Р Е Ш Е Н И Е
№ 89 / 25.2.2019г.
Гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, VІ
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и
деветнадесета година, в състав: СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно
дело № 982, по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка
с чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от
Н.Г.В., ЕГН **********, чрез валидно упълномощен адвокат – Б., срещу Заповед № 2266/01.10.2018г. на
кмета на община Пазарджик, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж
"масивен гараж със санитарен възел" с площ 42, 42 кв.м., находящ се в
УПИ ХVI-290, в кв. 35, по плана на с. Ивайло, с административен адрес с.
Ивайло, ул. „27-ма“ № 17, извършен от Н.Г.В.. Твърди се, че гаражът, с две
складови помещения и тоалетна е осъществен от собственика към онзи момент на
имота към 1973г., като за гаража има одобрен типов проект от юни 1973г.
Възразява се срещу заповедта с аргумента, че строителството е било допустимо по
действащите към момента на изграждането му строителни норми и правила. Сочи се,
че жалбоподателката е извършила действия по текущ ремонт, изразяващи се в смяна
на дограма, прозорец и врати, външно и вътрешно боядисване, смяна на подовата
настилка, но не е променяла конструктивно сградата и предназначението й. Иска
се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на разноски. В
съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат Б., поддържа се
жалбата, представят се подробни съображения в писмена защита.
Ответникът, кметът на Община
Пазарджик, чрез процесуалния си представител – юрк. В., оспорва жалбата.
Представя аргументи в полза на законосъобразността на оспорената заповед.
Представя подробна писмена защита и претендира разноски по производството.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със съставен при извършена проверка
Констативен акт № 173/30.08.2018 г. е започнато административно производство по
реда на чл. 225а,
ал.1 ЗУТ - за
премахване на строежа. Актът е съставен в присъствие на Н.Г.В.. Същият е обявен
по реда на § 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за
устройство на територията чрез залепване на обекта и на определените за
съобщения табло в кметство с. Ивайло и в сградата на Община Пазарджик. В
законоустановения срок е получено възражение с вх. № 44-Н-359/12.09.2018г. от
Н.В., която твърди, че строителството на
гаража е към 1973г. и второстепенната постройка не противоречи на разпоредбите
към момента на изграждането й.
Съгласно Констативен акт №
173/30.08.2018г. на длъжностни лица към общинска администрация Пазарджик
строежът е изпълнен от Н.Г.В.. Строежът е пета категория, представлява масивен
гараж със санитарен възел – баня и тоалетна в югоизточната част на имота с
размери 7, 19 м. / 5, 90м. и височина 2, 52м., на площ 42, 42 кв.м. Посочено е,
че сградата е тухлена зидария върху ивични бетонови основи. Конструкцията е
монолитна със стоманобетонови колони, пояс и плоча. Установеното нарушение е,
че е изграден без разрешение за строеж. Към констативния акт са приложени
налични документи – отказ на главния архитект за издаване на удостоверение за
търпимост, решение на Административен съд Пазарджик и Върховен административен
съд, с които се отхвърля жалбата срещу
постановения отказ на главния архитект.
Въз основа на съставения констативен
акт е издадена процесната заповед № 2266/01.10.2018г. на кмета на община
Пазарджик на основание чл. 225а,
ал.1, във вр.
с чл.223, ал.
1,т. 8 от ЗУТ. С нея е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж "масивен гараж със санитарен
възел" с площ 42, 42 кв.м., находящ се в УПИ ХVI-290, в кв. 35, по плана
на с. Ивайло, с административен адрес с. Ивайло, ул. „27-ма“ № 17, извършен от
Н.Г.В.. Приети са изцяло констатациите от акта и приложената документация, като
не е уважено направеното възражение.
Жалбоподателката се легитимира като
собственик на гаража, предмет на заповедта, както и на поземления имот с
нотариални актове от 2006г. и 2015г., представени по административната преписка.
С нотариален акт с вх. № 4801 от
27.07.2006г., акт 172, том 12, дело 3244/2006г. в Службата по вписвания Н.Г.В.
купува дворно място, находящо се в с. Ивайло, ул. „27-ма“№ 17, с площ 575
кв.м., без изградените в същото масивна жилищна сграда и гараж.
С нотариален акт с вх. №
2450/18.03.2015г., дв.вх. № 2450, акт 146, т. 9, н.д. № 952/2015г. Н.В.Г.
купува двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 90 кв.м. и масивен гараж,
застроен на площ 24 кв.м
По уважени доказателствени искания
на страните по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят А.Л.Б. живее в с. Ивайло,
на улица „27-ма“№ 15 от 1964г., непосредствен съсед е. Казва, че Н.В. е дошла
там 2006г. Гаражът и помещението до него са построени още с построяването на
къщата преди 1978г. от Н. и Е.Д.и. Споделя, че помещението е същото, не е
разрушавано или да е строено ново. Съществувал е гаражът и още една голяма стая
до него, която се ползвала за кухня. Казва, че Н.В. е боядисала, залепила
камъни, сменила дограма и вратата на гаража. Гаражът и стаичката са под общ
покрив. Твърди, че гаражът не е разрушаван.
Свидетелят П.Б.П. е на 76 години,
без родство със страните, живее в село Ивайло. Казва, че Н.В. е закупила
къщата, като старите собственици са имали гараж и лятна кухня в имота, където
са се събирали, за да играят карти. Този гараж и кухня ги има и сега в имота.
Казва, че Н. /жалбоподателката/ е сложила нова врата, измазала е къщата и
гаража, но не е строила нищо, само уличната ограда е направила модерна. Казва,
че всеки ден минава покрай гаража и ще е видял, ако нещо се е разрушило.
Пояснява, че гаражът е построен заедно с къщата.
Свидетелката Е.Н. Д. е на 71 години,
първа братовчедка на бащата на жалбоподателката. Казва, че през 1974г. са
построили къща 90 кв. м. в мястото, които сега са притежание на г-жа В..
Построеният от тях гараж е 24 кв.м. Казва, че зад къщата има басейн 20м. /5м.
Споделя, че 4 години е поддържала чистотата там, защото собствениците са били в
Холандия. Казва, че гаражът и лятната кухня били съборени, за да минават
машините от там, за строежа на басейна. Гаражът казва, че е построен през
2007г. след построяването на басейна. Сегашният гараж казва, че е по-голям от
предходно съществуващия. Бил е с врата от към южната страна, а сега е от
западната страна. Новият гараж е с бетонова плоча и покривът е от бетон.
Н.Н. Д. е на 46 години, живял е на
ул. „27-ма“ в с. Ивайло, в къщата на въпросния имот. Казва, че са два имота,
във всеки има къща. В единия имот с едната от къщите живее майка му, като там
има гараж. В другия имот с другата къща, която е продадена на Н.В., гаражът е
бил 24 кв.м., строен от майка му и баща му, с тухли еднички, не е бил измазан,
бил е с основа от камък, със бетонов слой. За сегашния гараж казва, че е с
бетонов пояс с тухли четворки. Покривът на стария гараж е бил с наклон, а
новият е с права плоча. Споделя, че през 2007г. е премахнат старият гараж, за
да се построи басейнът, който е в дъното на двора. Казва, че е бил свидетел на
събарянето на гаража.
Направено е изявление от страна на
адвокат Б., пълномощник на жалбоподателката, че навесът-барбекю е премахнат.
При разпита на свидетелите, заявява, че доверителката й и е пояснила, че
машините за строеж на басейна са преминавали през имота на Д.и.
Съгласно заключението на вещо лице
със Заповед № 3371/25.07.1968г. е одобрен действащият кадастрален и
регулационен план на с. Ивайло. Процесният имот е обособен като парцел ХVI
-290. През 1992г. е изработен нов кадастрален план на с. Ивайло, който не е
одобрен към момента. Отразени в имота са двуетажна масивна жилищна сграда с
площ около 94 кв.м. В процесния имот с идентификатор 55155.506.678 има отразени
три броя сгради. Процесната сграда е отразена в КК на гр. Пазарджик с
идентификатор 55155.506.678.3, с площ 94 кв.м., с , масивен гараж, застроен на
уличната регулационна линия, с площ около 22 кв.м. и масивна сграда, долепена
до гаража от западната му страна, с площ около 16 кв.м.. Източната граница на
имота е заснета на отстояние 1 м. от гаража. През 2018г. е изработвана КККР,
неодобрени към момента, където отново е направено заснемане. Вещото лице е
направило съпоставка между заснетото по плановете, като е установило, че
заснетите през 1992г. масивна сграда и гараж в по-голямата си част съвпадат,
като само по отношение на източната страна на гаража има разлика от 0,39м.,
което е в границите на допустимото. При извършване на замерване на място,
вещото лице установява 24 кв.м. площ на масивния гараж. Масивната сграда,
долепена до гаража от западната страна, е с площ 17 кв.м. и пристройка склад и
санитарен възел с площ 7 кв.м. Сградите са под общ покрив, положена е вътрешна
и външна мазилка и е монтирана дограма. Вещото лице посочва, че е извършена
реконструкция на покривната плоча, съответно е изградена нова, като е променен
наклонът на отичане на дъждовните води. Вратата на гаража е подновена с
ролетна. Според заключението на вещото лице гаражът като размери съответства на
посочения в нотариалния акт от 2015г. Смята, че същият е изпълнен преди 1992г.,
като посочва, че има одобрен проект от 1973г., като са масивната сграда до нега
няма одобрени строителни книжа. Посочва, че постройките имат характер на
допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ/съответно чл. 106, ал.
2 от ППЗТСУ, чл. 118 от Наредба № 5 от 02.09.1977г. – чл. 112-119 и чл.
10-130/. Строежът е изпълнен на дворищно регулационната линия с УПИ ХV и
уличната регулация, което не е в разрез към действащите към 1973-1974г.
строителни правила и норми.
При така изложеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна
страна, в законния срок и срещу акт, които подлежи на съдебен контрол, е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
Заповедта е издадена от компетентен
орган в изискуемата писмена форма. При издаването на обжалваната заповед не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
При така установените по делото
факти, съдът счита, че процесната постройка се явява търпим строеж по смисъла
на § 16, ал. 1 и 2 от ПР
на ЗУТ. Съгласно
нормата на ал. 1 строежът е търпим в случай, че е изграден до 7 април 1987г. и
е допустим по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормите,
действали по време на извършването му или съгласно сега действащия Закон за
устройство на територията. Съгласно ал. 2 незаконни строежи, започнати в
периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на
този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците
им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
Установи се по делото, че строежът е
изграден преди 1987г. или от 08.04.1987 до 1992г. С оглед събраните по делото
гласни доказателства, подкрепени от изводите на вещото лице, настоящият съдебен
състав счита, че строежът е изграден по време на изграждане на жилищната сграда
в имота, или през 1974-1976г. Има одобрен проект от 1973г. Свидетелите Б. и П.
дават информация за строежа на гаража съвместно с къщата, като съдът кредитира
показанията им досежно датата на построяване на гаража. Същият е заснет по
кадастралния и регулационен план от 1992г.
По делото са налице противоречиви
данни от свидетелските показания дали гаражът е този, построен през
1974г.-1976г. или е премахнат и е построен нов. Видно от данните по преписката
налице са обтегнати междусъседски отношения между Н.В. и Д.и. Двама от
свидетелите говорят за съществуване на гаража от времето на 1974г., другите
двама свидетели говорят за премахване на гаража и построяване на нов.
Съвкупността от доказателства, събрани в съдебното производство, водят съда до
извода, че гаражът е съществуващият от 1974г. Съществуващият гараж е бил
реновиран, като е положена външна и вътрешна мазилка, което води до различен
външен изглед. Вещото лице потвърждава, че гаражът съвпада по кадастралния план
и замерванията за изработването на КККР, налице са данни при огледа, който е
извършило, че гаражът е същият, като вероятно покривната площ е реконструирана
или изградена наново. В тази съвкупност на доказателствения материал съдът
счита, че се налага изводът, че процесният гараж е съществувал от 1973-74г. От
западната част на гаража е изградена помещение, което по размери е в параметри,
че общата площ на гаража, помещението и склада към него обемват 42, 42 кв.м.
обща площ, каквото е посочена в процесната заповед. Трите помещения – гараж,
пристройка и склад са покрити с обща плоча, която или е ревовирана, или е
подсилена, или е изградена нова. Но подновяването и реновирането й, не прави
нова сградата(гараж, лятна кухня, склад), изградена 2006-2007г. Съдът не стига
до този извод при прочита на всички доказателства по делото. Затова приема, че
гаражът със санитарния възел е изграден преди 1987г., за което следва да се
провери дали е приложима хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Заключението по СТЕ е прието от съда
като неоспорено от страните. Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
заключението по съдебно - техническата експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице
се установи, че процесният строеж отговоря и на съответните правила и норми,
разписани в ЗТСУ -
отм., ППЗТСУ -
отм., Наредба № 5/1977, действали към момента на реализиране на постройката,
имаща характер на допълващо застрояване. Видно от заключението на вещото лице и
свидетелските показания, гаражът, пристройката от западната страна/лятна кухня/
и санитарният възел образуват общ строеж, описан в заповедта, като са покрити
от обща плоча. Същият обаче е търпим строеж по смисъла на §16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ, допустим
по кадастралния и регулационен план на с. Ивайло, при действие на разпоредбите
на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба
№5/1977 г., видно от заключението по приетата от съда като неоспорена от страните
СТЕ.
По делото са приложени съдебни
решения, свързани с отхвърлена жалба по постановен отказ за издаване на
удостоверение за търпимост на гараж и навес на Н.Г.В.. Съгласно § 16, ал. 1,
изр. 2 от ПР на ЗУТ „Те/допустимите
строежи по § 16, ал. 1, изр. 1 от ПР на ЗУТ/ могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са
търпими“. Тоест налице са две отделни хипотези на алинея 1. Разпоредбата на §
16, ал. 1, изр. 1 урежда условията на търпими строежи съгласно разпореденото с
нея. Второто изречение на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ регламентира, че могат да са
предмет на прехвърлителна сделка, за което трябва да е издадено удостоверение.
Тоест производството по издаване на удостоверение по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е
с оглед и целите на нотариалното производство. Поради това постановеният отказ
не обвързва административният орган. Той трябва да обследва налице ли са предпоставките на § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ, като проверката следва да е за нуждите на административното
производство по издаване на заповед по чл. 225а от ЗУТ. Така например наличието
на удостоверение за търпимост за дадена сграда не е пречка за издаване на
заповед по чл. 225а от ЗУТ, каквато е и съдебната практика.
Административният орган не е
приложил посочените по - горе разпоредби, поради което е допуснал нарушение на
закона, тъй като не е съобразил приложението на § 16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ.
Предвид горните мотиви следва
изводът, че строежът „Масивен гараж със санитарен възел“ като търпим, не
подлежи на премахване. Като не е съобразил това обстоятелство,
административният орган е постановил незаконосъобразна заповед, която следва да
бъде отменена.
Предвид изхода на спора и
своевременно претендираните разноски от процесуалния представител на
жалбоподателя, ответната страна следва да заплати на жалбоподателя сумата от
860 лв., представляваща държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 2266/01.10.2018г.
на кмета на община Пазарджик, с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж "масивен гараж със санитарен възел" с площ 42, 42 кв.м.,
находящ се в УПИ ХVI-290, в кв. 35, по плана на с. Ивайло, с административен
адрес с. Ивайло, ул. „27-ма“ № 17, извършен от Н.Г. *** да заплати на Н.Г.В.,
сумата 860.00/осемстотин и шестдесет/ лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба от страните в 14 - дневен срок от съобщаваното му пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 15735 от 19.11.2019 г. по адм. дело № 3473/ 2019 г. на ВАС- Второ отделение:
ОТМЕНЯ Решение №
89/25.02.2019 г., постановено по административно дело № 982/2018 г. по описа на
Административен съд - Пазарджик, като вместо него постановява :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. В.против Заповед № 2266/01.10.2018 г. на Кмета на
Община Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. Г. В.*****, да заплати в полза на Община Пазарджик, съдебно-деловодни
разноски в размер на 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване.