РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 25.09.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 13278/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 101787/29.08.2014
г., уточнена с молба от 06.10.2014 г., молба от 08.05.2015 г., молба от
29.05.2015 г., молба от 22.06.2015 г., молба от 24.11.2015 г., и молба от
16.03.2016 г., предявена от П.И.Т., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, противП.НА Р. Б., с адрес: гр. София, бул. „*******и
С.Д.НА В.Р.РАБОТИ, с адрес: гр.
София, ул. „******№ 5.
Ищецът
П.И.Т. твърди,
че на 10.07.2011 г., срещу него било образувано ДП № 164/2011 г. по описа на
СДВР, пр.пр. № 6681/201 г. по описа на СГП. На 20.07.2011 г., ищецът бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК –
убийство, опасно за мнозина, по особено мъчителен за убития начин. Била му
наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С постановление на прокурор
от СГП, наказателното производство срещу ищеца било прекратено.
Ищецът твърди, че той и семейството му са
били подложени на системен психически и физически тормоз, на гаври от органите
на СДВР. Издевателствали над него с цел да признае, че е извършил убийство.
Назначеният му служебен защитник – адв. К., също го подтиквал да признае. Друг
адвокат – М. Х., поискал от жена му и баща му 4000 лева, за да го защитава.
Ищецът настоявал пред адв. К. да изиска записи от камерите на „Орлов мост“ с
цел да докаже невинността си, както и да се проведе очна ставка със свидетелка
и да й зададе въпроси в съдебно заседание, но всичко това било отхвърлено от
служебния му защитник. Ищецът и семейството му били разпитвани повече от
тринадесет часа в Института по психология към МВР, нямали възможност да отидат
до тоалетна, да пият вода или да се хранят. Министърът на вътрешните работи се
изказал в Народното събрание, че „убиецът на Я.“ е хванат. Всички служители на
МВР се надпреварвали да манипулират доказателствата срещу него с цел да се
издигнат в йерархията.
Ищецът твърди, че е бил задържан в нечовешки
условия в ареста на „Г.М.Д.“. Подложен бил на побой и тормоз от съкилийниците
си. Полицай Т. А. го извеждала постоянно без адвокат, назначавала му
психиатрични експертизи, заявила му, че „лично ще се погрижи да бъде настанен в
психиатричното отделение на затвора в гр. Ловеч“, с цел да го пречупи. Въпреки,
че упълномощил защитник, отново бил викан служебния му защитник адв. К..
Вземали му вещи и дрехи, които не му върнали, включително и снимка на дъщеря
му. Тези месеци го съсипали психически,
пребиваването в арестите било като в концлагер. От дадената информация от МВР и
ПРБ бил сочен за убиец, клошар, журналистите го представяли като „скитник“,
„изнасилвач“, „аутсайдер“. Появили се статии от Института на МВР по психология,
които съдържали обидни квалификации и клевети.
След като бил освободен от съда, служителите
на МВР продължили да правят необмислени изказвания, да участват в телевизионни
предавания, твърдейки, че ищецът е единственият извършител на престъплението.
Връчена му била призовка да се яви на разпит като свидетел, отивайки на посоченото
място бил задържан насила и откаран в СДВР пред познатата му р.п. Т. А., която
му заявила, че за нея той е извършителят на убийството. По време на
разследването постоянно изтичала информация.
Ищецът твърди, че след задържането му
настанал срив в семейните му отношения, съпругата му отказала да комуникира с
него, детето, след като преживяло шока на подигравките от страна на съучениците
си, се наложило да бъде преместено в друго училище.
Ищецът твърди, че е подписал предварителен
договор за продажба на гори и земи, реституирани на майка му и баща му, които
следвало да продаде за 30 000 евро, но с оглед задържането на ищеца,
купувачът се отказал от сделката.
След освобождаването му, ищецът се опитвал да
започне работа, но без успех. Все още не бил свален от отчет в масивите на МВР.
Влошено било здравословното му състояние. Свидетел по делото, който го видял на
пешеходен светофар, се опитал да го прегази.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят
солидарно сумата
от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от незаконните действия
на разследващите органи и повдигнатото незаконно обвинение, включително
задържане под стража, както и сумата от 61 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, и съставляваща сбора от
60 000 лева – пропуснати ползи от непродадени шест имота в с. Д. и 1500
лева – заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
Сумите се претендират ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
Ищецът претендира и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. НА Р. Б.
е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изцяло исковете с
възражението, че са неоснователни.
Заявява, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на
фактическите твърдения в исковата молба за вида и размера на вредите, както и
за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните
имуществени и неимуществени вреди и незаконното обвинение. Ответникът възразява
и срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като
сочи, че същото е завишено, не
съответства на чл. 52 ЗЗД, на трайната съдебна практика и на
обществено-икономическите условия в страната. Сочи, че при обсъждане и отчитане
на продължителността на срока, през който е продължило наказателното
производство, следва да се отчете фактическата и правна сложност на делото,
броя на участниците и т.н. Отделно от
това, за вредите от лошите условия в ареста, ПРБ не може да носи отговорност.
Моли, исковете да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.Д.НА В.Р.РАБОТИ, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът оспорва изцяло исковете с възражението, че са
неоснователни. Счита, че не са доказани
твърденията на ищеца досежно евентуално настъпили вреди. Счита също, че няма
безспорни доказателства, сочещи наличието на причинно-следствена връзка между
твърденията на ищеца за приложено неправомерно полицейско задържане и
претенциите за претърпени неимуществени вреди. Ответникът не оспорва, че ищецът
е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК, но
сочи, че разследващите органи от полицията работят в условията на обвързана
компетентност с органите на П.та, под ръководството на наблюдаващия прокурор,
чиито постановления били задължителни за изпълнение най-вече за водещия
разследването разследващ полицай. На ищеца било повдигнато обвинение от
прокурор от СГП, което обвинение било поддържано и пред съда в съдебната фаза.
Нямало безспорни доказателства и за наличието на причинно-следствена връзка
между твърденията за приложено неправомерно полицейско задържане, образуване на
досъдебно производство и повдигане на обвинение и претърпените неимуществени
вреди. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.
На 13.07.2018 г., ищецът е представил по
делото писмени бележки, в които излага съображения, че исковете са основателни
в предявените размери.
На 09.07.2018 г. и на 12.07.2018 г.,
ответниците са представили по делото писмени бележки, с които поддържат
доводите си за неоснователност на исковете.
Съдът
приема следното от фактическа страна:
На
10.07.2011 г. е било образувано досъдебно производство № 164/2011 г. по описа
на СДВР, срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 115 НК.
С
постановление от 20.07.2011 г. на старши разследващ полицай при СДВР, водещ
разследването по ДП № ЗМ 164/2011 г. на
СДВР, пр. № 6681/2011 г. по описа на СГП, П.И.Т. е бил привлечен като обвиняем, за това,
че на 09.07.2011 г., в гр. София, в северозападната част на парк „Б..г.“, до
ограда на „ПИС София“ ООД, умишлено умъртвил другиго – Я. Я.К.и убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост –
притискал в областта на лицето, шията, гръдния кош и корема Я. Кръстева, с
което й причинил механична асфикция - престъпление по чл. 116,
ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 НК (л. 130 от делото).
С
постановление от 20.07.2011 г. на
прокурор от СГП по ДП № ЗМ 164/2011 г. на СДВР, пр. № 6681/201 г. по описа на
СГП, обвиняемият П.И.Т. е задържан под стража за срок от 72 часа.
На 23.07.2011 г., ст. разследващ полицай при СДВР е
направил предложение по чл. 64, ал. 1 НПК, да бъде внесено искане пред СГС за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия по ДП № ЗМ 164/2011
г. на СДВР П.И.Т..
С
определение от 23.07.2011 г. по НЧД № 3490/2011 г. по описа на Софийски градски съд, НО, спрямо П.И.Т. е
взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
С
определение от 28.07.2011 г. по ВНЧД № 783/2011 г. по описа на Софийски
апелативен съд, НО, е било потвърдено определението от 23.07.2011 г. по НЧД №
3490/2011 г. на СГС.
С определение от 24.11.2011 г. по
ВНЧД № 1189/2011
г. по описа на Софийски
апелативен съд, НО, е изменена мярката за неотклонение на обвиняемия П.И.Т. от „Задържане под
стража“, в „Подписка“. Определението, като необжалваемо е влязло в сила на
24.11.2011 г.
На 07.02.2012 г., ст. разследващ полицай при СДВР е
направил предложение по чл. 66 НПК, наложената на обвиняемия Т. мярка за неотклонение
„Подписка“, да бъде заменена с по-тежка такава, а именно със „Задържане под стража“.
С постановление от 08.02.2012 г. на прокурор от СГП,
не е било уважено предложението на водещия разследването за изменение на
мярката за неотклонение на обв. Т. в по-тежка.
С
постановление от 26.04.2012 г. на прокурори при СГП, е прекратено частично
наказателното производство по ДП № 164/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 6681/2011 г. по
описа на СГП, досежно обвинението срещу П.И.Т., като е постановено, наказателното
производство да продължи по отношение на друго лице. Със същото постановление е
отменена взетата спрямо П.И.Т. мярка за неотклонение „Подписка“, както и
взетата с постановление на СГП от 25.11.2011 г. мярка за процесуална принуда
„Забрана за напускане пределите на Р. Б.“.
В
постановлението е посочено, че обвинението по отношение на обв. Т. не е
доказано, поради което и наказателното производство срещу него следва да се
прекрати на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.
Съдът
приема (с оглед обстоятелствената част на постановлението от 26.04.2012 г.), че
с постановлението от 26.04.2012 г. на СГП е било прекратено именно ДП № 164/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 6681/2011 г. по
описа на СГП.
Установява
се от представеното копие на пощенски плик, че на 02.05.2012 г., Софийска
градска П. е изпратила пощенска пратка до П.И.Т. (л. 213).
Видно
от Служебна бележка, издадена на 14.06.2016 г. от МП, ГД „Изпълнение на наказанията“
(л. 222), Служебна бележка, издадена на 10.02.2017 г. от МП, ГД „Изпълнение на
наказанията“ (л. 237), и Дневниците за изваждане на задържаните лица, П.И.Т. е бил задържан в
арест „Д-р Г. М. Д.“ с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, за периода
от 21.07.2011 г. до 24.11.2011 г. по ДП № 164/2011 г. През този период, Т. е
бил извеждан: на 21.07.2011 г.,
22.07.2011 г. и 26.07.2011 г. – за провеждане на ОИМ и ПСД от 01 сектор-СДВР,
на 12.08.2011 г., 23.08.2011 г. и 07.09.2011 г., 09.09.2011 г. и 06.10.2011 г.
– за разпит в СДВР, на 18.08.2011 г. и 08.09.2011 г. – за освидетелстване и
изготвяне на съдебно-психиатрична и психологична експертиза, на 23.07.2011 г. и
на 18.11.201 г. – в СГС, на 28.07.2011 г. и на 24.11.2011 г. – в САС.
Видно
от молба от 09.12.2011 г. и 13.03.2012 г., П.И.Т. кандидатствал за работа в „М.С.“ ООД и
ЕТ „Д.-Х.З.“. С уведомления от тези търговци, молбите на ищеца били отхвърлени,
тъй като срещу него се води „следствие“.
По
делото са представени множество публикации в средствата за масово осведомяване,
протоколи за разпит, съставени в наказателното производство, молби от П.И.Т. и
процесуалните му представител до разследващите органи, множество постановления
на прокурори от СГП, с които са давани указания на водещия разследването по
въпросното досъдебно производство и е продължаван срока на разследването,
По
делото е прието заключението по извършената съдебно-психиатрична експертиза,
което не е оспорено от страните и което съдът кредитира. В заключението е
посочено, че П.И.Т. не страда от психично заболяване по смисъла на закона, няма
данни да е страдал и в миналото. Интелектът му е в границите на нормата,
съответстваща за възрастта, образованието и социалния опит. Липсват данни за
личностово разстройство (психопатия), както и за болестна зависимост към
алкохол или други психоактивни вещества. По време на задържането в ареста са
били налице елементи на разстройство в адаптацията. Налице са остатъчни
симптоми – епизодична потиснатост и невротични оплаквания. Написаното в медиите
се отразило на репутацията му в обществото, на семейните отношения, отношенията
му с жената, от която има дете и отношенията с детето му, както и на
ежедневните му, както и на ежедневните му задължения, намирането на работа и
професионалната реализация.
По
делото е прието заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза,
извършена от вещото лице В.С.В., което съдът кредитира. В заключението е
посочено, че на 45-ия след освобождаването му от ареста, П.И.Т. е получил
схващане на долните крайници. Към изготвяне на заключението (което е
представено в СГС на 09.02.2017 г.), здравословното състояние на Т. е
стабилизирано и същият няма оплаквания от долни и горни крайници, от кръста
също няма оплаквания. Вещото лице е приело, че схващанията на ищеца, които
периодично се появяват и отшумяват до 1-2 минути са преходни и не могат да се
свържат с ареста му, тъй като той не е имал тези оплаквания по време на ареста,
а са се получили след 45-ия ден от освобождаването му. В открито съдебно
заседание на 20.02.2017 г., вещото лице е заявило, че ако ищецът има
неврологична симптоматика, би трябвало „в момента“ да е засегнат нерва, а „в
момента“ този нерв няма такива симптоми.
По
делото е прието заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза,
извършена от вещото лице К.Ц.Ц., което съдът кредитира. В заключението е
посочено, че при клиничния преглед на пациента е установено, че липсват зъби
46, 18 и 28. Всички налични зъби и зъбни корени , с изключение на зъб 12, са
без патологична подвижност и са физиологично стабилни. Част от зъбите са силно
разрушени, на нивото на венечния ръб, зъб 14 е с кариес, а зъб 12 е с
подвижност първа степен във вестибуло-орална посока. От ортопонтомографията не
личи пациентът да е провеждал консервативно клинично лечение, с изключение на
зъб 16, който е с частична обтурация и зъб 36 – със запълвани коренови канали.
се наблюдават в областта на зъб 16, 15, 27, 36, 38, 48 и 47. Костната структура
на зъбите е запазена, като в отделни региони има начална фаза на хоризонтална
костна резорбция (1 степен). Клинично се наблюдава незадоволителна лична орална
хигиена. Натрупан е повсеместно подвенечен зъбен камък. Измерените пародонтални
джобове в областта на наличните зъби са в диапазон 3-4 мм. Въз основа на клиничния преглед и анализа на
посочените данни, вещото лице е посочило, че пациентът е силно нарушени
вследствие на кариеса зъби и незадоволителна орална хигиена. Поради липсата на
каквато и да е предишна документация за денталното здравословно състояние на
пациента, не е възможно да се прецизира дали сегашното състояние Начални
периапикални промени на пациента е свързано с пребиваването му в ареста. В
открито съдебно заседание на 09.07.2018 г., вещото лице уточнява, че „начални периапикални промени“ представлява
началния период на заповане на стопяване на костта вследствие патологичен
процес, който би могъл да бъде на основата на тенетични промени, на
незадоволителна орална хигиена и неподдържани зъби. „Началната фаза на
хоризонтална костна резорбция“ е в следствие на по-нататъшната незадоволителна
орална хигиена и е възможно да започне „стопяване“ на костта, само че не в
периапикалната област, а в парадонталната.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е.П.И. и И. А.А..
Свидетелката
И. е майка на ищеца. Свидетелката сочи, че за първи път синът й е бил задържан
на 20.07.2014 г. и останал в ареста до 24.11.2014 г. Заявява, че по време на
задържането му, синът й бил спокоен, но „той си знаел какво му“. Свидетелката
не е забелязала, синът й да е имал здравословни проблеми докато е в ареста. На
24.11.2014 г. бил освободен и малко се успокоил. Искал да започне работа
веднага, за да дава средства на детето си. На няколко места му била отказана
работа, тъй като при интервюирането му се знаело за повдигнатото обвинение.
Свидетелката сочи, че и „до ден днешен“ синът й не може да си намери работа
(разпитът е проведен на 29.02.2016 г.). През пролетта на 2012 г., както двамата
вървели, изведнъж краката на сина й „отказали“. На другия ден не можел да
стане, чувствал треперене на краката. Известен професор казал, че това е
вследствие на психическата травма. След освобождаването му от ареста, зъбите на
ищеца започнали да се рушат, а преди това не било така. Свидетелката заявява,
че синът й не може да се вижда с детето си, няма средства, а след „този случай“
съпругата му се отдръпнала от него. И „до ден днешен“ не били върнати раница на
сина й с лични документи на детето и пълномощно, подписано от съпруга на
свидетелката. Свидетелката сочи, че е бил „направен“ предварителен договор за
продажба на имоти, като страна по договора бил ищецът, като пълномощник.
Договорът бил за 30 000 евро, а имотите били на баща му, „наследствени“.
Ищецът носил тези документи в градинката при задържането му. Публикациите се
отразили негативно на ищеца, пишели се „глупости“ . След освобождаването на
ищеца, нямало случай на заплаха или да са били притеснявани. Отношението на
съседите и познатите не се променило.
Свидетелят
И. А.е бил процесуален представител на ищеца по наказателното дело. Според свидетеля е имало множество груби
процесуални нарушения по наказателното дело (част от които разказва). По
телевизиите и медиите се пишели „гадости“ за ищеца. Свидетелят сочи, че към
настоящия момент (разпитът е проведен на 29.02.2016 г.), ищецът не може да се
намери работа, станал „инвалид“, ходел като парализиран, семейството му се
разбило, не можел да се види с детето си, не можел да си плаща социалните и
здравните осигуровки, можел да отиде на лекар. Ищецът бил „тотално смазан“,
съсипан, очите му винаги били пълни със сълзи.
Навсякъде бил сочен, като убиец и изверг. Променило се отношението към ищеца на
близките му, поддържал по-близки отношения единствено с майка си. Съседите го
сочели с пръст, третирали го като убиец.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
Отговорността
наП.на Р. Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 НПК и
чл. 52, ал. 3 НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за
престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство. СледователноП.на Р.
Б. (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да
отговаря по предявения иск, тъй като осъществяващо и ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване
на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗМВР, една от основните дейности, извършвана
от органите на МВР е разследване на престъпления. При разследване на
престъпления разследващите органи действат под ръководството и надзора на П.та,
но се независими (чл. 10 НПК) и вземат решенията си по вътрешно убеждение и
ръководейки се от закона (чл. 14 НПК). Макар и да докладват дейността си П.та,
разследващите органи извършват всички действия по разследването, необходими за
разкриване на обективната истина – чл. 226, ал.1 НПК; извършват всички действия
по предявяване на обвинението и само, когато са допуснали съществени
процесуални нарушения ги отстраняват по указания на прокурора – чл. 242, ал. 2 НПК, като при условията на чл. 219, ал. 2 НПК, разследващият орган може да
привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото
действие по разследването срещу него. Тази им дейност определя разследващите
като правозащитни органи по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ, за вреди от чиито действия
във връзка с незаконно обвинение отговаря МВР, с което се намират в служебни
правоотношения. В този смисъл са и разясненията, дадени с т. 6 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК ВКС.
Същевременно, няма пречка по иска за вреди (щом са налице
предпоставки) като ответник по делото да бъдат конституирани също разследващите
органи и/или полицейските органи, от чиито действия или бездействия са
настъпили вреди. Обстоятелството, че разследващата дейност се осъществява от
отделни, обособени като самостоятелни юридически лица структури, не обосновава
различен извод. Освен това, предвид правно организационното положение и уредба
в ЗМВР на посочените структури, ищецът има възможност да насочи иска си и пряко
срещу правосубектното юридическо лице, осъществяващо една от законодателно
възложените на МВР дейности, каквато е тази по разследването на престъпления. В
този смисъл са решение № 373/24.11.2015г. по гр.д. № 946/2012г. на ВКС, ІV ГО,
решение
№ 253/27.10.2016 г. по гр.д. № 457/2016 г. на ВКС, ІV ГО, и др. В случая,
ищецът е насочил иска си освен срещуП.на Р. Б. и срещу СДВР, която е самостоятелно юридическо лице (чл. 37, ал. 2 ЗМВР,
и чл. 9, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на
министерството на вътрешните работи), и
чиито служители са осъществили конкретните разследващи действия в досъдебното
производство.
Поради
изложеното, неоснователни са възраженията на ответника С.Д.НА В.Р.РАБОТИ, че не е легитимиран да
отговаря по иска.
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи и П.та, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. Следователно, основателността на иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предполага кумулативната наличност на следните
предпоставки: спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; наказателното производство срещу него да е
прекратено поради това, че деянието не е извършено или че извършеното не
съставлява престъпление; да е претърпял
посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди и
между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка. Посочените елементи
от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно
лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията,
които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните
органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и
обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени виновно
от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно
т. 7 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС,
отговорността на правозащитните органи на Държавата се пораждат и при
прекратяване на наказателното производството било защото извършеното не
съставлява престъпление, било защото обвинението е недоказано.
В
настоящия случай, по делото се установи,
че с постановление от 20.07.2011 г. по ДП № ЗМ 164/2011 г. на СДВР, пр. № 6681/2011 г. по описа на СГП, П.И.Т. е бил привлечен
като обвиняем, за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т.
6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 НК.
Безспорно се установи също така,
че с
постановление от
26.04.2012 г. на
Софийска градска П., е било прекратено частично наказателното
производство по ДП № 164/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 6681/2011 г. по
описа на СГП, досежно обвинението срещу П.И.Т.. Със същото постановление е
отменена взетата спрямо П.И.Т. мярка за неотклонение „Подписка“, както и
взетата с постановление на СГП от 25.11.2011 г. мярка за процесуална принуда
„Забрана за напускане пределите на Р. Б.“.
В
постановлението е посочено, че нормативно основание за прекратяване на наказателното
производство са разпоредбите на чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.
Разпоредбата
на чл. 242 и сл. НПК уреждат
правомощията на прокурора след завършване на разследването. Съгласно чл. 243,
ал. 1, т. 2 НПК, прокурорът прекратява наказателното
производство, когато намери, че обвинението не
е доказано. Видно и от мотивите на самото
постановление, наказателното производство е прекратено, тъй
като обвинението по отношение на обв. Т. не е
доказано. Това основание за прекратяване на
производството съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - деянието не е извършено от лицето. При това положение съдът приема,
че са налице първите две от посочените по-горе предпоставки за уважаване на
исковете чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде ангажиране на отговорността на
ответника, остава да бъде установено наличието на причинна връзка между
вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението в престъпление, което
не е извършено от ищецът.
Съдът приема, че от събраните по
делото гласни доказателства се установи, че провежданото наказателно
производство срещу ищеца му се е отразило неблагоприятно. Свидетелят
А.сочи, че ищецът е бил „тотално смазан“, съсипан, очите му винаги били пълни
със сълзи, навсякъде бил сочен, като убиец и изверг. Променило се отношението към ищеца на близките
му, поддържал по-близки отношения единствено с майка си. Съседите го сочели с
пръст, третирали го като убиец. Ищецът не може да се намери работа, семейството
му се разбило.
Свидетелката
И. заявява, че по време на задържането му, синът й бил спокоен, че „той си
знаел какво му“, а след като на 24.11.2014 г. бил освободен, малко се успокоил.
Не можел да си намери работа, нямал средства, не можел да се вижда с детето си.
Съдът приема, че негативните
последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление
лице се подразбират и от естеството на
упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период -
от 20.07.2011
г. до 26.04.2012 г., т.е. от привличането на ищеца към наказателна отговорност (от който момент е налице „обвинение в
извършване на престъпление“) до прекратяване на наказателното производство
спрямо ищеца, последният е имал
неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди,
подлежащи на репариране от държавата.
В
практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй
като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
С решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика на ВКС
по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т. 1, ТР № 1/2009г., е прието, че
доказването на релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални
действия на съда и страните, насочени към разкриване на обективната истина.
Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките между
тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на
житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и
техниката, се разкриват връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от
гласни или писмени доказателства, посредством един логически извод се разкриват
явления от действителността. Ето защо, при наличие на едно прекратено
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент,
както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009
г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр.
решение от 02.02. 2006г. на Европейския
съд по правата на човека, Първо
отделение, по делото Й. срещу Б. (I. v. Bulgaria), образувано по жалба № 41211/98г., в което е посочено, че
имайки предвид предмета на иска, предявен от жалбоподателя, този подход - да
се изискват отделни доказателства за неимуществените вреди, претърпени от
жалбоподателя, изглежда необосновано
формалистичен и позволяващ голям брой искове, подобни на този на жалбоподателя,
където фактите не могат да бъдат обективно, външно доказани … да бъдат отхвърляни като неоснователни.
Съдът приема, че при определяне на размер на дължимото
обезщетение следва да се вземе и задържането на ищеца за срок от 24 часа по ЗМВР. Независимо дали се касае
за задържане за срок до 24 часа по ЗМВР от полицейски орган, до такова за 72
часа по нареждане на прокурор за осигуряване на явяването на обвиняем пред съд
или за наложена от съда мярка за неотклонение „Задържане под стража“, при
неоснователност на обвинението причинените в резултат на незаконното задържане
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Размерът на обезщетението за вредите от незаконно задържане се включва в общия
размер на дължимото обезщетение, съгласно приетото в т. 13 от ТР №3 на ВКС по
тълк. д. №3/2004 г. на ОСГК (в този смисъл и решение №95/08.05.2011 г. по гр.
д. №849/2010 г., ІІІ г.о., ВКС).
С оглед на горното искът е
доказан по основание по отношение на неимуществените вреди, които съдът
установи, че ищецът е търпял във връзка с образуваното срещу него наказателно
производство, а именно: негативни емоции, чувството на стрес, тревога. Възраженията
на ответниците за липсата на връзка между обвинението против ищеца и
претърпените от него неимуществени вреди са неоснователни.
При това положение съдът приема,
че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените
вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните органи
неимуществени вреди и в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за
вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление,
производството по което е било прекратено поради недоказаност на обвинението.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” като
морално-етично понятие включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”.
Осъждането, само по себе си, има ефекта на овъзмездяване, а като база за
паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Съгласно
ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за справедливост на обезщетение съдът следва
да отчете и конкретните обстоятелства, включително характер на увреждането,
състоянието, причинителят и др. Т.е.
критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Р. Б..
Съдът,
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението,
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение
на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки
за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение
(решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение
№356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК). В решение №
480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е подчертано, че
обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане
на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват
в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.
Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия. В решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО (и в цитираните в него решения на ВКС) е
прието, че при исковете по чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, правнорелевантни обстоятелства за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е
оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца,
конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние,
семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази продължителността на
наказателно производство, наказанието, предвидено за престъплението, за което
ищецът е бил обвинен, мерките за
процесуална принуда спрямо ищеца – задържане,
впоследствие е определена мярка за неотклонение „задържане под
стража“ (от
21.07.2011 г. до 24.11.2011 г.), след която „Подписка“,
извършените процесуално – следствени действия по наказателното производство и цялостното отражението, което всичко това е
имало върху живота на ищеца.
Съдът
съобрази още и възрастта на П.И.Т. към момента на образуване на досъдебното
производство – 34 г., в която възраст човек е трудоспособен и социално активен,
както и обстоятелството, че повдигането и поддържането на обвинение за такъв
тип престъпление естествено води до накърняване честта и доброто име на
личността, като последиците на това отзвучават дълго.
При
отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в
размер на 25 000 лева. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е
съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика
като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата
от 25 000 лева в пълна степен отговаря на така посочените критерии за
справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди.
Предвид
изложените съображения настоящата инстанция намира за справедливо обезщетение в
размер на 25 000 лева, до който
предявеният иск е основателен и доказан, а за разликата до пълния
предявен размер от 80 000 лева, искът е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Сумата
е дължима солидарно от двамата
ответници (решение № 4/24.01.2011 г. по гр. д. № 855/2010 г., на ВКС, IV г. о.,
решение № 34/01.02.2010 г. по гр. д. № 2007/2008 г., на ВКС, III г. о. и др).
Сумата
е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане.
Относно
иска за имуществени вреди:
Претенцията
за заплащане на 60 000 лева – пропуснати ползи от непродадени шест имота в с. Д. е
недоказана, тъй като посочените предварителни договори не са представени по
делото. Не са ангажирани доказателства и за причинната връзка между обвинението
на ищеца и/или задържането му и твърдените вреди. Отделно от това, ищецът
признава, че не е бил страна по тях (а пълномощник на страна), поради което и обективно няма как да е претърпял вреди от
несключването на окончателни договори. Доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство също не са представени, поради
което и претенцията за 1500 лева също е недоказана. Искът за заплащане на обезщетение
в размер на 61 500 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно
разноските:
Ищецът е представил доказателства и за платена държавна
такса в размер на 10 лева, която, на
основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, ответникът му дължи изцяло.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. Р. Г. С., с адрес: *** офис 12, адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената
част от иска в размер на 859.50
лева (4775 лв. х 0.18).
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника СДВР
се дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 246 лева (300 х 0.82) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, ответниците следва да бъдат осъдени, да заплатят в полза на Софийски
градски съд, сумата от 630 лева -
разноски по делото (депозити за експертизи, определени на 78, л. 281 и л. 327), от внасянето на които
ищецът е бил освободен.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДАП.НА Р. Б., с адрес: гр. София, бул. „*******и
С.Д.НА В.Р.РАБОТИ, с адрес: гр.
София, ул. „******№ 5, да заплатят солидарно на П.И.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата
от 25 000 лева – главница, представляваща обезщетение за неимуществените
вреди, претърпени от ищеца от незаконното му обвинение в извършване на
престъпление по ДП № 164/2011 г.
на СДВР, пр. № 6681/2011 г. на СГП, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2014 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, сумата от 10 лева – държавна такса, като
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни:
-
иска
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разликата над 25 000 лева до пълния предявен размер
от 80 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, и
-
иска
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 61 500 лева - обезщетение за
имуществени вреди, съставляваща сбора от 60 000 лева – пропуснати ползи от
непродадени шест имота в с. Д. и 1500 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство.
ОСЪЖДАП.НА Р.
Б., с адрес: гр. София, бул. „*******и С.Д.НА В.Р.РАБОТИ, с адрес: гр. София,
ул. „******№*, да заплатят на адв. Р. Г. С., с адрес: *** офис 12, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 859.50 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.И.Т., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на С.Д.НА В.Р.РАБОТИ, с адрес: гр. София, ул. „******№ 5, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 246 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДАП.НА Р. Б., с адрес: гр. София, бул. „*******и С.Д.НА
В.Р.РАБОТИ, с адрес: гр. София, ул. „******№ 5, да заплатят на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК,
сумата от 630 лева – разноски по
делото, представляващи депозити за експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: