частта относно заявената
квота от правото на собственост от ½ ид.част, е било открито производство по оспорване
истинността на документа по реда на чл.193 ГПК, като във връзка с така направеното
оспорване е било допуснато изготвяне на съдебно-графическа експертиза от в.л. Н. Р..
Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и
компетентно, изготвено от лице със задълбочени познания в съответната област, се
установява, че поради недостатъчен графичен материал за изследване не може да бъде
извършена идентификация на цифровия ръкописен текст, посочен като обект на
експертизата. Експертът е обосновал извод, че последният е възможно да бъде изписан
както от друго лице, така и от лицето Л. К.. В съдебно заседание, вещото лице поддържа
заключението като уточнява, че е дал заключение само за авторството, за което не било
необходимо да изследва оригинала, тъй като в експертизата нямало достатъчно графичен
материал за изследване и не е възможно да бъде установено авторството. Заявява, че всяка
една от цифрите има по два елемента, една единствена цифра има по-малко елементи, а
именно цифрата 0. Посочва, че при два елемента няма как да бъде установено авторството
на ръкописния почерк. Експертът посочва, че не е изследвал химикалната паста, тъй като
това не е от значение за авторството за даден текст в случая и по принцип, тъй като нямало
значение, дали химикалната паста е една и съща или не е. В последния случай можело да
бъде доказано партидно сходство, а не дали е една и съща. Според вещото лице в
разглеждания случай, би могло да се зададе въпрос, дали текстът , цифров обект на
експертизата е допълнен след попълване на останалия текст от документа, като в този
случай това не било възможно.
Съдът не споделя възраженията на ответницата срещу правилността на заключението,
доколкото видът и партидното сходство на използваната химикална паста няма отношение
към авторството на изявлението й, обективирано в таблица № 4 от декларацията.
По отношение на възражението за нищожност на брачния договор:
Брачният договор е уреден за пръв път в позитивното ни право със Семейния кодекс в
сила от 1.10.2009 г. като формална сделка. В чл.39, ал.1 СК е регламентирана формата на
брачния договор – писмена, подписан лично от страните, с нотариална заверка на подписа и
съдържанието. Нормите, уреждащи формата на волеизявленията, са императивни.
Нарушаването на което и да е от посочените в чл.39, ал.1 СК изисквания, води до липса на
форма на брачния договор. /в този см.Определение № 156 от 19.09.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 2934/2019 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия М./
По делото не е спорно, че при сключване на брачния договор не е бил спазено
изискването същият да бъде сключен с нотариална заверка на съдържанието, което прави
същият нищожен поради липса на предвидената от закона форма. При анализа на събраните
по делото доказателства и по-конкретно разпита на св. К. се установява, че нотариалното
удостоверяване и нищожно и поради нарушение на разпоредбата на чл.582 ГПК. За да
формира извод, че нотариалното удостоверяване е нищожно поради нарушение на чл. 582
ГПК, съдът следва да установи, че участващо в нотариалното производство лице не знае
български език, а езикът, с който си служи е непознат за нотариуса. Изводът, че лицето не е
знаело български език следва да почива на доказателства, че лицето не е владеело български
език в степен да разбира правното значение и последиците от сделката. Съдът следва да
извърши съвкупна преценка на доказателствата относно разбирането на езика от
участвалото в нотариалното производство лице към момента на нотариалното
удостоверяване.
5
Макар от приложената по делото електронна кореспонденция и показанията на св. Г.
и К. да е видно, че към настоящия момент, ответницата К. умее да разбира български език,
то по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че ответницата е разбирала
български език към датата на нотариалното удостоверяване и ако евентуално го е владяла –
в каква степен и дали е могла да разбере съдържанието на брачния договор. Данни в тази
насока не могат да бъдат почерпени и от показанията на св. К., които са лишени от
конкретика. Самият нотариус заявява, че не си спомня при нотариалното удостоверяване да
е присъствал преводач и изразява предположение, че съдържанието на договора е било
разяснено от трето лице. При липса на доказателства ответницата да е владяла български
език в степен да разбира правното значение и последиците на сделката и при липса на
назначен преводач, съдът намира, че нотариалното удостоверяване се явява нищожно и
поради нарушение на разпоредбата на чл.582 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се спомене, че дори да се приеме, че брачния
договор е валиден и е породил права и задължения за съпрузите, настоящия съдебен състав
намира, че същият отново не би довел до промяна на квотите на собственост върху
недвижимия имот. Това е така, понеже постигнатата в чл.3.1 от брачния договор между
съпрузите уговорка предполага придобИ.ето на собствеността върху делбения имот да е
извършено с лични средства. В настоящия случай, една голяма част от продажната цена е
била заплатена чрез Б.в кредит, който е бил изтеглен по време на брака на наследодателя и
ответницата. Не е спорно по делото и че делбения имот е служил за задоволяване на
семейни нужди на двамата, като след смъртта на наследодателя, същият е продължил да се
обитава от ответницата. Ето защо, в случая се явява ирелевантно обстоятелството какви
доходи е получавала ответницата по време на брака си с наследодателя, както и
обстоятелството, че кредитът е бил изцяло погасяван чрез Б.вата сметка на последния.
Полученият заем от банка не съставлява доход на съпруга, тъй като, ако е за нуждите
на семейството, солидарно задължени да го изплатят са били двамата съпрузи, съгласно чл.
25 от СК от 1985г. Служебната бележка от банката, че заема е изплатен с лични средства на
съпруга е доказателство за погасяване на заема, но не съставлява доказателство за произхода
на средствата, с които това е направено. /в този см. Решение № 237 от 27.06.2011г. по гр.д. №
931/2010г./ Доколкото по делото се установява по безспорен начин, че семейното жилище на
съпрузите е било закупено чрез заем, а не със лични средства, а погасяването му е било
извършено по време на техния брак, то съдът намира, че правата им не могат да бъдат
изначало уредени от клаузата на чл.3.1. от брачния договор.
При отсъствие на други доказателства за пълната липса на принос от страна на
единия съпруг, претенцията на изплатилия кредита съпруг да бъде признат за едноличен
собственик не може да бъде удовлетворена единствено чрез иска по чл. 21, ал. 4 СК, с
какъвто иск настоящия съдебен състав не е сезиран. Погасяването на заема или част от него
само от единия съпруг не създава вещни права еднолично за него и не може да промени вече
възникналите вещни права в патримониума на съпрузите, а създава само облигационни
отношения, с оглед изравняване на участието им в изплащането на задължението. Правата
на съпрузите се определят към момента на придобИ.ето на собствеността и не се влияят от
участието им в последващото погасяване на заема (Решение № 127 от 28.03.2006 г. на ВКС
по гражд. д. № 817/2005 г., I г.о.). Изплащането на вноските по договора за заем с лични
средства на един от тях не е свързано с придобИ.е на собственост, а с възможност да се
търси от другия съпруг съответна част от платеното (Решение № 44 от 28.01.2009 г. на ВКС
по гражд. д. № 5623/2007 г., III г.о., ГК). Имуществените отношение между съпрузите в
тези случаи се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване.
Доколкото процесния недвижим имот е придобит от наследодателя и ответницата в
режим на СИО, при прекратяването на брака между тях със смъртта на съпруга, бездяловата
съсобственост се е превърнала в дялова такава при равни квоти като страните са придобили
по ½ ид. част от наследствения му дял и постоящем ответницата се легитимира като
собственик на ¾ ид. части от недвижимия имот, а ищцата като собственик на ¼ ид. части от
делбения имот.
В настоящия случай, ирелевантно за определяне квотите на собственост на страните
се явява и направеното от ответницата пред данъчната администрация деклариране относно
обема на права в съсобствеността по отношение на процесния делбен имот, обективирано в
подадената от нея декларация по чл.14 ЗМДТ. Няма данни по делото, че същата е била
6
наясно с пороците засягащи действителността на сключения между нея и наследодателя Е.
Т. брачен договор, поради което декларирането на различен обем права в съсобствеността не
може да бъде квалифицирано като извънсъдебно признание, още повече такова което да
доведе до промяна на квотите в съсобствеността, които се определят изцяло от закона.
От приетото по делото писмено доказателство, представляващо удостоверение от
24.10.2023г., издадено от Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – Бургас се установява, че
процесното превозно средство е регистрирано в КАТ на 30.05.2012г. на името на
наследодателя Е. Т., което обуславя извода, че същото е придобито от него преди
сключването на гражданския му брак с ответницата и представлява негова изключителна
собственост. Следователно, на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН, всеки от съделителите
е придобил равна квота от наследствения дял на наследодателя или по ½ ид.ч. от правото на
собственост от процесното МПС.
По искането за привременни мерки: По реда на чл.344, ал.2 от ГПК, съдът може
да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до
окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между
съделителите срещу ползуването, като по този начин се извършва привременно
разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до приключване на
делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между
съделителите по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползуването
само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна
мярка досежно ползуването. Съдебният акт, постановен по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, има
действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна
мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното
приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да
заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползуването на имота, следователно,
винаги и само занапред във времето, т.е. - от момента на влизане на постановения по реда на
чл.344, ал.2 от ГПК акт в сила.
В настоящия случай, ответницата е отправила искане за постановяване на
привременна мярка по чл.31, ал.2 от ЗС, като е поискала да й бъде присъдено обезщетение за
лишаването й от ползване на притежаваната от нея ½ ид.ч. от делбения имот в размер на 150
лв. месечно за периода от влизане в сила на съдебния акт по чл.344, ал.2 ГПК до
приключване на делбата, както и обезщетение за лишаването й от ползване на
притежаваната от нея ½ ид.ч. от делбеното МПС в размер на 50 лв. месечно за периода от
влизане в сила на съдебния акт по чл.344, ал.2 ГПК до приключване на делбата, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претенцията се основава на твърденията, че
делбените вещи се ползват еднолично от ответницата, както и с твърдението, че
съвместното ползване на жилището и моторното превозно средство би било невъзможно и
нецелесъобразно, предвид влошените отношения между съделителите.
Съгласно Решение № 212 от 10.09.2012 г. по гр. д. №
338/2011 г., ВКС, IV г. о., общата вещ се използва "лично" само от един от съсобствениците
във всички случай, в които той не осигурява достъп на друг съсобственик, като е без
значение кой осъществява фактическата власт от името на използващия съсобственик,
защото е допуснат от него (по договор за наем, заем за послужване или по друга причина).
Според цитираното решение, използващия общата вещ съсобственик не може да се брани с
възражение, че не е реализирал никаква или по-малка полза в сравнение с пропуснатата. Той
може да се брани само с възражение, че е предоставил достъп или че е платил обезщетение.
Към датата на приключване на устните състезания не са ангажирани доказателства, че
ответницата продължава да използва фактически делбените вещи. Нещо повече – видно от
заявеното в с.з. на 09.11.2023г., ответницата, чрез своя пълномощник – адв. Б.-А. е заявила,
че е освободила апартамента и автомобила и е предоставила на разположението на ищцата
ключовете за процесния имот и МПС. От своя страна ищцата, чрез своя пълномощник – адв.
И. е заявила, че няма претенции към ползването на моторното превозно средство, като не е
възразила да се състави приемо-предавателен протокол и опис. Макар ключовете за тези
вещи да не са приети като веществени доказателства по делото, то същите към датата на
приключване на устните състезания продължават да се намират към кориците на делото,
поради което не може да се направи извод, че ищцата е лишена от възможността да ги
ползва. Видно от процесуалното поведение на ответницата, същата е предоставила
7
възможност на ищцата да ползва вещите съобразно квотата си в съсобствеността, поради
което съдът намира, че е налице реална възможност за ищцата да осъществява фактическа
власт върху имота и да ползва нейната квота от собствеността, поради което съдът намира,
че не е осъществен фактическия състав на чл.344, ал.2, вр. чл.31 ,ал.2 ЗС. Ищцата е
ангажирала доказателства относно размера на претенцията си, но не и такива, които да
обуславят извода, че същата е възпрепятствана да ползва своята квота в съсобствеността.
Ето защо претенцията й за постановяване на привременна мярка се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА до делба САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
*** по КККР на гр. Б., одобрена със Заповед № ***/30.01.2009г. на Изпълнителен Директор
на АГСС, с адрес на имота гр. Б., ж.к. ***, с площ посочена в документа 47.89 кв.м., с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № *** с площ от 2,67 кв.м., както и 0,503 % от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под
обекта – няма, над обекта – ***, както и МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО марка
“Опел”, модел “***”, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***, цвят – ***, която да се
извърши между съделителите Д. Е. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., к-с ***, чрез адв. Т.
И., със съдебен адрес гр. Б., ул. ***, ет.1 – адв. Т. И. и Л. А. К., ЕГН:**********, с адрес гр.
Б., ж.к. ***, при квоти както следва :
По отношение на недвижимия имот – ¾ ид.части за Л. К. и ¼ ид.части за Д. Е. Т.
По отношение на моторното превозно средство – ½ ид.ч. за Д. Е. Т. и ½ ид.ч. за Л. К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК, предявена от Д. Е.
Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., к-с ***, против Л. А. К., ЕГН:**********, с адрес гр. Б.,
ж.к. ***, за осъждането й да й заплаща на основание чл.31, ал.2 от ЗС обезщетение за
лишаването й от ползване на собствената й ½ ид.част от процесните вещи – недвижим имот
и МПС, в размер на 200 лв. месечно за недвижимия имот и 50 лв. месечно за процесното
МПС, считано от датата на постановяване на определението до окончателното извършване
на делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В частта, в която съдът се е произнесъл по реда на 344, ал.2 от ГПК, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред
Бургаския окръжен съд.
В останалата си част решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8