Решение по дело №1195/2019 на Районен съд - Велико Търново

 

Р Е Ш Е Н И Е  №

      гр. Велико Търново, 25.09.2019 година

 

Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав,  в публично заседание на  19.09.2019 година в състав: 

   

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Диана Радева

 

при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр.д.  № 1195 по описа на съда за 2019   година, за да се произнесе, взема предвид:

 

        Иск с правно основание  чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД 

          Ищецът "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр.Стара Загора  сочи, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1337/2018 г.  на ВТРС, връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Предявява иск, с който моли да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 503,90 лева , представляваща цената на не заплатената , доставена и консумирана питейна вода по партида № 148 в с.Бенковски  за имот,  находящ се в същото населено място, за периода от 1.08.2016 г. до 1.12.2017 г.  Претендира обезщетение за забава в размер на 29 лева за периода 1.09.2016 г.- 9.01.2018 г., законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски. Вземането си основава на наличието на договорни отношения между дружеството и абоната по повод на открита партида за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчна вода , срещу което абонатът дължи заплащане на съответна цена в съответствие с ОУ. Сочи неизпълнение на задълженията от страна на ответника, поради което предявява претенциите си по съдебен ред. В съдебно заседание процесуалният представител адв. Д. *** поддържа иска. Претендира разноски. 

         В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът В.К.К. не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел становище по иска.   В съдебно заседание редовно призован, не се явява и не изпраща представител. 

         Съдът, след като изслуша становището на страните намира за  установено следното :

         По заявление на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр.Стара Загора , срещу В.К.К. е издадена  заповед за изпълнение № 639/11.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1337/2018 г. на ВТРС по реда на чл.410 от ГПК, за сумите от 503,90 лева главница, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението до окончателното изплащане , както и за сумата от  29 лева лихва за забава за периода 1.09.2016 г. - 9.01.2918 г. Приети са като доказателство Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор "В и К" ЕООД, гр.Стара Загора, както и 16 бр. квитанции за партида № 148 в с.Бенковски, разкрита на абоната В.К.К., относно показанията на водомера и респективно , дължимите суми от абоната за съответните периоди. Квитанциите , видно от приложения лихвен лист, са издадени за периода от 1.08.2016 година  до 1.12.2017 г., с изключение на            м. октомври 2016 г. Общата стойност на неплатените задължения възлиза на 503,90 лева, а общата стойност на начислените лихви за забава върху неплатените месечни задължения възлиза на 29 лева.  В съдебно заседание ищецът представи квитанция към приходен касов ордер, издадена от "В и К" ЕООД, гр.Стара Загора, видно от която по ч.гр.д.№ 1337/2018 г. , по партида 148, на 29.08.2019 г. В.К.К. е извършил плащане в размер на 100 лева . 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните  правни изводи:

              Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице, пред компетентния съд и в законоустановения по чл. 415, ал.1 от ГПК срок. Предмет на установителния иск по     чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване на вземането на кредитора на посоченото основание.  Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше да установи пълно и главно съществуването на валидно облигационно правоотношение, по който кредиторът е изправна страна, изискуемостта на вземането срещу длъжника, основанието и размера на всяка от претенциите си.  С оглед представените по делото писмени доказателства – Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от оператор "В и К " ЕООД, гр. Стара Загора ,справка по лице от Служба по вписванията при РС Стара Загора , квитанции за отчет на водомера , както и квитанция към приходен касов ордер от 29.08.2019 г., съдът приема за безспорно , че между страните съществува облигационно правоотношение по повод доставката на питейна вода и  отвеждането на отпадни води до имот, собственост на ответника, находящ се в с. Бенковски, Община Ст.Загора. За имота е разкрита партида под № 148, по която инкасаторът ежемесечно е отчитал показанията на водомера. Начислявани са съответните суми, дължими от потребителя на услугата, за периода от 1.08.2016 г. до 1.12.2017 г. , съобразно приложения от счетоводството на ответника лихвен лист. Горното води до извода за изправност на оператора  в договорните отношения между него и абоната, което от своя страна изисква насрещна престация за заплащане на дължимите суми от абоната-ответник по делото. Според чл. 33 от ОУ, операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и /или служебно начисляване на количества, а потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Според чл.44 от ОУ, при неизпълнение на тези задължения в срок, потребителят  дължи обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл.86,ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.  В съдебно заседание ищецът заяви, че след завеждане на делото ответникът е извършил плащане на сумата от 100 лева , за което прилага квитанция към ПКО. От изложеното съдът намира, че ищецът проведе пълно и главно доказване на основанието, от което черпи претенциите си, както и изправността си по договора. При доказано неизпълнение на задълженията за плащане в установените срокове, основателна се явява и акцесорната претенция за лихва за забава. От своя страна ответникът не опроверга изложеното от ищеца, а  направеното частично плащане след завеждане на делото съдът приема за извънсъдебно признание на исковите претенции. На основание чл. 235,ал.3 от ГПК извършеното плащане след подаване на исковата молба, като факт имащ значение за спорното право,  следва да се вземе предвид от съда  при постановяване на решението. Тъй като ответникът не е заявил какво задължение  погасява с посочената сума , следва да се съобрази разрешението, дадено с   ТР № 3 /2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС. С него се  определя приложимостта на разпоредбите на     чл. 76 от ЗЗД при извършено частично  плащане на дължимите суми, без длъжникът да е заявил кое задължение погасява. Според него, постановките на ТР се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението.   В случая са налице такива уговорки, съдържащи се в ОУ. Според чл.37 от ОУ, който буквално цитира  разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД , когато потребителят има повече от едно просрочено задължение, същият може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното. При няколко обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, погасяват се съразмерно. Ищецът претендира сумата от 503,90 лева главница, представляваща неплатени задължения за периода 1.08.2016 г.- 1.12.2017 г. /изкл. на м. октомври 2016 г./ , както и лихва за забава върху неплатените месечни сметки в общ размер от 29 лева.  Съобразявайки извършеното плащане и изложеното по-горе, със сумата от 100 лева ответникът е погасил част от дължимата главница. Погасена поради плащане е сумата от 23,89 лева по квитанция от 1.08.2016 г.; сумата от 23,89 лева по квитация от 1.09.2016 г. ; сумата от 32,58 лева по квитанция от 1.11.2016 г. и сумата от 19,64 лева, част от дължимата сума от 21,72 лева по квитанция от м. декември 2016 г. Следва да се приеме за   установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 403,90 лева главница , представляваща стойността на ползвана, но неплатена питейна вода и ползване услуги за пречистване на отпадни води и канал на обект в с.Бенковски, Община Стара Загора , партида № 148 по квитанции, издадени за периода 1.12.2016 г. - 1.12.2017 г. , както и  сумата от общо  29 лева лихва за забава  по всяка от фактурите, за периода от 1.09.2016 г. до 9.01.2018 г.  , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението- 29.03.2018 г.   до окончателното изплащане. За  разликата от 100 лева до пълния  претендиран размер от 503,90 лева главница , представляваща  неплатени задължения по квитанции от 1.08.2016 г., 1.09.2016 г., 1.11.2016 г. и частично 1.12.2016 г.,  иска следва да се отхвърли,  като неоснователен, поради плащане. С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Разноски следва да се присъдят  в пълния претендиран размер, тъй като частичното плащане е извършено след завеждане на исковата молба. Ответникът следва да плати на ищеца сумата от 325 лева разноски  направени в заповедното производство, за заплатена ДТ от 25 лева и адвокатско възнаграждение от 300 лева. Дължимите в исковото производство разноски възлизат на 435 лева, от които 75 лева заплатена  ДТ и 360 лева заплатено  адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

                                           Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.К.К.   с ЕГН ********** ***,            ул. "Трета" № 54 ДЪЛЖИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД,  с     ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр. Стара Загора , ул." Хр.Ботев" № 62  сумата от общо 403,90 / четиристотин и три лева и 90 ст./ главница , представляваща стойността на ползвана, но неплатена питейна вода и ползване услуги за пречистване на отпадни води и канал на обект в с.Бенковски, Община Стара Загора , партида № 148 по квитанции, издадени за периода 1.12.2016 г. - 1.12.2017 г. , както и  сумата от общо  29 / двадесет и девет/ лева лихва за забава  за периода от 1.09.2016 г. до 9.01.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението- 29.03.2018 г.   до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение № 639/11.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1337/2018 г. на ВТРС, като за разликата от 100  /сто/ лева до пълния претендиран размер от 503,90 / петстотин и три лева и 90 ст./ главница , представляваща  неплатени задължения по квитанции от 1.08.2016 г. , 1.09.2016 г. , 1.11.2016 г.  и   частично от 1.12.2016 г., отхвърля иска, като неоснователен, поради плащане.  

 

ОСЪЖДА В.К.К.   с ЕГН ********** *** да заплати на  "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД,  с   ЕИК  ********* , седалище и адрес на управление гр. Стара Загора ,        ул. " Хр.Ботев" № 62  сумата от 325 /триста двадесет и пет/  лева разноски, направени в заповедното производство и сумата от 435       / четиристотин тридесет и пет/ лева  разноски, направени в исковото производство.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: