Р Е Ш Е Н И Е
№ 2027
гр. Русе 04.12. 2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХІІ граждански състав в публично заседание на 05.11 през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Десислава Великова
при секретаря Светла Г. в присъствието на прокурора………
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. № 4100 по описа за 2019 год.
за да се произнесе, съобрази:
Ищцата М.Д.Д. твърди, че с ответника се познавали
от около5 години, както и че близо от 4 години била подложена на системен
физически и психически тормоз, поради което подавала множество жалби и сигнали
до прокуратурата и до полицията. Заявява, че в един от многото случаи на
15.05.2018 г., вечерта около 19 часа, ответникът отишъл пред порталната врата
на кооперацията, в която живее в гр. *********, находяща се откъм
ул. *******и в момента, в който тя излязла на терасата да простира, той
започнал да крещи с пълен глас: „М.Г. е ****! Ти си *******! *******!",
като блъскал по оградата и по пейките на беседката на площадката пред
кооперацията й, ищцата била с предходна фамилия Г.. Тя се прибрала, а той
продължил да крещи подобни обидни думи и изрази и закани още около 15 минути,
след което си тръгнал. На случая имало множество свидетели – преминаващи по
улица „*******" и в междублоковите пространства до площадката и пред храма
„*********", в т.ч. съседка от входа на ищцата, както и други живущи в
близост, които я познавали и били нейни близки. На 16.05.2018 г. около
8.00-8,30 часа, ответникът отново бил пред дома на ищцата, пред порталната
врата на кооперацията, в която живеела ищцата в гр. **********, находяща се откъм ул. „********". В момента, в който
тя излязла на терасата да си прибира прането, той отново започнал да крещи
неистово обиди и закани към нея: „М. Г. е ******! М. Г. е *****! ****** ще те
убия! ****** ще те ******! Ще ти пръсна ******!" и така без да спира, като
отново удрял по пейките и по беседката на площадката пред кооперацията й, по
порталната врата. Ищцата се прибрала вътре, но той продължил да крещи около 20
минути. През това време по ул. „*******", където била входната врата на
двора на кооперацията и в междублоковото пространство минавали хора - съседи и
живеещи наблизо в квартала, които я познавали, които също били уплашени от
крясъците и агресивното поведение на ответника, оглеждали мястото, виждали
ищцата и заобикаляли ответникът от далеч. Съседката й също излязла на терасата
и видяла ищцата. Ищцата с предходно фамилно име – Г. се почувствала дълбоко
унизена и посрамена, честта и достойнството й били дълбоко накърнени от
отправените пред присъстващите жители на квартала, съседи, близки и преминаващи
пешеходци, обидни думи и изрази от страна на ответника. Тези думи и изрази
дълбоко разстроили ищцата, тя се почувствала отново унизена и притеснена, че е
злепоставена с подобни грозни и непристойни, обидни думи и изрази.Тя възприела
лично тези думи и изрази, като обидни по съдържание, почувствала се опозорена,
засрамена и притеснена пред живущите в кооперацията и в квартала. За тези
действия ответникът бил осъден с Присъда № 154 от 18.12.2018 г. по НЧХД №
1773/2018 г. по описа на РРС и бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, т.3, вр. чл. 146,
ал.1 от НК, а именно, че за периода 15-16 май 2018 г. в гр. Русе, в условията
на продължавано престъпление, на два пъти казал нещо унизително за честта и
достойнството на М.Д.Д. в нейно присъствие, като
деянието било извършено публично, поради което и на основание чл. 148, ал. 1,
т. 1, вр. чл.146, ал. 1, вр.
чл. 78а от НК, вр. чл. 12 от ЗАНН, Районен съд – Русе
го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
глоба в размер на 3 000 лева. В частта по отношение на размера на това
наказание с Решение № 35 от 15.04.2019 г., по ВНЧХД № 199/2019 г. по описа на
РОС то било изменено - глобата била намалена на 1500 лева. Иска да бъде осъден
ответника да й заплати сумата от 2000 лв., по 1000 лв. за всеки отделен случай:
за 15.05.2018 г. за нанесените й обиди за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпения срам, унижение, оскърбление и дискомфорт,
засягащо чувството й за достойнство и накърняването на честта й, както и
уронването на авторитета й пред обществото, с оглед изразените обидни думи: „М.
Г. е *******! Ти си ******! ***** ще те убия!" и респективно на 16.05.2018
г. за думите: „М. Г. е *****! М. Г. е ********! ***** ще те убия! ***** ще те ******!
Ще ти пръсна *******", ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 15.05.2018 г. и респективно 16.05.2018 г.
Ответникът Д.П.Й. счита
предявения иск за неоснователен.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че ищцата М.Д.Д. е била с предходна фамилия Г..
С Присъда №154/18.12.2018г. по НЧХД
№1773/2018 г. по описа на Русенски районен съд, ответникът бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, т.3, вр. чл. 146, ал.1 от НК, а именно, че за периода 15-16 май
2018 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти казал
нещо унизително за честта и достойнството на ищцата М.Д.Д.
в нейно присъствие, като деянието било извършено публично, поради което и на
основание чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.146, ал. 1, вр. чл. 78а от НК, вр. чл. 12 от ЗАНН, Районен съд – Русе го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 3 000 лева. С Решение № 35 от 15.04.2019 г., по ВНЧХД №
199/2019 г. по описа на РОС била изменена посочената присъда в частта на
наказанието, като бил намален размера на глобата от 3000 лв. на 1500 лв., като
Присъдата била потвърдена в останалите и части.
Разпитаната по делото
свидетелка Ф.Н.Ц., изнася данни, че познавала ищцата от 6-7 години, тъй като от
2012 г. работили във фирма, която се занимавала с продукти за здраве и
консултации. Ищцата била професионалист, хората я уважавали, била коректен
партньор и се ползвала с добро име в обществото. Работата и била свързана с
контактуване с много хора. Тя живеела в
парка до църквата. Свидетелката не присъствала лично на инцидента, но след
няколко дни ищцата и разказала за случилото се . Била много разстроена, плачела,
като и разказала с подробности как ответникът вечерта на 15 май и после на 16 май, сутринта
крещял пред блока, пред балкона: „М.Д. е *****! **** ще те убия! ***** ще те *****!
Ще ти пръсна ******“. Тя треперела, била
смазана, унизена, казала, че не можела да погледне никой от съседите и
познатите си. Тези думи били станали достояние на много хора, на майката на свидетелката,
чула и от други хора, живеещи в квартала за случката. Хората свързвали личността
на ищцата с името й, а той го бил крещял. Дълго време след случая, ищцата била в
депресия. Тя определено не се чувствала добре, била притеснена, депресирана,
обидена, унижена. Ищцата имала връзка с ответника от преди 5 години за много
кратко време.
Свидетелката Я.К.Г., близка на
ищцата, твърди, че я познава от преди повече от 5 години. Тя била преди това с
фамилията – Г.. Не била в йерархическа зависимост с ищцата, като доходите и не
зависели от нея. Продукта, който предлагали бил на английската фирма „АкваСорс“. Ищцата била отговорен, съвестен,
изпълнителен човек. Тя работила с много хора. За инцидента на 15 и 16 май 2018
г. научила от общи познати. Непосредствено след случая, когато се срещнали,
попитала за случая и ищцата била много притеснена как щяла да се появи пред
хората и съседите, тъй като когато, ищцата била в дома си Д. блъскал по вратата
и я наричал „*******“ на висок глас и минаващите в
квартала го чули. В началото много често
плачела и после след 2-3 седмици изпаднала в депресия, притеснявала се много да
комуникира, да се събира хора, защото смятала, че това накърнило авторитета й. Свидетелката
познавала Д., като човек, който имал много неприятно държание- нагло, арогантно
и досаждал на ищцата. Първия път, когато го видяла било в МОЛ „Роял“, който в
момента не работел, на служебно
събиране, на което ищцата трябвало да изнася лекция и той постоянно искал тя да
му даде нещо, което не се възприемало добре от присъстващите. Втория случай бил
на Автогарата, когато се прибирали от София с автобуса, ответникът я чакал там,
хвърлил се на врата й и казал: „Пак искаш да ******, дърпаш се, криеш се от
мен.“. Не можали да тръгнат с колата, той дърпал колонката. Когато стигнали до
тях, за да й оставят багажа , Д. вече чакал пред входа. После веднъж в едно
заведение били заедно с ищцата и
вечеряли и той отново дошъл и досаждал,
искал да излиза с нея. Тогава извикали полиция.
При така установената фактическа обстановка , съдът прави
следните правни изводи:
Според текста на 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен такъв иск, е
необходимо да бъдат налице всички елементи от сложния юридически факт на
непозволеното увреждане, които са съответно: противоправно
деяние, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното
деяние, както и наличието на вина.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до
доказване на противното. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. При това положение
съдът задължително приема, че ответникът на два пъти казал нещо унизително за
честта и достойнството на ищцата М.Д.Д. в нейно
присъствие, като деянието било извършено публично. Предвид текста на визираните
разпоредби относно тези граждански последици следва да се приемат за доказани
всичките предпоставки на института на непозволеното увреждане-настъпилото
увреждане за пострадалия, противоправността на
действията на ответника и неговата вина,установена с влязла в сила присъда и
причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат. Предвид
изложено съдът намира, че са налице всички признаци от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане. В резултат от противоправното
деяние- нарушаване на правилата установени в НК са настъпили за ищеца неимуществена
вреди, които са пряка и непосредствена последица от него, изразяващи се в засягане на честта и достойнството на ищцата и
нейната самооценка.
Съгласно гражданския закон – чл.51 от ЗЗД виновният за
непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за
щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Последните съставляват
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи негови права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по
категоричен и безспорен начин, че на ищцата са причинени неимуществени вреди,
като от приетите по делото гласни доказателствени средства се доказа, че те са свързани с
изпитването от ищцата на много силни притеснения, засегната самооценка, сексуалните
закани по нейна адрес са унизителни за частта и достойнството и. Не е спорно, че думата „*******“, самостоятелно и в
съчетание с „******“ изразява негативна морална оценка на личността на ищцата
от страна на ответника. Думите, от които ищцата
се е почувствала обидена, действително са унизителни за честта и достойнството,
като това е така предвид обективното разбиране за необходимото уважително
отношение към всички членовете на обществото. Думите са станали достояние не
само на ищцата, но и на много други хора.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. При съобразяването му съдът взе предвид
характера на причинените вреди – засягане честта и достойнството на ищцата, накърнената
и самооценка, силното и притеснение, че думите са казани публично, душевен дискомфорт, изпадането в депресия, не желанието за срещи с други хора, предвид
което прие, че справедливият размер е около 1000 лева за всяко от деянията, или общо 2000 лв., поради което исковете като
основателни следва да се уважат изцяло.
Предявеният иск за заплащане на законна
лихва има акцесорен характер и следва основателността
на главния иск. Предвид изложените съображения, че същият е доказан, то законна
лихва следва да се присъди върху всяко от обезщетенията за претърпени неимуществени
вреди, считано от датата на увреждането- 15.05.2018 г., респективно 16.05.2018
г., съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът
е претендирал направените от него разноски по делото в размер на 400лв.-
адвокатско възнаграждение, които на основание чл.78 ал.1от ГПК са в тежест на
ответника. Съдът намира, че същото не следва да бъде намалявано, тъй като се
касае за два обективно съединени иска, като по всеки от тях се дължи адвокатско
възнаграждение в минимален размер на по 300 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РРС на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, държавна такса, съобразно уважените
размери на обективно съединените искове с общ размер 100 лв.- по 50 лв. за
всеки от двата иска.
Мотивиран от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.П.Й., ЕГН: **********,***, да заплати на М.Д.Д.,
ЕГН: **********,***, обезщетения
за претърпените от нея неимуществени вреди - сумата от общо 2000 лв. /по 1000 лв. за всяко деяние/ за това, че периода 15-16 май 2018 г. в гр.
Русе, на два пъти казал нещо унизително за честта и достойнството на ищцата М.Д.Д. в нейно присъствие, за които е постановена влязла в сила
присъда по НЧХД №1773/2018 г. по описа
на Русенски районен съд, ведно със законната
лихва върху тях считано датите на деликтите 15.05.2018
г., респективно 16.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, както и
сумата в размер на 400 лв.,
разноски в производството.
ОСЪЖДА
Д.П.Й., ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на РРС сумата от 100 лв. – държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.
Районен съдия: